Решение № 843 от 30.06.2020, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е

Н И Е

№ .............../ 30.06.2020г. гр. Варна

В И М Е Т О Н А Н А

Р О Д А

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I – ви състав, в открито съдебно заседание проведено на петнадесети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

КРАСИМИР ВАСИЛЕВ

НЕВИН ШАКИРОВА при секретар ЦВЕТЕЛИНА ЦВЕТАНОВА, като разгледа докладваното от съдия Невин

Шакирова въззивно гражданско дело № 637 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава ХХ от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на В.Д.К. и Й.Г.К. срещу Решение № 5737 от 13.12.2019г. по гр.д. № 15650/2017г. по описа на ВРС, ХХХIII-ти състав, с което на основание чл.

124, ал. 1 от ГПК е прието за установено по иска на М.С.М. с ЕГН **********, Д.И.М. с ЕГН ********** и Д.И.М. с ЕГН **********, че В.Д.К. с ЕГН ********** и Й.Г.К. с ЕГН ********** не са собственици на 140 кв.м. ид.ч. от ПИ с идентификатор ***, находящ се в гр. В., ул. "М."№ ****, р-н Приморски, с номер на парцел по предходен план V-2887, квартал 20, целият с площ от 353 кв.м. и при граници: имоти с ид.

№ ***, № ***, № *** и на изток – останалата част от имот № ***, както и на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК е отменен Нотариален акт за собственост № 121, том ІІ, рег. № 11584/29.08.20116г., дело № 219/26.08.2016г. на нотариус Р.К., с рег. № 212 на НК-София, вписан с вх. № 21618/ 29.08.2016г., Акт № 73, том LVII, дело № 12050 по описа на СВп, гр. Варна, с който В.Д.К. е призната за собственик по давностно владение по обстоятелствена проверка.

Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност, необоснованост и постановяване в противоречие с материалния закон. Развитите доводи са, че съдът е допуснал нарушение на процесуалните правила, като е приел, че М.М. разполага с активна процесуална легитимация и приемайки предявения от нея иск за допустим. Същевременно не е обсъдил в съвкупност събраните по делото доказателства относими към заявения период на владение от 1974г. до 01.09.2016г., довело до неправилно установена фактическа обстановка по делото. Изложени са доводи, че КНА притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда, като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик. В случая, както пред нотариуса, така и в съдебното производство е установено, че В.К. е владяла имота в рамките на изискуемия срок на давността, на което основание е придобила собствеността върху спорните части от имота. Касае се за завладяване на имота – владение върху изцяло чужд имот, при липса на съсобственост и липса на заявени претенции от трети лица.

Демонстриране на намерението за своене спрямо съсобственик е необходимо единствено в хипотеза на съсобственост. Когато се касае за владение на чужд имот, при липса на заявени претенции от трети лица, упражняващият фактическа власт върху имота няма по отношение на кой да демонстрира намерението си за своене, поради което следва да се приеме, че приложение намира чл. 68, ал. 1 от ЗС. Съдът не е посочил на какво основание и кога е възникнала съсобствеността върху имота и между кои лица, като не е обсъдил възраженията за недействителност на сделките по НА № 104/1997г. и № 5/2007г. Установено е по делото, че владението на В.К. е било спокойно, явно, постоянно, непрекъснато и несъмнено, като намерението за своене е демонстрирано явно, както спрямо наследниците на И.М., така и към самия него и към баща си Д.П.. Установено е в тази връзка, че И.М. бил вписан като син на Д.П. през 2009г., поради което В.К. е нямало как да знае по-рано за това осиновяване. Не е знаела и за прехвърлянето на спорния имот през 1997г., поради което е нямало как да демонстрира намерение за своене спрямо неизвестни за нея лица. Установено е, че В.К. като собственик се е разпоредила валидно с правото на собственост върху недвижимия имот в полза на Й.К., която се легитимира като собственик към настоящия момент. Молят поради всичко изложено да се отмени обжалваното решение, а предявените искове да се отхвърлят като неоснователни.

В отговор М., Д. и Д. М.оспорват доводите в жалбата и развиват такива, обосноваващи правилност и законосъобразност на обжалваното решението. Моля в тази връзка то да бъде потвърдено.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразената позиция по спора, като претендират присъждане на разноски за въззивното производство.

При проверка валидността на обжалваното решение, съобразно нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност. По допустимостта на решението, за да се произнесе съдът съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по повод предявени от М.С.М., Д.И.М. и Д.И.М. срещу В.Д.К. и Й.Г.К. отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответниците не са собственици на 140 кв.м. ид.ч. от поземлен имот, представляващ имот с ид. *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на Изп. Директор на АГКК, находящ се в гр. В., ул. “М.” № ***, целият с площ от 353 кв.м. и при граници: имоти с ид.

***; ***; ***; ***;

*** и ***.

Фактическите твърдения, на които са били основани исковете са в следния смисъл: ищците са наследници по закон на И.Д. М., п. на 03.08.2009г., като първата в качеството й на съпруга, а последните двама – като низходящи на починалия наследодател. Приживе наследодателят на основание договор за покупко продажба по НА № 104/1997г. придобил от продавача и негов баща Д.М. П. правото на собственост върху недвижим имот, представляващ 140 кв.м. ид.ч. от дворно място, находящо се в гр. В., на ул. „М.“ № ***, представляващ имот пл. № 2887 в кв. 20. През 2007г. наследодателят им е надарен от родителите си с още 11 кв.м. ид.ч. от същото дворно място. Понастоящем ищците живеят в П., като се прибират в страната през ваканциите на децата. В процесното дворно място е изградена постройка, собственост на държавата, актувана с АДС № 396/17.04.1986г., в която постройка се е самонастанила ответницата В.К., която през 2004г. е придобила само 11 кв.м. ид.ч. от процесното място с договора за замяна на недвижим имот от 13.12.2004г.

Освен постройката, ответницата владее и ползва цялото място, като не допуска ищците до имота. С КНА от 29.08.2016г. същата е призната за собственик по давност на 140 кв.м. ид.ч. от ПИ, целият с площ от 353 кв.м. Два дни по-късно В.К. дарила на Й.К. 11 кв.м. ид.ч. от мястото, след което й е продала останалите 140 кв.м. ид.ч. от мястото. Съставеният по реда на чл. 587, ал. 2 от ГПК НА не се ползва с доказателствена сила при оспорване на удостовереното с него придобивно основание, поради което В.К. не е придобила правото на собственост върху спорните ид.ч. от имота на основание давност. Съответно прехвърлителната сделка с този предмет не е произвела вещно-прехвърлителен ефект. Отправили искане в тази връзка за признаване за установено в отношенията им, че ответниците не са собственици на 140 кв.м. ид.ч. от имота, както и за отмяна на КНА.

В отговор на исковата молба, ответниците оспорили допустимостта на предявените искове с довод за липса на правен интерес от провеждането им. Навели твърдения, че процесната част от имота с площ от 140 кв.м., заедно с придадената към нея по регулация част от 11 кв.м. е била отразена като самостоятелен имот със стар ид. ***, а другата част собствена на трети лица /ищците В., по исковете на които делото е прекратено/ – като имот с ид. ***. Впоследствие двете части са обединени в имот с ид. ***, но продължават да са реално отделени с ограда и сега, като всяка реално обособена част е с отделна входна врата и с различни административни адреси. Оспорили активната процесуална легитимация на М.М. с довод, че тя не е наследник по закон на И.Д. М., както и че не е била негова съпруга. Оспорили в тази връзка представеното удостоверение за наследници на л.

29 от делото, в частта сочеща наследствената връзка по отношение на първата ищца. По иска на последните двама ищци В.К. заявила, че признава предявения срещу нея иск за собственост, доколкото предявяването на исковата молба – 16.10.2017г. следхожда извършеното от нея валидно разпореждане с имота в полза на Й.К. с договора по НА № 126/2016г. и понастоящем не е собственик на същия. Й.К. от своя страна оспорила исковете по същество с твърдения, че е собственик на спорната част на основание договора по цитирания акт. В условията на евентуалност заявила, че е придобила собствеността върху реалната част по давност при владение от 01.09.2016г. до 16.10.2017г., лично и чрез праводателя си по договора, към което владение присъединила владението на В.К., осъществено от 1974г. до 01.09.2016г. Владението било осъществено върху реална част от имот, за която бил отреден по КК стар ид. ***, впоследствие обединен със стар ид. ***, като по действаща КК двата стари имота са отразени като един с ид. ***, но при запазена тяхна разделност. Последните са отделени с ограда и имат самостоятелни входове. При правна конверсия и по давност В.К. придобила ид.ч. от процесния имот, съответстваща на обема на владяната от нея РЧ. Ето защо извършеното от нея разпореждане с правото на собственост върху спорните части е валидно и е произвело вещен ефект. По отношение установяването на фактическата власт през 1974г. уточнили, че Д.М. П. е баща на ответницата В.К. от брака му с Ж.В.Д., сключен на 08.01.1953г. С договора по НА № 19/11.02.1966г. Д.П. придобил в режим на СИО дворно място от 140 кв.м., ведно с част от общата постройка и подобренията в имота. От момента на раждането си на ***г., както и след сключване на граждански брак с И.С.К., ответницата останала да живее в семейното жилище, като е регистрирана на него още през 1974г. Соченият от ищците техен наследодател И.Д. М. е син на С.И., с която баща й заживял след прекратяване на втория брак с първата си съпруга.

Оспорили също вещния ефект на алеаторния договор по НА № 104/1997г., както и на договора за дарение по НА № 5/2007г., доколкото към момента на прехвърлянето, прехвърлителят Д.П. не е бил собственик на 140 кв.м. ид.ч. и на 11 кв.м. ид.ч. от имота, тъй като е загубил собствеността поради придобиването й от ответницата на оригинерно основание. Отправили искане въз основа на всичко изложено предявените искове да се отхвърлят като неоснователни.

СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна:

В НА №

19 от 11.02.1966г. за собственост на придобит имот по Закона за реда за прехвърляне вещни права върху някои недвижими имоти е обективиран договор, с който А.Д.К.продал на Д.М. П. дворно място от 140 кв.м., ведно с полумасивна стая от общата жилищна постройка откъм западната й част, както и подобренията – навес и кирпичена кухня, който имот се намира в гр. В., ул. „М.“ № ***, пл. № 2887 за сумата от 842 лв.

На

10.07.1967г. Д.М. П. дарил така придобития имот на майка си Т.Д. М.с договор по НА № 151/1967г., а на 28.11.1973г. Т.Д. М.дарила отново имота от 140/340 кв.м. ид.ч. на сина си Д.М. П..

От

Удостоверение за раждане, издадено на 25.03.1980г. от Провадийски общински народен съвет се установява, че В.Д. П.а е родена от майка Ж.В.М.и баща Д.М. П..

Ж.В.М.е починала на 09.11.1982г., когато била наследена от двете си дъщери М.Д.

А.и В.Д.К. /л. 80/.

Първият граждански брак на Д.М. П., сключен на 08.01.1953г. е прекратен с решение по гр.д. № 855/03.08.1967г. Вторият граждански брак сключен на 13.05.1970г. е прекратен с решение от 28.06.1979г. на ВОС. Същият има сключен трети пореден граждански брак на 31.03.1988г. видно от справката по Удостоверения на л. 191 и л. 75.

По

Личен регистрационен картон, съставен през 1977г. В.Д.К. е с постоянен адрес ***, видно от Удостоверение от 29.10.2003г., издадено от Община Варна.

По делото са приети две удостоверения за наследници на И.Д. М., п. на 03.08.2009г.

Съгласно първото, на л. 29 от делото, издадено на 12.10.2015г. от Община Варна, след откриване на наследството му призовани да го наследят били М.С.М.