Решение № 21 от 27.01.2022, Районен съд - Смолян
- Съд
- Районен съд - Смолян
- Дело
- Гражданско дело 504/2021
- Вид
- Решение № 21
- Подписан
- 27.01.2022
- В сила
- 27.01.2022
- Състав
- Сийка Златанова
Други актове по делото
- Протокол № 663 от 17.11.2021 · Сийка Златанова
- Протокол № 746 от 10.12.2021 · Сийка Златанова
- Протокол № 781 от 22.12.2021 · Сийка Златанова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 84, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 178, ал. 1, т. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 179, ал. 1, предл. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 179, ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 181, ал. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 9 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 136, ал. 3 · Кодекс на труда
- чл. 261 · Кодекс на труда
- чл. 8 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
- чл. 9, ал. 2 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
РЕШЕНИЕ
№ 21 гр. Смолян, 27.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
* при участието на секретаря * като разгледа докладваното от * Гражданско дело № 20215440100504 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът *. Р. Й. от с. *, общ. *, обл. * е предявил срещу * обективно и кумулативно съединени искове, както следва:
- иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 и чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, с който се иска да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 1 600 лв., представляваща дължимо и неплатено трудово възнаграждение за положен от ищеца 206 часа нощен труд в периода 01.05.2018 – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.05.2021 г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на задължението;
- иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 200 лв. /размерът изменен в съдебно заседание/, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от 01.06.2018 г. - първо число на месеца, следващ съответното тримесечие на отчитане на сумарното изчисляване на труда до 18.05.2021 г.;
- иск с правно основание чл. 181, ал. 3, изр.първо и второ ЗМВР за заплащане на сумата от 900 лв., от която левовата равностойност в размер на 720 лв. на неосигурената безплатна предпазна храна за периода 01.05.2018 – 30.04.2021 г., както и 180 лв., представляващи левовата равностойност на неосигурени ободряващи напитки за положен нощен труд в същия период, ведно със законната лихва върху сбора на двете главници в размер на 100 лв., считано от 01.06.2018 г. до 30.04.2021 г. и ведно със законната лихва, считано от 18.05.2021 г. до окончателното изплащане на сумите.
Претендира присъждане на деловодните разноски.
Фактическите твърдения, на които ищецът основава исковете, се свеждат до следното: съществуващо служебно правоотношение между страните, по което ищецът изпълнява длъжността * при * – *при * на смени от 12 часа по месечни графици, при сумарно отчитане на работното време. За времето от 01.05.2018 – 30.04.2021 г. е положил общо 1 440 часа нощен труд, който при преизчисляването му с коефициент 1.143 възлиза на 1 646 часа дневен труд. Разликата след превръщането на часовете положен нощен труд в часове дневен труд представлява 206 часа положен труд, който не му е заплатен, съобразно разпоредбата на чл. 187, ал. 3 ЗМВР и чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., издавани от министъра на вътрешните работи, 1 уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, респ. субсидиарно приложимата разпоредба на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007 г.).
Задължението на работодателя за заплащане на възнаграждение за труд е част от задължението за заплащане на трудово възнаграждение, а за последното е установен срок.
На основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД ответникът е изпаднал в забава след изтичане на срока, в който е трябвало да се изплати съответното възнаграждение. Неизпълнението за заплащане на възнаграждение за положения от ищеца нощен труд чрез приравняването му с посочения коефициент го е поставило в състояние на забава, за което дължи съответното обезщетение под формата на лихва за забава. Лихвата е дължима върху дължимите възнаграждения по тримесечия, като началната дата за изчисляване е последния ден от месеца, следващ този за тримесечието за което се отнася, с оглед отчитането на труда, изчисляването и изплащането съобразно ЗМВР, като крайната дата за изчисляване е датата на входиране на исковата молба в съда.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни, като твърди, че в действащите през процесния период наредби на министъра на вътрешните работи липсва основание за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143. Смята, че приложими са специалните правила на ЗМВР и подзаконовите му нормативни актове и че не следва да се прилага по аналогия поради празнота чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Признава факта, че в процесния период ищецът е работил на посочената длъжност по служебно правоотношение на дневни и нощни смени.
Претендира присъждане на деловодните разноски.
В съдебно заседание ищецът не се явява, за него адв. * поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени по изложените в исковата молба съображения.
Ответникът не се представлява, в писмена молба от гл. юр. * счита исковете за неоснователни и моли да бъдат отхвърлени по изложените съображения в отговора на исковата молба и в молбата – защита. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от ищеца. Претендира присъждане на деловодните разноски.
Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба и в отговора на ответника и като обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Няма спор между страните, че ищецът работи по служебно правоотношение с ответника в процесния период и понастоящем в * при * *на длъжност „*“.
От заключението по назначената СИЕ се установява, че в периода 01.05.2018 – 30.04.2021 г. е изпълнявал задълженията си на смени, всяка с продължителност от 12 часа, по изготвени месечни графици при сумирано отчитане на работното време. В този период основната му заплата е променяна 4 пъти, като в периода 01.05.2018 – 28.06.2018 г. е била 818 лв.; в периода 29.06.2018 – 31.12.2018 г. е била 809 лв.; в периода 01.01.2019 – 31.12.2019 г. Е била 890 лв.; в периода 01.01.2020 – 31.12.2020 г. е била 979 лв. и в периода 01.01.2021 – 30.04.2021 г. е била в размер на 1 126 лв.. През периода 01.05.2018 – 30.04.2021 г. е положил нощен труд общо 1 408 часа, за които му е заплатено допълнително възнаграждение в размер на 0,25 лв. на час. Положените часове нощен труд обаче не са преобразувани в дневен труд, не са начислени и не са изплатени. Същият следва да бъде заплатен с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. В приложение 1 2 към заключението в табличен вид по тримесечия е извършено преобразуване на положения 1 408 часа нощен труд в 1 609 часа дневен с коефициент 1,143 в съответствие с чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, в резултат на което е определен положен нощен труд след приравняването му в размер на 201 часа на стойност 1 664,52 лв., които не са начислени и не са изплатени. Не е ползвана и компенсация във вид на почивка. Дължимата лихва е определена по тримесечия в размер на 233,66 лв., изчислена от първо число на месеца, следващ тримесечието, за което се отнася, до 30.04.2021 г.. В периода 01.05.2018 – 31.07.2020 г. ищецът е положил 107 смени труд при среднонощни температури под +10 градуса целзий и над + 30 градуса Целзий, като не му е предоставяна безплатна храна по реда на чл. 2, т. 5 НОВР с левова равностойност за всички смени в размер на 385,20 лв.. Лихвата върху тази равностойност е в размер на 69,95 лв., начислена от първо число на тримесечието, следващо това, за което се дължи храната до 30.04.2021 г.. Размерът на неосигурените ободряващи напитки за положения труд в часовете между 22,00 – 06,00 часа за периода 01.05.2018 – 31.07.2020 г. е 82,20 лв., а лихвата по тримесечия е 15,67 лв.. Така сборът от левовата равностойност на неосигурените храна и напитки възлиза на 467,40 лв., а сборът от лихвите е 85,32 лв.. След 01.08.2020 г. левовата равностойност на неосигурената храна за положен труд със специфичен характер е заплатена заедно с трудовото възнаграждение за месеца, в който е положен трудът. По същия начин от 01.08.2020 г. левовата равностойност на неосигурените ободряващи напитки за положения труд в часовия диапазон 22,00 – 06,00 часа е заплатена заедно с трудовото възнаграждение за месеца, в който е положен трудът.
Съдът кредитира заключението на ВЛ като обективно и компетентно изготвено, същото е съобразено с нормативната уредба и с представените по делото доказателства и не е оспорено от страните.
При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
Предявени са 4 обективно съединени искове:
Иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 и чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, с който се иска да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 1600 лв., представляваща дължимо и неплатено трудово възнаграждение за положен от ищеца 206 часа нощен труд в периода 01.05.2018 – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.05.2021 г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на задължението.
Иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 200 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за всяко отделно месечно възнаграждение за нощен труд, считано от 01.06.2018 г. до 18.05.2021 г..
Иск с правно основание чл. 181, ал. 3, изр.първо и второ ЗМВР за заплащане на левовата равностойност в размер на 900 лв. на неосигурената безплатна предпазна храна и ободряващи напитки за периода 01.05.2018 – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното заплащане на възнаграждението.
Иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 100 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за левовата равностойност на полагаемата се безплатна храна и ободряващи напитки, начислена считано от 01.06.2018 – 30.04.2021 г..
Безспорно се установи от заключението по назначената и изслушана СИЕ, че ищецът е работил в процесния период по служебно правоотношение с ответника на смени, при сумирано изчисляване на работното време. Безспорно се установи също, че в посочения период от време същият е положил нощен труд, който след преобразуването му в дневен не е напълно заплатен. Безспорно се установи разлика от 201 часа след преобразуването на нощния труд, които не са начислени и заплатени от работодателя и са на стойност 1 644,52 лв..
В чл. 187, ал. 1 ЗМВР е регламентирано, че нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5- 3 дневна работна седмица, като съгл. ал. 3 работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8 -, 12 - или 24 - часови смени – сумирано за тримесечен период. Определянето на 24 - часова смяна е по изключение. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
В ал. 5 е предвидено, че работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира със: допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни – за служителите на ненормиран работен ден; възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени. Съгласно ал. 6 извънредният труд по ал. 5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. В ал. 7 е въведена забрана извънредният труд да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно.
Съгласно чл. 187, ал. 9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. На това основание са издадени Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.; Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.; Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-1429/23.11.2017 г.. Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., в сила от 19.08.2014 – 02.08.2016 г., при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 ч. и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период – т. е. часовете положен нощен труд се преизчисляват с коефициент 1,143. Последвалите наредби № 8121з592/25.05.2015 г., в сила от 01.04.2015 г., отменена с решение на ВАС от 11.07.2016 г. по адм.д. № 5450/2016 г. и 8121з-776/29.07.2016 г., в сила от 02.08.2016 г., отменена с решение от 10.12.2019 г. по адм.д. № 8601/2019 г. не съдържат норми, уреждащи отчитане на отработените часове нощен труд с коефициент, аналогични на нормата на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.,.
Разпечатката съдържа 31 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/acfae611-3f02-4035-9d61-04199363201e