Решение № 260204 от 28.03.2024, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е

№……..................... гр. София, 28.03.2024г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV-Б състав, в публично заседание на двадесет и осми септември, две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СТАНИМИРА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА

ПЕТЪР МИЛЕВ при секретаря Йорд.

Петрова, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 9771 по описа за 2015г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 196 и сл. ГПК ( в сила от 1952г., отм).

С Решение от

10.07.2003г. по гр.д. № 5059 по описа за 1999г. на Софийски районен съд, 41-ви състав постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника М.Р. – З.“ЕООД със седалище и адрес на управление *** , М.А.Р. с адрес: *** е осъден да предаде на Б.Й.Ф.,

ЕГН ********** с адрес: *** на основание на чл. 38а от ЗЖСК държането на апартамент ***********“ /“Гоце Делчев“/, ул.****************състоящ се от антре, дневна, стая, баня-тоалетна , кухня и два балкона с площ от 104,68 кв.м. , заедно с мазе № 15 с площ от 8,40 кв.м. и с ответните идеални части от общите части на сграда и от правото на собственост върху мястото, както и да му заплати на основание на чл. 64 от ГПК /отм/ съдебни разноски от 150лв.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба вх. № 10624/2804.2004г. по регс5итъра на СРС от ответника по исковете М.А.Р. . Посочил е, че разпределителния протокол от 09.11.1991г. бил съставен в момент, в който ЖСК вече не притежавало собственост или вещно право върху земята, в която е изграден имота, оспорил и достоверността на този протокол, описаният в този протокол имот като ателие 81 не бил идентичен с владяния от него имот, който бил апартамент. ЖСК и към момента не бил изключителен собственик на изградените отБ.“ЕООД сгради, с Решение от 1997г. по дело на СГС за

8500/20559 ид. ч. бил признат ЖСК“Български художник“. Имал основание да владее имота , това бил договора сБ.“ЕООД със сегашно наименование „З.“ЕООД. Претендирал е разноски.

Ответникът по жалбата - Б.Й.Ф., ЕГН **********, е оспорил жалбата. Посочил е че решението е правилно. С разпределителния протокол му бил разпределен процесния имот, нямало съдебни спорове за собствеността на имота междуБ.“ЕООД и ЖСК „Български художник“ Претендирал е разноски. Оспорил е поради прекомерност претнецията на жалбоподателите за разноски, като е посочил, че иск е неоценяем и припадащо се възнаграждение е 300лв.

Третото лице помагач на страната на жалбоподателя ответник по исковете – З.“ ЕООД, ЕИК ******* / несъстоятелност / не е изразил становище по жалбата. След обявяване на ТЛП в несъстоятелност по делото е бил призоваван и синдикът му .

Първоначално образуваното дело по така депозираната жалба е било въззивно дело № 2310/2004г. по описа на СГС, 4- Г състав, По това дело е постановено Решение от 01.12.2009г. с което решението на СРС, 41-ви състав е отменено и вместо него е постановено друго, с което исковете са отхвърлени и Б. Ф. е осъден да заплати на М.Р. съдебни разноски от 230лв. С Решение от 26.05.2011г. по касационно гр..д. № 501/2010г. на ВКС, 1-во Г.О. е отменено Решение от 01.12.2009г. по дело № 2310/2004г. по описа на

СГС, 4- Г състав и делото е върнато за ново разглеждане от СГС. За същото е образувано въззивно дело № 733/2011г на СГС, 4-В състав по което с Решение № 5452/12.07.2013г. е оставено в сила решението на СРС, 41-ви състав. Така постановеното решение Решение е било отменено по реда на извънредния способ по чл. 303 от ГПК с Решение № 141/07.06.2015г. по касационно дело № 6942/2014г. на ВКС, 3-то Г.О., като делото е върнато на СГС за ново разглеждане и за същото е образувано дело № 9771/2015г. по описа на СГС, същото е било спряно до приключване на съдебното прозиводство по гр.д. №

11877/2015г. на СГс, 1-5 състав и е възобновено с определение от 25.05.2023г.

С Определение от

22.02.2016г. като задължителни необходими другари на първоначалния ответник – М.А.Р. са конституирани : М.М.Р.-Б., ЕГН ********** и Д.М.Р.-В. , ЕГН **********.

В хода на процеса е починал М.Р. и дъщеря му Д.М.Р.

–В., като производството е продължило с наследниците им съответно за М.Р. – дъщеря му М. Б. и внуците му Д.Л.В., ЕГН

**********; Х.П.В., ЕГН ********** и Н.П.В., ЕГН **********, а на мястото на Д.М.Р.-В. наследниците й по закон – съпруг П.Н.В.,

ЕГН ********** и децата й Д.Л.В., ЕГН **********; Х.П.В., ЕГН ********** и Н.П.В., ЕГН **********.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№ 12136/21.07.1999г. по регистъра на СРС от Б.Й.Ф. срещу М.А.Р. с която е поискал от съда на основание на чл. 38а от ЗЖСК да осъди ответника да му предаде държането на ап. 81 вх. Е, бл. 7, ет. 6 на ул.****************в гр. София. Посочил е, че е член кооператор на ЖСК „Български художник“, че имотът му бил разпределен с разпределителен протокол от 09.11.1991г., жилищната сграда не е въведена в експлоатация, ответникът без основание се бил настанил в него.

Ответникът е оспорил иска., придобил имота по давност.

Третото лице помагач на ответника – З.“ЕООД е посочил, че при изповядване на сделката между СБХ и ЖСК“Български художник“ не бил изписан един документ и в Служба Вписвания там фигурирало празно място, по-късно нотариалният акт за учредяване на правото на строеж бил дописан от ЖСК „Български художник“, никой не можел да черпи права от противоправното си поведение.

По делото са пирети Решение

№ 162/08.01.2018г. по гр.д. № 11877/2015г. на СГС, 1-5 състав, Решение от 15.03.2021г. по дело № 162/08.01.2018г. на САС, Решение № 42/28.06.2022г. по дело № 3053/2021г. на ВКс, 2- ро

Г.О., съгласно които с влязло в сила на

28.06.2022г. Решение е признато за установено по отношение на ЖСК „Български художник“ по предявени от М.М.Р.-Б., М.А.Р. /починал в хода на процеса и заместен от наследниците си по закон М.М.Р.-Б. , Д.Л.В., Х.П.В., Н.П.В./ и Д.М.Р.-В. /починана в хода на процеса и заместена от наследниците си по закон П.Н.В., Д.Л.В., Х.П.В., Н.П.В./ положителни установителни искове за собственост с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК вр. с чл. 79, ал.1 от ЗС, че М.М.Р.-Б.

, Д.Л.В., Х.П.В., Н.П.В., П.Н.В., са собственици на апартамент № 81 в гр. София, бл. 259/ строителен бл. 7/ ж.к. ********с площ от 104,68 кв.м. ведно с прилежащо зимнично помещение № 15 с площ от 8,40 кв.м. на основание на придобивна давност чрез упражняване на десетгодишно давностно владение считано от 15.04.1997г. и наследствено правоприемство.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна следното:

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо.

По правилността на решението в обжалваната част:

Искът по чл. 38 а от ЗЖСК е специфичен владелчески иск, предоставен на разположение на член-кооператор, на който имотът е разпределен, срещу ІІІ-то лице, което владее имота без да има основание за същото. Това е суброгаторен иск, като с него е дадена възможност на лице, което не разполага с вещно право върху имота, но е в членствено правоотношение със собственика на имота – ЖСК, да иска предаване на имота вместо собственика му – иск, с който се упражнява правото на бездействащия собственик. В производството по този иск ищецът следва да установи, че имотът е собственост на ЖСК, че ищецът е член-кооператор в ЖСК, че този имот е разпределен на ищеца с протокола по чл. 28 от ЗЖСК, както и че ответникът държи имота. Ответникът по този иск може да прави всички правоизключващи възражения, включително и такива, с които противопоставя свои права върху имота, тоест че жилището не е собственост на ЖСК. Такова е възражението за придобиване на имота по давност. Член-кооператор, който е ищец по иска по чл. 38а от ЗЖСК, черпи правата си от отношенията си с ЖСК, тоест предмет на делото е и правото на собственост върху имота на ЖСК.

В конкретния случай по делото е установено, че правото на собственост върху процесния имот не принадлежи на ЖСК Български художник“ , а от тази ЖСК ищецът черпи правата си , поради което и съдът пирема, че иск е несонователен.

Влязлото в сила на 28.06.2022г. Решение на ВКС по дело № 3053/2021г. е постановено с участието на ЖСК „Български художник“ и на ответниците М.М.Р.-Б. , Д.Л.В., Х.П.В., Н.П.В., П.Н.В.. Това решение обвързва ищеца като член кооператор. При така възпирето съдът пирема, че решението на СРС следва да се отмени ивместо него следва да се постанови друго с което иск следва да бъде отхвърлен.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на делото и пр и съобразяване на разпоредбата на чл. 64 от ГПК всички разноски по делото следва да се поставят в тежест на ищеца, като той следва да бъде осъден да заплати на ответниците направените от тях разноски във всички прозиводства по делото – както по тези по инстанционния контрол, така и по извънредния способ.

Така за производство пред СРС и по дело № въззивно дело № 2310/2004г. по описа на СГС, 4- Г състав на ответника по исковете се следват разноски от 230лв. Тези разноски не са прекомерни и не следва да се намаляват.

За производство по касационно гр..д. № 501/2010г. на ВКС, 1-во Г.О. на ответника по исковете не се следват разноски , защото не са ангажирани доказателства, че такива са направени. Представеният договор за правна помощ и съдействие сочи че е уговорено такова възнаграждение от 800лв., но не и че такова е пратено, други доказателства за плащането им по делото не са ангажирани.

По въззивно дело № 733/2011г М.Р. е бил представляван како от адв. Б., така и от адв. Стефанов при уговорено възнаграждение от 1500лв. за последния.

По касационно дело № 6942/2014г. на ВКС, 3-то Г.О., М. Р., Д.Р. и М.Р. като наследници на Х.Р. са представили пълномощно сочещо че всеки от тях е платил на адв.

Б. по 700лв.

За производството по ч.гр.д. № 4683/2016г. на САС представеното пълномощно сочи, че всеки един от ответниците по жалбата - М. Р., Д.Р. и М.Р. е платил на адв. Б. по 400лв.

За производство по дело № 9771/2015г. не е внасяна нова държавна такса, защото то е образувано след отмяна от ВКС на постановеното преди това решение на СГС. В това производство е представено пълномощно съгласно което всеки един от ответниците по жалбата - М. Р., Д.Р. и М.Р. е платил на адв. Б. по 1000лв.

Доказателства за други разноски по делото не са ангажирани.

Представеното с молбата от от 28.09.2023г. след приключване на съдебното заседание пълномощно от 01.06.2023г. не е било представено преди приключване на съдебното дирене, не е бил даван допълнителен срок за представянето му по делото. С молбата от 14.09.2023г. не е било представено пълномощно и същото е изрично отразено с протокола от 14.09.2023г. на деловодителя от регистратура.

Производствата се отличават със сложност преди да се постанови решението по делото по иска за собственост между ответниците по иска и ЖСК.

След това обаче такава сложност не може да се приеме, че съществува. Отделно следва да се посочи, че защитата на ответниците по иска е била идентична, оказвана е от един адвокат, поради което и независимо, че всеки от тях има право да ангажира адвокат , в тежест на ищеца следва да се постави само половината от платеното от ответниците възнаграждение за адвокат .

Така съдът приема, че ответниците имат право на общо 4130лв. разноски по делото за всички тях.

Така мотивиран, Софийският градски съд

Р Е

Ш И :