Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 29.12.2011, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
495/2011
Подписан
29.12.2011

Цитирани разпоредби

Решение № 62

Номер

62

Година

29.12.2014 г.

Град

Кърджали

Окръжен Съд - Кърджали

На

12.04

Година

2014

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Георги Стоянов Милушев

Секретар:

Петя Михайлова

Деян Георгиев Събев

Йорданка Георгиева Янкова

Прокурор:

Бонка Василева като разгледа докладваното от

Йорданка Георгиева Янкова

Въззивно наказателно общ характер дело номер

20145100600167 по описа за

2014 година

И за да се произнесе взе предвид следното:

С присъда № 97/25.09.2014 г., постановена по НОХД № 306/2014 г., Кърджалийския районен съд е признал подсъдимия А. Х. П. от Г.К. за виновен в това, че:

1. На 18.06.2013 г. в Г.К. без надлежно разрешително по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, държал високорисково наркотично вещество- марихуана с нетно тегло 18.1806 грама със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 1.1 теглови процента, поради което и на основание чл.354а, ал.3, т.1 от НКму е наложил наказание „лишаване от свобода" за срок от 1 година и 6 месеца при първоначален „строг" режим в затворническо общежитие от закрит тип, както и кумулативно предвиденото наказание „глоба” в размер на 2500.00 лв.

2. На 18.06.2013 г. в Г.К. отглеждал 5 броя растения от рода на конопа- високорисково наркотично вещество марихуана с нетно тегло 130,3308 грама със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 0,8 теглови процента и 18 броя растения от рода на конопа- високорисково наркотично вещество марихуана с тегло 2.3871 грама със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 0,3 теглови процента, в нарушение на установените в Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите правила, поради което и на основание чл.354в, ал.1 oт HKму е наложил наказание „лишаване от свобода" за срок от 2 години и 6 месеца при първоначален „строг" режим в затворническо общежитие от закрит тип, както и кумулативно предвиденото наказание „глоба" в размер на 5500 лв., като на основание чл.304 от НПК го е признал за невинен и го е оправдал по отношение на обвинението за отглеждане на 15 броя растения от рода на конопа- високорисково наркотично вещество марихуана с нетно тегло 388 грама със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 0,4 теглови процента и 41 броя растения от рода на конопа-високо рисково наркотично вещество марихуана с нетно тегло 975 грама със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидронанабинол в нарушение на установените в Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите правила- престъпление по чл.354в, ал.1 от НК.

На основание чл.23 ал.1 от НК съдът е определил на подсъдимия А. П. едно общо наказание, а именно „лишаване от свобода" за срок от от 2 години и 6 месеца при първоначален „строг" режим в затворническо общежитие от закрит тип и „глоба" в размер на 5500лв.

На основание чл.354а, ал.6, въввр. с ал.3 отНК с присъдата е постановено отнемане в полза на държавата на веществените доказателства- коноп с нетно тегло 60,3308г.+ 20,5677г. предадени на съхранение в Агенция „Митници" при МФ- София с Приемателно- предавателен протокол № 30452 от 09.01.2014г. и коноп с нетно тегло 1392,06г. предадена на съхранение в Агенция „Митници" при МФ- София с Приемателно- предавателен протокол № 30453 от 09.01.2014г.

Съдът се е произнесъл и относно останалите веществени доказателства приобщени по делото, както и относно направените по същото разноски.

Въззивното производство е образувано по подадена от подс.А. П. чрез защитника му – А.Л. Б. от АК- К. жалба, с която първоинстанционната присъда се обжалва с твърдения, че същата е неправилна в осъдителната й част, тъйкато е нарушен закона, допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила и наложеното наказание е явно несправедливо, поради следното:

Допуснато било отстранимо, съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до ограничаване правото на защита на подсъдимия /чл.288 т.1 от НПК/, тъй като: От доказателствата по делото било видно, че престъплението по чл.354а ал.1 т.1 от НК /държал/ е извършено на две места: в Г.К., на У. № 31 и в Г.К., кв.Гледка, местността „Л.”, където били къщата и вилата на Христо П.- баща на подсъдимия. На двата обекта били намерени различни количества сушена марихуана /държал/, а на втория- на няколко места и засадени такива /отглеждал/. В обвинителния акт /и в присъдата/ тези количества били третирани като намерени на едно място и било предявено обвинение с местоизвършване ,,в Г.К.”.

Твърди се също, че Съдът признал подсъдимия за виновен, кредитирайки показанията на свидетелите-полицаи и неговите частични самопризнания, които били отречени в съдебно заседание. Напълно били игнорирани показанията на свидетелите Илия П. и Х. П., като първият твърдял, че инкриминираните наркотични растеÝия са негови, а вторият потвърждавал това обстоятелство. По делото не били налице никакви други /преки или косвени/ доказателства, доказващи вината на подсъдимия. Сочи се в жалбата, че и по двете обвинения съдът бил наложил завишени наказания, които не съответствали на обществената опасност на деянията и на дееца. Моли за следното: Да се отмени присъдата от 25.09.2014 год. по НОХД № 306/2014 год. на Районен съд-К. и делото да се върне за ново разглеждане на прокурора, който да конкретизира обвинението и посочи на кое място какво точно е извършено; Да се постанови нова присъда, с която да се оправдае подсъдимия А. Х. П. от Г.К., неправилно осъден от първоинстанционния съд или да се измени посочената присъда, като се намали размера на наложеното наказание- ,,лишаване от свобода” и се отмени наказанието „глоба”, като се приложи чл.55 ал.1 и ал.3 от НК.

В съдебно заседание подс.А. П. лично и чрез защитника си- А.Б., поддържа въззивната жалба и моли същата да бъде уважена. В подкрепа на изложеното добавя и следното: На 18.06.2013 год. органите на МВР извършили мероприятие, свързано с претърсване и изземване в два обекта в Г.К., У. № 31 и в района на завод „Б.” във вилна постройка, от които били констатирани и иззети следните наркотични вещества: от вилата били констатирани и иззети 7 бр. зелени стръка и 1 бр. сух стрък. На 4 метра от вилата били намерени 19 бр. саксии, в които е имало 13 растения с височина 5 см. На около 4 м. от тях били установени две други саксии с две растения с височина 30 см. Защитника сочи, че не били иззети, пакетирани и описани коректно, както растенията, така и сухата листна маса в съответно 5 обекта, а това рефлектирало и в присъдата. Отглежданите растения във вилата били 7 броя, а в присъдата били посочени като 5 бр. растения, с грамаж 130 Г., а около вилата, където били намерени 15 бр. общо, били посочени като 18 бр., с тегло 2.387 грама. По този начин общо било описано и иззетото сухо вещество. Или, не само не било посочено къде и какво е намерено, но не било посочено и съответния обект, съответните бройки растения, които били намерени на различни места и какъв точно грамаж имали. Твърди се, че следвало в диспозитива да бъде изписано ясно и точно къде е намерено, какво е намерено и съответно с какъв грамаж, за да се носи реална наказателна отговорност. Основното доказателствено средство, въз основа на което бил мотивиран и обвинителния акт и присъдата, било самопризнанието на подсъдимия, което самопризнание било направено на 01.10.2013 година в качеството му на свидетел, като той не бил дал показания, с които се самоуличава в извършването на тези две престъпления. Другите доказателства били показанията на свидетелите – полицаите извършили следствените действия, които не могли да бъдат наречени косвени доказателства, тъй като те възпроизвеждали едно изявление, казано в определена ситуация. Че процесуалните действия оглед и изземване били опорочени в много сериозна степен било видно и от разпита на поемните лица, които нищо реално, нищо конкретно и нищо съществено от ситуацията и функцията, която са изпълнявали в момента на претърсването, не са възприели и не са констатирали в това си качество. Счита, че нямало как да бъдат направени обвинителни изводи от показанията на един свидетел, още повече, че той имал право и да не се самоуличава, когато е бил разпитван и вероятно тези права не му били обяснени, което опорочавало присъдата, като в тази връзка било искането да бъде върнато делото на прокуратурата за конкретизиране на обвиненията и повдигане на ново по-коректно обвинение.

Прокурорът от О. П.- К. счита въззивната жалба за неоснователна, а постановената присъда за правилна, законосъобразна и много добре обоснована. По първото искане в жалбата за връщане на делото за разглеждане на прокурора, счита, че сочените нарушения не били допуснати, както на проведеното досъдебно производство, така и при разглеждане на делото пред първата съдебна инстанция. На съдебното следствие пред първоинстанционния съд било установено, че подсъдимият е държал наркотично вещество в два различни обекта в Г.К., първият от които е вила в кв.”Гледка”, местността „Л.”, а вторият обект бил в дома му в Г.К., У. № 31. Фактически било установено, че е налице държане на наркотично вещество на две различни места, като и двете били в рамките на Г.К.. Счита, че и в обстоятелствената част на обвинителния акт, също и в мотивите на първоинстанционния съд към постановената осъдителна присъда, подробно било посочено при какви обстоятелства, какви конкретни количества и в кои два обекта в Г.К. било извършено държането на наркотичното вещество марихуана. В този смисъл конкретизацията на мястото на извършване на престъплението била съвсем точна и ясна, и липсвало основание да се твърди, че са нарушени правата на подсъдимия, че не е могъл да разбере в какво точно е обвинен и конкретно за местоизвършване на деянието. На следващо място сочи, че осъдителната присъда почивала на изчерпателно посочени в мотивите доказателства – конкретно, ясно и точно било описано на какво почиват изводите за това, че има извършени престъпни деяния, че същите са извършени от подсъдимия, настоящ жалбоподател, и че същите са извършени виновно от него. Наложените наказания за двете престъпления, за които подсъдимият бил признат за виновен, прокурора намира, че са справедливи, напълно съобразени с конкретната обществена опасност на деянията и на техния деец, като били съобразени наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. В този смисъл наказанията не били завишени. Липсвали основания за отменяване или изменяване на първоинстанционната присъда.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на обжалваната присъда, на основание чл.314 и сл. от НПК, и с оглед доводите и оплакванията, съдържащи се във въззивната жалба, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е частично основателна.

На проведеното съдебно следствие, първоинстанционният съд е изяснил делото от фактическа страна и е събрал необходимите доказателства, за да бъдат установени обстоятелствата по чл.102 от НПК. Настоящата инстанция не установи нови фактически положения, които да се различават от възприетите от районния съд. А последният е приел следното от фактическа страна:

Подсъдимият А. Х. П. е роден на **.**.****г. в Г.К., български гражданин, неженен, със средно образование, безработен, осъждан, с ЕГН *.

На 18.06.2013г. сутринта в сектор „Противодействие на криминалната престъпност” при ОДМВР Г.К. постъпила информация, че в район „Лещарка” до бившия завод „Б.” в кв.Гледка в Г.К. неизвестни лица отглеждали канабис. По този повод веднага свидетелите Е. С. и В. З., били изпратени за извършване на проверка. Двамата отишли на место със служебен автомобил, където в изоставен лозов масив видели обработени редове с растения от марихуана с височина около и под метър, както и на около 50 метра северно от него в обособено обработваемо място зад храсти намерили друго насаждение с марихуана, които растения били по-високи и повече на брой от първите. Във връзка с установеното, двамата свидетели решили да започнат наблюдение на местността, за да установят лицата, които ги отглеждали. Скрили се зад едни храсти и зачакали. По едно време още преди обяд те видели подсъдимия А. П., който свидетелят В. З. познавал от по-рано. Той разхождал две големи кучета като преминал покрай двете насаждения, които двамата свидетели видели по рано засадени с марихуана. Едното от животните се насочило към полицаите, поради което те му хвърлили парче пица, за да могат да се оттеглят от мястото и да не бъдат видени. След това прескочили оградата и се озовали в двора на завод „Б.”. Там били забелязани от дееца П., който продължавал да разхожда кучетата си, но нямало вербален контакт между тях. Малко по-късно подсъдимият прибрал и затворил кучетата си във вилния имот. В това време полицаите зачакали на пътя и след около 30 минути покрай тях минал подсъдимият с управлявания от него автомобил марка „Л. Н.” червен на цвят. Свидетелите С. и З. го спрели и след като установили самоличността му, го попитали от къде идвал и какво правел там. Той им отговорил, че бил на вилата на баща си, която се намирала в района, където отглеждал кучета и бил дошъл да ги нахрани. Тогава полицаите поискали от него да разберат дали имал нещо незаконно в постройката, при което той признал, че имал изсушени стръкове марихуана, както и засяти саксии със същото растение. По този повод свидетелят Е. С. се обадил на началник сектор „Противодействие на криминалната престъпност” и съобщил за чутото. Веднага била сформирана група, която заедно с оперативните работници, които били на инкриминираното място и в присъствието на две поемни лица - свидетелите Х. К. и М. М., започнали извършване на процесуално следствени действия..