Решение № 45 от 17.03.2023, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. ***, 17.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ***, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валентина П. Димитрова

Членове:

Атанас Д. Христов

Светлана К. Чолакова при участието на секретаря Диана Здр. Станчева като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20233300500013 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.267 и сл.от ГПК.

Делото е образувано по въззивн а жалба, подадена от П. Х. Ф. и Е. Х. М., чрез пълномощник адв.Р. К. от АК-*** против р ешение №744 /16.11.2022г. по гр.д.№ 1677/2022г. по описа на РС-***, постановено в производство по чл.124 от ГПК.

С посоченото решение съдът е приел за установено по отношение на жалбоподателите, ответници в производството, че ищецът М. А. Ч., е собственик по наследство на 10/18 ид.ч. от ЖИЛИЩНА СГРАДА с избено помещение, и стопанска сграда, построени в поземлен имот №*** по плана на с.*** от *** година за който е отреден парцел XVI-*** в кв.14, при граници, описани подробно , като е отхвърлил претенцията на същия над установените идеални части до заявените такива 12/18 идеални части или 4/6 идеални части, като неоснователна и недоказана.Отменил е на осн.чл537,ал.2 от ГПК частично нотариален акт за собственост на недвижим имот №*** т.**, рег.

№***, д.******г. на нотариус №*** Р. И., вписан в СВ при РРС вх.рег. №*******г., акт №*** *** д.***г., стр.******, с който жалбоподателите са признати за собственици на процесния имот по наследство и давностно владение над приетите, че притежават по 8/18 идеални части на основание чл.537 ал.2 ГПК.Присъдил е в полза на страните разноски съобразно уважената, съответно отхвърлена част от иска.

Решението се атакува в частта му над признатите в полза на ответника 4/18 идеални части, т.е. за 6 /18 идеални части, както и в частта, с която е отменен издадения в полза на ответниците нотариален акт по обстоятелствена проверка за притежаваните от тях общо 14/18 идеални части 1 или по 7/18 ид.ч.за всяка.

В подадената жалба се твърди неправилност, незаконосъобразност на обжалваното решение, както и постановяването му при съществено нарушение на процесуалните правила.Изтъква се ,че ищецът се е позовал на придобивна давност само веднъж в исковата молба, но не и на изтекла такава в полза на неговата наследодателка С. М., а напротив е твърдял, че има само наследствени права, като съдът не се е съобразил с тези твърдения, а е обсъждал и изтекла в полза на неговия праводател придобивна давност.Прави се искане за отмяна на решението ва РРС в атакуваните части, като се постанови друго по спора, с което да се приеме за установено, че ищецът притежава 4/18 идеални части от процесния имот , а те ответниците общо 14/18 идеални части.

В законен срок е подаден писмен отговор от насрещната страна, чрез пълномощник адв.С. Б. от АК-***.Застъпва се становище за допустимост на жалбата, но неоснователност на същата, с искане за нейното отхвърляне и потвърждаване на атакуваното решение.

С жалбата и отговора не се правят доказателствени искания.

В съд.заседание въззивниците не се явяват и не се представляват.

Въззиваемият, чрез пълномощник поддържа подадения отговор на въззивната жалба, с искане за нейното отхвърляне и потвърждаване на решението на районния съд в обжалваните части.Претендира разноски, съобразно представено пълномощно в полза на адвокат пред тази инстанция.

За да се произнесе по жалбата , ***ският окръжен съд съобрази следното:

Предявен е пред РС – *** положителен установителен иск за собственост на идеални части от недвижим имот, застроен върху държавно дворно място, като се твърди съсобственост по отношение на същата между ищеца и ответниците при права: 4/6ид.ч. за ищеца М. А. Ч. и по 1/6 ид.ч. за всяка от ответнвиците П. Х. Ф. и Е. Х. М.. Отправено е и искане за отмяна на осн.чл.537 от ГПК до съответни идеални части на констативен НА за собственост, издаден в полза на ответниците на 02.08.***., подробно описан в молбата по оатношение на цялата жилищна сграда, предмет на иска..

Изложени са твърдения от страна на ищеца, че същият като наследник на С. С. М., б.ж.на с.***, община ***, починала на *****г., съответно наследница и преживяла съпруга на Х. И. М., починал на *****г., б..ж.на с.*** притежава 4/6 идеални части, а двете ответници съответно по 1/6 идеална част от недвижим имот в с.*** , община ***, който имот е останал в наследство от двамата съпрузи, които нямали общи деца.Ищецът се явявал дете на С. М. от първи брак съответно и ответниците деца на Х. М. от първи брак. В исковата молба се проследява сделка с имота, извършена приживе на двамата наследодатели през *** година, изселването им в *** през *** година , завръщането им в България и връщането на имота , въз основа на влязло в сила съд.решение през ***година.Поддържа се също така ,че двамата са живели в този имот до смъртта си съответно, че преживялата съпруга С. М. е продължила да живее в него след смъртта на съпруга си през *** г. до своята кончина през ***., като двамата съпрузи са се грижили за имота, заплащали са данъци за него и консумативи. След смъртта на майката на ищеца двете дъщери на Х. М. започнали да се интересуват от имота, вкл. дали, той ищеца има права върху имота и какви са те, като впоследствие го уведомили ,че са се снабдили с НА за собственост, представен по делото , №***, ***, per. № ***, дело № ******г. на нотариус Р. И., с per. № *** на НК, вписан в СВ с вх.рег. № ***, акт № ***, ***, дело № *****г. Ищецът е изложил твърдения ,че след като са се 2 омъжили двете ответници никога не са живели в процесния имот, не са го стопанисвали и не са заплащали за него данъци и консумативи и не са правили разходи за подобрения в същия, поради което не са могли да го придобият по давност.. Отправя искане за постановяване на решение , с което да се приеме за установено , че той ищецът притежава 4/6 идеални части от процесния имот, а те ответниците съответно по 1/6 идеална част , както и да се отмени в съответните части, надвишаващи техните права издадения в тяхна полза констативен нотариален акт за собственост.Заявил е претенция за разноски.

Ответниците П. Х. Ф. и Е. Х. М., са депозирали в срок отговор на исковата молба, чрез пълномощник., в който са застъпили становище за допустимост н предявения иск, но за неговата неоснователност по същество.Възразили са, че наследодателката на ищеца С. М. не е била собственик на процесния имот, тъй като жилищната сграда е била постоена от техните родители М. Х. М. /М. А. М./ и Х. И. М. и двамата, б.ж.на с.***, които са сключили гр.брак на брак на ***г., като на ***. им е отстъпено право на строеж върху държавна земя. В дадения двегодишен срок е завършен строежа по утвърден план. Двамата им родители заедно са ползвали този имот до смъртта на тяхната майка М. Х., поч. на ***г. След тази дата- ***г.,ответниците са придобило по наследство от своята майка по 1/6ид.ч. от имота. Гражданския брак между техния баща и майката на ищеца бил сключен на ***г., като те считат ,че тя по силата на наследяването е станала собственик на част равна на частта на двете му деца от притежаваната от него част от жилищната сграда в размер на 4/6 ид.ч. или тя е станала собственик на 4/18ид.ч., които се наследяват от ищеца, неин син от предходен брак, а всяка от тях притежава общо по 7/18 идеални части от имота, предвид наследствените им права от тяхната майка и техния баща.

Съдът, като съобрази доводите и становищата на страните, с оглед на събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа страна:

Ищецът, М. А. Ч. е син от първи брак на С. С. М., б.ж.на с.*** , община ***, починала на *****г., а ответниците П. Х. Ф. и Е. Х. М. са дъщери от първи брак на Х. И. М., б.ж. на с.***, починал на *****г.

Няма спор, че Х. И. М. и С. С. М. са сключили граждански брак на *** г., от който нямат родени общи деца.Бракът на Х. М. и неговата първа съпруга М. Х. М. е просъществувал от *** г. до ***г., датата на нейната смърт.Установява се също така, че през ***. на Х. И. М. е отстъпено право на строеж на жилищна сграда върху държавна земя, което същият е следвало да упражни до ***г , като по делото са налице гласни доказателства, че строежът е приключил *** година, където живели заедно с двете си деца, ответници по делото до смъртта на съпругата през ***.След като всяка от ответниците сключила граждански брак , същите заживели в други имоти и населени места, заедно със своите съпрузи. След сключването на гражданския брак на ***г. между Х. И.

М. /И. Н. М./ и С. С. М. /С. С. А., Х. продължил да живее в къщата с новата си съпруга.. По-късно същата година двамата продали къщата на Предприятие „Яйца и птици“ с Договор за покупко продажба на недвижим имот от ***г.и заминали за ***.Имота бил продаден от предприятието през ***. на съпрузи- трети за спора лица, от които същия бил ревандикиран от съпрузите, след завръщането им в страната въз основа на влязло в сила съдебно решение по гр.д.№244/91г. на ОС-***.Няма спор също така по делото ,че двамата съпрузи до смъртта си са обитавали същото жилище и са се грижили за него.В началото на м.***г.двете ответници се сдобили с констативен нотариален акт за собственост на по отношение на целия имот, при извършена обстоятелствена проверка, с вписани основания за придобИ.е наследство и давностно владение.

3

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Подадената въззивна жалба е процесуално допустима, тъй като е депозирана в законовия срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалване.

Решението срещу което е подадена е валидно и допустимо в обжалваната част.

При предявен положителен установителен иск за собственост в тежест на ищеца е да установи правото си на собственост на заявеното придобивно основание. В случая ищецът твърди, че е станал собственик на 4/6ид.ч. от процесния имот на основание наследяване, като наследник на своята майка С. Х., починала на *****г., която съответно е наследница и преживяла втора съпруга на Х. И. М., починал на *****г. Няма спор по делото ,че процесната жилищна сграда е построена чрез отстъпено право на строеж върху държавна земя от по време на брака на Х. М. с първата му съпруга М. М., починала на ***г., поради което след нейната смърт, настъпила при действието на СК от 1985 г./отм./ същата се наследява от съпруга си и двете дъщери при права 4/6 идеални части за съпруга и по 1/6 идеална част за всяка от дъщерите.

Установено е също, че от *** г. майката на ищеца е заживяла в къщата, заедно със своя съпруг, като е обитавала същата заедно с него до смъртта му през ***. и впоследствие сама до деня на смъртта си през ****., като противопоставяне на това обитаване от страна на двете ответници не е имало.

С оглед на събраните доказателства се установява, че фактическата власт върху къщата е придобита от майката на ищеца като държане, т.е същата е упражнявала фактическата власт върху нея със съгласието на собствениците й, нейния съпруг и двете му дъщери от първи брак, като без значение е в случая, че двамата съпрузи са заплащали данъците за имота и са извършвали в същия съответните текущи ремонти, както и ,че същата е фигурирала като продавач по договора за покупко-продажба през *** година и съответно, че е била вписана като ищец в производството по чл.26 от ЗЗД и чл.108 от ЗС .

По делото липсват доказателства покойната майка на ищеца да е предприела едностранни действия, сочещи намерението й да придобие имота, съответно частта на ответниците по давност, като сведе това свое намерение до знанието на собствениците.В този смисъл окръжният съд не споделя изводите на РС в тази насока, още повече, че за изтекла в полза на праводателката на ищеца придобивна давност е налице позоваване едва в пледоарията на пълномощника на ищеца пред първата инстанция, като не е допускано изменение на иска с прибавяне на друго основание за съсобственост между страните освен наследяването.Окръжният съд държи да посочи също така, че заплащането на данъците за един имот и поддръжката на същия при обитаването му са действия по управление, а не сочат на намерение за своене на същия, което да е достигнало и манифестирано пред собствениците, в случая ответниците.За последните също така законът не вменява задължение за постоянно обитаване и съответно ползване по друг начин на съсобствения им имот.