Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1068 от 25.06.2025, Административен съд - Перник

Съд
Административен съд - Перник
Дело
Административно дело 254/2025
Вид
Решение № 1068
Подписан
25.06.2025
В сила
10.12.2025
Състав
Ивайло Иванов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1068

Перник, 25.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Перник - I състав, в съдебно заседание на двадесет и трети юни две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ИВАЙЛО ИВАНОВ

При секретар АННА МАНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ИВАЙЛО ИВАНОВ административно дело № 20257160700254 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител ЗДСл/.

Образувано е по жалба на Д. Г. Г., с [ЕГН], с адрес [населено място], [улица],**** чрез адвокат Б. Г. от АК П. срещу Заповед № ЧР-СП-896 от 07.05.2025 година на **** на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ [област], с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 5, във връзка с чл. 108 от ЗДСл и доклад вх. № **** от 05.05.2025 година, му е прекратено служебното правоотношение поради обективна невъзможност същият да изпълнява служебните си задължения извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3 от ЗДСл.

Жалбоподателят твърди, че със Заповед № ЧР-СП-892 от 02.05.2025 година е бил възстановен на длъжността „Г. ***“ в отдел „****“, дирекция „**** в Агенция „Пътна инфраструктура“ въз основа на влязло в сила Решение № ****.2025 година, постановено по административно дело № ****/2024 година по описа на Административен съд – Перник, което е оставено в сила с Решение №**** от 23.04.2025 година, постановено по административно дело № ****/2025 година по описа на Върховния административен съд. Заявява, че на 08.05.2025 година му е връчена Заповед ЧР-СП-896 от 07.05.2025 година, издадена от **** на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ [област], с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 5, във връзка с чл. 108 от ЗДСл и доклад вх. № **** от 05.05.2025 година, му е прекратено служебното правоотношение поради обективна невъзможност същият да изпълнява служебните си задължения извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3 от ЗДСл. Излага подробни съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед. Моли съда да отмени оспорената заповед. Претендира присъждането на направените съдебни разноски.

В проведеното съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат Б. Г. от АК П., която поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Подробни доводи развива в представените писмени бележки. Претендира присъждане на направените съдебни разноски по приложен списък по реда на чл. 80 от ГПК.

В проведеното съдебно заседание ответникът, редовно призован се представлява от главен юрисконсулт С. Т., която оспорва жалбата като неоснователна и недоказана, поради което моли съда да я отхвърли. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – Перник, в настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приобщеното по делото служебно досие на служителя се установява, че със Заповед № ЧР-СП-43/25.02.2013 година на **** на УС на АПИ жалбоподателят е назначен за държавен служител с ранг ІV младши на длъжност „Старши инспектор” в АПИ, Дирекция „****”, отдел „****”, считано от 04.03.2013 г.

Със Заповед № ЧР-СП-472/12.12.2014 година служебното му правоотношение на тази длъжност е прекратено, считано от 12.12.2014 година, като за времето от 07.04.2015 г. до 09.10.2018 година е работил на длъжност „****” към АПИ – Областно пътно управление [област].

Със Заповед № ЧР – СП – 514/09.10.2018 г. на председателя на УС на АПИ, считано от същата дата е назначен за държавен служител, с ранг ІV младши, на длъжност „Г. ****” в отдел „***”, дирекция „****” в Агенция „Пътна инфраструктура”. Служебното му правоотношение е изменено със заповед № ЧР-СП-523/26.10.2018 г. на **** на УС на АПИ, като настоящия жалбоподател е продължил да изпълнява същата длъжност.

Със Заповед № ЧР-СП-800/27.06.2019 година на основание чл. 106, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 108 от ЗДСл. е прекратено служебното правоотношение на Д. Г. Г. на длъжност „Г. ****” в дирекция „****”, отдел „****” към АПИ, поради съкращаване в щата, считано от 01.07.2019 г. Цитираната заповед е оспорена по съдебен ред, като с Решение № **** от 16.09.2021 година, постановено по административно дело № ****/2020 година по описа на Върховния административен съд е оставено в сила Решение № *** от 13.04.2020 година, постановено по административно дело № ****/2019 година на Административен съд – Перник, с което оспорената заповед е отменена.

В изпълнение на съдебните актове и по повод Заявление вх. № ****.2021 година на Д. Г., със Заповед № ЧР-СП-538/04.10.2021 година на **** на УС на АПИ, служебното правоотношение на настоящия жалбоподател е възстановено, считано от 05.10.2021 година на длъжността „Г. ****” в отдел „****”, в дирекция „****” при АПИ.

Със Заповед № ЧР-СП-1194/21.12.2022 година на ***** на УС на АПИ и Заповед № ****.2024 година на **** на АПИ основното месечно възнаграждение на служителя е повишавано, както и че за периода от възстановяване на служебното му правоотношение е атестиран за времето от 01.01.2023 година до 31.12.2023 година, като изпълнението на длъжностните му задължения е оценено: „Изпълнението напълно отговаря на изискванията“ – Формуляр за оценка.

Със Заповед № ЧР-СП-1359/14.10.2024 година издадена от ***на Агенция „Пътна инфраструктура“ по повод Доклад с вх. № *****.2024 година на **** на дирекция „****“ на основание чл. 107, ал. 1, т. 5, във връзка с чл. 108, ал. 1 от ЗДСл, служебното правоотношение на Д. Г. Г. е прекратено поради обективна невъзможност същият да изпълнява служебните си задължения извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3 от ЗДСл., „изразяващи се в липса на качества да изпълнява длъжността ****, базирани на професионалния му опит в Агенция „Пътна инфраструктура“. На служителя липсват инициативност, комуникативност и ефективност при изпълнение на служебните му задължения. Чрез действията си/бездействията си служителят възпрепятства качеството и сроковете при изпълнението на спешни и неотложни задачи. Неглижира съществени събития и процеси, които имат ключово значение за дейността на Агенцията“. Посочената заповедта е оспорена по съдебен ред, като Решение № ** от 09.01.2025 година, постановено по административно дело № ***/2024 година по описа на Административен съд – Перник е отменена като незаконосъобразна. Така постановения съдебен акт е оставен в сила с Решение № ****от 23.04.2025 година, постановено по административно дело №****/2025 година по описа на Върховния административен съд.

Със Заповед № ЧР-СП-892 от 02.05.2025 година настоящия жалбоподател е възстановен на длъжността „Г. **** в отдел „****“, дирекция „*****“ в Агенция „Пътна инфраструктура“ въз основа на влязлото в сила съдебно решение.

Със Заповед № ЧР-СП-896 от 07.05.2025 година, издадена от *****на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ [област] на основание чл. 107, ал. 1, т. 5, във връзка с чл. 108 от ЗДСл и доклад вх. № **** от 05.05.2025 година служебното правоотношение на настоящия жалбоподател е прекратено, поради обективна невъзможност същият да изпълнява служебните си задължения извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3 от ЗДСл, „изразяващи се в липса на качества да изпълнява длъжността главен инспектор, базирани на професионалния му опит в Агенция „Пътна инфраструктура“. На служителя липсват инициативност, комуникативност и ефективност при изпълнение на служебните му задължения. Чрез действията си/бездействията си служителят възпрепятства качеството и сроковете при изпълнението на спешни и неотложни задачи. Неглижира съществени събития и процеси, които имат ключово значение за дейността на Агенцията“. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 08.05.2025 година, видно от собственоръчно положен подпис и дата, върху цитирания акт /лист 297/.

При така установените факти, настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:

Оспорената Заповед № ЧР-СП-896 от 07.05.2025 година, издадена от ****на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ за прекратяване на служебно правоотношение е връчена на жалбоподателя на 08.05.2025 година, а жалбата срещу нея е депозирана на 16.05.2025 година. С оглед на това следва да се приеме, че същата е подадена в законоустановения за това срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, адресат на който е жалбоподателят. Предвид изложеното същата се явява процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от ЗДСл служебното правоотношение се прекратява от органа по назначаването с административен акт, който се издава в писмена форма и следва да съдържа правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба. В хипотезата на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, какъвто е настоящият случай, се посочват и фактическите обстоятелства, обуславящи обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения.

По отношение на компетентността на административния орган, следва да се има предвид, че **** на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ е органа по назначаването и като такъв е материално компетентен орган при прекратяване на служебното правоотношение. Въз основа на изложеното съдът счита, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от материално и териториално компетентен за това административен орган, предвид което не констатира да е налице основание за отмяна по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК.

Оспорената заповед е издадена в изискуемата от закона писмена форма, но настоящия съдебен състав констатира, че в същата не се съдържат фактически основания, които са послужили за издаването й. Съгласно текста на чл. 108, ал. 1 от ЗДСл „служебното правоотношение се прекратява от органа по назначаването с административен акт, който се издава в писмена форма и трябва да сдържа правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба, а в случаите по чл. 107, ал. 1, т. 5 следва да бъдат посочени и фактическите обстоятелства, обуславящи обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения“. Тази разпоредба е императивна, което означава, че в настоящият случай, доколкото основанието за прекратяване на служебно правоотношение е именно чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, то административният орган е бил длъжен да опише фактическата обстановка, която води до невъзможност за изпълнение на задълженията по конкретната длъжност поради причини непреодолими и за двете страни по правоотношението. Видно от съдържанието на оспорената заповед, в същата като причина за прекратяване на служебното правоотношение е посочено единствено, че е налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3 от Закона за държавния служител. Посочено е, че е налице липса на качества да изпълнява длъжността главен инспектор, базирани на професионалния му опит в Агенция „Пътна инфраструктура“, липсва инициативност, комуникативност и ефективност при изпълнение на служебните му задължения, както и неглижира съществени събития и процеси, които имат ключово значение за дейността на Агенцията“. Действителност са посочени факти, но липсва конкретика и недвусмислие, а именно: в какво се изразява обективната невъзможност на лицето да изпълнява служебните си задължения, нито конкретизира кои са качествата, необходими за заемане на длъжността и изпълнение на задълженията липсват на служителя, не е ясно в кои случаи на изпълнение на служебните си задължения служителят не проявява инициативност, комуникативност и ефективност, не е посочено с кое конкретно поведение /действие или бездействие/ служителят е възпрепятствал качеството и сроковете при изпълнението на спешни и неотложни задачи, нито кои са тези спешни и неотложни задачи, от кого са възложени, с какъв характер са били и какво се е целяло при изпълнението им, какво се има предвид под понятията спешност и неотложност, съответно – какви са били последиците от така соченото за породено препятствие именно следствие поведението на жалбоподателя, както и кои са тези съществени събития и процеси, които имат значение за дейността на Агенцията, така че да се установи в какво точно се изразява „неглижирането“ им от страна на жалбоподателя. Ето защо следва да се приеме по категоричен начин, че липсват фактически основания по смисъла на чл. 108, ал. 1 от ЗДСл, във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за издаване на оспорената заповед, съответно не е изпълнено изискуемото се от страна на законодателя мотивиране на административния акт.