Решение № 1319 от 27.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1319 гр. София, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-10 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Зисова при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова като разгледа докладваното от Десислава Зисова Гражданско дело № 20251100100242 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от Ж. П. П., с която са предявени срещу Столична община искове с правно основание чл. 49, вр. чл.

45 ЗЗД, както следва: за сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от увреда на здравето – фрактура на левия глезен с навяхване на глезенната става и за сумата от 3 178,13 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение. Ищцата претендира законната лихва от датата на увреждането – 24.06.2024 г., както и направените по делото разноски.

Ищцата твърди, че на 24.06.2024 г., в гр. София, при преминаване по тротоара на ул. „Добринова скала“, в района пред блок 364, поради участък с неравни, неукрепени и плаващи плочки, изгубила равновесие и се спънала и паднала. Изпитала остра болка в областта на левия глезен, получила спешна медицинска помощ в УМБАЛСМ „Н. И. ПИРОГОВ“ ЕАД, където след извършени прегледи и консултации със съответните специалисти й е поставена диагноза - трималеоларна фрактура на левия глезен с навяхване на глезената става. На 06.07.2024 г. ищцата е хоспитализирана в УМБАЛСМ „Н.

И. Пирогов“ и й е извършена оперативна интервенция - репониране и фиксиране на фрактурите на глезена чрез плака и винтове. На 12.07.2024 г. е изписана от болницата за домашно лечение. Настъпилите травматични увреждания и извършената оперативна интервенция са довели до болки и страдания със значителен интензитет през първия месец, получава помощ от своите близки за задоволяване на обикновените си битови потребности, последици от инцидента са довели до ограничаване на социалната, семейната и трудовата й ангажираност, ищцата станала тревожна и раздразнителна, 1 чувствала се е непълноценна и в тежест на близки и роднини. Претендира обезщетение за понесените неимуществени вреди в размер на 50 000 лева и за имуществените вреди, представляващи разходи за лечение, в размер на 3 178,13 лева, заедно със законната лихва от датата на подаване на увреждането – 24.06.2024 г.

Ответникът оспорва исковете. Оспорва механизма на настъпване на произшествието и наличието на лоша пътна настилка, като сочи, че единствената неизправна плочка от пътната настилка съгласно представения към исковата молба снимков материал, се намира на място, непредназначено за преминаване на пешеходци. Оспорва настъпване на твърдените вреди, оспорва размера на претендираното обезщетение, като твърди, че същият не е съобразен с критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Моли искът да бъде отхвърлен, а при евентуалност – размерът на присъденото обезщетение намален поради принос на ищцата в настъпване на произшествието поради неоказване на дължимо внимание за избягване на увреждането.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Установява се от гласните доказателства – показанията на свидетеля Ц.П.А., син на ищцата и очевидец на инцидента, че на 24.06.2024 г. – слънчев ден, ищцата и свидетелят се е придвижвали пешеходно по тротоар в гр. София на ул. „Добринова скала“ в посока към бул. „Царица Йоанна“. В района пред блок 364 ищцата преминала през участък с натрошени плочки и при стъпване на нестабилна, необозначена и необезопасена плочка на тротоара загубила равновесие и паднала на земята. В резултат, ищцата изпитала силни болки в областта на левия глезен, който започнал мигновено да се надува. Синът на ищцата я закарал още същия ден в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, където след преглед е поставена диагноза фрактура на левия глезен с навяхване на глезенната става, а кракът на ищцата е бил превързан, за да спадне отока и бъде възможна операция. Впоследствие била оперирана. По време на възстановителния период настъпили усложнения – оперативната рана не зараснала, наложило се закупуване на специални превръзки със сребърни йони, впоследствие - вакуумна машина за вакуумна превръзка. През периода на лечение ищцата не е била подвижна, налагало се е членовете на семейството й да я обгрижват.

От съдебномедицинската експертиза, както и от писмените доказателства, представляващи медицински документи, се установява, че при процесното произшествие ищцата е получила травматично увреждане, изразяващо се в две счупвания на долния край на лявата голямопищялна кост и изместване на лявата глезенна става. Степента на увреждане е от такова естество, че причинява трайно затруднение за двиЖ.е на крайника за около 6 месеца. Установен е голям оток с мехур в кожата, което е възпрепятствало 2 провеждането на оперативно лечение в датата към момента на хоспитализиране на ищцата. На ищцата е поставена гипсова шина и е изписана на другия ден. На 06.07.2024 г. след спадане на отока и мехура, е проведена оперативна интервенция, изразяваща се в открито наместване и фиксация на костите на лявата подбедрица с метални импланти. След оперативната интервенция ищцата се е придвижвала с две патерици. В резултат, ищцата е претърпяла болки с голям интензитет в първите 13-14 дни, болките са затихнали но са продължили в период за около 2-3 месеца, след което са започнали да намаляват до около 6 месеца след инцидента. Травмата е от такова естество, че при продължително ходене и натоварване, както и при влажно и студено време, ищцата ще изпитва отново болки и страдания в областта на глезена. Състоянието на ищцата не е възстановено напълно към дата на експертизата, но и се установява, че нараняването е от такова естество, че не се очаква пълно възстановяване. Към момента ищцата използва бастун и се придвижва трудно. Налице са остатъчни последици от оперативната интервенция като по външната страна на ставата се наблюдава белег от операцията в размер на 11 см., по вътрешната страна се наблюдава белег в размер на 5 см. Ставата е по-удебелена от нормалното с 3 см. ДвиЖ.ето на ставата е възможно, но с ограничена норма от 18%. Установява се, че наранявания като това на ищцата е присъщо да се получат от подобен механизъм при стъпване накриво поради неравен терен. От разпита на вещото лице в открито съдебно заседание, се установява още, че към днешна датата ищцата е с метални импланти в ставата, които за да се премахнат е необходима нова оперативна интервенция. Не може да се установи със сигурност дали премахването на имплантите ще подобри състоянието на ищцата. Вещото лице посочва, че на нейната възраст съществуват сериозни рискове от последваща оперативна намеса. Няма данни втора такава да е извършена към дата на последно о.с.з.

Съдът намира, че от ангажираните писмени доказателства, заключението на съдебно-медицинската експертиза и показанията на свидетеля, които съдът кредитира като логични и последователни, се установява настъпване на увреждане на здравето на ищцата по механизма, описан в исковата молба и потвърден от събраните доказателства – ищцата се е придвижвала пешеходно по тротоар в гр. София на ул. „Добринова скала“ в посока към бул. „Царица Йоанна“ в района пред блок 364, когато преминала и стъпила на нестабилна, необозначена и необезопасена плочка от тротоара, загубила равновесие и паднала на земята. Поради стъпването накриво стъпалото се изкривило и влязло навътре в крачното пространство и причинило увреждането. Съдът приема, че се доказва причинно-следствената връзка на увреждането на ищцата със стъпването накриво на плочката на тротоарното платно.

Съгласно чл. 30, ал. 4 ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на тротоарите се организира от съответната община. От обстоятелството, че на тротоар на улица към момента на увреждането е имало счупена или 3 нестабилна, необозначена и необезопасена плочка, се налага изводът, че длъжностни лица на служба при ответника не са изпълнили задълЖ.ето си да поддържат тротоарното платно (което съгласно пар. 2 от ДР на Закона за пътищата е част от обхвата на пътя) по такъв начин, че да е безопасно за преминаващите пешеходци. Доколкото общината като юридическо лице осъществява правни действия, респ. бездействия, чрез натоварени от нея лица, същата отговоря за причинените от тези лица вреди при или по повод изпълнението на възложената им работа, включително в случаите, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди (ППВС № 7/1959 г.). В случая натоварените лица не са извършили необходимите действия за привеждане на плочките от тротоара в безопасно състояние, подходящо за нормално придвижване на пешеходци и от това тяхно бездействие са настъпили вреди в правната сфера на ищцата, поради което следва да бъде ангажирана деликтната отговорност на възложителя Столична община за обезщетяване на вредите. Бездействието на натоварените от общината лица по арг. от чл. 45, ал. 2 от ЗЗД се презюмира да е виновно. В тежест на ответника е вменено да докаже, че е изпълнил задълЖ.ето си за поддръжка на тротоара в състояние за безопасното му използване от пешеходците, каквото доказване не е проведено. По делото ответникът не е ангажирал доказателства за състоянието на настилката на процесния тротоар, нито да е имало сигнализация или обезопасяване на неравността.

Предвид изложеното, в полза на ищцата е възникнало вземане за обезщетение за причинените й неимуществени вреди, представляващи физически болки и страдания.

При определяне на размера на вземането и на основание чл. 52 ЗЗД съдът съобрази обективни и доказани по делото факти – вида на уврежданията; интензитет и продължителност на болката, периода на възстановяване, периода на загубената способност на двиЖ.е, дължаща се на процесното увреждане и как уврежданията са й се отразили с оглед нейната възраст, начин на живот и среда, обстоятелството, че на ищцата може да се наложи нова операция за изваждане на металните импланти от костта, като ще са необходими отново около 2-3 месеца за възстановяване, както и обстоятелството, че пълно възстановяване на ищцата не е възможно. Поради което съдът, при преценка на събраните доказателства за характера на уврежданията, периода на лечение, наличието на трайни последици за здравето на пострадалата и отнасяйки ги към възрастта и начина й на живот, както и съобразявайки начина на настъпване на произшествието и неминуемо настъпилите при това шок и негативни емоционални преживявания, намира, че справедливото обезщетение е в размер на 40 000 лева.

Основателна е и претенцията за имуществени вреди. Видно от писмените доказателства и медицинската експертиза, за проведеното лечение ищцата е заплатила общо сумата от 3 178,13 лева и в нейна полза е възникнало вземане за имуществени вреди в този размер.

4

Съдът счита за неоснователно наведеното от ответника възраЖ.е за съпричиняване. Съгласно мотивите по Тълкувателно решение № 1/2021 г. по т.д. № 1/2021 г. на ОСГТК на ВКС пострадалият „не извършва непозволено увреждане, но съпричинява вредата тогава, когато е създал реална възможност за настъпването й или е превърнал създадената от делинквента реална опасност в действителност“. Увреждането е настъпило на тротоар с наредени плочки без да е налице знак за предупреждение за неравности или обезопасяване на района. Ищцата не е имала как да предполага или да очаква, че плочка от тротоара ще бъде в неизправност, нито е било възможно да се възприеме обективно, че плочката е разклатена, с оглед успоредното състояние на същата. Не могат да се уважат твърденията на ответника, че ищцата неправомерно се е придвижила от лявата страна на стълб с оглед обстоятелството, че цялото пространство на тротоара е предназначено за придвижване на пешеходци. Допълнително – от гласните доказателства, се установява, че върху тротоарното пространство спират и автомобили, които възпрепятстват нормалното придвижване на пешеходци.

Няма данни за неблагоприятни метеорологични условия, които да изискват повишено внимание от ищцата при придвижване, нито допълнителни задълЖ.я освен добросъвестното поведение на пешеходеца. От събраните доказателства съдът счита, че ищцата е положила дължимата грижа и не са налице обстоятелства, причинени от нея които да са създали реална възможност за настъпване вредоносния резултат.