Решение № 83 от 01.07.2024, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. Кърджали, 01.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:

Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева при участието на секретаря Петя Хр. Михайлова като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Въззивно гражданско дело № 20245100500069 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

С Решение №1/18.01.2024 г., постановено по гр.д. №100/2023 г., Ардинският районен съд е осъдил А. Г. Б. да заплати на М. Т. К. сумата в размер на 8 000 лв. - обезщетение за нанесени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, преживян силен емоционален стрес и страх, неудобство и психическо страдание в резултат на причинена на 11.05.2019 г. в с. Ж., общ. А., обл. Кърджали, средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявата лакътна кост, довело до трайно затрудняване движението на левия горен крайник за повече от един месец, престъпление по чл. 129, ал.2, във вр. с ал. 1 от НК, установено с влязла сила Присъда № 2/12.01.2023 г., постановена по НОХД № 62/2021 г. по описа на Районен съд – А., ведно със законната лихва върху главницата в размер на 1 107.62 лв. за периода от 12.05.2022 г. до 13.08.2023 г., както и ведно със законната лихва от 14.08.2023 г.- датата на подаване на исковата молба в съда до окончателно изплащане на присъденото обезщетение, като е отхвърлил иска за главница в останалата му част за разлика над сумата от 8 000 лв. до пълния предявен размер от 10 000 лв., както и е отхвърлил претендираните 1 лихви за разлика над сумата от 1 107.62 лв. до пълния предявен размер от 3 154.84 лв. Съдът е осъдил ответника да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 1 038.51 лв. Съдът е осъдил и ищецът да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 627.63 лв., съобразно отхвърлената част. Първоинстанционният съд е осъдил ответника А. Г. Б. да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт по сметка на Районен съд – А. държавна такса в размер на 370 лв. и направените по делото бюджетни разноски в размер на 223.32 лв.

Настоящото производство е образувано по депозирана чрез процесуален представител от ищеца М. К. въззивна жалба, с която първоинстанционното решение се обжалва в частта му, с която е отхвърлена претенцията му за присъждане на лихва за периода от 14.08.2020 г. до 11.05.2022 г. В тази му част решението се обжалва като неправилно и необосновано, поради нарушение на материалния и процесуалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с приобщения доказателствен материал по делото. Излагат се съображения, че районният съд неправилно приел за погасена по давност предявената претенция за лихви за оспорвания период. Въззивникът моли обжалваното решение да бъде отменено в обжалваната му част, вместо което да бъде постановено ново, с което исковата му претенция за присъждане на лихва за забава за периода от 14.08.2020 г. до 13.08.2023 г. върху главния дълг за непозволено увреждане, да бъде уважена изцяло. Претендира и присъждане на разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, от въззиваемият А. Г. Б. чрез процесуален представител, е депозиран писмен отговор на въззивната жалба, с доводи за нейната неоснователност. Претендира и присъждане на разноски.

В съдебно заседание, въззивникът М. Т. К. чрез процесуалния си представител, поддържа въззивната си жалба по изложените в същата съображения. Представя списък на разноските по чл.80 от ГПК.

В съдебно заседание, ответникът по жалбата- въззиваемия А. Г. Б. чрез процесуален представител оспорва въззивната жалба. Представя списък на разноските по чл.80 от ГПК.

Окръжният съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Първоинстанционният Ардински районен съд е бил сезиран с предявена 2 от ищеца М. Т. К. искова претенция с правно основание чл. 45 от ЗЗД, във вр. чл. 86, във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД, против А. Г. Б. за сумата в размер на 10 000 лв., съставляваща обезщетение за неимуществени вреди - претърпени болки и страдания, преживян силен емоционален стрес и страх, неудобство и психическо страдание в резултат на причинена му на 11.05.2019 г. в с. Ж., общ. А., обл. Кърджали, средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявата лакътна кост, довело до трайно затрудняване движението на левия горен крайник за повече от един месец, за което престъпление по чл. 129, ал.2, във вр. с ал. 1 от НК, ответникът е осъден с влязла в сила на 19.06.2023 г.

Присъда № 2/12.01.2023 г., постановена по НОХД № 62/2021 г. по описа на Районен съд – А., ведно със законна лихва върху главницата в размер на 3 154.84 лв. за периода 14.08.2020 г. до 13.08.2023 г., както и законна лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 14.08.2023 г. до окончателното й изплащане.

Не е спорно в производството, че с цитираната в производството влязла сила на 19.06.2023 г. Присъда № 2/12.01.2023 г., постановена по НОХД № 62/2021 г. по описа на Районен съд – А., ответникът А. Г. Б. е признат за виновен в това, че на 11.05.2019 г. в с. Ж., общ. А., обл. Кърджали, е причинил на ищеца средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявата лакътна кост, довело до трайно затрудняване движението на левия горен крайник за повече от един месец, престъпление по чл. 129, ал.2, във вр. с ал. 1 от НК. Не е спорно и че с първоинстанционното решение, в частите му стоящи извън настоящия въззивен контрол, като необжалвани, решаващият съд е осъдил ответника да заплати на ищеца за причинените в следствие на извършеното от него престъпно деяние претърпени болки и страдания, преживян силен емоционален стрес и страх, неудобство и психическо страдание, обезщетение в размер на 8 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата в размер на 1 107.62 лв. за периода от 12.05.2022 г. до 13.08.2023 г.

Решаващият съд е отхвърлил обаче претендираните лихви за разлика над сумата от 1 107.62 лв. до пълния предявен размер от 3 154.84 лв. за периода 14.08.2020г. до 11.05.2022г., приемайки своевременно направеното от ответника възражение за давност, а именно приемайки, че субективно съединения иск за присъждане на лихви е погасен по давност за търсения период от 14.08.2020 г. до 11.05.2022 г.

3

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. В този смисъл, изхождайки от контекста на депозираната частична въззивна жалба, предмет на проверка в настоящото производство е първоинстанционното решение именно в частта му, с която е отхвърлена претенцията на ищеца за присъждане на законна лихва върху главницата за периода от 14.08.2020 г. до 11.05.2022 г., в аспекта на изложените доводи, че съгласно разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД, при задължение от непозволено увреждане, което е парично по своя характер, длъжникът изпада в забава и без покана, при което дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на увреждането, като давностният срок за лихви е три годишен и тече от всеки ден на забава, но не за целия период от датата на увреждане, а за последните три години преди предявяване на иска.

При така очертаната рамка на въззивната проверка, настоящата инстанция намира процесното първоинстанционно решение за валидно.

Намира същото за допустимо в обжалваната му част, а с оглед изложените във възивната жалба доводи, го намира за неправилно по следните съображения :

Съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД при задължения от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана - от датата на настъпване на деликта. Същевременно разпоредбата на чл. 111, б. "в", предл. ІІ от ЗЗД предвижда, че с изтичането на 3-годишна давност се погасяват вземанията за лихви.

Съгласно пък наложилата се непротиворечива съдебна практика, обективирана и в Решение № 20/30.06.2010 г., постановено по т. д. № 484/2009 г., II т. о., ТК на ВКС, което настоящата инстанция споделя като абсолютно относимо за разглеждания казус, когато искът за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва е предявен след изтичане на три години от изискуемостта на главното вземане, в казуса датата на деликта, се погасяват лихвите, които са били дължими преди тригодишния срок от предявяване на иска. Вземането за лихви за период от три години преди предявяване на исковата молба не е погасено по давност.

В този смисъл, разсъжденията на първоинстанционния съд, че вземането 4 за лихва се погасява с тригодишна давност, принципно са съобразени с разпоредбата на чл. 111, б. "в" от ЗЗД, но е неправилен изводът, че конкретното вземане за лихва е погасено за периода от 14.08.2020 г. до 11.05.2022 г. Както беше казано, лихви се дължат за всеки изминал ден след изпадане на длъжника в забава. И тъй като настоящият иск за заплащане на обезщетение за забава на обезщетение от деликт в размер на законната лихва, е предявен след изтичане на три години от изискуемостта на главното вземане, то се погасяват лихвите, които са били дължими преди тригодишния срок от предявяване на иска, или в казуса присъщите лихви са погасени по давност от 11.05.2019 г. до 13.08.2020г., вкл., който период всъщност и не се претендира в производството. Казано по друг начин вземането за лихви за период от три години преди предявяване на исковата молба не е погасено по давност, т.е. в казуса от 14.08.2023 г. назад до 14.08.2020 г. не е погасено по давност. Т.е., за претендирания период от 14.08.2020 г. до 11.05.2022 г. се дължи на ищеца законна лихва върху присъдената му главница от 8 000 лв., в размер, определен по реда на чл.162 от ГПК от 1 413.45 лв.

По изложените съображения, настоящият състав намира първоинстанционното решение в обжалваната му част за неправилно, което налага неговата отмяна в тази му част. Вместо което следва да бъде постановено ново по същество, с което ответникът Б. да бъде осъден да заплати на ищеца дължимата му се законна лихва за търсения период върху присъденото главно обезщетение.

При този изход на делото, доколкото разноски изрично са поискани, се следват на въззивника, съгласно приложения списък на разноските по чл.80 от ГПК и Договор за правна защита и съдействие от 08.04.2024 г., такива в установения размер от 850 лв. за въззивната инстанция. За първоинстанционното производство при този изход на делото, се следват на ищеца разноски в размер над присъдения му за сметка на ответника от 1 038.51 лв. още 161.17 лв. Прочие, следва първоинстанционното решение да бъде отменено и в частта му за разликата от присъдените на ответника с оглед настоящия изход на спора разноски от 627.63 лв. до дължимите се 408.23 лв.

Следва на основание чл.78, ал. 6, във вр с чл.83, ал.1, т.4 от ГПК въззиваемият А. Г. Б. да бъде осъден да заплати и държавна такса за въззивно обжалване в размер на 56.54 лв.

5

Водим от горното, въззивният съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение №1/18.01.2024 г., постановено по гр.д. №100/2023 г. по описа на Районен съд- А., в частта му, с която исковата претенция на ищеца М. Т. К. против ответника А. Г. Б., е отхвърлена за претендираните лихви върху главницата за разликата над сумата от 1 107.62 лв. за периода от 14.08.2020 г. до 11.05.2022 г., вкл., и в частта му, с която ищецът М. Т. К. е осъден да заплати на ответника А. Г. Б., направените по делото разноски за разликата от 408.23 лв. до 627.63 лв., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА А. Г. Б., с ЕГН **********, от с. Ж., общ. А., обл. Кърджали, да заплати на М. Т. К., с ЕГН **********, от с. Ж., общ. А., обл. Кърджали, сумата от 1413.45 лв., съставляваща размерът на законна лихва на забава върху присъдената главница от 8000 лв. за периода от 14.08.2020 г. до 11.05.2022 г., вкл.

ОСЪЖДА А. Г. Б., с ЕГН **********, от с. Ж., общ. А., обл. Кърджали, да заплати на М. Т. К., ЕГН **********, от с. Ж., общ. А., обл. Кърджали, сумата от 161.17 лв., съставляваща разноски за първоинстанционното производство и 850 лв., съставляваща разноски за въззивната инстанция.

ОСЪЖДА А. Г. Б., с ЕГН **********, от с. Ж., общ. А., обл. Кърджали, да заплати на сметка на Окръжен съд – Кърджали, сумата в размер на 56.54 лв., съставляваща дължима за въззивното производство държавна такса.