Решение № 651 от 30.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 651 гр. София, 30.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно гражданско дело № 20251100500452 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 14470 от 23.07.2024 г., постановено по гр.дeло № 70176/2023 г. на СРС, Г.О., 174 състав, е осъдена на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ Прокуратурата на Република България /ПРБ/, с адрес гр.София, бул.“Витоша“ № 2, да заплати на Р. В.

Ш., ЕГН **********, с адрес гр.София, бул.“********, сумата от 10000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, получени в периода от 17.04.2019 г. до 14.07.2021 г., във връзка с повдигнато срещу него обвинение по досъдебно производство (ДП) № 3384 ЗМК-1922/2018 г. по описа на 09 РУ - СДВР, пр.пр.№ 42702/2018 г. на СРП, което наказателно производство е прекратено на основание чл.199, чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 НПК, тъй като деянието не е извършено и не съставлява престъпление, ведно със законната лихва върху сумата считано от 14.07.2021 г. до окончателно изплащане, като е отхвърлен иска за сумата над 10000 лв. до пълния предявен размер от 20000 лв., както и за периода от 08.10.2018 г. до 16.04.2019 г., и за периода от 15.07.2021 г. до 14.02.2023 г., като неоснователен. С решението на съда е осъдена Прокуратурата на Република България /ПРБ/, с адрес гр.София, бул.“Витоша“ № 2 да заплати на Р. В. Ш., ЕГН **********, с 1 адрес гр.София, бул.“********, на основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ сумата в размер на 10,00 лв., представляваща разноски за производството. С решението на съда е осъдена Прокуратурата на Република България /ПРБ/, с адрес гр.София, бул.“Витоша“ № 2 да заплати на адв.В. Т., с адрес: гр.София, ул.“********, на основание чл.10, ал.3, изр.2 ЗОДОВ, вр. чл.38 ЗАдв., сумата от 200,00 лева - адвокатско възнаграждение. С определение № 43561 от 25.10.2024 г., постановено в закрито заседание по гр.дeло № 70176/2023 г. на СРС, Г.О., 174 състав е оставена без уважение молбата на процесуалния представител на ищеца за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

В срока по чл.259 от ГПК, решението на СРС, Г.О., 174 състав е обжалвано и от двете страни по делото.

Въззивникът- ищец Р. В. Ш. обжалва решението с въззивна жалба, подадена чрез пълномощника му адв.В. Т. в частта, с която е отхвърлен предявения от него осъдителен иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за разликата над сумата от 10000 лв. до пълния предявен размер от 20000 лв., и за периода от 08.10.2018 г. до 16.04.2019 г., и за периода от 15.07.2021 г. до 14.02.2023 г. Във въззивната жалба се излагат доводи, че решението в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Твърди се, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди не отговаря на принципа на справедливост по чл.52 от ЗЗД, с оглед претърпените от ищеца вреди, по съображения изложени в жалбата. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

Въззиваемата страна - ответник Прокуратурата на Република България, не е депозирала по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК, като в съдебно заседание чрез прокурор П . Р. взема становище относно неоснователността на постъпилата въззивна жалба от ищеца Р. Ш.. Моли жалбата като неоснователна да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение -потвърдено в обжалваната от ищеца част, като правилно и законосъобразно.

Срещу решението на СРС, 174 с-в е подадена въззивна жалба и от Прокуратурата на Република България, с искане същото да бъде отменено, в частта, с която уважен предявения осъдителен иск, като неправилно и незаконосъобразно, по съображения изложени в жалбата и вместо това да бъде постановено друго, с което съдът да намали размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, като завишено, несъобразено с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и установената съдебна практика по аналогични дела.

Въззиваемата страна- ищец Р. В. Ш., чрез пълномощника си адв.В. Т. оспорва жалбата по съображения изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение, а 2 обжалваното решение -потвърдено в обжалваната от ответника част, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

Постъпила е и частна жалба, подадена от адв.В. Т., пълномощник на Р. В. Ш., срещу определение № 43561 от 25.10.2024 г., постановено в закрито заседание по гр.дело № 70176/2023 год. по описа на СРС, Г.О., 174 състав, с което е оставена без уважение молбата на процесуалния представител на ищеца за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. В частната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното определение. Моли съда да отмени обжалваното определение, като вместо него постанови друго, с което на основание чл.248, ал.1 от ГПК да измени постановеното по делото решение, в частта за разноските, като увеличи присъденото адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищеца на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА до размер на сумата от 1300 лв.

Ответникът по частната жалба- Прокуратурата на Република България, не взема становище по подадената частна жалба.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и са допустими.

Разгледани по същество въззивните жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ.

Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и 3 процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи извод за основателност на предявения иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди до размер на сумата от 10000 лв./ десет хиляди лева/ в периода от 17.04.2019 г. до 14.07.2021 г., и за неоснователност на същия в частта, с която е отхвърлен за разликата над 10000 лв./ десет хиляди лева/ до пълния предявен размер от 20000 лв./ двадесет хиляди лева/, както и за периода от 08.10.2018 г. до 16.04.2019 г., и за периода от 15.07.2021 г. до 14.02.2023 г. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. Изводите на съда са обосновани, с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Доводите изложени в жалбите са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивните жалби доводи, следва да се добави и следното:

Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Отговорността на държавата по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ е обективна, като дължимото обезщетение обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от уврежданеточл.4 от ЗОДОВ. За да възникне субективното право на увредения по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ следва да са осъществени следните кумулативно дадени предпоставки: 1/ на ищеца да е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление от длъжностни лица на ответника ; 2/ ищецът да е бил оправдан по повдигнатото обвинение с влязъл в сила съдебен акт или образуваното наказателно производство да е прекратено в изброените от законодателя хипотези; 3/ищецът да е претърпял вреди; 4/ да е налице причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и вредите.

В настоящия случай ищецът Р. В. Ш. е бил обвинен в извършване на престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК. С постановление за привличане на обвиняем от 17.04.2019 г. по досъдебно производство № 3384змк-1922/18 г. по описа на 09 РУ-СДВР, пр.пр.№ 42702/18 г. по описа на СРП/ Софийска районна прокуратура/ е привлечен, в качеството на обвиняем Р. В. Ш., ЕГН ******** за извършване на престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК. С постановление от 14.07.2021 г. на 4 прокурор при СРП/ Софийска районна прокуратура/, на основание чл.199, чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал., т.1 от НК е прекратено наказателното производство по ДП № 3384 змк- 1922/18 г. по описа на 09 РУ - СДВР, пр.пр.№ 42702/18 г. по описа на СРП/ Софийска районна прокуратура/, водено за извършено престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК.

Съдът приема, че по реда на ЗОДОВ държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността е обективна и не е обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите. Елемент от фактическия състав на отговорността на държавата е установяване незаконосъобразността на акта, действието или бездействието на държавния орган т.е. ако изобщо не са регламентирани в закона, или ако противоречат на материални и процесуални норми. Правозащитните органи представляват държавата като процесуални субституенти, като специалната отговорност по чл.2 ЗОДОВ е за вреди от неоснователно осъществена процесуална принуда, която може да е процесуално законосъобразна, а вината е без правно значение, тъй като при обективната отговорност се прилага принципът на риска, а не на вината. Когато е без значение дали увреждането се дължи на виновното поведение на длъжностно лице, то отговорността за вреди се поема от този, който е създал риска. При обвинение в извършване на престъпление рискът е за прокуратурата, на която е предоставена държавната функция по обвинение в наказателния процес, тъй като без повдигане на неоснователно обвинение от Прокуратурата на РБ не биха настъпили каквито и да било вреди. В случая, обективната отговорност се поражда в резултат на незаконното повдигане и поддържане на обвинение на прокуратурата като държавен орган, на който е предоставена функцията по обвинение в наказателния процес. В процесния случай се касае за искова претенция за вреди от процесуална принуда, в резултат на прекратяване на наказателното производство /чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ/, за които държавата отговаря, чрез прокуратурата, тъй като тези вреди са в причинна връзка с повдигнатото и поддържано от нея неоснователно обвинение в извършване на престъпление. В този случай, рискът е за прокуратурата, на която е предоставена държавната функция по обвинение в наказателния процес, тъй като без повдигане на неоснователно обвинение, за лицето не биха настъпили претендираните вреди.