Решение № 6362 от 24.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6362 гр. София, 24.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Г.

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Мариана Г. Въззивно гражданско дело № 20241100512361 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

С решение от 13.06.2023г., постановено по гр.д. № 47814/2022г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 150 състав, са уважени предявените от П. Г. Г. срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД искове с правно основание чл. 439 от ГПК за установяване недължимост на следните вземания: за сумата 20 640 лева главница; за сумата 614, 78 лева - договорна лихва за периода от 20.03.2012 г. до 22.08.2012 г. включително; за сумата 21, 30 лева - наказателна лихва по просрочена главница за периода от 20.04.2012 г. до 22.08.2012 г. включително, със законна лихва за забава от 05.09.2012 г., както и за сумата от 1 088, 28 лева разноски, за които е бил издаден изпълнителен лист на 21. 09. 2012 г. от Софийския районен съд, 37-и състав, по гр. дело № 41749 по описа му за 2012 г. и за които са били образувани изпълнително дело № 20127880401290 и изпълнително дело № 20197880400202 по описа на частен съдебен изпълнител М.К.К., с регистрационен номер 788 и район на действие СГС.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, в която са изложени оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на 1 формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон. Конкретно се оспорва правилността на формирания извод, че погасителната давност не е била спирана в хода на образуваното изпълнително дело № 1290/2012г. по описа на ЧСИ М.К., обоснован с постановките на Тълкувателно решение № 2 от 26. 06. 2015г. по тълкувателно дело № 2 от 2013г. на ОСГТК. Счита, че задължителното тълкуване, дадено с ППВС № 3 от 1980г. отпада едва от момента на обявяване на Тълкувателното решение от 26.06.2015г., с което Постановлението е счетено за загубило сила.

Затова по изпълнителните дела, образувани за принудително събиране на вземания до обявяване на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по тълкувателно дело № 2/2013г., ОСГТК на ВКС, не е текла погасителна давност на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД. Давността за тези вземания е започнала да тече от 26.06.2015г. Излага съображения, че с Тълкувателно решение 2/26.06.2015 г. по т.д. 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, изрично ППВС 3/1980г. е обявено за загубило сила, следователно до този момент то не е било мълчаливо отменено и даденото с него тълкуване е било задължително. Това следва и от обстоятелството, че разпоредбата на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД, която е предмет на тьлкуване с ППВС № 3/1980г., не е изменяна от момента на влизане в сила на ЗЗД. Поддържа, че при непроменена правна уредба, която е била подложена на задължително тълкуване, нито от органите по чл. 130. ал. 2 ЗСВ, нито от останалите правни субекти, които са адресат на тази норма, може да се изисква друго, освен да се съобразят с това тълкуване до обявяване на ностановлението за загубило сила. В този смисъл аргументира, че при образуването на изпълнително дело № 1290/2012г. са се прилагали постановките на ППВС 3/1980г., поради което следва да се приеме, че давност не е текла до постановяването на ТР № 2/2013г. от 26.06.2015г. Отчитайки това обстоятелство давността за вземането би изтекла на 26.06.2020г., но същата е била прекъсната с образуването на новото изпълнително дело № 202/2019г., по което са били предприети множество изпълнителни действия. С оглед изложеното е направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да се отхвърли.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК насрещната страна П. Г. Г. е подала отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва по подробно изложени съображения. Направено е искане за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно, обосновано и постановено в 2 съответствие с приложимите материално-правно норми и при съобразяване на установената по въпросите на погасителната давност съдебна практика.

Поддържа се становище, че в случая е установено, че по първоначално образуваното изпълнително дело № 1290/2021г. по описа на ЧСИ М.К., взискателят е бездействал повече от 6 години и 4 месеца, поради което същото е било прекратено поради настъпила перемпция. С оглед изложеното счита, че давността за принудително изпълнение на процесните вземания е била изтекла преди образуване през 2019г. на новото изпълнително производство.

Сочи, че погасителната давност е била прекъсната с налагането на запори на 04.12.2012г. В продължение на две години до 04.12.2014г. взискателят не е искал предприемането на нови изпълнителни действия, а такива не са били и предприемани по инициатива на съдебния изпълнител по силата на възлагането по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, поради което срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е изтекъл и първоначалното изпълнително дело се е прекратило („перемирало“) по силата на закона.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Предмет на делото е иск по чл. 439, ал. 1 ГПК, според която разпоредба длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, а според ал. 2 искът може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Целта на този иск е да бъде отречено правото на принудително изпълнение, признато с изпълнително основание, което по действащия ГПК /чл. 404 ГПК/ може да бъде само съдебен или арбитражен акт, съдебна или арбитражна спогодба, а ако това предвижда правото на ЕС или международен договор – и чуждестранен несъдебен акт.

Предпоставките за допустимост на този отрицателен установителен иск, 3 обосноваващи правния интерес от него, са: 1) изпълнителното основание да е издадено и влязло в сила за ищеца /т. е. стабилизирано/; 2) принудителното изпълнение да е предстоящо или висящо, но не и вече реализирано /в противен случай, искът не може да е отрицателен установителен, а осъдителен/; 3) искът да е основан на новонастъпили факти, които не са преклудирани – настъпили след момента, до който е било възможно да се навеждат възражения в съответното производство, по което е издадено изпълнителното основание: края на съдебното дирене в исково производство /ако такова е провеждано/, момента на сключване на съдебната или арбитражна спогодба, момента на изтичане на срока за възражение срещу заповед за изпълнение /ако такова не е било подадено/.

В случая ищецът обосновава предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК с фактическото твърдение, че удостоверените вземания са покрити с изтекла петгодишна погасителна давност след образуване на процесното изпълнително дело, поради което предявеният иск е допустим.

При предявен отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание /заповедното производство/, са настъпили факти /с оглед въведените в исковата молба твърдения – изтекъл давностен срок/, които водят до погасяване на установеното изпълняемо право от ответника. Предвид единственото поддържано във въззивното производство основание за недължимост на сумите ответникът следва да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 от ЗЗД.

На етапа на въззивното производство между страните по делото не са спорни следните обстоятелства:

От представения изпълнителен лист от 21.09.2012г. по гр.д. № 41749/2012г. по описа на СРС, ГО, 37 състав, издаден въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК, се установява, че вземанията, предмет на първоинстанционното решение, представляват непогасена главница в размер на 20 640 лева по договор за потребителски кредит от 20.02.2012г., сключен между ищеца и „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ 4

БЪЛГАРИЯ“ АД; договорна лихва в размер на 614, 78 лева, дължима за периода 20.03.2012г. – 22.08.2012г.; 21, 30 лева наказателна лихва за периода 20.04.2012г. – 22.08.2012г., ведно със законна лихва за забава от 05.09.2012 г. до окончателното плащане на вземането, както и 1 088, 28 лева разноски по делото.

На 03.12.2012г. по молба на първоначалния кредитор „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД било образувано изпълнително дело № 2027880401290 по описа на ЧСИ М.К., рег. № 788 на КЧСИ, с район на действие – СГС, с предмет – принудително събиране на присъдените с издадения по гр.д. № 41749/2012г. по описа на СРС, изпълнителен лист. В молбата е направено искане за цялостно проучване на имущественото състояние на длъжника и в зависимост от резултата да се определи начина на изпълнение.

На 04.12.2012г. са наложени запори върху вземанията на длъжника по банкови сметки, разкрити в „БАНКА ДСК“ АД, „ОББ“ АД, „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД и „ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА“ АД. Не са налице данни за постъпили плащания от третите задължени лица в изпълнение на наложения запор. По делото не са предприемани други изпълнителни действия по искане на взискателя или от съдебния изпълнител при условията на чл. 18 от ЗЧСИ.

На 22.04.2019г. е било образувано въз основа на молба от “ЕОС МАТРИКС” ЕООД изпълнително производство № 20197880400202 по описа на ЧСИ М.К., с рег. № 788 на КЧСИ, с район на действие – СГС. Взискателят се е легитимирал като носител на процесните вземания въз основа на договор от 18.01.2016г. за прехвърляне на вземания, по силата на който “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД е прехвърлил вземанията си срещу П. Г. Г. в полза на цесионера “ЕОС МАТРИКС” ЕООД. С молбата за образуване на изпълнителното дело е направено искане за конкретни изпълнителни действия - налагане на запор върху вземанията на длъжника и за насрочване на опис на движими вещи.

На 07.06.2019г. е изпратена покана за доброволно изпълнение, която е връчена на 23.06.2019г. при условията на чл. 46, ал. 2 от ГПК - чрез наемател.

По делото не се твърди, нито се установява, длъжникът да е подал възражение в законоустановения срок по чл. 414 от ГПК, поради което се налага извод, че заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК е влязла в 5 сила на 24.07.2019г.

На 07.06.2019г. органът по принудително изпълнение е наложил запор върху вземанията по банкови сметки на П. Г. срещу търговски банки.

С молба от 04.09.2019г. взискателят е поискал налагане на възбрана върху собствен на длъжника недвижим имот. На 08.10.2019г. е вписана в Служба по вписванията – гр. София възбрана върху притежавания от П. Г. имот, представляващ апартавент № 35, находящ се в гр. София, жк “Малинова долина”, изграден на фаза “груб строеж”.

С молба от 22.06.2021г. взискателят е поискал насрочване на опис и оценка на движими вещи, находящи се на адреса на длъжника. По делото няма данни за извършване на исканото изпълнително действие.

На 13.09.2021г. е постъпило ново искане от “ЕОС МАТРИКС” ЕООД за налагане на запор върху вземанията срещу търговски банки.

Във въззивното производство са приети при условията на чл. 266, ал. 2, т. 2 от ГПК писмени доказателства, от които се установява, че по молба на “ЕОС МАТРИКС” ЕООД е било образувано ново изпълнително дело № 841/2023г. по описа на ЧСИ М.К., с рег. № 788 на КЧСИ, с предмет – принудително събиране на процесните вземания. В същата молба взискателят е направил искане за предприемане на изпълнителни действия срещу длъжника П. Г. чрез налагане на запор върху вземания срещу търговски банки.