Решение № 17 от 12.01.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Варна, 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева като разгледа докладваното от Мила Й. Колева Частно търговско дело № 20253100900412 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес.

Съдът е сезиран след препращане с Формуляр А, подаден от SUMFINIDADE UNIPESSOAL LDA (ZFM) , дружество, регистрирано в Португалия, с идентификационен код VAT-ID PT515874620, със седалище на адрес Авенида до Инфанте 50, 9004-521, Фуншал, Португалия, чрез упълномощен представител, срещу „ССТ СЕРВИЗ“ ООД, ЕИК 202875508, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Княз Николаевич“ № 10, ет. 1, офис 4, с който са предявени парични претенции в размер на 4185.00 евро, представляващи обезщетение за нарушено авторско право, изразяващо се в неразрешено от лицензианта ползване на произведение на изкуството, озаглавено “First light on the Krakow Main Square, Poland”, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.08.2015 г. до датата на съдебното решение, както и сумата от 95.00 евро, представляваща ангажиране услугите на трето за спора лице Rightspilot U G за събиране и окомплектоване на доказателствен материал за процесното нарушение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че притежава изключителни имуществени права върху снимките, създадени от фотографа и художник Н.Т., които включват, но не се ограничават до изображения, заснети и редактирани от Н.Т., които показват неговата уникална художествена визия, стил и опит във фотографията. На 30.06.2020 г. Н.Т. сключил с ищеца договор за изключителен лиценз, с който му предоставил правото в световен мащаб да пуска на пазара и сублицензира 1 правото да копира, възпроизвежда, показва, предава, излъчва, променя, изменя, създава производни произведения и публикува всички негови фотографии. Ищецът твърди, че осъществява продажба на отличителните произведения на фотографа чрез електронната си страница www.sumfinity.com. Сочи, че към предоставените му права спада и правото да получи обезщетение за неоторизирано използване на произведенията. Счита, че ответникът на поддържаната от него електронна страница във Фейсбук използва неправомерно и без разрешение от ищеца произведение на изкуството, озаглавено „Изгрев над главния площад на Краков“ (“First light on the Krakow Main Square, Poland”), дело на Н.Т., с цел рекламиране на туроператорската си дейност. Излага, че е в тежест на ответника да извърши проверка дали използването на процесното произведение на изкуството не нарушава права на трети лица, като провери и възможността за закупуване на лиценз на изображението.

На следващо място, ищецът сочи, че, след като узнал за твърдяното нарушение от ответника, се обърнал към трето за спора лице Rightspilot UG за закрепване на приложените по делото доказателства. На 29.05.2020 г. било изпратено до ответника уведомление за нарушение на авторските права с искане за преустановяване на нарушението, както и информация относно неговия обхват и продължителност. Отговор не последвал от ответника. Сочи, че авторските права върху изображението продължават понастоящем да се нарушават от ответника. Поддържа, че бил направен неуспешен опит за извънсъдебно уреждане на отношенията между страните поради проявено от насрещната страна пасивно поведение в кореспонденцията между дружествата.

По отношение на размера на обезщетението излага, че същото е определено в зависимост на продължителността на нарушението от страна на ответника и тарифата на ищеца за изчисляване на възнаграждение за лиценз, като по-конкретно сочи, че копието на снимката, нарушаващо авторските права, е било последно променено на 04.08.2015 г., като същата била видима на поддържаната от ответника електронна страница във Фейсбук и понастоящем. Твърди, че ответникът дължи и законна лихва, считано от датата на първото нарушение – 04.08.2015 г. до датата на постановяване на съдебното решение. Освен това, ищецът е направил разходи по ангажиране на трето за спора лице за закрепване на приложените по случая доказателства в размер на 95.00 евро – такса за ангажиране услугите на Rightspilot UG.

Отправя искане за уважаване на претенцията, претендира разноски.

Исковият формуляр и приложенията към него са връчени на ответника на 21.08.2025 г., като в срока по чл. 5, т. 3 от Регламент (ЕО) 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета не е постъпил отговор и не е изразено становище по съществото на спора.

Ищецът изрично е заявил, че не желае устно изслушване на страните.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Представен е по делото Договор, сключен от Н.Т. и Sumvest LTD, Кипър, 2 за отдаване на лицензионни права на последния да използва в търговската си дейност всички снимки, направени от Н.Т., както и да отдава лицензионни права на трети за договора страни. В тази връзка, представен е и Договор между Sumvest LTD и настоящия ищец, с който е предоставен въпросният лиценз на ищцовото дружество да си служи в търговската си дейност с всички снимки на фотографа Н.Т. срещу заплащане на авторски и лицензионни възнаграждения в размер на 15% от брутното лицензионно възнаграждение, представляващо сумата, начислена от Sumfinidade Lda или дистрибутор на всеки от техните клиенти, както и сума, възстановена от трета странанарушител във връзка с иск за авторски права.

Представена е извадка от заглавна страница на сайт с име “Sumfinity” с информация за автора Н.Т., от което се констатира, че процесната фотография е публикувана.

Представена е и извадка от Фейсбук страницата на ответника, от което се установява, че фотографията е била използвана от последния за рекламиране на туроператорската си дейност. Ищецът е представил и кореспонденция с ответното дружество, в която отправя искане за заплащане на лицензионно възнаграждение за използване на процесното изображение в размер на 4185.00 евро, с което страните да уредят по доброволен път отношенията си. В указания от ищеца срок за отговор до 29.04.2025 г. ответникът не е изразил становище по искането на притежателя на лиценза, поради което ищецът е потърсил защита на правата си по съдебен ред.

При така установената фактическа обстановка, съдът стигна до следните правни изводи:

Процесният случая съдържа международен елемент, доколкото ищецът е дружество, регистрирано в Португалия, както и че фотографията е заснета в Краков, Полша. Ищецът отправя претенция за заплащане на обезщетение поради накърнено авторско право върху произведение, което твърди, че е използвано неправомерно от лице в България, за което последното не притежава лицензионно право и не е заплатило лицензионно възнаграждение.

Изложеното предпоставя приложимост на Конвенцията за закрила на литературните и художествени произведения (Бернска конвенция), по която Република България е страна. Съгласно чл. 5, ал. 1 от Конвенцията авторите, по отношение на произведения за които им е предоставена закрила от конвенцията, се ползват в страните от Съюза, различни от страната на произхода, от правата, които съответните закони на тези страни предоставят на своите граждани, а нормата на чл. 5, ал. 2 изр. 2-ро предвижда, че обемът на закрила, както и средствата, които се предоставят на автора за защита на правата, се уреждат изключително от законите на страната, в която се търси закрила. Следователно за отношенията между страните следва да се прилага материалноправната уредба на Закона за авторското право и сродните му права /ЗАПСП/, независимо от обстоятелството, че носителят на авторското право е дружество, регистрирано в Португалия.

Съгласно гореизложеното, съдът квалифицира настоящия иск като такъв по чл. 95, ал. 1 ЗАПСП, като съгласно цитираната разпоредба, който наруши 3 авторско право, сродно на него право или друго право по този закон, дължи обезщетение на носителя на правото или на лицето, на което той е отстъпил изключително право за използване. Предвид горното, за основателността на иска ищецът следва да установи твърдяното нарушение на авторското право на ищеца и настъпили вреди от същото. Дължимото обезщетение може да се търси, както за имуществени, така и за неимуществени вреди, и може да обхваща, както преки загуби, така и пропуснати ползи. Неговият размер се определя от съда по справедливост съобразно реално претърпените вреди и зависи от вида и степента на увреждането, като същото представлява и едно предупреждение към причинителя на вредата и другите членове на обществото да не накърняват авторските и други сродни права, което следва от изричните законови норми. Съгласно чл. 95, ал. 3 ЗАПСП при определяне размера на обезщетението, съдът взема предвид всички обстоятелства, свързани с нарушението, пропуснатите ползи и неимуществените вреди, както и приходите, реализирани от нарушителя вследствие на нарушението, а съгласно чл. 95, ал. 4 ЗАПСП съдът определя справедливо обезщетение, което трябва да въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите членове на обществото. В чл. 95а, ал. 1, т. 1 от ЗАПСП е регламентирана особена хипотеза, а именно когато искът е установен по основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, ищецът може да претендира обезщетение от петстотин до сто хиляди лева, като конкретният размер се определя по преценка на съда при условията на чл. 95, ал. 3 и 4.

Въз основа на всичко изложено, в настоящото производство следва да се установи наличието на лицензионно право на ищеца върху фотографското изобретение и настъпили за него вреди от неправомерното му използване от ответника. Безспорно се установи, че процесната снимка е закрилян обект на авторското право по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 7 ЗАПСП. Видно от представения Договор за предоставяне на лицензионни права от 30.06.2020 г. между Sumvest Ltd и ищеца по делото се установи, че последният притежава лицензионни права върху процесното изображение “First light on the Krakow Main Square, Poland”. Предвид липсата на изрично противопоставяне от страна на ответника, а и липсват данни ответникът да ползва изображението на правно основание, както и да е заплатил лицензионно възнаграждение на ищеца, се обуславя извод, че българското дружество е извършило неразрешено ползване на чуждо лицензионно право върху произведение на изкуството.

Съгласно чл. 95г ЗАПСП, за нарушението на авторското право се носи гражданска отговорност от юридическите лица, когато действието в тази връзка е извършено от лицата, които ги представляват, съответно от техни служители или лица, наети от тях. За реализиране на гражданската отговорност, в тежест на нарушителя е предвидена санкционната последица да заплати обезщетение за ползване на авторското произведение без разрешението за това и с оглед предвидената възможност за овъзмездяването му. Отговорността е деликтна, като се доказа по делото виновното поведение на ответника, изразяващо се в неразрешено ползване на фотографията.

Установи се и причинна връзка между неправомерното поведение на ответника и настъпили за ищеца вреди, изразяващи се в неполучено 4 лицензионно възнаграждение от ползвателя на лицензираното произведение на изкуството.

По отношение на размера на обезщетението, съдът намира за меродавен периодът на извършване на нарушението, който съдът приема, че е продължил от 04.08.2015 г., когато обектът на авторска закрила е бил публикуван за първи път от ответника, до датата на настоящото произнасяне. Предвид продължителността на периода от над 10 години, през който правото на държателя на лиценза за авторското произведение е било нарушено от ответника, съдът намира, че предявеният иск следва да бъде уважен в цялост.

С оглед характера на обезщетението като такова за нарушено лицензионно право на ищеца, законната лихва за забава следва да бъде начислена за периода от увреждането, предвид характера й на компенсаторна такава, който съдът приема, че започва да тече от началната дата на периода в който е било реализирано – считано от 04.08.2015 г. до датата на постановяване на настоящото съдебно решение.