Решение № 218 от 24.02.2023, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 218 гр. София, 23.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно частно гражданско дело № 20231000500112 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 463, вр. с чл. 278 ГПК .

С Решение № 2497/20.09.2022год., постановено по ч.гр.д. № 12137/2021год. на СГС е оставена без уважение частна жалба на „ Сигма-П“ ООД-длъжник по изпълнително дело № 20218440400486 по описа на ЦСИ С. Я. срещу извършеното разпределение по посоченото изпълнително дело и искане за неговата отмяна.

Срещу така постановеното решение е подадена жалба вх.“ 64201/07.10.2022год./ от „ Сигма-П“ ООД, в която се правят оплаквания за неговата неправилност и незаконосъобразност и за постановяването му при допуснати процесуални нарушения. Твърди се , че първоинстанционният съд не се бил произнесъл по всички оплаквания в депозираната срещу разпределението частна жалба, а избирателно-само по някои от тях. Поддържано е ,че процесното разпределение е първият акт на ЧСИ ,с които е определен размерът на разноските в изпълнителното производство ,поради което се явява допустимо обжалването и преценката за тяхното правилно определяне ,респ. дължимост да се извърши в производството по чл. 460 от ГПК. В тази връзка се поддържа , че в разпределението са включени разноски , които са недължими и / или неправилно изчислени.

Сочи се , че разпределението е извършено в нарушение на принципа на съразмерност и при неправилно посочване в разпределение на вземания на взискателя НАП, което от действително дължащата се сума в размер на 6 600лева е посочена такава в размер на 66 000лева.Оспорено е включването в разпределението и на разноски, които нямали характер на необходими такива,което безспорно нарушавало установения в закона принцип на съразмерност и правило незаконосъобразно извършеното разпределение Поддържано е ,че по делото е извършено и предходно разпределение на парични средства постъпили от наложен запор върху пенсията на солидарен длъжник ,но без да бъде изготвен протокол за разпределение ,което било съществено процесуално нарушение и което не било съобразено при извършването на процесното разпределение. Счита се , че при разглеждане на делото от първоинстанционния съд е процедирано формално , без да е извършена задълбочена преценка на доказателствата по делото ,което е довело до постановяване и на необоснован съдебен акт.

По изложените съображение е направено искане за отмяна на обжалваното решение и за 1 уважаване на подадената жалба с присъждане на направените в настоящото производство разноски.

Писмен отговор по жалбата е подаден от „ Ти Би Ай Банк“ ЕАД,в който е направено искане за нейното отхвърляне като неоснователна. Изложени за съображения за това ,че в разпределението не са дублирани такси и разноски като дължащи се в изпълнителното производство ,нито е извършвано плащане на такива извън предвидения за това процесуален ред.

Определянето на дължащите се такси и разноски в разпределението било ясно и не създавало твърдяната от жалбоподателя неопределеност и това се установявало от изготвената пред СГС съдебно-икономическа експертиза.Взето е становище по поставения от жалбоподателя въпрос относно отговорността му за разноски и правилното определяне на техния размер и са изложени доводи за извършване на атакуваното разпределение при спазване принципа за съразмерност,което било отчетено и от първоинстанционния съд. Погасяването с постъпилите суми от запор върху банковата сметка на длъжника Р. Тончев било извършено при един взискател по изпълнителното дело ,поради което не било необходимо извършване на разпределение по чл.460 от ГПК.

С Разпореждане № 17739/21.10.2022год. е определен допълнителен за вещо лице по делото в размер на 1000 лева, платим от жалбоподателя в едноседмичен срок от уведомлението.

Срещу така постановеното разпореждане е подадена частна жалба вх.№ 77381/17.11.2022год., в която се правят оплаквания за неговата незаконосъобразност и е формулирано искане за отмяната му. Сочи се ,че разпореждането е постановено след постановяване на крайния съдебен акт по делото- Решение № 2497/20.09.2022год., след който момент съдът не разполагал с правомощия да разрешава каквито и да било процесуални въпроси свързани с разноски по делото.

Постъпил е писмен отговор от „ Ти Би Ай Банк“ ЕАД с изложени доводи за допустимост и правилност на атакуваното разпореждане и е направено искане за потвърждаването му.

Апелативен съд-София, преценявайки доводите в жалбата и събраните по делото доказателства , намира за установено следното:

Софийският градски съд е бил сезиран с жалба с вх.№35372/07.09.2021год.,подадена от „Сигма-П“ ООД срещу разпределение на суми, извършено и предявено с протокол за предявяване на 02.09.2021год. на ЧСИ С. Я. по изп.дело № 20218440400486/2021год. Посочено е ,че със жалбата се обжалва и предходно извършено по същото изпълнително дело разпределение по чл.460 от ГПК. Направено е искане за отмяна на извършените разпределения и извършване на ново при спазване на законовите изисквания и за присъждане на разноски съобразно представен списък по чл.80 от ГПК.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на атакуваните разпределения.

Посочено е , че в хода на изпълнителното производство са били допуснати множество съществени нарушения на материалния и процесуалния закон ,които имат пряко отношение към събраните в хода на изпълнителното производство такси и разноски.Посочено е ,че в хода на изпълнителното производство са били събрани чрез запор върху банковата сметка на солидарния длъжник Р. Ц. суми, с които са били погасени частично направени от взискателя разноски по изпълнителното производство,както и присъдено юрисконсултско възнаграждение, без да е извършвано разпределение по чл.460 от ГПК.Така и без посочване на конкретните суми и какво било погасено с тях не ставало ясно какъв бил остатъчният дълг към „ Ти Би Ай Банк“ АД , който подлежи на удовлетворяване чрез процесното разпределение. Предходното разпределение било извършено и в нарушение на изискванията на чл.434, ал.2 от ГПК , тъй като за него не бил съставен протокол, който да е предявен на страните и върху него да бъде осъществен инстанционен контрол. Сочи се като неверен посочения в разпределението размер на сторените и непогасени разноски по принудителното изпълнение / 13570.55 лева/, представляващи обикновени и държавни такси по ТТРЗЧСИ, поради липсата на разбивка и конкретизация на техния вид и стойност. Отделно от това се поддържа, че от длъжника не се дължат разноски , чието извършване не е било необходимо с оглед реализиране на вземането и такива за изпълнителни способи , които са останали нереализирани,тъй като взискателят се е бил удовлетворен чрез други способи.Недължими били и разноските , направени във връзка с изпълнителни способи, насочени към имущество, което не е съществувало в патримониума му към момента на предприемане на изпълнението,респ. изпълнителния способ не е могъл да се реализира по обективни причини. Като не необходими разноски , които не е следвало да се включват в разпределението се сочат и направените такива 2 във връзка с обезпечаване вземането на взискателя, тъй като с тях се свръхобезпечавало вземането, изначално обезпечено с договорни ипотеки. Като не необходими разноски се определят и направените такива във връзка с вписани възбрани върху недвижими имоти с право на строеж, намиращи се в гр.София , жк *** и върху недвижим имот по плана на гр. София, м.“ ***“ ВЕЦ ***, както и разноските направени във връзка с извършените в тези имоти описи и заплатените разноски за вещи лица. Като аргумент за не ненужността на така направените разходи е посочено ,че от публичната продан на ипотекирания в полза на банката – взискател недвижим имот са кумулирани достатъчни средства за удовлетворяване вземането на взискателя, от които даже е налице остатък,подлежащ на възстановяване на длъжника. Оспорва се включването в разпределението и на сумата от 15 291.25лева-за такси по издаване на изпълнителния лист, съдебно-деловодни разноски и разноски по изпълнителното производство, поради липса на изброяване вида и размера на всяка една от таксите и невъзможността за преценка относно начина на формиране на цитираната крайна сума. Като невярно посочена в разпределението се сочи и сумата от 700 785.24 лева, като предвидена за получаване от взискателя „ Ти Би Ай Банк“ АД, доколкото в нея са включени заплатени от него такси и разноски,които не можели да се вменяват в отговорност на длъжника,по изложените вече по-горе доводи.

По изложените съображения е направено искане за отмяна на извършените по изп.дело № 20218440400486/2021год. по описа на ЧСИ Я. разпределения като неверни, неточни, неправилни, необосновани и незаконосъобразни и за извършване на ново при съобразяване и отразяване на всички събрани в хода на изпълнителното производство суми и като се изключат ненеобходимите такси и разноски , събрани по делото .

В подадено от взискателя- „ Ти Би Ай Банк“ ЕАД възражение са изложени доводи за нередовност на жалбата и такива за нейната неоснователност. Посочено е, че получените от запора върху банковите сметки на солидарния длъжник Р. Ц. суми са погасени авансови такси и разноски,направени от банката- взискател, която към този момент е била единствен взискател, поради което не било необходимо извършване на разпределение по чл. 460 от ГПК. Постъпилите от запора суми и остатъчното вземане на банката – взискател били ясно посочени в разпределението, предявено на длъжника на 02.09.2021год., тоест същият е бил уведомен за тези данни и оплакването за противното било несъстоятелно. Поддържано е че длъжникът дължи разноски и такси както за насочване на изпълнението върху имущество ,което било установено че не принадлежи на длъжника ,така и за налагане на запори върху банкови сметки , трудов възнаграждение и пенсии на солидарните длъжници, тъй като с тях най-лесно и бързо може да се постигне удовлетворяемост , каквато и частично е постигната. Оспорва се твърдението за изоставяне на изпълнителните действия от визскателя ,като аргумент за недължимост на такси и разноски за тези действия.Твърди се, че банката никога не се е дезентересирала от изпълнението и доказателство за това било , че запорът върху банковите сметки на съдлъжника Ц. е вдигнат едва след провеждане на успешна публична продан.Изложени са доводи за необходимост на всички направени разноски по делото ,за съразмерност на предприетите принудителни действия, отчитайки наличието и на други задължения на длъжника към присъединени взискатели с оглед обезпечаване събираемостта на целия дълг и пълното удовлетворяване на вземанията им.

По изложените доводи е направено искане за отхвърляне на жалбата и оставяне без уважение на направеното искане за присъждане на разноски в това производство. Последното е аргументирано с обстоятелството, че банката взискател не е дала повод за неговото образуване.

Съдебният изпълнител С. Я. е представил мотиви по жалбата на „ Сигма-П“ ООД , в които поддържа становището за нейната недопустимост и неоснователност.

В производството пред СГС е изготвена и изслушана съдебно-икономическа експертиза по искане на жалбоподателя.

С обжалваното решение съставът на СГС е оставил без уважение жалбата на „ Сигма-П“ ООД като неоснователна. Приел е ,че сумата от 1 088 019.24лева е разпределена според законовите изисквания като не са налице нарушения от страна на ЧСИ. Позовавайки се на изготвената и изслушана пред него съдебно-икономическа експертиза е приел, че не е налице плащане на такси и разноски, удържани повече от веднъж, че поради липса на подадено възражение по чл.414 вр. с чл.416 от ГПК е недопустимо в настоящото производство да се разглежда възражение срещу таксите за издаване на изпълнителен лист и съдебно-деловодни разноски в заповедното производство,че оплакванията на длъжника относно размера на включените в разпределението 3 такси и разноски не могат да се разглеждат в настоящото производство,тъй като подлежат на обжалване по друг ред ,че не е налице твърдяното от длъжника свръхобезпечаване в изпълнителното производство тъй като размера на задълженията на длъжника към взискателя и присъединения взискател-НАП са надхвърляли стойността на ипотекирания в полза на банкатавзискател и това налагало иницирането и на други способи на принудително изпълнение за гарантиране пълното удовлетворяване на вземанията. Не било налице предходно извършено разпределение и не били налице условията за извършване на такова на средствата ,получени от запор върху банковите сметки на съдлъжника Ц.,тъй като към този момент „ Ти Би Ай Банк“ ЕАД бил единствен взискател по делото. Приел е също така ,че предприетите от ЧСИ действия по налагане на запори върху вземания и банкови сметки са били необходими ,тъй като при насочване на принудителното изпълнение взискателят не разполага с информация и не му е било известно дали ще се удовлетвори при реализацията на съответния изпълнителен способ,както и че по делото не били налице данни за начислени разноски във връзка с изпълнителни способи върху имущество,което не съществувало в патримониума на длъжника.