Определение № 219 от 06.06.2024, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 219 гр. K., 06.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – K., I. СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:

Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Въззивно частно гражданско дело № 20245100500098 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството e по чл. 274, ал. 1 от ГПК.

Oбразувано е по частна жалба с вх. № 3947/11.04.2024 г. по регистъра на на K. районен съд, депозирана чрез процесуален представител от „O.T.“ ООД, гр. K., срещу Определение № 401/02.04.2024 г., постановено по гр. д. № 1019/2022 г. по описа на Районен съд – K., с което е отхвърлено искането му, заявено по реда на чл.4б от ЗДТ за връщане на държавна такса в размер на 10 800 лв., внесена по предявен от дружеството против „ОЗК -З.“ АД, гр. С., обратен иск. В жалбата се твърди, че при постановяване на обжалваното определение, решаващият съд неправилно приложил материалния закон, приемайки платената държавна такса за дължима към момента на сезиране на съда с иска, по който ред дружеството само решило да търси защита, поради което и не подлежала на връщане. Излагат се съображения в този аспект.

Жалбодателят моли настоящата инстанция да отмени първоинстанционното определение, вместо което върне делото с указания по тълкуването и прилагането на закона относно възстановяване на внесената държавна такса.

Въззивният съд по повод сезиращата го частна жалба, съобрази следното:

Пред Районен съд – K. е предявен срещу ответника „O.T.“ ООД от ищците С.А.А., Р.М.Ф. и Ш.И.М., в качеството им на фактически съжител и родители, иск с правно основание чл.200, ал. 1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, следствие трудова 1 злополука, при която е настъпила смъртта на Е.Р.М., в размери на 90 000 лева за всеки от тях, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на злополуката – 01.11.2021 г. до окончателното й изплащане.

В писмения отговор на исковата молба ответникът „O.T.“ ООД, чрез представител по пълномощие е оспорил предявения иск и по основание, и по размер. Поискал е приличане като трето лице- свой помагач ЗАД „ОЗК-З.“ АД и е предявил срещу него за съвместно разглеждане с първоначалния иск обратен иск, с петитум, в случай, че бъде уважен иска по чл. 200 от КТ, застрахователят да бъде осъден да му заплати търсената сума от 270 000 лв.

С постановено по делото Определение №1957/19.10.2022г., първоинстанционният съд е привлякъл третото лице ЗАД „ОЗК-З.“ АД като помагач на страната на ответника „O.T.“ ООД, а с Разпореждане № 2233 от същата дата, съдът е оставил без движение предявения обратен иск, с указания в едноседмичен срок да бъде представен от ищеца по същия „O.T.“ ООД документ за платена по сметка на PC- K. държавна такса в размер на 10 800 лв.

С молба с вх.№ 8968/28.10.2022г. ответното дружество „O.T.“ ООД е отстранило нередовностите, като приложило по делото Авизо платежно нареждане от 27.10.2022 на „У.Б.“ АД, за платена по сметка на PC-K. държавна такса по обратния иск в размер на 10 800 лв. /стр.43/ С Разпореждане № 2358/31.10.2022г., РС-K. е приел за разглеждане предявения против ЗАД «ОЗК- З.» АД, гр. С., обратен иск. След извършената размяна на книжа, първостепенният съд се е произнесъл по представените от страните доказателства и направените от тях доказателствени искания, насрочил е делото за разглеждане в открито съдебно заседание, изготвил е доклад по делото, събрал е допуснатите доказателства и е провел няколко заседания. В съдебното заседание на 27.07.2023г. съдът прекратил производството по гр. д. № 1019/2022 г. и изпратил делото по подсъдност на Окръжен съд – K., като се обосновал, че цената на предявения обратен иск е 270 000 лв., т.е., над 25 000 лв., поради което и на основание чл. 104, т. 4 от ГПК искът се явявал родово подсъден на окръжен съд.

С Определение №508/14.02.2024г., постановено по в.ч.гр.д. №294/2023 г., състав на ОС-K. е отменил обжалваното пред него от ищците протоколното определение от 27.07.2023г. и е върнал делото на Районен съд- K. с указания 2 за предприемане на необходимите действия относно допустимостта на приемане за разглеждане на предявения обратен иск.

Първостепенният К. районен съд с протоколно определение от открито съдебно заседание, проведено на 25.01.2024г., е отменил постановеното по делото свое Разпореждане № 2358/31.10.2022г., и е отказал приемането за съвместно разглеждане в производството на предявения от ответника „O.T.“ ООД против третото лице-помагач ЗАД «ОЗК- З.» АД, обратен иск.

В същото открито съдебно заседание от 25.01.2024г., процесуалният представител на ответника е поискал връщане на недължимо платената за неприетия за съвместно разглеждане в производството обратен иск, държавна такса.

С протоколно определение от същата дата, РС-K. е допълнил така постановеното си протоколно определение, като отделил материалите по предявения обратен иск от стр.29 до стр.33, вкл., и от отговора на обратния иск от стр.72 до стр.84, за администрирането им в самостоятелно производство, като същите бъдат изпратени с оглед цената на иска на ОС- K., ведно със съпроводително писмо, копие от самия протокол и копие от акта, с който по делото е привлечено като трето лице - помагач ЗАД «ОЗК- З.» АД, гр. С.. При направената от настоящия съд изрична проверка се установява, че Авизо преводното нареждане от 27.10.2022 г. на „У.Б.“ АД, с което по сметка на Районен съд - K. е заплатена държавна такса по обратния иск в размер на 10 800 лв. /стр.43/, не е част от изпратените на КОС книжа.

С молба вх.№ 3321/25.03.24г. по дадени от районния съд в откритото съдебно заседание от 01.03.2024г. указания, процесуалният представител на ответника е посочил банкова сметка, по която да бъде върната/възстановена внесената държавна такса за предявения обратен иск. Приложил е и препис от влязло сила Определение № 69/14.02.2024г., постановено по образуваното по отделените по обратния иск преписи т.д. № 18/2024 г. по описа на Окръжен съд – K., с което е прекратено на основание чл.126, ал.1 от ГПК производството по търговското дело, вкл. и поради това, че доколкото спецификата на обратния иск се обуславя от резултата по главния иск и регресното притезание зависи от удовлетворяване на правото, предмет на първоначалния иск, е невъзможно отделянето на обратния иск за разглеждане по компетентност от друг съд, а е следвало решаващият съд просто да откаже 3 приемането му за съвместно разглеждане.

С обжалваното в настоящото въззивно производство Определение № 401/02.04.2024 г., първоинстанционният съд е отхвърлил искането на ответника за връщане на внесена държавна такса по предявения в производството обратен иск. Съдът е изложил мотиви, че търсената сума не е недължимо платена, защото съгласно чл.4, б. „а“ от ЗДТ, за предявяването на исковата молба за обратния иск се дължи държавната такса, а не за извършване от страна на съда на опредено съдопроизводствено действие.

Първоинстанционният съд е цитирал и съдебна практика, в частност и Определение №90/19.02.2019г. по ч.т.д. №124/19г. на І т.о., ТК на ВКС, от което е възприел и извода, че в общия случай на прекратяване на производството по делото поради недопустимост на иска, съгласно чл.130 от ГПК, внесената държавна такса не подлежи на връщане.

Съобразявайки изложеното, настоящата инстанция намери обжалвания първоинстанционен акт за неправилен. Този извод води до закономерната му отмяна. А това е така, защото в това производство предявеният от ответника „O.T.“ ООД в срока за отговор обратен иск с правно основание чл.432,ал.1 от КЗ към привлеченото в производството трето лице-помагач ЗАД «ОЗК- З.» АД, като окончателен резултат, постановен /макар и след дълги лутания/ с протоколно определение от открито съдебно заседание от 25.01.2024 г., не е приет за съвместно разглеждане с главния иск с правно основание чл.200 от КТ, предявен от ищците С.А.А., Р.М.Ф. и Ш.И.М., в качеството им на наследници.

Действително, както и решаващият съд е отбелязал, разпоредбата на чл. чл.4, б. „а“ от ЗДТ предвижда за депозиране на искови молби пред съда да се заплаща държавна такса. Нейното плащане обаче е скрепено със задължението на съда да се произнесе, било то само по допустимостта й, било то и по основателността й. Заплатената от страната при предявяване на обратния иск държавна такса, действително е била необходима към момента на внасянето й, но преценката на съда, че като краен резултат предявеният обратен иск не следва да бъде приет за съвместно разглеждане в производството, я прави с обратна сила недължимо платена. А това е така и защото, цитираната в обжалваното определение съдебна практика принципно е правилна, но е неотносима в това производство. В него определено не сме 4 изправени нито пред хипотезата на чл.129, ал.3 от ГПК, нито пред хипотезата на чл.130 от ГПК, нито пък пред хипотезата на чл.149, ал.2 от ГПК, респ. на чл.235 от ГПК. Изправени сме пред хипотеза, при която в производство по реда на чл.219, ал.3 от ГПК предявеният против привлеченото трето лицепомагач обратен иск, като краен резултат, не е приет от съда за съвместно разглеждане в производството, образувано по главния иск.

Или, казано с други думи, платената по сметка на Районен съд - K. с Авизо преводно нареждане от 27.10.2022 г. на „У.Б.“ АД сума в размер на 10 800 лв., с основание - държавна такса по обратен иск, към момента на постановяване на първоинстанционния акт, а и към момента на въззивната проверка, се явява недължимо платена, като платена по неприет изобщо за разглеждане иск, и на нейното плащане определено не опонира задължение на съда да се произнесе по допустимостта, респ. по неоснователността на този иск.

Водим от горното, въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №401/02.04.2024 г., постановено по гр. д. № 1019/2022 г. по описа на Районен съд – K., с което е отхвърлено искането на ответника, заявено по реда на чл.4б от ЗДТ за връщане на внесената държавна такса по предявения в производството обратен иск.

ВРЪЩА гр. д. № 1019/2022 г. на първоинстанционния Районен съд – K., с УКАЗАНИЯ, да върне като недължимо платена внесената от ответника „O.T.“ ООД по сметка на Районен съд-K. с Авизо преводно нареждане от 27.10.2022 г. на „У.Б.“ АД, сума в размер на 10 800 лв., съставляваща държавна такса по предявения, но неприет за съвместно разглеждане в производството срещу третото лице-помагач ЗАД «ОЗК- З.» АД, обратен иск.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

6