Решение № 260316 от 28.10.2020, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Търговско дело 27/2020
- Вид
- Решение № 260316
- Подписан
- 28.10.2020
- В сила
- 18.12.2020
- Състав
- ДАНИЕЛА ИЛИЕВА ПИСАРОВА
Цитирани разпоредби
- чл.127 · Граждански процесуален кодекс
- чл.128 · Граждански процесуален кодекс
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.83, ал.1, т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
- чл.116 · Закон за движението по пътищата
- чл.20 · Закон за движението по пътищата
- чл.20, ал.1 и ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.20, ал.1 и ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.35 · Закон за движението по пътищата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.51 · Закон за задълженията и договорите
- чл.51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.106, ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл.380 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал. 2, т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл.432 · Кодекс за застраховането
- чл.477, ал.2 · Кодекс за застраховането
- чл.492 · Кодекс за застраховането
- чл. 493, ал. 1, т. 5 · Кодекс за застраховането
- чл.496 · Кодекс за застраховането
- чл.496, ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл.497 · Кодекс за застраховането
- чл.497, т.1 · Кодекс за застраховането
- чл.15 · Наказателен кодекс
- чл.342 · Наказателен кодекс
- чл.343, б."в" · Наказателен кодекс
Р
Е Ш Е Н И Е
№…………/ ………….10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и двадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
При участието на секретаря
Албена Янакиева, като разгледа докладваното от съдията т.дело №27/2020г. по описа на ВОС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по гл.XXXII /Търговски спорове/ на ГПК. Образувано е по искова молба на М.И.К., ЕГН ********** и Н.И.К., ЕГН **********,***, срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО БУЛ ИНС АД, ЕИК *********, София, за осъждане на ответното дружество да заплати обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от смъртта на тяхната майка Щ Г П, починала в резултат от ПТП на 16.01.2019г., на кръстовището на бул.Ян Палах с ул.Роза, където л.а.***, с ДК№ ***, управляван от И П, при рязък завой надясно и навлизане в ул.Роза, се отклонил върху тротоара, където по това време се движила Щ П. Твърди се, че пешеходката получила наранявания преди да стъпи на пешеходната пътека. В резултат от нанесените с предната част на автомобила травми пострадалото лице било откарано в МБАЛ Св.Анна, Варна като по време на лечението, на 27.01.2019г. починало.
Твърди се образувано досъдебно производство и НОХД №644/2019г. по описа на ВОС, което е приключило с осъдителна присъда за водача на автомобила И М П, влязла в сила на 10.12.2019г.
Твърди се, че към момента на ПТП причинилото вреди МПС е било застраховано по задължителна застраховка Гражданска отговорност в ответното дружество, по полица, валидна до 01.08.2019г. Твърди се, че ищците са уведомили ответното дружество с писмена застрахователна претенция №98778/13.02.2019г., но до предявяване на иска не им е даден отговор и не са обезщетени за понесените вреди.
Твърди се, че ищците са понесли огромна и невъзвратима загуба от смъртта на своята майка, претърпели са истински шок от вестта за ПТП и смъртта ѝ, поради което намират, че имат право на обезщетение. Претендират всяка от тях по 200 000 лева обезщетение за неимуществени вреди ведно със законна лихва върху главницата, считано от подаване на застрахователната претенция до изплащане на задължението ведно със сторените по делото разноски.
В срока за отговор ответникът ЗД БУЛ ИНС АД е депозирал отговор, с който оспорва исковете по основание и размер. Възразява срещу редовността на исковата молба. Оспорва размера на исковете като твърди, че същите са прекомерно завишени. Оспорва акцесорния иск за претендираните лихви за забава като твърди, че поради нередовност на подадената застрахователна претенция /без приложени към нея документи/, обезщетението не следва да се дължи от този момент, а от подаване на исковата молба. /цит.съд.практика/ Оспорва причиняването на деликт от водача на л.а.***, съотв. деянието, виновността на дееца, причинната връзка и настъпилите вреди. Оспорва механизма на настъпване на ПТП и причиняването му поради поведението на водача на застрахования автомобил. Оспорва смъртта на лицето да е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП като твърди, че за това са допринесли и други фактори. Твърди се, че ПТП е настъпило като случайно деяние съгласно чл.15 НК. Оспорва изрично размера на предявените искове като прекомерен, противоречащ на принципа на справедливостта. Въвежда възражения за самоувреждане и съпричиняване на вредите от починалото лице.
Твърди, че починалата не се е съобразила с пътната обстановка и изискванията на ЗДвП. Поддържа възражение по чл.51, ал.2 ЗЗД за намаляване размера на обезщетението поради съпричиняване на вредите с поведението на починалата.
Претендира отхвърляне на исковете или алтернативно – определяне на обезщетение в справедлив размер, отчитайки извършеното съпричиняване. Не е постъпил допълнителен отговор от застрахователното дружество.
С допълнителна искова молба ищците поддържат исковете. Излагат идентични твърдения за начина на настъпване на ПТП, поддържат уведомяване на застрахователя със заявление комплектовано с всички необходими документи. Оспорват наличието на съпричиняване. Оспорват основателността на възражението срещу претендираните лихви за забава като поддържат иска, считано от сезирането на застрахователя. Оспорват всички изложени съображения на ответника относно механизма на ПТП и наличието на деликт.
В съдебно заседание ищците чрез пълномощника си адв.С. поддържат исковете.
Ответното дружество, редовно призовани, представлява се в открито заседание от адв.С., оспорва исковете по изложените вече съображения.
С оглед характера на иска и наличието на влязла в сила присъда по НОХД №644/2019г. на ВОС, НО, ищците не дължат такси и разноски за производството съгласно чл.83, ал.1, т.4 ГПК.
Исковата молба съдът намира за редовна – подадена от легитимирани лица, чрез надлежно упълномощен проц.представител, срещу надлежна страна, при изпълнение на изискванията на чл.127 и чл.128 ГПК.
Въз основа на твърденията, възраженията и доводите на страните, събраните доказателства, ценени в съвкупност и по вътрешно убеждение, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:
С оглед установената застрахователна претенция, депозирана от двете ищци пред застрахователя на 13.02.2019г., видно от приложения документ на л.11 по делото, се установява допустимостта на предявения иск съгласно чл.432 вр.чл.380 КЗ. /исковете са предявени през януари 2020г./
За да бъде осъществен фактическия състав на непозволеното увреждане, следва да бъдат налице няколко кумулативно съществуващи предпоставки: деяние (действие или бездействие), противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата както и вина на деликвента, независимо от нейната форма - умисъл или небрежност. Отговорността на застрахователя по чл.432 КЗ е за обезвреда на вредите, настъпили в резултат на виновни противоправни действия на лице, обхванато от действието на застраховка "Гражданска отговорност". За нейното установяване е необходимо да се докаже, че е налице противоправност на действията или бездействията на застрахованото лице, в резултат на която е настъпил вредоносния резултат.
Съобразно разпоредбата на чл.432 КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя, при спазване на изискванията по чл.380 КЗ.
Повдигнатите за разглеждане пред съда въпроси касаят наличието на деликт, извършен от застрахованото при ответното дружество лице, механизмът на ПТП, причинната връзка между него и настъпилите вреди; размера на предявените претенции за неимуществени вреди и съответствието му с разпоредбата на чл.52 ЗЗД; наличие на самоувреждащо поведение на пострадалия, което изключва отговорността на застрахователя, а в условие на евентуалност за съпричиняване съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД; началната дата на дължимост на обезщетението за забавено плащане.
Не се спори относно наличието на валидна застрахователна полица по застраховка Гражданска отговорност на автомобила л.а. *** с ДК №***, причинил ПТП на 16.01.2019г.; не се спори относно наличието на застрахователно покритие към датата на ПТП; не се спори относно качеството на ищците на преки наследници на починалото лице – дъщери на починалата Щ П. Ищците са установили, макар да не е налице спор, че са материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък съгласно Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление
№ 5 от 24.ХI.1969 г. на Пленума на Върховния съд и ТР №1/2018г. на ОСГНТК на ВКС, съгласно което се разширява кръга на правоимащите и за всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
С присъда №41/10.07.2019г., постановена по НОХД №644/2019г. на ВОС, НО, подсъдимия И М П е признат за виновен за това, че на 16.01.2019г. при управление на л.а.*** с рег.№***, нарушил правилата за движение по чл.20, ал.1 и ал.2 ЗДвП; чл.35 от ЗДвП и чл.116 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Щ Г П. Съгласно чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Поради това, възраженията срещу деянието и виновността на дееца, поддържани с отговора на исковата молба, не подлежат на преценка от настоящия състав, тъй като се обхващат от задължителната сила на влязлата в сила присъда.
Въз основа на същата съдът приема, че на 16.01.2019г. по непредпазливост застрахования при ответното дружество, в това число и ползувателят на застрахованото имущество, са причинили смъртта на пешеходеца Щ П по описания в присъдата начин. Не е налице случайно деяния по смисъла на чл.15 от НК, което като изключващо вината на деликвента, би освободило застрахователя от отговорността му по чл.432 КЗ. Съдът намира, че с оглед дадената от наказателния съд правна квалификация на престъплението по чл.343, б.”в” вр.чл.342 НК, явяващо се и деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД, е налице обвързаност на съда и от настъпилите от деликта вреди, изразяващи се в смъртта на пешеходеца в резултат от получените травматични увреди. В този смисъл, неоснователни са направените от ответника възраженията за наличието на други предпоставки, извън ПТП, които са повлияли за настъпване на леталния изход на 27.01.2019г.
Независимо от обстоятелството, че представената полица сочи като застраховано друго лице М.
П., съгласно чл.477, ал.2 КЗ, по задължителната застраховка ГО застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на МПС, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управление или ползване на МПС на законно основание. Не е необходимо водачът на МПС да притежава изрично пълномощно за управление на автомобила, а и очевидно близката родствена връзка предполага предоставяне на ползването на автомобила.
От изслушаната по делото Съдебно-автотехническа експертиза /на л.109 и сл. по делото/, се установява, че л.а.*** с водач И М П се движил по бул.Ян Палах в посока от изток към запад, в лявата лента за движение в платното за движение в тази посока. Вещото лице посочва като вероятна скорост преди настъпване на удара 46.51 км/ч или 12.92 м./сек. при максимално допустима скорост на движение в този пътен участък от 50 км/ч. Посочени са наличните на место пътни маркировки, а именно – в посоката на движение на процесния автомобил М3 „единична прекъсната линия”, разделяща лентите за движение на бул.Ян Палах; напречно на платното за движение на ул.Роза, непосредствено преди кръстовището с булеварда е налице маркировка М8.1 „Пешеходна пътека”. В процесното произшествие участва само един автомобил *** с рег.№***. Според вещото лице съобразно чл.20 от ЗДвП, в конкретния случай водачът на лекия автомобил е предприел маневра завой надясно от лентата за движение направо, не е съобразил траекторията на движение на автомобила и не е реагирал адекватно като например да спре при предприемане на маневрата както и в момента, в който удря пешеходката. Налице е навлизане от МПС на тротоара, където е била към момента на удара Щ П. Причина за неправилната маневра и навлизането на тротоара е поведението и неправилната преценка на водача, предприел същата от лява лента за движение, без да използва страничната система на автомобила за да намали скоростта и да предприеме аварийно спиране след удара с пешеходеца. Не са налице данни водачът да е използвал спирачна система както преди удара, така и след него. Водачът на МПС не е имал възможност да спре до мястото на удара от момента, в който е предприел маневрата, но е имал възможност да продължи движението си в права посока без да завива надясно. При скорост от около 31 км/ч автомобилът би могъл да спре непосредствено преди удара. Съгласно т.5 от заключението, не са налице данни за други обекти и/или превозни средства, които да са ограничавали видимостта между водача на л.а. и пешеходеца, а дори напротив – същият е могъл да я възприеме от 40м. разстояние. Тъй като това разстояние е по-голямо от опасната зона за спиране, вещото лице прави извод, че при своевременна реакция, дори при скорост от 46.51 км/ч водачът би могъл да спре автомобила. Според експерта, пешеходецът също е имал видимост към пътното платно, но водачът не е давал индикации, че ще извърши маневра завой надясно, тъй като се е движил в лява лента, предвидена за движение направо. Към момента на удара пешеходката не е предприела пресичане на ул.Роза, а е изчаквала на тротоара. След като влиза косо в завоя водачът не преустановява движението на МПС, а загубва контрол и последният продължава движението си към пешеходката, която изчаква на тротоара.
Разпечатката съдържа 34 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ad052180-dabc-4be7-9081-0e9d707832f0