Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 37870 от 15.10.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 21858/2025
Вид
Определение № 37870
Подписан
15.10.2026
В сила
15.10.2026
Състав
ГЕОРГИ СТОЕВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 158, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 176 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 176, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 39 · Конституция на Република България
  • чл. 40 · Конституция на Република България
  • чл. 41 · Конституция на Република България

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 37870 гр. София, 15.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ СТОЕВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №

20251110121858 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 45, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 52 ЗЗД от И.

Г. С. с ЕГН ********** срещу А. Т. С., с който се иска да бъде осъден ответникът да заплати сумата в размер на 1 944 лева (частичен иск от 10 000 лева), представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди (поругана репутация), породени вследствие на противоправни твърдения и квалификации, обективирани в публикация от 05.03.2025 г. в профила на ответника в социалната платформа „Фейсбук“.

Ищецът твърди, че е български общественик, бил е народен представител в 37-мото и 40-тото Народно събрание, кмет на район „РАЙОН в периода от 2003 г. до 2005 г., а към настоящия момент е общински съветник в Столична община, избран от коалиция „КОАЛИЦИЯя“. Поддържа, че през целия си живот и във всички свои публични изявления се е заявявал като демократ, който отхвърля тоталитарните форми на управление и идеологии (комунизъм, нацизъм, фашизъм), като винаги е отстоявал виждането, че демокрацията е най-добрата форма на управление. Твърди, че на 05.03.2025 г. заедно с ответника, който се изявява като общественик и журналист, са гостували в телевизионно предаване („Тази сутрин“), в което са провели дискусия във връзка с предложение за смяна на името на ул. „УЛИЦА“ в гр. София. Твърди се, че след края на дискусията, на същата дата – 05.03.2025 г., ответникът е направил публично изявление в личния си профил в социалната платформа „Фейсбук“, в което нарича ищеца „автентичен фашист“ (видно от приложеното удостоверяване на публикацията: „Много рядко ми се е случвало да дебатирам с автентичен фашист в тв-студио, но сутринта преживях и това. С И. С. сутринта започнахме от спор за това трябва ли да се смени името на ул. „УЛИЦА“, за да стигнем до неговото съскане срещу В. Я., която била „комунистическа терористка“, а генерал ЛЛ „български патриот и герой“...“). Излагат се доводи, че към момента на изготвяне на исковата молба публикацията има над 700 харесвания и над 120 коментара, като чрез изявлението си ответникът е мотивирал множество потребители да си създадат впечатлението, че ищецът действително е 1 фашист, и да вземат отношение по темата. Заявява, че начинът, по който е отправено посланието, уронва неговата репутация сред изключително широк кръг от хора, като след публикуването на материала е получил множество обаждания – някои от тях шеговити, а други критични. Моли за уважаване на предявения частичен иск в размер на 1 944 лева от общо 10 000 лева.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба чрез пълномощника си адв. С. Г., с който оспорва предявения иск като неоснователен.

Ответникът изрично заявява, че не оспорва авторството на процесните изказвания. Оспорва да е налице противоправност на същите, като поддържа, че този извод на ищеца е плод на неправилно разширително тълкуване през призмата на субективните му преживявания, личния му мироглед и ценностна система. Твърди, че е изразил своето лично мнение относно намеренията на Столична община да смени името на една от главните улици и символи на столицата – ул. „УЛИЦА“, който въпрос преминава през личния мироглед и гражданска активност на гражданите и подлежи на обществен дебат. Позовава се на гарантираните от Конституцията на Република България и ЕКПЧ основни права на гражданите да формират свободно своите убеждения, на политически плурализъм, както и да изразяват и разпространяват свободно политическо мнение чрез слово. Възразява, че употребеният израз „автентичен фашист“ не надхвърля конституционно допустимите ограничения на свободата на словото, не накърнява противоправно правата и доброто име на ищеца и не противоречи на нормите на ЕКПЧ. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен. Претендира направените разноски по делото.

Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по реда на чл. 140, ал. 3 от ГПК:

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТОДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

1 . Предмет на делото е твърдяното от ищеца материално субективно притезателно право с правна квалификация чл. 45, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 52 ЗЗД за сумата от 1 944 лева (частичен иск от общо 10 000 лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в негативното засягане на честта, достойнството и доброто име (репутацията) на ищеца вследствие на изявление, обективирано в публикация на ответника от 05.03.2025 г. в социалната платформа „Фейсбук“, в което ищецът е наречен „автентичен фашист“.

Правопораждащият фактически състав на твърдяното материално право включва наличие на 1) виновно и 2) противоправно 3) действие и/или бездействие на ответника, което е в 4) пряка причинно-следствена връзка с 5) претърпените от увредено лице имуществени и/или неимуществени вреди.

В тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване наличието на противоправно деяние, което е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилите вреди, а в тежест на ответника в условията на обратно и пълно доказване е да обори презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, т.е. да установи липсата на вина. В процесния случай съдът квалифицира твърденията на ответника, съдържащи се в процесните две публикации, 2 като клевета, т.е. съзнателно разгласяване на неистински и позорни обстоятелства за дадено лице, поради което в тежест на ответника е да установи пълно и главно верността на изложените от него твърдения в процесните публикации – в този смисъл виж мотивите на Решение № 73/05.02.2024 г. по гр.д. 679/2023 г. по описа на ВКС, II Г.О. Презумпцията за вина не се прилага единствено в хипотезите, когато нормата, уреждаща юридически факти на правопораждащият фактически състав, предвижда деликтът да се е осъществил при квалифицирана форма на вината. В този смисъл - Решение № 54 от 12.08.2022 г. на ВКС по гр. д. № 876/2021 г., IV г. о.; Решение № 69 от 21.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 516/2011 г., IV г. о.; Определение № 2221 от 18.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 85/2023 г., IV г. о.

Следва да се прави ясно разграничение между обидата, клеветата и оценъчните съждения при прилагане на нормите на чл. 39, чл. 40 и чл. 41 КРБ. Обидата е насочена към накърняване на честта и достойнството на определено лице и се изразява в изказвания или жестове, квалифициращи се като неморални, вулгарни и цинични. При клеветата е характерно, че деецът съзнателно или небрежно разпространява неистински и позорни обстоятелства за определено лице, включително приписването на определено престъпление.

Оценъчните съждения представляват изразяване на мнение, включително и крайно негативно, спрямо конкретно лице по повод неговата дейност, обществено положение и/или занятие. Следователно представляват коментар, анализ и/или интерпретация на определени факти от обективната действителност, а не твърдения за осъществяването на конкретни факти и обстоятелства, поради което верността на оценъчните съждения не може да бъде проверявана. По този признак се разграничават с клеветническите твърдения, които винаги подлежат на проверка за вярност, която следва да бъде установена от лицето, което ги е направило, т.е. ответникът. Поради което няма да е налице противоправност, като елемент от правопораждащият фактически състав на притезанието за репариране на неимуществените вреди, ако се установи, че твърденията на ответника са верни, независимо дали са опозоряващи по своя характер. Оценъчните съждения, като форма на свободно изразяване на мнение, се разграничават от обидата по това, че независимо от негативното отношение на автора, не следва противоправно да накърнят правната сфера на друг правен субект – чл. 39 КРБ, като преценката се прави на базата на конкретните факти и обстоятелства, в които се изразява правния спор.

Ответникът в условията на насрещно доказване следва да обори твърдените от ищеца факти и обстоятелства, а в условията на пълно и главно доказване – да установи навежданите от него правоизключващи възражения, че процесното изказване представлява добросъвестно упражняване на правото на свободно изразяване на мнение и оценъчно съждение в рамките на обществен и политически дебат, респективно доколкото в публикацията се съдържат твърдения за факти – тяхната обективна вярност (в този смисъл мотивите на Решение № 73/05.02.2024 г. по гр. д. № 679/2023 г. по описа на ВКС, II г. о.) 2 . Между страните не се спори и не се нуждае от доказване обстоятелството, че ответникът А. Т. С. е автор на процесното изявление, публикувано на 05.03.2025 г. в личния му профил в социалната мрежа „Фейсбук“

3

3. По доказателствените искания:

Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба писмени доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за разрешаването на правния спор, а по тяхната доказателствена стойност ще се произнесе с крайния съдебен акт.

Съдът счита, че следва да се допусне изслушването на гласни доказателствени средства, като допуска на ищеца един свидетел в режим на довеждане за установяване на твърдените в исковата молба факти и обстоятелства, релевантни за узнаването на публикацията, отражението в обществената сфера на ищеца и наличието и размера на претърпените неимуществени вреди. Искането на ищеца за допускане до разпит на още четирима свидетели (до общо петима) за установяване на същите обстоятелства следва да се остави без уважение като ненеобходимо за изясняване на делото.

Следва да се остави без уважение и искането на ищеца по реда на чл. 176, ал. 1 ГПК за задължаване на ответника да се яви лично в съдебно заседание, за да отговори на въпроса:

„Каква е причината, поради която е охарактеризирал ищеца с описаните по-горе думи?“.

Редът по чл. 176 ГПК служи за установяване на конкретни, обективно осъществили се и спорни релевантни факти, докато поставеният въпрос касае вътрешни мотиви и оценъчни съждения на ответника, които освен това са изложени както в самата публикация, така и в подадения отговор на исковата молба, при липса на спор относно авторството на текста.

Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати съдебното производство.

По изложените съображения и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК Софийски районен съд:

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор, предмет на делото.

ОБЯВЯВА на страните проектодоклад по делото, съобразно мотивната част на настоящото определение.

ДОПУСКА на основание чл. 140, ал. 1 ГПК приложените към исковата молба писмени доказателствени средства.

ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства, чрез разпит на един свидетел на ищеца при режим на довеждане, като УКАЗВА на ищеца да осигури присъствието му за съдебно заседание.

ОПРЕДЕЛЯ като краен срок за събиране на допуснатите гласни доказателствени 4 средства следващото съдебно заседание, арг. чл. 158, ал. 1 ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане за разпит на още четирима свидетели, тъй като не е необходимо за установяването на релевантните за предмета на доказване факти.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ответника за разшит на свидетел.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца с правно основание чл. 176, ал. 1 ГПК за задължаване на ответника да се яви лично в съдебно заседание за даване на обяснения по формулирания в исковата молба въпрос.

ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да изрази становище и да ангажира доказателства във връзка с него най-късно в първото по делото съдебно заседание.

На основание чл. 146 вр. чл. 140, ал. 3 ГПК на страните да се връчи препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проектодоклада по делото, като те могат да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.