Определение № 72 от 30.03.2022, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 72 гр. гр. Добрич, 30.03.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Калина Т. Димитрова

Членове:

Атанас М. Каменски

Милена Ив. Хараламбиева като разгледа докладваното от Милена Ив. Хараламбиева Въззивно частно наказателно дело № 20223200600080 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 243, ал. 7-8 от НПК .

Постъпила е жалба от Т. С. Ж. против определение № 23 от 07.02.2022г. по чнд № 18/2022г. по описа на РС – гр.Ген.Тошево, с което е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, молба на Ж. срещу постановление от 05.02.2021г. за прекратяване на досъдебно производство № 157/2020г. по описа на РУ на МВР гр.Ген.Тошево.

Добричкият окръжен съд, като прецени доводите в жалбата, обжалваното определение, събраните доказателства, намира следното:

Жалбата е подадена в срок, допустима е и по съществото е основателна.

С постановление от 05.02.2021г. на РП-гр.Добрич, ТО Ген.Тошево е било прекратено досъдебно производство № 157/2020г. по описа на РУ на МВР –гр.Ген.Тошево, в хода на което Т. С. Ж. е бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 234в, ал.1 от НК. Това постановление е било обжалвано от Ж., като с атакувания пред настоящия съд акт, РС-гр.Ген.Тошево е оставил без разглеждане молбата на обв.Ж. като процесуално недопустима, приемайки, че за последния липсва правен интерес от съдебно производство по този ред. Този извод на РС-гр.Ген.Тошево е изцяло незаконосъобразен.

Съгласно разпоредбата на чл. 243, ал. 4 от НПК процесуално легитимирани да обжалват постановлението за прекратяване на прокурора са обвиняемият, пострадалият или неговите наследници, или пък ощетеното юридическо лице. Доколкото Ж. е бил привлечен в качеството на обвиняемо лице, то същият е процесуално легитимиран да сезира съда с жалба против постановлението за прекратяване на прокурора. Следва да се припомни, че в производството по реда на чл. 243, ал. 5 от НПК съдът е овластен да се произнесе по обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на 1 наказателното производство. В рамките на своята компетентност и на основание чл. 243, ал.

6 от НПК с определение съдът може да потвърди, да измени постановлението относно основанията за прекратяване на наказателното производство и разпореждането с веществените доказателства или да отмени постановлението и да върне делото на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона. И поради това не може да бъде споделено становището на РС-гр.Ген.Тошево за липсата на правен интерес от обжалване.

Видно от текстовото описание на постановлението за прекратяване е, че макар и производството да е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 от НПК във вр. с чл. 24, ал.1, т.1 от НПК, то в мотивната част на прокурорския акт, която е и същностната, прокурорът е поднесъл извод за недоказаност на обвинението за осъществено престъпление в стопанския отрасъл по чл. 234в, ал.1 от НК, както и е заявил, че не е доказана и връзка между обвиняемия и твърдяното трето лице, която да сочи неговата съпричастност към инкриминираното деяние. В крайна сметка, макар и да се е позовал на визираното в чл. 243, ал.1, т.1 от НПК прекратително основание, то в обстоятелствената част на постановлението е изложил обосновка, субсимираща основанието по чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК. В тази връзка е важно да се спомене, че при прекратителното основание по чл. 234, ал. 1 , т. 2 от НПК "когато намери, че обвинението не е доказано", винаги остава съмнението за извършено престъпление, тъй като прекратяването е единствено и само поради недоказаност, което съществено се различава от „деянието не е извършено или не съставлява престъпление“ / визираното в чл. 234, ал.1 , т.1 във вр. с чл. 24, ал.1 ,т.1 от НПК основание/. Ето защо за обвиняемото лице винаги ще е налице правен интерес от обжалване, доколкото основанието за прекратяване пряко ще се отрази върху правната му сфера, при евентуални бъдещи производства, като например гражданско съдопроизводство за съответно обезщетение.

Поради това и ако се приеме тезата на РС-гр.Ген.Тошево за липса на правен интерес, то това би било недопустима преграда привлеченото в качеството на обвиняем лице да защити своите интереси в производството по чл. 243 от НПК, касаещи прекратителното основание.

В заключение следва да се отбележи, че решаващият съд е лишен от възможността за преценка относно наличието или не на правен интерес у обвиняемия от обжалване, доколкото законът е регламентирал правото на жалба на обвиняемия, приемайки, че такъв интерес съществува всякога. Още повече, че законодателят в нормата чл. 243, ал. 6, т. 2 от НПК изрично е посочил, че съдът може да измени основанията, на които е прекратено производството.

С оглед на гореизложеното въззивният съд намира, че определението на РСгр.Ген.Тошево като незаконосъобразно следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато на същия съд за произнасяне по съществото на жалбата /молба/ с № 287/2020/01.02.2022г. на Т. С. Ж., поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 23 от 07.22.2022г., постановено по ч.н.д. №18/2022г. на 2

Районен съд-гр.Ген.Тошево изцяло.

ВРЪЩА делото на същия съд за разглеждане по същество на жалбата.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3