Решение № 5415 от 16.06.2025, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5415

Пловдив, 16.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XVI Състав, в съдебно заседание на двадесети март две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ХРИСТИНА ЮРУКОВА

При секретар ТАНЯ ЗЛАТЕВА и с участието на прокурора СВЕТЛОЗАР НИКОЛАЕВ ЧЕРАДЖИЙСКИ като разгледа докладваното от съдия ХРИСТИНА ЮРУКОВА административно дело № 20247180701467 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

По адм.д. № 2098/2023г. по описа на Административен съд Пловдив е постъпила искова молба от В. Т. Т., която с разпореждане от 05.07.2024г. на съдебния състав е докладвана на председателя на съда за образуване на самостоятелно производство.

Образувано е настоящото адм.д. № 1467/2024г. по описа на Административен съд Пловдив.

С разпореждане № 7171/14.08.2024г. по делото съдът е оставил исковата молба без движение, като е дал указания.

Преди и след връчване на съдебното разпореждане В. Т. е депозирала по делото уточнения на исковата молба с вх. № 13903/26.08.2024г., с вх. № 15997/04.10.2024г., с вх. № 16396/2024г., с вх. № 16394/11.10.2024г., с вх. № 16712/16.10.2024г., с вх. № 17043/21.10.2024г.

Съдът е оставил без движение исковата молба и нейните допълнения и е дал указания за отстраняване на нередовностите с разпореждане № 9441/04.11.2024г. по адм.д. № 1467/2024г.

Постъпило е уточнение на исковата молба с вх. № 19110/19.11.2024г. и вх. № 19111/19.11.2024г.

След като е направено многократно уточнение на исковата молба, съдът с Определение № 10148/21.11.2024г. по настоящото дело е приел за предмет на делото предявения иск от В. Т. Т., с [ЕГН], с адрес гр. Пловдив, [жк], [адрес], срещу Община Съединение за заплащане на обезщетение в размер на 3000 лева за причинени неимуществени вреди от оттеглен административен акт - АУЗД № 915-1/21.11.2017г. на специалист в дирекция АПИОФМПМТС при Община Съединение. Вредите се посочват, че са търпени в периода 21.11.2017г. до 13.12.2023г. Изразяват се в страх, несигурност, объркване от увреждане на неприкосновеността на личните си интереси, личен живот и работа, лична и служебна кореспонденция, притеснение от разпространение на неверни факти и твърдения. Претендира се законна лихва върху присъдената сума от датата на исковата молба/началния момент на законната лихва е уточнен в съдебното заседание от 30.01.2025г/.

Останалата част от исковата молба е оставена без разглеждане и производството в тази й част е прекратено с Определение № 10148/21.11.2024г. Прекратителната част на определението не е обжалвано и е влязло в сила.

Ответникът – Община Съединение, чрез адвокат К., оспорва исковата претенция, като неоснователна и недоказана, тъй като не е налице отменен като незаконосъобразен акт. Твърди, че актът е законосъобразен, който е оттеглен от издателя, след като е направено възражения за изтекла погасителна давност, което е признато от издателя му. Моли за решение, с което искът да бъде отхвърлен и да му се присъдят разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура - Пловдив дава заключение за неоснователност на исковата претенция.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Пред Административен съд Пловдив е образувано адм.д. № 2098/2023г.(приложено към настоящото дело) по жалба на В. Т. срещу АУЗД № 915-1/21.11.2017г. на специалист в Дирекция АПИОФМПМТС, потвърден с Решение № 2/25.07.2023г. на директор Дирекция АПИОФМПМТС при Община Съединение. Постъпила е молба от директор дирекция АПИОФМПМТС, че на основание чл. 156 от АПК оттегля оспорения АУЗД. В изпълнение на съдебните указания е постъпило изрично изявление от издателя на АУЗД, с което е направено валидно оттегляне на АУЗД № 915-1/21.11.2017г. от специалист в Дирекця АПИОФМПМТС. В съдебното заседание на 13.12.2023г. жалбоподателката В. Т. е изразила становище, че е съгласна с направеното оттегляне. Производството по това дело е прекратено.

С молба от 04.07.2024г. по адм.д. № 2098/2023г.В. Т. е заявила исковата си претенция за обезщетение, по която е образувано отделно дело – настоящото 1467/2024г. на Административен съд Пловдив.

За доказване на понесените неимуществени вреди, ищцата е ангажирала гласни доказателства. Свидетелят Б. Г. П. познава г-жа Т. от 2012г., от проведен семинар в гр. Пловдив, Панаирна палата, като знае, че имало подобен и в Община Съединение. В последствие по-често се виждали покрай културните събития в периода от 2017 г. до 06.09.2023г. Споделяла му е за големи страдания и притеснения, които е изпитала с един акт за данъци на Община Съединение, който е оспорвала през 2023 г. Свидетелят знае, че Община Съединение си е оттеглила акта. Казва, че Т. е имала притеснения и страдания, че може да бъде злоупотребено с данните й и да произтекат други проблеми с имотите, за които е въпросният акт и с фирмите, които организират тези събития и семинари. Свидетелят е имал професионални отношенията с г-жа Т. през 2012 г. – 2017г. , но му е направило впечатление състоянието й на притеснение през периода 2017 г. до 2023 г. Той като бивш служител в администрацията е убеден, че от подобно нещо няма как да произтичат злоупотреби, но не можел да й го обясни, като е била толкова притеснена. Той е разбирал, че най-голямото й притеснение е било, че в Община Съединение, където администрацията се свежда до по-малък кръг от хора, от които някой може да злоупотреби. Той се е опитвал да я успокои, че администрацията е професионална и няма как да се случи злоупотреба. Споделя пред съда, че Т. е била много засегната от Община Съединение като администрация, защото това са били хора, с които е работила, организирала е събития с тях, имала им е доверие, поради което се е чувствала още по-засегната. Той знае, че причината за тези страдания е бил актът и недължимите данъци. Тези данъци са били незаконосъобразно изискани. Като период на наблюдение на страданията на ищцата, свидетелят посочва 2017г. – 2018 г. , като те са били заради акта и заради това, че може да се злоупотреби с личните данни. Като пояснение той обяснява, че притесненията на Т. са й били от това дали администрацията или трето лице може да злоупотреби. Свидетелят прави свои изводи, че когато данните не се ползват само по преписката, за която са, би могло да се доведе до злоупотреба, което е било и опасението на г-жа Т. за тези лични данни.

При така установената фактическа обстановка, Административен съд-Пловдив, намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица.

Съгласно чл. 204, ал. 1 от АПК, за да е допустим искът по чл. 203 от АПК във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ, е необходимо същият да е предявен след отмяна на административния акт по съответния ред.

В случая АУЗД № 915-1/21.11.2017г. от специалист в Дирекция АПИОФМПМТС, от който се твърдят настъпилите вреди, е оттеглен на основание чл. 156 от АПК от административния орган в съдебното му производство по оспорването му – адм.д. № 2098/2023г. на Административен съд Пловдив, поради което на основание чл. 204, ал. 3 от АПК, съдът намира искът за допустим. Съгласно чл. 204, ал. 3 от АПК, когато вредите са причинени от нищожен или оттеглен административен акт, незаконосъобразността на акта се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение.

Като ответник е посочено юридическото лице – Община Съединение, представлявано от органа, от чийто оттеглен административен акт се твърдят причинените вреди в съответствие с правилото по чл. 205 от АПК, т. е. Искът е насочен към надлежен ответник и е процесуално допустим за разглеждане от настоящия административен съд по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Разгледан по същество е неоснователен по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица, произтичащи от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при и по повод изпълнение на административна дейност. Исковете се разглеждат по реда на чл. 203 и сл. от АПК, към който препраща и чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ.

Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от 3ОДОВ предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при/или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общината по посочения ред.

В случая по делото са налице данни, че АУЗД № 915-1/21.11.2017г. от специалист в Дирекция АПИОФМПМТС, е обжалван пред горестоящия административен орган, който с Решение № 2/25.07.2023г. на директор дирекция АПИОФМПМТС, го е потвърдил, и същевременно е отписал задълженията на В. Т. Т. по същия този АУЗД, като погасени по давност.

В производството по адм.д. № 2098/2023г. на Административен съд Пловдив е бил поставен въпросът за законосъобразността на АУЗД № 915-1/21.11.2017г. от специалист в Дирекция АПИОФМПМТС по жалба на В. Т. Т.. Тъй като местните органи по приходите, са отписали по давност задълженията за местни данъци и такси на г-жа Т., то издателят на АУЗД е направил оттегляне на оспорения административен акт по реда на чл. 156 от АПК.

Съгласно чл. 156, ал. 1 от АПК при всяко положение на делото със съгласието на останалите ответници и на заинтересованите страни, за които оспореният акт е благоприятен административният орган може да оттегли изцяло или частично оспорения акт или да издаде акта, чието издаване е отказал.

Съгласно чл. 156, ал. 2 от АПК за оттегляне на акта след първото по делото заседание е необходимо съгласие и от оспорващия.

В случая в проведеното съдебно заседание на 13.12.2023г. по адм.д. № 2098/2023г. на Административен съд Пловдив е изискано съгласието на В. Т. Т., която изрично е заявила, че е съгласна с оттеглянето. Това дело е било образувано по жалба на Т. срещу АУЗД с твърдения за неговата незаконосъобразност. Изискването за изрично волеизявление на оспорващия е проява на публичното му субективно право на оспорване. Обуславя се от правото на оспорващия да определя предмета на делото и съдържанието на съдебното решение. С това се защитават интересите на оспорващия, които изискват спорът да бъде окончателно разрешен, като по този начин се предотврати възможността за издаване на нов акт със същото съдържание при същите обстоятелства. Изискването за съгласието на оспорващия по чл. 156, ал. 2 от АПК е релевантно към момента на съдебния спор – след първото по делото заседание. Тук оттеглянето на АУЗД не е направено в хипотезата на отзив по чл. 91 от АПК, съгласно която ал. 2 гласи, че „новият акт“ подлежи на оспорване. В случая оттеглянето е по чл. 156 от АПК във висящо съдебно производство. С оттеглянето на оспорения акт предметът на съдебното дело е престанал да съществува, няма административноправен спор между страните. Правните последици от оттеглянето на акта са десезиране на съда от правния спор поради липса на предмет, но не препятства възможността за предявяване на иск за вреди(арг. Определение по адм.д. № 700/2012г. на Върховен административен съд).

Предвид задължението на съда по чл. 204, ал. 3 от АПК, да се произнесе по законосъобразността на акта, то в случая съдът приема, че административен акт е издаден от компетентен орган. По делото са представени Заповед № РД-1011/05.10.2017г. на кмет на О. С. по чл. 4 от ЗМДТ (л. 37 от адм.д. № 2098/2023г.), ведно с доказателства за трудово правоотношение на С. К., от които е видно, че е налице материална и териториална компетентност на административния орган, издал АУЗД. Не се установява, да е спазен материалния закон, тъй като административният орган е заявил в съдебното производство по адм.д. № 2098/2023г. на Административен съд Пловдив, че във връзка с Определение № 2279/04.10.2023г. по адм.д. № 2098/2023г. не може да представи административната преписка по издаването му с оглед обема и периода, за който се отнася 2011-2917г. След като на основание чл. 170, ал. 2 от АПК по делото не се доказа правните и фактически основания за издаването му, то за съда следва да приеме, че е налице първата предпоставка от трите по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Разпечатката съдържа 37 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/acfd8142-218e-4822-87d3-65389d5e1f7b