Решение № 175 от 03.04.2026, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 175 гр. Велико Търново, 03.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Георги Драгостинов

Радка Цариградска при участието на секретаря Албена П. Шишманова като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Въззивно гражданско дело № 20264100500103 по описа за 2026 година

За да се произнесе, съобрази :

Производството по делото е образувано въз основа на подадена от „Електроразпределение Север“ АД въззивна жалба против Решение № 184/01.12.2025г., постановено по гр.д. № 19/2025г. по описа на Районен съд – С., с което са отхвърлени предявените от „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК 104518621, против К. К. К. с ЕГН ********** и П. К. П. с ЕГН ********** искове с правно основание чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 50 ал. 2 ПИКЕЕ и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от по 583,52 лева за всеки ответник, представляваща съответстващата квота в наследството – ½ от задължението на наследодателя им в общ размер на 1167,05 лева, представляваща начислена по фактура № ***/10.10.2024г. издадена въз основа на становище за начисление на електрическа енергия по констативен протокол № ***/09.10.2024г. за периода 12.07.2024г. до 09.10.2024г.. за потребено, но неотчетено количество ел.енергия за обект на потребление, находящ се в с. М., общ. С., ул. *** № 4 с аб. № *** и клиентски № *** , сумата от по 16,35 лева – съответстващата квота в наследството, а именно ½ от задължението на наследодателя им в общ размер на 32,70 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата по посочената фактура за периода от деня, следващ датата на падежа – 25.10.2024г. до 06.01.2025г. ,ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 07.01.2025г. до окончателното плащане, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на 1 първоинстанционното решение в неговата цялост, както следва :

Съдът не е съобразил изискването на общите условия на ищеца за уведомяване при смяна на собствеността на електроснабден обект и така е допуснал ответниците да черпят права от своето неправомерно поведение.

Приетата по делото СТЕ показва, че начисленото от ищеца количество ел. енергия е могло да бъде потребено от абонатите, но съдът не е съобразил това, както и факта на установен нерегламентиран достъп до СТИ.

Не е съобразено, че абонатът няма право да променя схемата на СТИ, да го демонтира самоволно или да го поврежда Правата на ищеца произтичат от сключен договор за продажба , по отношение на който се прилагат общите правила за продажбата по чл. 183 от ЗЗД, като ответниците са задължени да заплатят цената на доставената им ел .енергия. Съгласно ПИКЕЕ корекцията на сметката на абонат може да се извърши едностранно, без да е необходимо да се доказва неговото неправомерно поведение. Отправя се молба към съда да отмени обжалваното решение и да уважи исковите претенции.

В постъпили в законоустановения срок отговори на въззивната жалба ответниците по същата заемат становище за нейната неоснователност. Сочат, че процесното количество ел. енергия е начислено по партидата на техния наследодател след настъпване на смъртта му, като така тя не е част от наследствената маса на абоната. Според тях правилен е и изводът на съда, че корекцията на сметка не е допустима при положение, че е липсвало СТИ, което да измерва потреблението в процесния имот. Не е доказано според тях и обстоятелството, че имотът, за който е начислено процесното количество ел. енергия, е тяхна собственост. Развиват се подробни съображения и се отправя искане към съда да потвърди обжалваното решение.

Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответника и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо.

Относно валидността.

Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.

Относно допустимостта.

Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е въведено с исковата молба.

2

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита решението за правилно. Съображенията за този извод са следните:

Ищецът „Електроразпределение Север“АД гр. Варна, твърди, че ответниците К. К. К. и П. К. П. са наследници на К. К. К., починал на ***.2021г.. , при права за всеки от тях – по ½ ид.част от наследството му.

Твърди се, че при ищцовото дружество се води партида с титуляр К. К. К., за недвижим имот, находящ се в с. М., общ. С., с абонатен № *** и клиентски № ***. Посочено е, че абонатът К. К. е починал през 2021г., а според представените писмени доказателства начислената енергия била потребена след смъртта на лицето. Сочи се, че след смъртта му ползватели в посочения обект били неговите наследници, които били обвързани от Общите условия на ищцовото дружество. Твърди, че е извършил корекционна процедура за период следващ смъртта на титуляра на партидата – К. К. и при собственици и ползватели на електроснабдения обект - ответниците. Навежда твърдение, че ответниците са придобили вещни права на собственост върху електроснабдения имот на основание наследяване. Позовава се, че задълженото към доставчика лице се явява собственика на вещта към момента на потреблението, поради което и претендираните суми се дължали от собственика на имота. На основание чл. 50 ал. 2 от ПИКЕЕ вр. чл. 79 ал. 1 вр. чл. 200 ал. 1 предл. 1 от ЗЗД била начислена по фактура № *** /10.10.2024г.. издадена на основание становище за начисление на електрическа енергия по констативен протокол № ***/09.10.2024г. за периода от 12.07.2024г. до 09.10.2024г. за потребено, но неотчетено количество ел.енергия за обект на потребление, находящ се в с. М., общ. С., ул. *** № 4, аб. №$ *** и кл. № ***.

Била начислена и лихва в размер на 32,70 лева по тази фактура за периода от датата следваща датата на падежа – 25.10.2024г. до 06.01.2025г.. Безспорно според ищеца е обстоятелството, че в имота била консумирана електрическа енергия, която не била заплатена. При извършена проверка е отстранен неправомерно присъединения проводник и е възстановена правилната схема на свързване, без да се демонтира средството за търговско измерване.

Моли да бъде постановено решение, с което ответникът К. К. К. да бъде осъден да заплати на ищцовото дружеството сумата 583,52 лева - ½ от задължение в общ размер на 1167,05 лева, представляваща начислена по фактура № ***/10.10.2024г. издадена въз основа на становище за начисление на електрическа енергия по констативен протокол № ***/09.10.2024г. за периода 12.07.2024г. до 09.10.2024г.. за потребено, но неотчетено количество ел.енергия за обект на потребление, находящ се в с. М., общ. С., ул. *** № 4 с аб. № *** и клиентски № *** , сумата 16,35 лева - ½ от задължение в общ размер на 32,70 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата по посочената фактура за периода от деня, следващ датата на падежа – 25.10.2024г. до 06.01.2025г. ,ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, и с което да бъде осъдена ответницата П. К. П. да заплати на другата половина от същото общо задължение.

3

В постъпил в законоустановения срок отговор на исковата молба ответникът К. К. К., заема становище за неоснователност на исковете.

Отрича да са възникнали облигационни отношения между него и ищеца на сочените в исковата молба основания. Сочи, че е водена пр.преписка № 9059/2024г. /ДП 415/2024г. по описа на РУ МВР С./, по която наказателното производство било водено за незаконно присъединяване, но не към ел.таблото със средството за отчитане на ел.енергия, каквото било описано в исковата молба, а към различно – на ул. *** 2/, а в хода на производството от съдебнопсихиатричната експертиза се установило, че К. страда от параноидна шизофрения и наказателното производство било прекратено. Счита, че предвид заболяването си, ответника не следва да носи и отговорност в гражданското производство.

Моли иска да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

В постъпил в законоустановения срок отговор на исковата молба ответницата П. К. П., заема становище за неоснователност на исковете.

Отрича между нея и ищеца да са възникнали облигационни отношения на твърдяното в исковата молба основание. Моли иска да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Претендира разноски.

Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и не намира за нужно да я възпроизвежда.

Предявен е иск с правно основание чл. 79 , ал. 1 от ЗЗД , обективно съединен с иск по чл. 86 , ал. 1 от ЗЗД.

Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната инстанция, с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд, които са изчерпателни и са изцяло в съответствие със закона. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно неоснователността на двата предявени иска .

По оплакванията в жалбата :

Оплакването, че съдът не е съобразил изискването на общите условия на ищеца за уведомяване при смяна на собствеността на електроснабден обект и така е допуснал ответниците да черпят права от своето неправомерно поведение е неоснователно.

За да възникне задължение за уведомяване на доставчика на ел. енергия за настъпила промяна в собствеността на електроснабден обект, следва да е налице такава промяна. Жалбоподателят е навел твърдения, че двамата ответници са наследили процесния електроснабден обект, но това твърдение е отречено от тях. В тежест на жалбоподателя при това положение е било да докаже, че между него и ответниците е възникнало облигационно правоотношение на заявеното от него основание- придобиване на право на 4 собственост върху електроснабдения обект по силата на наследствено правоприемство. Тази доказателствена задача му е възложена от първоинстанционния съд с доклада по делото , като той не е представил доказателства за установяване на факта на придобиване на право на собственост върху обекта от страна на ответниците. Самия факт, че двамата ответници са наследници на абонат на доставчик на ел. енергия, не поражда облигационно правоотношение между тях и доставчика, доколкото става дума за договорни отношения. Жалбоподателят не е доказал фактите, въз основа на които твърди за ответниците да е възникнало задължението за заплащане на потребена след смъртта на наследодателя им ел. енергия в имот, за който последният е бил абонат на жалбоподателя. Това негово бездействие влече след себе си отрицателната последица на отхвърляне на иска му.

Действително по делото е установено, че е осъществен нерегламентиран достъп и незаконосъобразно присъединяване към електропреносната мрежа на обекта, за който наследодателят на ответниците е бил абонат на ищеца.

Доказано е и че начисленото от ищеца количество ел. енергия е могло да бъде потребено за имота. Претенцията на ищеца обаче не се основава на деликт, какъвто в случая е налице. Ответникът К. дори сам признава, че е извършил нерегламентираното присъединяване към процесния обект. Тъй като не е доказано той да е абонат на ищцовото дружество, спрямо него не може да бъде приложена корекционната процедура, предвидена в ПИКЕЕ. Така искът срещу него, основан на твърдението за наличието на облигационна връзка, възникнала по силата на юридически факт, различен от деликта, се явява неоснователен.