Решение № 350 от 15.10.2019, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Въззивно гражданско дело 639/2019
- Вид
- Решение № 350
- Подписан
- 15.10.2019
- В сила
- 01.07.2020
- Състав
- МИНКА ПЕТКОВА ТРЪНДЖИЕВА, ВЕНЦИСЛАВ СТОЯНОВ МАРАТИЛОВ, ДИМИТЪР ПАНДАЛИЕВ БОЗАДЖИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.195 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 186 · Кодекс на труда
- чл.187 · Кодекс на труда
- чл. 187, ал. 1, т. 3 · Кодекс на труда
- чл. 189 · Кодекс на труда
- чл. 190 ал.1, т.2 · Кодекс на труда
- чл.190 ал.1 т.4 пр.1 и т.7 · Кодекс на труда
- чл.190 ал.1 т.4 пр.1 и т.7 · Кодекс на труда
- чл.193 · Кодекс на труда
- чл. 193, ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 225 · Кодекс на труда
- чл.225 ал.2 · Кодекс на труда
- чл. 247, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 1 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 3 · Кодекс на труда
Р Е Ш Е Н И Е
№
350 гр. Пазарджик 15.10. 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пазарджишки окръжен съд , първи въззивен състав в открито заседание девети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мина Трънджиева
ЧЛЕНОВЕ: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев при секретаря Константина
Рядкова като разгледа докладваното от съдията Трънджиева В гр. д. № 639 по описа за 2019 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.217 във връзка с чл.310 и следващите и чл.258 от Граждански процесуален кодекс.
С решение на Районен съд
П. , постановено по гр.д.№368 по описа за 2019 година са отхвърлени предявените от Н.С.А. с ЕГН: ********** с адрес *** срещу „Б.“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Г.Б.“ №1, искове - с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и отменяне на уволнение обективирано в Заповед № 83 от 07.05.2019г. на изп. директор на „Б.“ АД; иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на работника на заемана преди уволнението длъжност „машинен оператор производство на пластмасови изделия“, както и иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във вр. с чл. 225 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на 891лв. за периода от 08.05.2019 г. до 08.08.2019 г./ в резултат на допуснато изменение с определение от 24.07.2019 година/.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК е осъден Н.С.А. с ЕГН: ********** да заплати на „Б.“ АД с ЕИК ********* сумата в размер на 600 лв. представляваща направени разноски за първоинстанционното производство.
В срок така постановеното решение е обжалвано от Н.А..
Моли да бъде отменено обжалваното решение и предявените искове – уважени.Претендира разноски.
Съдът не се съобразил с мотивите на жалбоподателя да не започне работа в 13.30ч. на 22.04.2019г.
От събраните по делото доказателства се установило, че многократно работниците са повдигали пред работодателя въпроса за повишаване на трудовото възнаграждение поради несъответствието му с изпълняваната работа и условията, при които се извършва-работа на смени в запрашена среда и отровни изпарения.
Поисканата среща от работниците с изпълнителния директор, въпреки присъствието му на посочената дата в дружеството, била осуетена с поредните мъгляви обещания от по-нискостоящите в йерархията на дружеството началници на ищеца.
Съдът не се съобразил с намерението на работниците, в т.ч. и на доверителя ми, да положат своя труд на 22.04.2019г. Тяхното колебание да започнат ли работа преди срещата с управителя на дружеството е било преустановено от прекия им ръководител, който им е заявил, че след като не започват работа, да си тръгват. Нежеланието им да си тръгнат се потвърждавало и от обстоятелството, че цялата бригада е останала пред портала на дружеството, в очакване да бъдат изслушани от изпълнителния директор, което не било направено.
Не оспорва,че е налице нарушение на трудовата дисциплина, но работодателят е направил неправилната преценка, че то е тежко и също така от цялата бригада е избрал да уволни само трима работници.
Второто основание за прекратяване на трудовото правоотношение „демонстративно неизпълнение на възложената работа на 23.04.2019г." , не било осъществено от работника, не било доказано от работодателя и съдът допуснал нарушение на материалния закон, приемайки, че ищецът е извършил посоченото нарушение на трудовата дисциплина.
По делото било установено, че ищецът работи по „сделна система" на заплащане на трудово възнаграждение. При тази система се определя трудова норма, която при изпълнение от страна на работника му дава възможност да получи максимално възнаграждение за положения от него труд. По делото не се установило да е налице демонстративно неизпълнение от страна на ищеца на трудовата норма.
Такова поведение би могло да бъде възприето от прекия ръководител К. още на 23.04.2019г., когато е бил между работниците в цеха,но от показанията му е видно, че едва на следващия ден, според отчетената продукция, той е разбрал, че около 80% от работещите в бригадата не са изпълнили трудовата си норма. Демонстративно неизпълнение би било налице тогава, когато при наличието на всички обективни предпоставки, а именно изправна машина, годен материал, работникът да стои до машината без да работи.
Такова поведение от страна на ищеца не е установено.
Да се вменява във вина на работника, че не е изпълнил трудовата си норма било в противоречие със самата идея на заплащането по сделната форма на работа, където по-високия резултат е свързан с по-високото заплащане, респ. по-ниския резултат при изпълнение на трудовата норма води до по-ниско заплащане на работника.
От показанията на свидетелите, посочени от ответната страна К. и К., както и на свидетеля М. се установявало, че неизпълнението на трудовата норма зависи на първо място от обективни предпоставки, изправност на съответната машина, наличието на качествен материал /суровина/ и качествата и уменията на работника да се справя със съответната операция, които зависят и от неговото физическо и психическо състояние към съответния момент.
Видно от двете длъжностни характеристики, които са представени по делото от работодателя, в t.VII 1.2. е посочено трудов опит- без изисквания за опит, т.е. самия работодател е допуснал, че работник на длъжността „машинен оператор, производство на пластмасови изделия" няма да притежава опит за производство на съответни изделия, но в себе си ще има стремеж да се обучава, да изгражда съответните умения, за да може с времето да развие съответните опитности, които ще му позволят да изпълнява поставената от работодателя норма и съответно да получава максимално предвиденото трудово възнаграждение за длъжността, т.е. работодателят е допуснал възможността работника да не може да достига трудовата норма, която е определена. Тези обективни и субективни предпоставки, в своята съвкупност, водят до изпълнение или неизпълнение на трудовата норма, което не би могло да се вменява във вина на съответния работник.
В срок е постъпил писмен отговор.
Ответникът по жалбата я намира за допустима , но неоснователна.Точно, правилно, обосновано и законосъобразно първоинстанционният съд мотивирал защо приема , че уволнението на ищеца е законно и по този причина отхвърля предявените искове. Ясно били посочени доказателства, върху които съдът гради тези свои мотиви.
Установено било от събраните по делото доказателства , че на провеждани срещи с работодателя- представляван от директора , Н.А. не е поставял въпроса за ниското си възнаграждение.
Жалбоподателят не оспорвал,че е налице нарушение на трудовата дисциплина , изразяващо се в неявяване на работа на посочената дата.
Ищецът бил много добре запознат с условията на работа и работното място, съответно имал достатъчно опит. При положение, че неизпълнението на нормата за 23.04.2019г. не е свързано с производствени и технологични причини, то единствената причина била в работника. Както и бе установено по делото то не е имало обективна причина да не си изпълни нормата този ден, нито пък е съобщил за такава причина на прекия си ръководител.
Съдебната практика приемала, че неизпълнението на възложената работа е една от хипотезите на нарушение на трудовата дисциплина, което законодателят регламентира в разпоредбата на чл. 187, ал. 1, т. 3 КТ и представлява тежко нарушение на трудовата дисциплина, доколкото засяга същността на трудовото правоотношение, а именно престацията, която работникът или служителят дължи по трудовото правоотношение, т.е. трудовите задължения на работника или служителя, чиито обем произтича от съдържанието на конкретното индивидуално трудово правоотношение - това, което работникът се е задължил да извършва при спазване на трудовата дисциплина.
Съдът приел ,че е налице такова нарушение ,като работникът умишлено не изпълнил трудовата си норма.
Моли решението да бъде потвърдено.
Съдът , като прецени валидността и допустимостта на постановеното решение ,за да се произнесе по съществото на спора ,взе предвид следното:
Н.С.А. е предявил срещу „Б.“АД обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.1, т. 2 и т.3 КТ - за признаване за незаконно уволнение, за което е издадена Заповед № 82 от 07.05.2019 г. на изп. директор на „Б.“ АД; възстановяване на работника на заемана преди уволнението длъжност „машинен оператор производство на пластмасови изделия“ и за осъждане на ответника да заплати на ищеца дължимото обезщетение по чл. 225 КТ в размер на 891,00 за периода от 08.05.2019 г. до 08.08.2019 г.
Ищецът твърди, че работел в ответното дружество по трудово правоотношение от 14.01.2016 година на длъжност „машинен оператор производство на пластмасови изделия“.Впоследствие с допълнителни споразумения били променяни размерите на трудовото възнаграждение и други условия по договора.
Условията на труд и натовареността не били заплатени адекватно от страна на работодателя, поради което на 22.04.2019г. отивайки на работа втора смяна от 13.30ч., цялата смяна не влязла в цеха, а поискали среща с изпълнителния директор, за да договорят по-добро възнаграждение, което да съответства на полагания труд. Началникът на цеха И. К. заявил, че няма да се срещат с изпълнителния директор, а да започват работа. Цялата смяна излезли и се събрали пред портала на фирмата, като настоявали за среща с директора. Уговорили се на 23.04.2019 г. да се съберат всички три смени и да отидат при изпълнителния директор. В 9 ч. се събрали и трите смени, работещи в дружеството. При тях отишъл началника на производството г-н К. и поискал да бъдат излъчени по двама човека от смяна, с които той да се срещне и да чуе и запише исканията им. Срещата се състояла и втора смяна започнали работа точно в 13.30ч.
На следващия ден на ищеца били поискани обяснения за случилото се и била издадена Заповед № 82 от 07.05.2019 г. на изп. директор на „Б.“ АД,с която било прекратено трудовото правоотношение между ищеца и ответника на основание чл. 190, ал. 1, т. 4, пр. 1 и т.7 във връзка с чл.187 ал.1 т.1 пр.3 т.3 пр.1 т.7 от КТ.
В мотивите било посочено ,че наказанието се налага за неявяване на работа на 22.04.2019 година и демонстративно неизпълнение на възложената работа на 23.04.2019 година.
Налице било несъответствие с посоченото правно основание „злоупотреба с доверието на работодателя“, и обстоятелствата , изложени в мотивите.Чл.190 ал.1 т.7 предвиждал налагане на наказания за „други тежки нарушения на трудовата дисциплина „ ,което очевидно се свързвало с втората част на мотивите на работодателя в заповедта.
Намира заповедта за незаконосъобразна,тъй като с чл. 190 ал.1, т.2 от КТ, законодателят е предвидил, че за да се прекрати трудовото правоотношение с работника, същия трябва да не се яви на работа в течение на 2 последователни работни дни, а в конкретния случай неявяването на работа е един ден. Излага се освен това, че е недопустимо и незаконосъобразно работодателя да вменява във вина на работника неизпълнението на трудовата норма, тъй като неизпълнението на трудовата норма само по себе си влече за работника занижен финансов резултат и това не дава основание на работодателя да търси дисциплинарна отговорност от работника за неизпълнението на трудовата норма.
Моли исковете да бъдат уважени ,като се отмени уволнението като незаконосъобразно , да бъде възстановен на заеманата длъжност и му се присъди обезщетение за оставане без работа в размер на 4356 лева.Впоследствие е конкретизиран периода на претенцията и направено искане за присъждане на законна лихва.
В срок е постъпил писмен отговор.
Не се спори,че между страните съществува трудово правоотношение,като на 17.05.2017 г. Н.А. бил запознат и с длъжностната си характеристика
На 22.04.2019г. около 13:20 часа пред цеха в участък „И.” са се били събрали 2- те смени. Началникът на цех в участък „И.” - И. К. се е намирал в неговата работна стая. Предадено му било ,че работниците искат разговор с него и той ги поканил в стаята си. Това не се случило и на въпроса му дали ще работят ,няколко от работниците отговорили отрицателно. Изп.директор разговарял с един от началниците на смяна и било разпоредено работниците са се върнат на работа. Имало уговорка на следващия ден трите смени да дойдат в 9:00 часа, но да не работят , а да пият кафе.
Разпечатката съдържа 48 от 114 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/acfc80a7-bb42-4193-a47f-4541865cdf05