Решение № 106 от 09.07.2026, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. Кърджали, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Деян Г. Събев

Членове:

Йорданка Г. Янкова

Невена К. Калинова при участието на секретаря Елина П. Урумова като разгледа докладваното от Йорданка Г. Янкова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20265100600100 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

С присъда рег. № 57 от 21.11.2025 г., постановена по НЧХД № 643/2024 г., Кърджалийският районен съд е признал подсъдимият В. Н. К., роден на ********** в И., живущ в гр.К., с ЕГН ********** за виновен, в това, че: На 16.03.2024г. като непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, в гр.К. причинил на В.

М. М. от гр.К. с ЕГН ********** лека телесна повреда, изразяваща се в оток и кръвонасядане на половия член и мъдната торбичка, довели до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК- престъпление по чл.130 ал.1 от НК, като на основание чл.78а, ал.6 от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „обществено порицание”, което да се изпълни чрез поставяне на присъдата на мястото за обяви и съобщения в С.- гр.К. за срок от 20 дни. С присъдата, подсъдимият В.

Н. К. е осъден да заплати на тъжителя В. М. М. с ЕГН ********** сумата от 2000.00лв. представляваща обезщетение за причинени от престъплението извършено на 16.03.2024г. в гр.К. неимуществени вреди, ведно със законната 1 лихва върху сумата от 2000.00лв. считано от 16.03.2024г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил гражданският иск до пълния предявен размер от 10000.00лв. като недоказан и неоснователен. Съдът е осъдил подсъдимия В.

К. да заплати на тъжителя В. М. и сумата от 5089.16лв., представляващи направените по делото разноски, от които 12лв.- за държавна такса, 2300лв.- за адвокатско възнаграждение, 5лв.- за държавна такса за свидетелство за съдимост, 2727.16лв.- за вещо лице и 45лв.- за призоваване на свидетели.

Подсъдимият В. К. е осъден също да заплати по сметка на Районен съдКърджали сумата от 80лв., представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

Недоволни от така постановената присъда са останали и подсъдимият В.

Н. К. и тъжителят В. М. М..

В жалбата на подсъдимият, подадена чрез защитника му – адв.Е. П. от АК – К., се твърди, че обжалваната присъда е незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и че е необоснована.

От събраните по делото доказателства не се установило В. К. да е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.130, ал.1 от НК, за което бил признат за виновен. Твърди се също, че уваженият от съда граждански иск в размер на 2000.00 лева за причинени на тъжителя неимуществени вреди, е завишен по размер. Според жалбодателят, съдът неправилно бил възложил направените по делото разноски за вещи лица да се платят от подсъдимия, тъй като те не допринесли за изясняване на делото от фактическа страна, в това число и за правната квалификация на деянието.

Моли, да се отмени постановената присъда на РС – Кърджали и да се постанови нова, с която подсъдимият да бъде оправдан, както и да се измени в частта й, с която съдът е възложил направените по делото разноски за вещи лица на подсъдимия.

В жалбата на тъжителят В. М., подадена чрез повереника му- адв.М. Ч. от АК – К., се твърди, че първоинстанционната присъда е постановена при съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правата на пострадалия, което било основание за отмяна. При хипотезата за липса на допуснати нарушения, присъдата се твърди, че е неправилнаналоженото наказание не съответствало на стореното и на закона, явявало се занижено, а присъденото в полза на пострадалия обезщетение било крайно 2 занижено и неотговарящо на принципа залегнал в чл.52 от ЗЗД.

Съдът следвало да приеме, че в конкретния случай е налице по-тежко престъпление, предвид усложненията които тъжителя е получил в резултат на нанесения му удар, изразяващо се в отстраняване на тестиса. На това основание, съдът следвало да прекрати производството по настоящото дело и да изпрати материалите на РП. От показанията на вещите лица било видно, че заболяването орхит с абсцес е възможно да се получи от травма и това бил т.нар. травматичен орхит. Налице била причинна връзка между „орхит с абсцес“ с нанесения удар, което от своя страна довело до отстраняване на тестиса на М., което увреждане представлявало средна телесна повреда.

Престъплението било от общ характер и като такова се преследвало по почин на Прокуратурата. Сочи се, че съгласно чл.287, ал.7 от НПК, когато наказателното производство е образувано по тъжба на пострадалия и на съдебното следствие се установи, че престъплението е от общ характер, съдът прекратява производството и изпраща делото на прокурора.

В жалбата се твърди, че вещите лица нямали логично обяснение за писменото разминаване в твърденията им в обстоятелствената част на заключението, това което казвали в съдебно заседание и това което са обективирали като краен резултат в заключението, относно причинната връзка. В тази връзка, съдът следвало да уважи направеното от М. доказателствено искане за назначаване на друга експертиза, която по категоричен начин да установи наличието или не на причинна връзка.

Неизследвайки докрай фактите и обстоятелствата по делото вкл. и наличието на причинна връзка, съдът допуснал съществени нарушения, винаги водещи до отмяна. Иначе, съдът правилно и обективно бил приел фактите по случая, относно времето, извършителя на престъплението, както и доказателствата подкрепящи това. Относно характера на телесната повреда и характера на извършеното престъпление, обаче съдът не бил изследвал това докрай, подходил прибързано като приел делото за изяснено, а от там е постановил и незаконосъобразен съдебен акт в нарушение на правилата на НПК в частност на чл.287, ал.7 от НПК.

При хипотезата, че въззивният съд приеме изводите на PC- Кърджали, относно липсата на причинна връзка, а оттам и за характера на извършеното престъпление за правилни, се сочи, че присъдата се обжалва в наказателната и 3 в гражданската й част. Съдът не бил взел предвид тежестта на причинените вреди, времето в което те ще се търпят, а това било завинаги, младата възраст в която се намирал пострадалия, увредите които са настъпили в резултат на нанесения удар и др. В резултат на това постановил крайно занижен размер на дължимото обезщетение, което обстоятелство се твърди при хипотезата на законосъобразност на съдебния акт в наказателната му част.

Поради изложеното и на основание чл.335, ал.1, от НПК, моли да се отмени изцяло присъда постановена по НОХД № 643/2024г. по описа на КРС и делото да се изпрати на прокуратурата, ако съдът приеме доводите, че престъплението, за което е образувано производството по тъжба на частния тъжител, е от общ характер. Алтернативно на основание чл.335, ал.2 от НПК, се иска да се отмени обжалваната присъда и делото да се върне за ново разглеждане, поради допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на процесуалните правила доведи до ограничаване правата на пострадалия, а именно да установи по категоричен начин чрез повторна експертиза и разпит на свидетели наличието на твърдяната причинна връзка.

Алтернативно при хипотезата на правилност, моли на подсъдимия да бъде наложено по-тежко по степен наказание, а присъденото в полза на пострадалия обезщетение за причинени неимуществени вреди да бъде изменено до претендиралия от тъжителя размер.

В съдебно заседание подсъдимият В. К., не се явява, но чрез защитника си - адв.Е. П. от АК - К., поддържа жалбата си и моли същата да бъде уважена, а жалбата на тъжителя В. М. счита за неоснователна.

Жалбодателят В. М. също не се явява, но чрез повереника си – адв.М. Ч. от АК - К., поддържа подадената въззивна жалба и оспорва жалбата подадена на подс.В. К., като неоснователна.

Окръжният съд, след извършената цялостна служебна проверка относно правилността на обжалваната присъда на основание чл.314 и сл. от НПК, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от жалбодателите, констатира:

И двете жалби са допустими, като подадени в законоустановения в чл.319 НПК срок и от лица имащи право на жалба, поради което и следва да бъдат разгледани по същество.

От събраните по делото доказателства, се установява следната 4 фактическа обстановка приета и от първоинстанционния съд:

Подсъдимият В. Н. К. е роден на ************. в И., живущ в гр.К., български гражданин, с основно образование, ******, неосъждан, с ЕГН **********.

Тъжителят В. М. и подсъдимият В. К. се познавали като не били в добри отношения, тъй като имали конфликт помежду си. По този повод и двамата били предупреждавани от полицейски служители да не се саморазправят.

Въпреки това на инкриминираната дата 16.03.2024г. вечерта около 21,30ч. тъжителят В. М. заедно с приятелите си- свидетелите Б. Ф. и В. Т., се разхождали пеша из центъра на гр.К. като се движели по ул. „Р.“ и когато достигнали до заведение „Д.“ били пресрещнати от компанията на подсъдимия В. К., който се придвижвал със свидетелите Б. Б., В. Д. и И. К., с които били приятели.

Пръв разговорът между двете групи започнал свидетелят Б. Б., при което тъжителят В. М. му отвърнал с обидни думи, а след това словесният конфликт продължил между подсъдимия В. К. и пострадалия В. М..

В един момент свидетелят Б.Б. бутнал с ръце по гърдите тъжителя В. М., след което бутането с ръце продължило между В. К. и В. М., когато последният решил да си тръгне и направил няколко крачки, за да се отдалечи от мястото, но тъжителят В. К. го хванал през кръста и го завъртял към себе си. Тогава тъжителят В. М. посегнал с юмрук да удари по лицето подсъдимия В. К., но този удар не достигнал целта си, защото К. успял да се отдръпне.

След това подсъдимият В. К. също с юмрук посегнал срещу тъжителя В.

М., при което го ударил по лицето, от който удар пострадалият залитнал.

Тогава подсъдимият В. К. с ритник ударил тъжителя В. М. в областта на слабините, при което пострадалият М. паднал на земята с лице към асфалта.

Виждайки това деецът К. заедно с неговите приятели избягали от мястото на инцидента.

Свидетелите Б. Ф. и В. Т. дали вода и измили лицето на пострадалия В.

М., който охкал от болка и когато се посъвзел от причиненото страдание, се обадил на ЕЕН 112 и сигнализирал за случилото се.

В този момент покрай тях преминал полицейски автомобил, в който се намирали свидетелите Д. К. и Р. К., които след като видели трите лица спрели 5 при тях. Те установили самоличността им като констатирали по лицето на тъжителя В. М. кръв, който се намирал на земята и им заявил, че В. К. и Б. Б. са му нанесли побой. На место била изпратена линейка, която отвела пострадалия М. в Спешно приемно отделение на болницата в гр.К., а свидетелите Б. Ф. и В. Т. били отведени в Районното управление, където дали обяснения. Тъжителят В. М. след прегледа му в СПО същата вечер отказал хоспитализация и също отишъл в РУ- К., където дал обяснения за случилото се.

На следващия ден пострадалият М. заедно с баща си свидетеля М. М. посетил съдебен лекар, който прегледал пострадалия и му издал Съдебно медицинско удостоверение № 58/ 2024г.

По повод на причинените увреждания на 16.03.2024г. тъжителят В. М. бил хоспитализиран на 18.03.2024 г. в Клиника по урология в УМБАЛ „Св.Георги“ЕАД- Пловдив, където на 19.03.2024г. му била извършена оперативна интервенция изразяваща се в инцизия и дренаж на скротум, щателно почистване на оперативното поле, визуализирал се хематом на скротума, който се инцизирал и се поставил дрен на декливно място и стерилна превръзка. Пострадалият бил изписан на 20.03.2024г.

В хода на първоинстанционното съдебно производство, на 30.01.2025г. тъжителят В. М. постъпил по спешност в Урологична клиника при УМБАЛ „Проф.д-р Ст. Киркович“- Стара Загора по повод спонтанно остро настъпила болка в областта на левия тестис без травматична провокация, при което е установена торзия и последвала некроза на левия тестис, която е наложила отстраняване на последния по оперативен път.