Решение № 14734 от 22.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14734 гр. София, 22.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Р.Г.Б. при участието на секретаря Ц.Б.Т. като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20261110102708 по описа за 2026 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79 ЗЗД и с правно основание чл. 86 ЗЗД.

Ищецът "Д.С.Г." ЕООД извежда субективните си права при твърдения, че между страните съществува облигационно правоотношение, възникнало въз основа на договор за предоставяне на обучение за създаване на видеопродукция за телевизионно и онлайн разпространение и отстъпване на права за използване на заснети/ записани материали между ищеца като агенция/ продуцент и ответницата. Същият сочи, че страните постигнали съгласие, че изпълнителят- ищец се задължил да предостави обучение и подготовка за създаване на видео продукция за телевизионно и онлайн разпространение в пет модула, като продължителността на първия модул е два месеца, а на всеки следващ- един месец.

Ответницата поела задължение да плати сумата 1533,88 евро (3000 лева), плащайки възнаграждението еднократно или на дванадесет равни месечни вноски в размер на сумата 127,82 евро (250 лева). Съгласно договора, родителите поемат задължение да заплащат дължимите суми по договора за обучение- чл. 4.1.

В исковата молба се релевират твърдения, че страните са постигнапи съгласие, че договорът може да бъде прекратен едностранно от водещия с тримесечно предизвестие. В този случай той дължи заплащане на всички вноски до края на предизвестието. Сочи се, че ответницата платил първите три вноски в размер на сумата 383,47 евро (750 лева), като на 27.02.2023г. отправила предизвестие за прекратяване на договора.

Ищецът поддържа, че ответницата не е изпълнила задължението си да плати сумата 127,82 евро, представляваща възнаграждение до края на предизвестието.

1

В исковата молба се навеждат твърдения, че от забавата на ответницата ищецът претърпял вреди в размер на сумата 42,66 евро (83,44 лева), представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 08.03.2023г.- 28.08.2025г.

При изложените фактически съображения ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата съществуването на вземането на ищеца за сумата 127,82 евро, представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на обучение за създаване на видеопродукция за телевизионно и онлайн разпространение и отстъпване на права за използване на заснети/ записани материали от 22.10.2022г. и сумата 42,66 евро, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 08.03.2023г.- 28.08.2025г.

В срока и реда на чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата, в който се изразява становище за основателност на исковете и признание на същите.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното:

Релевантните към предмета на спора въпроси са сключване на договора; изпълнение на задължението, произтичащо от договора, да предостави обучение и подготовка за създаване на видео продукция за телевизионно и онлайн разпространение в пет модула; забавата на ответницата.

Като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелства са обявени обстоятелствата, че между страните е скл. договор, като ищецът е изпълнил произтичащото от него да редостави обучение и подготовка за създаване на видео продукция за телевизионно и онлайн разпространение в пет модула; забавата на ответницата в изпълнение на задължението да плати уговореното възнаграждение.

Изложеното обуславя извод за основателност на исковете и тяхното уважаване.

Относно разноските:

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени извършените в производството разноски, съразмерно на уважената част от иска. В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.

В заповедното производство ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на сумата 10,86 евро и за адвокатско възнаграждение в размер на сумата 153,39 евро.

В исковото производство ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на сумата 12,78 евро и за адвокатско възнаграждение в размер на сумата 204,52 евро.

Конкретиката на случая сочи, че ответниците претендират адвокатско възнаграждение.

Искането за присъждане на разноски е направено до приключване на устните състезания, като са представени доказателства за действително извършване на разноските.

Относно направеното от ищцата възражение за прекомерност:

Основният критерии при преценката за това дали размерът на адвокатското 2 възнаграждение е справедлив и обоснован е фактическата и правна сложност на делото.

Фактическата сложност на едно производство се определя както от наличието на множество факти, които следва да се установят, така и от спецификата на доказателствените средства, които се ползват, за да се установят релевантните обстоятелства или от предмета и обсега на доказване, включително когато последното се провежда по индиции.

Правната сложност на гражданското производство е обусловена от приложимостта на релевантната правна уредба на материалните правоотношения. Когато приложимият закон е уреден в юридически актове от различен ранг, респ. в законодателство, което е наднационално това само по себе си обуславя правната сложност на делото. Последната може да бъде обусловена и от други фактори, като наличието на множество искове или множество жалби, необходимостта от ползване на специфични производства – напр. при отправяне на преюдициално запитване.

Когато съдът прави преценката си за това, дали едно производство представлява фактическа и правна сложност трябва да се вземе предвид и поведението на процесуалния представител на страната, извършените от него процесуални действия, както и тяхната релевантност за изясняване на делото от фактическа страна, съответно развитата процесуална активност по обосноваване на поддържаната позиция от правна страна. Съдът, като съобрази, фактическата и правна сложност на делото, осъществената защита от страна на адвоката, събраните доказателства, счита, че договореният размер на възнаграждението за защита пред заповедния и първоинстанционния съд съответстват на фактическата и правната сложност на делото.

Неоснователно е възражението на ответницата, че не следва да носи отговорност за разноските на ищеца. В полза на ответника е признато право на разноски и за случаите, когато с поведението си той не е дал повод за завеждане на делото и признае иска - чл. 78, ал. 2 ГПК. По аргумент за обратното от чл. 78, ал. 2 ГПК, когато ответникът е дал повод за завеждане на делото. В конкретния случай това би означавало ответникът не само да е признал исковете, но и да е платил преди предявяването им. В настоящия случай с възражението по чл. 414 ГПК ответниът е оспорил предявените искове. На следващо място ответницата не е изпълнила задължението си. Изложеното обуславя извод, че с поведението си ответницата е дала повод за предявяване на исковете и в нейна тежест следва да бъдат възложени разноските на ищеца.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. Й. В., с ЕГН **********, съществуването на вземането на "Д.С.Г." ЕООД, с ЕИК ************, за сумата 127,82 евро, 3 представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на обучение за създаване на видеопродукция за телевизионно и онлайн разпространение и отстъпване на права за използване на заснети/ записани материали от 22.10.2022г., ведно със законната лихва, считано от 28.08.2025г., до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД и сумата 42,66 евро, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 08.03.2023г.- 28.08.2025г., на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, за което е издадена заповед за изпълнение въз основа на парично задължение по чл. 410 ГПК от 01.09.2025г. по ч.гр. дело № 818/ 2025г. по описа на Районен съд- Айтос.

ОСЪЖДА Н. Й. В., с ЕГН **********, да плати на "Д.С.Г." ЕООД, с ЕИК ************ сумата 164,25 евро, представляваща разноски в производството по ч.гр. дело № 818/ 2025г. по описа на Районен съд- Айтос и сумата 217,30 евро, представляваща разноски в първоинстанционното исково производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Софийкси градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4