Решение № 110 от 12.04.2024, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. Перник, 12.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ЛОРА Р. СТЕФАНОВА

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ Въззивно гражданско дело № 20241700500073 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XX от ГПК.

С решение № 1050 от 26.10.2023 г., постановено по гр.д. № 1883/2023 г. на Районен съд Перник, „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД е осъдено на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД да заплати на К. О. П. сумата от 2053,52 лв., получена без основание по корекционна фактура № ***, изготвена въз основа на констативен протокол № ***, като стойност на доставена електрическа енергия в имот с адрес ***.

Искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 2199,90 лв.

Срещу уважителната част на решението е постъпила въззивна жалба от ответника.

Заявява, че е налице външно въздействие върху средството за търговско измерване в противоречие с приетото от първостепенния съд. Излага се съмнение, че в процесния случай електромерът е дефектирал в резултат на природно бедствие или друго случайно събитие.

Иска се отмяна на решението в тази му част и отхвърляне на предявения иск. Претендират се разноски.

Въззиваемият оспорва жалбата чрез становище в откритото съдебно заседание.

По валидността и допустимостта на решението в обжалваната му част:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.

Първоинстанционното решение е валидно – постановено е от надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, при спазена форма на съдебния акт, като в 1 него е изразена по ясен начин волята на съда.

То е и допустимо - налице са процесуалните предпоставки за съществуване и упражняване на правото на иск по предявените претенции, като първостепенният съд се е произнесъл при спазване на диспозитивното начало в исковия процес (чл. 6, ал. 2 ГПК).

По правомощията на съда относно правилността на решението в обжалваната му част:

По въпросите за правилността на решението съдът е ограничен от конкретните оплаквания в жалбата - чл. 269, изр. 2 ГПК, освен когато следи служебно за интереса на някоя от страните, констатира нарушение на императивна материална норма (т. 1 от ТР 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС) или нищожността на правни сделки и отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства (ТР 1/2020 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС).

В обхвата на посочените правомощия Окръжен съд Перник намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не е спорно пред настоящата инстанция, че въззиваемият К. О. П. е клиент по смисъла на § 1, т. 2а и т. 27г от ДР на ЗЕ, който купува електрическа енергия за собствените си битови нужди в този имот, и се намира с въззивника „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД в договорни правоотношения за използване на електроразпределителната мрежа по арг. от чл. 117, ал. 1 ЗЕ.

Няма спор, че ответното дружество е извършило по реда на ПИКЕЕ преизчисление на сметката за електрическа енергия, след като на 26.10.2022 г. е констатирано, че средството за търговско измерване (електромерът) не отчита доставяната в имота енергия.

Страните не спорят също, че от правна страна дружеството е титуляр на вземането за стойността на неизмерената енергия като технологичен разход – чл. 56, ал. 3 ПИКЕЕ.

Спорът е концентриран върху въпроса за размера на това вземане и конкретно върху това дали преизчислението на сметката за електрическа енергия на ищеца следва да бъде извършено по реда на чл. 50, ал. 1, б. „б“ от ПИКЕЕ, както е сторено от първия съд, или по реда на чл. 52 ПИКЕЕ, както е сторено от дружеството.

По този въпрос настоящият въззивен съд намира, че от систематическото тълкуване на чл. 50, ал. 1, б. „б“ и чл. 52 от ПИКЕЕ се налага изводът, че формулата на чл. 50, ал. 1, б. „б“ се прилага при външно въздействие върху СТИ, а формулата на чл. 52 – при техническа неизправност.

След извършената техническа проверка на 26.10.2022 г. служителите на ответното дружество са изпратили СТИ за метрологична експертиза на Българския институт по метрология (БИМ). В заключението на БИМ, обективирано в констативен протокол № ***от ***, е посочено, че при задаване на товар токът и напрежението на показващото устройство са с нулеви стойности, че при задаване на количество енергия тя не се натрупва на показващото устройство, че при огледа на вътрешността не се констатират видими промени в конструкцията му, както и че СТИ не съответства на метрологичните и техническите изисквания. В изслушваното пред първия съд заключение на съдебно-техническата експертиза вещото лице сочи, че причината за повредата на СТИ е неустановима – тя може да се дължи на случайни природни явления, дефекти на електронните компоненти, както и на външно целенасочено въздействие с преносими устройства, произвеждащи електромагнитни импулси.

Посочената доказателствена съвкупност не е опровергана от други доказателства и води до единствения възможен фактически извод, а именно – че средството за търговско измерване е повредено и не измерва правилно по неустановима причина. Не е проведено 2 пълно и главно доказване, че причината за неизмерване се дължи на външно целенасочено въздействие. Не е достатъчно, както се поддържа във въззивната жалба, такова въздействие да е вероятно – същото следва да е доказано по несъмнен начин. Ето защо, правилно първият съд е приел, че преизчислението на сметката на ищеца следва да се извърши по формулата на чл. 52 ПИКЕЕ, в хипотезата на техническа неизправност на СТИ, каквато в случая е безспорна. При наличието само на вероятност за целенасочено въздействие върху СТИ, преизчислението не може да се извърши по по-неблагоприятния за потребителя метод на чл. 50, ал. 1, б. „б“ ПИКЕЕ. Предвид това, платеното от ищеца като клиент в полза на ответника като оператор по процесното преизчисление се явява недължимо за сумата от 2053,52 лв. – разликата над дължимото доплащане по чл. 52 ПИКЕЕ (146,38 лв.) до общо заплатеното по претенцията по чл. 50 ПИКЕЕ (2199,90 лв.). Следователно, законосъобразно първият съд е уважил искът по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 2053,52 лв.

С оглед на изложеното, поради съвпадане на изводите на двете инстанции, решението следва да бъде потвърдено в обжалваната му част.

По разноските:

С оглед изхода на въззивния спор разноски пред настоящата инстанция се следват на въззиваемия, но последният не претендира и не са налице доказателства да е сторил такива.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на осн. чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1 ГПК.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1050 от 26.10.2023 г., постановено по гр.д. № 1883/2023 г. на Районен съд Перник в обжалваната част, с която „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД, ЕИК 130277958, е осъдено на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД да заплати на К. О. П., ЕГН **********, сумата от 2053,52 лв., получена без основание по корекционна фактура № ***, изготвена въз основа на констативен протокол № ***, като стойност на доставена електрическа енергия в имот с адрес ***.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3