Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 60 от 08.07.2021, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно търговско дело 406/2021
Вид
Решение № 60
Подписан
08.07.2021
Състав
Красимир Костов Коларов, Георги Великов Чамбов, Емил Любомиров Митев

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. Пловдив , 08.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Красимир К. Коларов

Георги В. Чамбов

Емил Люб. Митев като разгледа докладваното от Красимир К. Коларов Въззивно търговско дело № 20215001000406 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

От Н.а.п. е обжалвано Решение № 21065 от 15.04.2021 г., постановено от Кърджалийския окръжен съд по т. д. № 90/2020 г., с което съдът е решил следното:

„ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.а.п., в качеството на кредитор, срещу ЕТ „С.-С.Г.” /в несъстоятелност/, в качеството на длъжник, по отношение на който е открито производство по несъстоятелност, иск с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ, във вр. с чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, за установяване на поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ на публични вземания в общ размер на 87 209.14 лева, представляващи задължения за данъци и за задължителни осигурителни вноски, като обезпечени с наложен от публичен изпълнител запор, вписан в Ц.р.о.з. под № ..., въз основа на издадено по реда на ДОПК от публичен изпълнител при ТД на НАП - П., офис К., Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № .../... г., като неоснователен.

ЕТ „С.-С.Г.” /н/ е без становище.

Синдикът А.Н. е на мнение, че въззивната жалба е неоснователна.

Апелативният съд прецени данните по делото и като съобрази становищата на страните, съобразно правомощията по чл. 269 ГПК прие:

1

Искът е по чл. 694, ал. 1, т. 2 ТЗ, а въпросът е, дали процесните приети вземания притежават характеристиката на „обезпечени“ по смисъла на чл. 686, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 722, ал. 1, т.

1 ТЗ.

Отговорът е отрицателен.

Вземания на НАП, до размер на сумата от общо 82 444.35 лева, са били обезпечени единствено чрез налагането на „Запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление“ в банките „Р.б.“ АД и „Ц.к.б.“ АД“ – вж. Постановлението за налагане на обезпечителни мерки с изх. № ... от 22.07.2019 г. (л.

60).

Налагането на обезпечителната мярка запор обаче – само по себе си – не правосъздава за запорираното вземане материалната привилегия по чл. 136, ал. 1 ЗЗД за предпочтително удовлетворение, такова право на предпочтително удовлетворение никога и при никакви условия не е съществувало и при удовлетворяването на конкуриращи се (обезпечени със запор или необезпечени) вземания в индивидуалното принудително изпълнение, ако изпълнението е било насочено върху предмета на обезпечението (чл. 459, ал. 1, във вр. с чл.

457, ал. 1 ГПК).

Запорът, наложен по реда на ДОПК или ГПК сам по себе си не прави обезпеченото чрез него вземане „заложено вземане“ по смисъла на ЗОЗ, нито обезпеченият чрез запора кредитор – „заложен кредитор“. Което означава, че разпоредбата по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, има предвид само запори, допуснати и наложени при предпоставките и по реда на ЗОЗ – запори, които обезпечават изпълнението само върху заложени по реда на ЗОЗ вземания (чл. 35, ал. 3 ЗОЗ), а не – върху всякакви други незаложени по реда на ЗОЗ вземания, само защото те са били обезпечени с наложен върху тях запор.

Обратното тълкуване позволява едностранното и само оповестително вписване по реда на чл. 4 ЗОЗ да промени (да подмени) създадените чрез закона (чл. 136, ал. 1 ЗЗД) привилегии при принудителното удовлетворяване на вземанията, което е недопустимо. Затова трябва да се приеме, че предметният обхват на разпоредбата по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, включва не просто вземания, чието събиране е обезпечено със запор, макар и вписан в по реда на ЗОЗ, а само заложени вземания, чието събиране е обезпечено с вписан по реда на ЗОЗ запор. Или казано иначе – само в случай, че запорът е бил наложен върху такова вземане, което е имущество по чл. 4 ЗОЗ.

Предявените от НАП вземания не са имущество по чл. 4 ЗОЗ и нито длъжникът ЕТ „С.С.Г.“ /н/ е залогодател, нито кредиторът НАП е заложен кредитор.

Затова обжалваното решение на окръжния съд – като краен резултат – е законосъобразен отговор на поставения пред съда спор и на осн. чл. 271, ал. 1 ГПК, ще следва да се потвърди.

2

Ето защо Пловдивският апелативен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 21065 от 15.04.2021 г., постановено от Кърджалийския окръжен съд по т. д. № 90/2020 г.

Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд, в едномесечен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3