Решение № 261929 от 12.07.2021, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 181/2020
- Вид
- Решение № 261929
- Подписан
- 12.07.2021
- В сила
- 07.08.2021
- Състав
- КРИСТИНА ЯНКОВА ТАБАКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 123, ал.1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 125 · Закон за движението по пътищата
- чл. 125, т. 7 · Закон за движението по пътищата
- чл. 500, ал. 1, т. 3 · Кодекс за застраховането
Р Е Ш
Е Н И Е
№ 261929 12.07.2021 година град Пловдив
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ХVІІІ граждански състав, в публично заседание на двадесет и шести април две хиляди двадесет и първа, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРИСТИНА ТАБАКОВА при участието на секретаря Радка Цекова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 181 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявена искова молба от ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК ********* против
К.В.В., ЕГН **********, с която е предявен осъдителен иск с правно основание по чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ.
В исковата молба се твърди, че на 13.01.2017 г. при управление на л.а. „Мерцедес” с ДК № ***, собственост на М. В. *** срещу з. „А.“, ответникът ударил паркиралия л.а. „Фиат Мултипла” с ДК № ***, собственост на Р.Й.А..
Според съставения Протокол за ПТП
№ ***, съставен от органите на КАТ, причините за произшествието се дължат по вина и противоправно поведение на водача на МПС „Мерцедес“ с ДК № *** – К.В., който поради движение с несъобразена скорост с пътните условия – заснежен път – блъска л.а. „Фиат Мултипла” с ДК № ***, след което напуска мястото на произшествието.
Към датата на инцидента била налице валидна застраховка ГО за МПС „Мерцедес”, съгласно ЗП № ***. След уведомяване от собственика на увреденото МПС, била образувана преписка по щета.
Извършени били проверки и оценки, при което на 03.02.2017 г. било изплатено обезщетение в размер на 260 лева.
Претендират се и 15 лева – ликвидационни разноски.
Твърди, че поради напускане на местопроизшествието, без да уведоми органите на МВР и причиняване на ПТП, на основание чл. 500, ал.
1, т. 3 КЗ, възникнало регресно вземане в размер на платеното обезщетение.
Моли се за уважаване на предявения иск, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 12.09.2019 г. до окончателното погасяване. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва по основание и размер предявения иск.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:
За основателност на претенцията, в тежест на ищеца е да докаже пълно и главно, че в причинна връзка с противоправното поведение на ответника е настъпило събитие - ПТП, което съставлява покрит риск по договор за застраховка „Гражданска отговорност”, за което в качеството си на застраховател носи риска; че поради причиняване на описаните имуществени щети, е заплатил обезщетение на увреденото лице в размер не по-голям от стойността на действителните вреди; твърдения механизъм на ПТП, в причинна връзка с който са нанесени повреди на автомобила и размера на обезщетението, както и, че ответникът е причинил виновно събитието, след което е напуснал местопроизшествието преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, а посещаването на местопроизшествието от тях е било задължително по закон.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, както и да установи обстоятелства, които изключват, унищожават или погасяват вземането, а при установяване на горните факти от ищеца – да докаже, че е платил търсената сума.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира иска за неоснователен по следните съображения:
По делото, ищецът не само, че не твърди, а не сочи доказателства да е налице някоя от предвидените в ЗДвП хипотези, при която посещението на органите на МВР да е било задължително.
С определението по чл. 140 ГПК, /получено редовно от ищеца – разписка л. 32/, на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, съдът е дал изрични указания в горния смисъл – че не се представят доказателства да е налице някоя от предвидените в ЗДвП хипотези, при която посещението на органите на МВР да е било задължително.
Въпреки тях, ищецът не ангажира доказателства за установяването им. Само изложеното е достатъчно за отхвърляне на всички претенции.
Следователно, не се установява наличието на една от предпоставките, във връзка с която се претендира дължимостта на процесните суми.
Съобразно разпределението на доказателствената тежест в гражданския процес, по смисъла на чл. 154, ал. 1 ГПК, недоказаното се приема за нестанало.
Тъй като не се установи единият от елементите на фактическия състав на предявения главен иск, същият е неоснователен, а обсъждането на останалите кумулативно изискуеми предпоставки за уважаването му принципно е безпредметно.
За пълнота на изложението, съдът намира следното:
Видно от протокол за ПТП № ***/23.01.2017 г., съставен от служител на Пътна полиция - Пловдив и подписан от участниците, на 13.01.2017 г., в 13.00 часа, в гр. П., на ул. „М.“, срещу з. „А.“, настъпило ПТП между л.а. „Фиат“, с ДК № *** /в паркирано състояние/ и л.а. „Мерцедес“, с ДК № ***, управляван от ответника, в резултат на което били нанесени описани имуществени щети на л.а. „Фиат“. В протокола е посочено, че причината за настъпване на инцидента била, че поради движение с несъобразена скорост с пътните условия (заснежен път), допуснал ПТП с паркирания л.а.; ответникът напуснал ПТП.
На ответника е съставен АУАН № ***на 23.01.2017 г., а впоследствие и Наказателно постановление за нарушения по чл. 20, ал. 2; чл.
123, ал.1, т. 1 ЗДвП. Съставена е административно – наказателна преписка, като в обясненията си пред органите на реда, ответникът не отрича за инцидента, но сочи, че след като издирвал собственика на увредения автомобил около 30-45 мин., почувствал световъртеж и силно главоболие, което наложило да потърси медицинска помощ. Посочено е още, че на следващия ден, след като установили контакт със собственика на увредения автомобил, нямали разногласие относно обстоятелствата, свързани с ПТП, а единствено относно размера на претендираните от собственика на увредения автомобил, щети.
МПС „Мерцедес“ с ДК № ***, има сключена валидна и действаща в периода застраховка „Гражданска отговорност“ с ищеца, видно от полица № ***.
Пред застрахователя е образувана преписка по щета, с оглед искането на увредения, като след проверки и оценки, е определено и изплатено обезщетение в размер на 260 лева по банкова сметка.
***, според което механизмът съответства на описания в протокола за ПТП, между него и вредите има пряка причинна връзка, а пазарната стойност за възстановяване на МПС е 2453.29 лева. Прието е и заключение на допълнителна САТЕ относно обичайния размер на ликвидационните разходи.
По делото е прието заключение на ССЕ, според което застрахователната премия по сключената застраховка „Гражданска отговорност“ по ЗП № ***, е платена изцяло, по банков път, на 20.06.2016 г., както и, че по полицата във връзка с щета № ***, е изплатено обезщетение в размер на 260 лева, на 03.02.2017 г. Същото се кредитира като компетентно изготвено.
Събрани са и гласни доказателствени средства, чрез разпита на св. Р.Й. А.. Според свидетеля, колата му е била паркирана на п. на „М.“, като се върнал от работа, колата била със счупен прозорец и шофьорската врата смачкана навътре. Имало листче с номер, на което пишело „Обади ми се да ти кажа кой ти удари колата.“.
Свидетелят се обадил на посочения номер и му казали за ответника, след което му позвънил и на него. След като се свързали, в телефонен разговор, ответникът му казал, че пари на ръка няма да му даде, за да си плати вратата, поради тази причина и свидетелят отишъл в полицията. Показанията са ясни и конкретни, не противоречат на други доказателства по делото, поради което се ценят като достоверни.
Това е установената фактическа обстановка, като от правна страна се налагат следните изводи:
Съгласно чл. 500, ал.1, т.3 КЗ - Застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина; в този случай тежестта на доказване носи виновният водач.
За да възникне регресното право, е необходимо, освен водачът да е напуснал ПТП, преди идването на органите на КАТ, тяхното посещение да е задължително по закон. Хипотезите са изброени в чл. 125 ЗДвП.
Както се посочи и по-горе, въпреки разпределената доказателствена тежест с определението по чл. 140 ГПК, и дадените от съда изрични указания на ищеца, последният не само, че не конкретизира причината, поради която твърди, че е било задължително посещението на полицията, а не ангажира доказателства да е налице някоя от предвидените в ЗДвП хипотези, при която посещението на органите на МВР да е било задължително.
Според чл. 125 ЗДвП, службите за контрол на Министерството на вътрешните работи посещават задължително мястото на пътнотранспортното произшествие, когато:
1. при произшествието има убит или ранен човек;
2. произшествието е предизвикало задръстване на платното за движение;
3. в произшествието участва пътно превозно средство, което превозва опасен товар или товар, който се е разпилял на пътя и в резултат на това създава опасност за движението;
4. има съмнение, че участник в произшествието е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, или не притежава необходимите права за управление на моторно превозно средство;
6. произшествието е с участието на пътно превозно средство на Министерството на отбраната или на Българската армия, както и на съюзнически и/или чужди въоръжени сили, преминаващи през територията на Република България или пребиваващи на нея; в този случай се уведомява служба "Военна полиция" към министъра на отбраната;
7. между участниците в произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него;
8. произшествието е с един участник и моторното превозно средство не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му от произшествието вреди.
В конкретния случай, с оглед събраните доказателства, анализирани поотделно и в съвкупност, не се установява да е налице нито една от тези хипотези, предвидени в чл. 125 ЗДвП, при която посещението на органите на МВР да е било задължително.
Не се установява и да е налице хипотезата на чл. 125, т. 7 ЗДвП. Вярно е, че ответникът е напуснал ПТП.
Очевидно такова се е състояло и са настъпили материални щети за другия автомобил. За разногласие между водачите относно обстоятелствата по настъпването на инцидента обаче не може да става дума. Първо, тъй като фактически ответникът не се е намирал на място, за да изразява несъгласие с чужди твърдения и да има разногласия, второ, защото след като е установен от полицията и е отишъл на място, заедно с водача на увредения автомобил доброволно и собственоръчно е подписал протокола за ПТП, без каквито и да е възражения. Св. също не сочи в показанията си да е имало каквито и да било противоречия в изявленията или становищата на двамата водачи относно вината на ответника за настъпване на ПТП, нито изобщо да е имало разногласия досежно фактическата обстановка. Не се установява и пред служителите на реда той да е отрекъл участието си в ПТП. В обясненията си единствено сочи, че не е съгласен с размера на претендираните от собственика на увредения автомобил, щети. Това становище не представлява отричане на съпричастност. Дори напротив, явно такава се признава и потвърждава, предвид подписването на протокола за ПТП, в който ясно е посочена вината на водача и механизмът на произшествието. Документът е подписан от двамата водачи, не са направени възражения от ответника за причините и условията по ПТП, а протоколът е съставен по данни на участниците, доколкото полицейски служител не е присъствал по време на настъпване на произшествието. При това положение и липсата на каквито и да е доказателства, които да свидетелстват за разногласие на участниците около обстоятелствата, свързани с инцидента, не може да се приеме, че хипотезата на чл. 125, т.7 ЗДвП е осъществена.
Разпечатката съдържа 56 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/acfa6b0f-803e-4019-ab1a-eb0333d839c0