Решение № 308 от 02.12.2024, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 308 гр. Б., 02.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., IV-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: К. В. Н. при участието на секретаря Т. В. Б. като разгледа докладваното от К. В. Н. Гражданско дело № 20241810100925 по описа за 2024 година

С исковата молба от А. И. И. срещу И. Г. И. е предявен иск с правно основание чл. 49, ал. 1 СК– за допускане на развод поради разстройство на брака им, сключен на * г. в гр. Е., по вина на ответника; за предоставяне на ползването на семейното жилище в гр. Б., ул. „В. А. Ц.“ № * на ищцата; за възстановяване след развода фамилното име на ищцата от преди брака – К..

В исковата молба се сочи, че страните са имали предишен съвместен брак, прекратен чрез развод, заради агресивното поведение на ответника спрямо ищцата.

През 1989 г. страните отново сключили граждански брак. Ответникът обаче отново системно употребявал алкохол, ежедневно вдигал скандали на ищцата, обиждал я и я нагрубявал както психически, така и физически. Именно това станало повод и ищцата да потърси защита по реда на ЗЗДН.

Ответникът е получил препис от исковата молба, като в законоустановения срок не е депозирал отговор.

В откритото съдебно заседание ищецът поддържа исканията и доводите си.

Ответникът не се явява и не се представлява.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди относимите доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

От Удостоверение за сключен граждански брак – дубликат от *г., издадено въз 1 основа на акт за сключен граждански брак № */* г. на Община Е., се установява, че страните по делото са сключили граждански брак на * г.

От Удостоверение за раждане - дубликат от 19.02.2024 г., изд. въз основа на акт за раждане № */* г., се установява, че страните по делото са родители на И. И. И. – понастоящем пълнолетен.

Със Решение № */* г. по гр. д. № 189/2024 г. по описа на РС – Б., влязло в сила на * г., на ответника са наложени мерки по ЗЗДН за упражнено от него спрямо ищцата домашно насилие.

Св. И. И. И., син на страните, е категоричен, че докато родителите му са живеели заедно, баща му постоянно употребявал алкохол и упражнявал тормоз върху майка му чрез скандали и побои. Това продължило много години. Свидетелят заявява, че понастоящем родителите му не живеят заедно и не контактуват. Намира, че съвместното им съжителство занпред е невъзможно. Съдът се доверява на изложеното от единствения разпитан свидетел, тъй като същото се потвърждава от останалите доказателства по делото.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 49, ал. 1 СК.

Ищецът следва да докаже наличието на валидно сключен граждански брак; конкретните основания за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака и вина на другия съпруг.

Извън съмнение е фактът, че брачната връзка между страните трайно е разпадната. Същите живеят отделно. Страните не спорят, че е налице дълбоко и непоправимо разстройство на брака, като в същата насока са и показанията на разпитания свидетел.

Разрушаването на брачната връзка и изчерпването й от съдържание са настъпили по вина на ответника И. Г. И., който системно злоупотребявал с алкохол и упражнявал тормоз върху съпругата си, както психически, така и физически.

По отношение на семейното жилище, ползването на същото след прекратяване на брака следва да бъде предоставено на ищцата, каквото е искането й, предвид липсата на оспорване от насрещната страна.

По отношение фамилното име на съпругата А. И. И. след прекратяване на брака, същата следва да възстанови предбрачното си фамилно име К.. Фамилното име е преди всичко въпрос на самоопределение на лицето, което го носи и на желанието му да бъде разпознавано по определен начин в обществото. Отделно от това, чл. 53 СК предвижда право на промяна на фамилното име само за съпруга, който го носи и който при встъпване в брак е приел различна фамилия. Затова искането на другия съпруг е 2 ирелевантно, а и недопустимо, в какъвто смисъл е и установената съдебна практика (реш. №245/17.05.2012г. на ВКС по гр.д.№1058/2011г. ІV г.о. постановено по реда на чл.290 от ГПК , опр.№261/3.04.2014г. на ВКС по ч.гр.д.№1772/2014г. ІV г.о.).

По разноските

С оглед изхода на спора, съгл. приложен списък по чл. 80 ГПК, отв. И. Г. И. следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на А. И. И. възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска услуга. При определяне размера на възнаграждението по чл. 38, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ЗА съдът, съгл. практиката на СЕС, не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1/2004 г. на ВАС, а следва да отчете фактическата и правна сложност на делото. Предвид изложеното, тъй като делото е разгледано в едно заседание и не се отличава с фактическа и правна сложност, съдът намира, че дължимото възнаграждение е в размер на 400,00 (четиристотин) лева.

Наред с това, на основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът следва да бъде осъден да внесе по сметка на РС – Б. сумата от 25,00 лв. (двадесет и пет лева), представляваща държавна такса при решаване на делото.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ДОПУСКА по иск с правно основание чл. 49, ал. 1 СК от А. И. И. с ЕГН:

********** срещу И. Г. И. с ЕГН: **********, ПРЕКРАТЯВАНЕ ЧРЕЗ РАЗВОД на брака им, сключен н а 13.09.1989 г., за което в общ. Е. е съставен акт за сключен граждански брак № */* г., ПО ВИНА на И. Г. И..

ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 56, ал. 1 СК семейното жилище, находящо се в с. Т., общ. Б., ул. „В. А. Ц.“ № *, след прекратяване на брака да се ползва от А. И.

И. с ЕГН: **********.

ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 53 СК след прекратяване на брака съпругата А. И. И. с ЕГН: ********** да възстанови предбрачното си фамилно име К..

ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ЗА И. Г. И. с ЕГН:

********** да заплати на адвокат И. Н. Ж. от САК, с адрес на кантората: гр. Б., обл.

Софийска, ул. „С.О.“ №*, ет. *, офис *, сумата от 400,00 (четиристотин) лева, представляваща възнаграждение за оказана безплатна адвокатска услуга.

ОСЪЖДА на основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се 3 събират от съдилищата по ГПК, И. Г. И. с ЕГН: ********** да заплати по сметка на Районен съд – Б. сумата от 25,00 лв. (двадесет и пет лева), представляваща държавна такса при решаване на делото, както и 5 (пет) лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

Преписи от решението да се връчат на страните!

Съдия при Районен съд – Б.: _______________________

4