Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3684 от 15.07.2026, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1454/2026
Вид
Определение № 3684
Подписан
15.07.2026
В сила
15.07.2026
Състав
Даниела Димова Томова, Цветелина Георгиева Хекимова, Светлана Тодорова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3684 гр. Варна, 15.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова

Членове:

Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно частно гражданско дело № 20263100501454 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 вр. чл. 274, ал.1, т.2 ГПК Образувано е по частна жалба, подадена от "АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, ЕИК: 202255877, със седалище и адрес на управление: гр. София, срещу определение №4450/20.03.2026г., постановено по гр.д.№6526/2025г. на ВРС, с което е оставена без уважение молба вх. № 5886/2026 г. от „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, ЕИК: 202255877, чрез адв. В. Б. - К. за изменение на постановеното по делото решение № 132/12.01.2026 г., постановено по гр.д. № 6526/2025 г. описа на ВРС, 51 с-в, в частта за разноските. Сочи се в жалбата, че спрямо настоящата хипотеза не е приложимо решението от 16.07.2020 г. по съединени дела C-224/19 и C259/19 на СЕС, на което се е позовал първоинстанционният съд.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК от насрещната страна не е постъпил отговор на частната жалба.

Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

1

С решение №132/12.01.2026г. по гр.дело №20253110106526 на ВРС е прогласена нищожността на Договор за потребителски кредит № 652680 от 26.03.2024 г., на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, отхвърлен е предявения насрещен иск с правно основание чл.79 от ЗЗД и е уважен предявения в евентуалност насрещен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД вр. с чл.23 ЗПК, като е осъден К. Д. Ч. да заплати на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, ЕИК 202255877 сумата в размер на 245.62 евро - 480,40 лв., представляваща неизплатената част от чистата стойност на кредита по нищожен Договор за потребителски кредит № 652680 от 26.03.2024 г.

С постановеното решение ответното дружество е осъдено да заплати разноски в размер на държавната такса от 25,56 евро по уважения насрещен иск. Съдът е приел, че тези разноски не се дължат от ответника по насрещния иск, предявен в условията на евентуалност, с оглед приложимостта на решението от 16.07.2020 г. по съединени дела C-224/19 и C259/19 на СЕС.

Съгласно общите правила на гражданския процес, когато съдът уважи предявения иск, ответникът е длъжен да заплати направените от ищеца разноски, които обичайно включват платените държавни такси, разноските по производството (например за експертизи, свидетели) и възнаграждението за един адвокат, ако е ползвал такъв. Изключенията от този принцип са случаите, в които ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и признае иска, както и при извънсъдебно удовлетворяване на претенцията.

Такова изключение от принципа „загубилият плаща“ може да се приложи и в случаите, когато искът на потребителя за прогласяване нищожност на договора (или отделни договорни клаузи) или за разваляне на договора е уважен, съответно като последица от това е уважен и насрещният иск на търговеца за връщане на даденото по договора. В тези случаи въпросът за разноските следва да бъде решен при баланс между общите процесуални правила, установени в чл.78 ГПК, и принципа на ефективност на правото на Европейския съюз и практиката на Съда на ЕС (СЕС), основаващи се на принципното положение, че разпределението на съдебните разноски не трябва да възпира потребителя от упражняване на неговите права, лишавайки го от ефективна защита.

В случая възлагането на разноски в тежест на потребителя на разноските по насрещния иск не би довело до ситуация, в която разходите му 2 по делото надвишават или значително намаляват ползата от спечеления от него иск, имайки предвид размера на задълженията, от които се освобождава в резултат на уважения главен иск.

Същевременно обаче, видно от отговора на насрещния иск, ответникът е признал още с първото си процесуално действие по този иск дължимостта на остатъка от чистата стойност по кредита, която при това е почти изцяло изплатена – неизплатеният остатък е в размер на 480,40 лв. от обща сума на предоставения кредит 4500 лева, чиято изискуемост настъпва с влизане в сила на решението за обявяване нищожността на договора за кредит.

С оглед на това в случая е налице хипотезата, в която ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и е признал иска, поради което в негова тежест не следва да бъдат възлагани разноски.

С оглед на изложеното обжалваното определение следва да бъде потвърдено, макар и въз основа на отчасти различни мотиви.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №4450/20.03.2026г., постановено по гр.д.№6526/2025г. на ВРС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване по аргумент от ТР от 12.08.2018г. по тълк.дело №5/2015г. на основание чл.274, ал.3, т.2 вр. чл.280, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3