Решение № 4799 от 10.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4799 гр. София, 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Д. Ковачев

Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Йоанна Н. Станева Въззивно гражданско дело № 20251100508103 по описа за 2025 година

Производството се развива по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 5469 от 27.03.2025г., постановено по гр. дело № 23572/2024г. по описа на СРС, 90-ти състав е осъден по предявения иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД Д. Р.

Т. да заплати на Р. М. К. сумата от 10000,00 лева, представляваща задължение по договор за заем от 01.12.2022г., падежирал на 01.01.2024г., ведно със законната лихва от 22.04.2024г. до окончателно изплащане на вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 400,00 лева, представляваща сторените разноски в исковото производство. С решението е осъден на основание чл. 77 ГПК Д. Р. Т. да заплати по сметка на Софийски районен съд сума в размер на 550 лева, представляващи разноски за възнаграждение на вещо лице.

Срещу така постановеното решение в законоустановения срок е подадена въззивна жалба от Д. Р. Т.. В жалбата са изложени съображения, че решението е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди, че облигационно правоотношение между страните не било възникнало валидно, както и че сума в размер на 10 000 лева не била броена от Р. К. на Д. Т. на 01.12.2022г. Такава връзка била възникнала единствено между Е.М. и Д. Т., по която правата и задълженията били погасени поради пълно изпълнение- плащане на задължението. Налице било и противоречие между клаузите на чл. 2.1 и чл. 2.2. от договора. Разпоредбата на чл. 2.1 визирала задължение на заемодателя да предаде сумата в срок до 14 дни от подписването на договора.

По делото липсвали данни заемодателят да бил предал сумата по договора. Поддържа, че първата страница от договора не била подписана. Съдът не бил обсъдил признанието на св.

1

Митева за извършени поправки в текста. Сочи, че банковата сметка била дописвана и била с друг шрифт. Текстът на чл. 1.1, касаещ срока на предоставяне на сумата, бил разместен- бил добавен и бил на друг ред. Счита, че не било обсъдено възражението, че суми над 5000 лева се доказвали само с писмен документ, а не и със свидетели. Неправилно съдът бил тълкувал договора като разписка за предадена сума. Сочи, че в доказателствена тежест на ищеца било да докаже, че била предоставена заемната сума- дата и място на предаване на сумата.

Искането към съда е да отмени решението и да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от Р. М. К..

В проведеното съдебно заседание на 16.04.2026г. процесуалният представител на въззиваемата страна е посочил, че оспорва въззивната жалба. Искането към съда е да потвърди обжалваното решение, което намира за правилно и постановено при съобразена доказателствена съвкупност. Посочено е, че в договора било отразено реалното предаване на сумата, което се потвърждавала от разпитания свидетел, както и от разменената между страните електронна кореспонденция, в която въззивникът бил заявил, че ще забави връщането на заема по втория договор за заем. Не се твърдяло да има друг заем. Не претендира разноски за настоящата инстанция.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материалноправни норми. По правилността на решението намира следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД.

В доказателствена тежест на ищеца Р. М. К. по така предявения иск е да докаже при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: наличието на валидно правоотношение по договор за заем с ответника Д. Р. Т., предоставянето на заетата сума, падеж за връщането й.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже плащане на заемната сума, както и възраженията си.

Основният спорен въпрос между страните касае съществуването на валидно облигационно правоотношение между страните с предмет предоставяне в заем на сумата от 10 000 лева на 01.12.2022г., както и дали същата е била предадена от Р. К. на Д. Р. Т.. По този въпрос са събрани следните доказателства:

Приет е препис от договор за заем от 01.12.2022г., сключен между Р. М. К. /посочена като заемодател/ и Д. Р. Т. /посочен като заемател/. В чл. 1, ал. 1 от договора е посочено, че 2 заемодателят предоставя на заемателя сума в размер на 10 000 лева за срок до 31.12.2023г.

Съгласно чл. 2, ал. 1 заемодателят се задължава да предаде на заемателя сумата в срок до 14 дни от подписването на договора. В чл. 2, ал. 2 е посочено, че сумата е предадена в брой днес на заемателя.

Приет е препис от договор за заем от 01.12.2022г., сключен между Е.П.М. /посочена като заемодател/ и Д. Р. Т. /посочен като заемател/. В чл. 1, ал. 1 е посочено, че заемодателят предоставя на заемателя сума в размер на 10 000 лева за срок до 31.10.2023г. Съгласно чл. 2, ал. 1 заемателят се задължава да предаде на заемателя сумата в срок до 14 дни от подписването на договора. Съгласно чл. 2, ал. 2 сумата се предава в брой.

От приетата съдебно-почеркова експертиза се установява, че вещото лице е работило по оригинал, представен от Р. К. и ксерокопие на договор за заем, сключен на 01.12.2022г. между страните. Вещото лице е посочила, че е изследвала подписите в оригинала на оспорения документ посредством микроскоп с увеличение 800х, при което не се открили признаци за предварителна подготовка при тяхното полагане. Експертът е уточнила, че при извършения оглед е установила, че отделните реквизити, вкл. подписите, били в относително добро качество на изображението и позволявали извършването на сравнително техническо изследване. При извършеното изследване на оригинала и копието установила, че текстовете на двата документа били компютърно генерирани и отпечатани едностранно върху бели нелинирани листа от многофункционална /принтерна, копирна/ хартия формат А4. Хартията на двата документа била различна по вид, структурни белези и оптични свойства. Не се установили противоречия в смисловото съдържание на текстовете от печатните текстове, нито признаци за заличаване по механичен или химичен способ, преправка на буквени или цифрови знаци, допечатване на текстове. От заключението се установява, че при изследване, съпоставяне и налагане на подписите, положени на мястото за „заемодател“ и „заемател“, както и ръкописно изписаното име „Д. Т.“, постановено под подписа в мястото за „заемател“, били констатирани признаци за идентичност на същите. Те били изпълнени по едно и също време и съвпадали по местоположение спрямо топографските признаци на печатните текстове. Т.е. били налице признаци за ксерокопиране на екземпляр от оригинал на документ. Вещото лице е посочило, че при изследване на подписа, положен в мястото за „заемодател:“- обект на изследването визуално, под увеличение с микроскоп, в условията на косо насочена светлина и лъчи от невидимия спектър, не била открила признаци на предварителна подготовка при полагане на същия.

Веществото в щрихите на подписа- обект било с тъмносин цвят, с блестяща повърхност, отложено било неравномерно- наблюдавали се интензивно оцветени участъци, слабооцветени участъци и участъци с „излишък“ от багрилното вещество. Описаната структура на щрихите в подписа съответствала на структурата на щрихи, изпълнени с химикална паста- синя на цвят, като на гърба на листа били отразени релефи върху хартиената повърхност, които можели да се получат само при натиск на пишещото средство.

В резултат на изследването можело да бъде направен извод, че структурата на щрихите съответствала на признаците, характерни за изписване с пишещо средство тип химикалка, 3 т.е. изследваният подпис действително бил изпълнен върху документа, а не била извършена техническа подправка чрез пренасянето му от друг документ. От заключението се установява, че не се констатирали признаци за имитация при полагане на подписа- обект като необосновани точки на спиране и прекъсване, обръщане на посоката и направлението на движение; признаци за бавен темп на полагане; преобладаващ равномерен, силен натискеднаква ширина на химикалните контури и липса на рефлексни линии; колебливи движения и неравномерност/вълнообразност на щрихи при изписване на отделни елементи от буквите в думите и транскрипцията на подписа; липсват признаци, свидетелстващи за техническо подправяне на изследвания обект чрез изтриване, с отделяне на частици от хартията, с използване на киселини, основи, ацетонови и други химични разтвори.

От заключението се установява, че оригиналът, представен от ищеца и копието, находящо се на л. 6-7 от делото на договор за заем, сключен на 01.12.2022г. между Р. М. К. от една страна и от друга- Д. Р. Т. за сумата от 10 000 лева са идентични помежду си. Подписът, положен в мястото за „заемодател:“ на договор за заем, сключен на 01.12.2022г. между Р. М.

К. от една страна и от друга- Д. Р. Т. за сумата от 10 000 лева- обект на експертизата, бил изпълнен от Р. М. К..

Св. Е.М. /майка на ищцата/ е посочила, че познава Д. Т. като приятел на дъщеря й.

Сочи, че предоставила заем на Д. в размер на 10 000 лева, както и дъщеря й в същия размер.

Били тримата заедно. Пристигнала от Пловдив в София в дома, в който живеели Р. и Д..

Носела парите в себе си. Д. имал намерение да си купува кола. Настояла да бъдат разписани договори за тези пари, защото връзката им не била от дълъг период от време и все още не познавала момчето. Д. леко се подразнил от това, но като майка му казала, че това били доста пари. Той се съгласил, броили парите и това било. Броили парите, които Р. му била дала също. Твърди, че било декември 2022г. При предявяване на договорите в съдебно заседание е заявила, че това били договорите, които заедно правили тримата. Разпечатали ги и подписали всички, вкл. и тя. В същия ден дали парите и тя и дъщеря й. Парите били в дъщеря й, не знаела дали ги била изтеглила. Сочи, че дъщеря й била подготвила документите, имала бланки и на всяка страница се разписали и тримата. Нейните пари бил изплатил много бързо, помолил да бъде разсрочено и му влезли в положението. При дъщеря й положението не било такова, почнал да лъже. В 80 % от времето, през което били заедно, Д. не работел. В периода от време, в който били заедно, получил много пари, дори за издръжката на детето му, за заведеното дело за виждане на детето му дъщеря й била платила на адвоката. Нямало идея да развиват общ бизнес с дъщеря й, имала намерение с друга дама, но това не се случило, защото трябвало голяма инвестиция. Твърди, че малко объркали като правили договорите, върху нейния договор дъщеря й правила другия, била забравила нейното ЕГН и сменяли листчетата. Тя разписала нейния договор, а дъщеря й – своя. Не била разписвала нейния договор.

Св. Румен Т. /баща на ответника/ е посочил, че Р. живеела на семейни начала със сина му в периода от октомври 2022г. до май 2023г. Бил идвал при тях на гости в София, а тя идвала в Благоевград. Познавал и майка й. Твърди, че имали идея за съвместен бизнес, нещо 4 от рода на памперси, детски дрехи, но бизнесът не се състоял. Доколкото знаел Р. била отказала да бъде съдружник на сина му и се разделили. Знаел, че майката на Р. била предоставила 10 000 лева заем, имало предварителен договор с майката на Р., за да предостави тези пари за започване на бизнес. Впоследствие през ноември месец дал 10 000 лева на сина му, за да изчисти сметките с родителите на Р.. Няколко пъти бил подпомагал двойката.

Разпечатката съдържа 38 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ad05354b-5c65-496b-b4fb-d1a918ca4a80