Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 13390 от 06.07.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 64710/2022
Вид
Решение № 13390
Подписан
06.07.2024
Състав
СТАНИМИР НИКОЛОВ ЙОРДАНОВ КЮЛЕРОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 13390 гр. София, 06.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ........ при участието на секретаря ............. като разгледа докладваното от ........ Гражданско дело № 20221110164710 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от ............ срещу И. Г. П., с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл.86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 19559 от 20.11.2021 г. по ч.гр.д. № 61671 по описа за 2021 г. на СРС, 59 състав.

Ищецът твърди, че на 13.12.2017 г. е сключен Договор за потребителски кредит № .................. между ............. като кредитор и И. Г. П. като длъжник, при следните параметри – сума на кредита 2 000 лева, срок на кредита 36 месеца, размер на вноската 97, 59 лева, годишен процент на разходите (ГПР):

49.89 %, годишен лихвен процент: 41, 17 %, лихвен процент на ден: 0.11 %, с общо общо задължение по кредита 3 513, 24 лева. Към договора бил закупен пакет от допълнителни услуги за сумата в размер на 1 984, 68 лева, като размера на вноската по пакета от допълнителни услуги бил 55, 13 лева. Така общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги възлизало на 5 497, 68 лева, общ размер на вноската 152, 72 лева и дата на погасяване тринадесети ден от месеца.

1

Ищеца твърди, че точно и в срок е изпълнил своите задължения по договора, като на 13.12.2017 г. превежда парична сума в размер на 1 400 лева по посочена от длъжника И. Г. П. банкова сметка, а със сумата в размер на 600 лева е рефинансирано друго негово задължение.

Твърди, че след сключване на договора от страна на ответника са направени следните искания за промяна на условията по договора:

На 02.08.2018г. И. Г. П. е подал Заявление за промяна на погасителен план към ДПК № .................., като е пожелал да бъдат отложени три погасителни вноски. На 10.08.2018г. между ............ и И. Г. П. е сключен Анекс № 2 към ДПК № .................., с който страните се договарят да бъдат отложени погасителни вноска № 9,10,11, като те трябва да бъдат заплатени в края на погасителния план. Неразделна част от сключения Анекс е нов коригиран погасителен план. Погасителните вноски се променят от 36 на 39 броя.

На 21.02.2019г. И. Г. П. е подал Заявление за промяна на погасителен план към ДПК № .................., като е пожелал да бъде отложена една погасителна вноска. На 27.02.2019г. между ............ и И. Г. П. е сключен Анекс № 2 към ДПК № .................., с който страните се договарят да бъде отложена погасителна вноска № 14 като тя трябва да бъде заплатена в края на погасителния план. Неразделна част от сключения Анекс е нов коригиран погасителен план. Погасителните вноски се променят от 39 на 40 броя.

На 14.03.2019г. И. Г. П. е подал Заявление за промяна на погасителен план към ДПК № .................., като е пожелал да бъде намален размера на четири дължими вноски. На 21.03.2019г. между ............ и И. Г. П. е сключен Анекс № 3 към ДПК № .................., с който страните се договарят размерът на вноски № 15,16,17,18 да бъде намален на 38.72 лв.

Длъжникът се задължава да заплати на договорения падеж намалените вноски, а остатъкът на същите до пълния им размер - в края на погасителния план. Неразделна част от сключения Анекс е нов коригиран погасителен план. Погасителните вноски се променят от 40 на 43 броя На 26.07.2019г. И. Г. П. е подал Заявление за промяна на погасителен план към ДПК № .................., като е пожелал да бъдат отложени две 2 погасителни вноски. На 29.07.2029г. между ............ и И. Г. П. е сключен Анекс № 4 към ДПК № .................., с който страните се договарят да бъдат отложени погасителни вноска № 19,20, като те трябва да бъдат заплатени в края на погасителния план. Неразделна част от сключения Анекс е нов коригиран погасителен план. Погасителните вноски се променят от 43 на 45 броя.

На 06.12.2019г. И. Г. П. е подал Заявление за промяна на погасителен план към ДПК № .................., като е пожелал да бъде намален размера на две дължими вноски. На 14.12.2019г. между ............ и И. Г. П. е сключен Анекс № 5 към ДПК № .................., с който страните се договарят размерът на вноски № 24, 25, да бъде намален на 38.72 лв. Длъжникът се задължава да заплати на договорения падеж намалените вноски, а остатъкът на същите до пълния им размер - в края на погасителния план.

Неразделна част от сключения Анекс е нов коригиран погасителен план.

Погасителните вноски се променят от 45 на 47 броя

Видно от приложеното Извлечение по сметка към ДПК № .................. ответникът до 17.11.2022 г. е заплратил сумата в размер на 3 230, 53 лева.

Крайният срок за погасяване на кредита съгласно погасителния план към Договор за потребителски кредит № .................. е изтекъл на дата 04.08.2021 г., с изтичането на който срок е настъпила и изискуемостта на задължението на длъжника в пълен размер.

Към настоящия момент размерът на погасеното от длъжникът И. Г. П. задължение по ДПК № .................. е в общ размер на 3 230, 53 лева. С оглед горното счита, че за него е налице правен интерес да поиска от съда с решениието си по делото да признае за установено спрямо ответника, че дължи посочените суми. В съдебно заседание исковете се поддържат.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от И. Г.

П., с който ответникът изцяло оспорва предявените искове, моли същите да бъдат отхвърлени с окончателния съдебен акт по делото, претендира направените по делото разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 3

ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи наличието на: валидно облигационно отношение между ............ и ответника по договор за потребителски кредит, по силата на което кредиторът е отпуснал на ответника заем в размера, посочен в исковата молба, а за ответника е възникнало задължението за плащане на процесната сума; размерът на непогасеното задължение; уведомяване на длъжника за настъпването на предсрочната изискуемост, респективно – настъпване на изискуемостта на процесното вземане според договора за кредит;.

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК в тежест на ищеца е да установи наличието на: валидно облигационно отношение между ............ и ответника по договор за потребителски кредит, по силата на което кредиторът е отпуснал на ответника заем в размера, посочен в исковата молба, наличието на валидна уговорка за договорна възнаградителна лихва в договора за кредит и нейния размер, както и наличието на валидни уговорки за заплащане на допълнителни услуги „..............., които са индивидуално договорени или че с посочените клаузи не се създава неравнопоставеност между правата и задълженията на кредитора и длъжника и не се нарушават императивни изисквания на ЗПК.

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи: парично задължение на ответника; настъпила забава на последния за изпълнение на паричното задължение и размер на задължението.

Ответника в подадения отговор оспорва да е налице валидно облигационно правоотношение между ищцовото дружество и него, въз основа на което да се претендира процесната сума, като счита, че ищцовото дружество не е изпълнило задълженията си по процесния договор за кредит.

Тъй като договорът за заем е вид реален договор, то не е достатъчно само съгласието на страните, за да счита същия за сключен, а следва и сумата предмет на договора да бъде реално предадена. В случая ответника оспорва както да е рефинансирано друго негово задължение, в размер на 600 лева, така и реално да е получил сумата в размер на 1 400 лева по посочената от него банкова сметка, поради което този факт следва да бъде доказан от страна на ищеца. Отделно от това, ответника заявява, че не оспорва, че подписа по представения договор за потребителски кредит е негов, но твърди, че същия е 4 пренесен посредством специални технически средства, поради което и е направил искане по реда на чл. 183 от ГПК ищецът да бъде задължен да представи документите в оригинал, а в случай, че не го стори оспореният документ да бъде изключен от доказателствата по делото.

С оглед направените възражения, съдът с протоколно определение е задължил ищеца да представи оригинала на процесния ДПК. С молба от 31.01.2024 г. ищеца е представил процесния договор, като същата молба и доказателствата са били докладвани в проведеното на 08.04.2024 г. открито съдебно заседание по делбото и не са оспорени от страна на ответника. С оглед горното съдът счита, че е установено наличието на валидно облагационно правотношение. Ищеца обаче не е доказал нито факта на реалното предаване на сумата в размер на 1 400 лева, нито пък рефинансирането на друго задължение на ответника, доколкото единственото представено в тази насока доказателство не е годно да докаже такова – същото е на лист 38 от делото и не представлява счетоводен документ, нието платежно нареждане, нито пък по друг начин удостоверява превода на сумата в размер на 1 400 лева на длъжвника П., нито път плащането на сумата в размер на 600 лева на друга кредиштна организация – .............е са ангажирани от страна на ищеца и други доказателства – не е поискана ССчЕ, която евентуално да докаже реалното предаване на сумата. С оглед липсата на доказателство за реалното фактическо предаване на заемната сума, съдът счита, че исковете са изцяло неоснователни и следва да бмъдат изцяло отхвърлени.

По разноските:

В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № ............. г. по тълк. дело № .......... г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. Предвид изхода на спора, право на присъждане на разноски по делото има ответника, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

По заповедното производство по ч.гр.д. № 61671 по описа за 2021 г. на СРС ответника е подал възражението лично, поради което не следва да се присъждат разноски. По настоящото производство ответника е бил защитаван от адв. Я. Д. К. от АК – ..........., по реда на чл. 38, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал.

1, т. 3 от ЗА. Доколкото договора за правна помощ и съдействие е сключен на 5

04.04.2023 г., то следва да се приложи настоящата редакция, след промяната, въведена с ДВ бр. 88 от 04.11.2022 г., съгласно която по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по дело с материален интерес от 1000 до 10 000 лв. възнаграждението е 400 лева плюс 10 % за горницата над 1000 лева. В процесния случай по делото са предявени искове за сумата общо в размер на 2 364, 41 лева, от което следва, че дължимото възнаграждение на адв. Я. К. от АК – ........... е в размер 536, 44 лева.

Така мотивиран, Софийски районен съд,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от ............, ЕИК ............., със седалище и адрес на управление: .............., срещу И. Г. П. с ЕГН **********, от ..............., установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че И. Г. П. с ЕГН **********, дължи на ............, ЕИК ............., сумата в размер на 954, 51 лева /деветстотин петдесет и четири лева и петдесет и една стотинки/, представляваща дължима главница по Договор за потребителски кредит № .................. от ........... г., ведно със законната лихва, считано от 28.10.2021 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 556, 57 лева /петсоттин петдесет шест лева и петдесет и седем стотинки/, представляваща договорно възнаграждение, и сумата в размер на 853, 33 лева /осемстотин петдесет и три лева и тридесет и три стотинки/, представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.