Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5560 от 03.09.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 8459/2025
Вид
Решение № 5560
Подписан
03.09.2025
В сила
03.09.2025
Състав
Милена Богданова, Весела Трайкова Живкова Офицерска, Илиана Станкова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 5560 гр. София, 03.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-И, в закрито заседание на трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милена Богданова

Членове:

Весела Тр. Живкова Офицерска

Илиана Станкова като разгледа докладваното от Весела Тр. Живкова Офицерска Въззивно гражданско дело № 20251100508459 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.435 – 438 от Глава ХХХІХ ГПК.

Образувано е по жалба на „ГРАДСКА ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ „ИСКРА“ – гр. Нови Искър – длъжник по изпълнително дело № 20257880400353 на ЧСИ М.К., рег. № 788 на КЧСИ, с район на действие – Софийски градски съд, против действия, с които са признати разноски на взискателя С.В.Л. по изпълнението в размер над 200 лева адвокатско възнаграждение и приети такси по Тарифата към ЗЧСИ в размер на 500.40 лева, като се исканамаляване на приетото адвокатско възнаграждение на сумата от 200 лева и намаляване на приетите такси до сума, съответна на дължимите такси по т.1 от Тарихата за образуване на изпълнителното дело и по т. 9 от Тарифата за налагане на запор на банкова сметка на длъжника.

Взискателят С.В.Л. е подал отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна.

Съдебният изпълнител е изложил мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК, че жалбата е неоснователна.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и прецени представените доказателства, намира следното:

Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноски.

Настоящата жалба, като подадена срещу постановление, в което са приети дължимите от длъжника разноски по изпълнителното производство, е подадена в срок, поради което е допустима.

Изпълнително дело № 20257880400353 на ЧСИ М.К., рег. № 788 на КЧСИ, с район на действие – Софийски градски съд, е образувано по молба вх. № 5414/23.05.2025 г. на С.В.Л. против „ГРАДСКА ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ „ИСКРА“ – гр. Нови Искър въз основа на издаден изпълнителен лист от 14.05.2025 г. по гр.д. № 85454/2017 г. по описа на СРС, по силата на който длъжникът е осъден да заплати на взискателя общо сума в размер 1 на 2 400 лева, представляваща направени разноски в производството.

С молбата за образуване на изпълнително дело е направено искане за събиране на направените от взискателя разноски, като е представен договор за правна защита и съдействие, видно от който взискателят е заплатил адвокатско възнаграждение на подалия молбата за образуване на изпълнителното дело адвокат в размер на 650 лева.

От представения препис от изпълнителното дело се установява, че на 27.05.2025 г.

ЧСИ е направил справка за банковите сметки на длъжника. На 29.05.2025 г. е издал Постановление, с което е приел разноски в изпълнителното производство в размер на 650 лева адвокатско възнаграждение, както и такси по Тарифата към ЗЧСИ в общ размер на 634.80 лв. В рамките на общия размер на таксите е посочено, че се включват обикновени такси (без да е посочен размер) и пропорционална такса по т. 26 от тарифата в разме на 316.80 лева с ДДС. Няма данни постановлението да е връчено на длъжника.

На 29.05.2025 г. е наложен запор на вземанията по банкова сметка на длъжника в Банка ДСК АД.

На 02.06.2025 г. на длъжника е връчена ПДИ, в която е обективиран размера на дълга по изпълнителния лист – 2 400 лева, дължимите на взискателя разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 650 лева и такси по Тарифата към ЗЧСИ в размер на 634.80 лева, като е посочено, че са дължими към бъдеща дата – 12.06.2025 г.

На 17.06.2025 г. ЧСИ Колев е вдигнал наложения запор на банковата сметка на длъжника.

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Задължението на длъжника да понесе разноските по изпълнението е изрично уредено в общата част на ГПК – чл. 79 ГПК. В този смисъл произнасянето на съдебния изпълнител за разноските, които са дължими на взискателя в изпълнителния процес, не осъществява изпълнително действие, а е проявление на общия принцип за реализиране на отговорността за разноски, т.е., за неоснователно причинени имуществени вреди.

Според разпоредбата на чл.79, ал.1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато 1/ делото се прекрати съгласно чл.433, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или 2/ изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда. Настоящият случай не попада в приложното поле на лимитативно изброените изключения, поради което длъжникът следва да понесе отговорността за разноските в изпълнителното производство.

В процесния случай се установява, че единственото действие, осъществено от пълномощника на взискателя, е подаването на молбата за образуване на изпълнителното дело. Други действия на този етап не са предприемани, което оправдава възражението на жалбоподателя за прекомерност на приетите разноски за адвокатски хонорар. Това възражение не е необходимо първо да се заяви пред съдебния изпълнител и едва неговото произнасяне да се атакува с жалба по чл.435, ал.2, т.7 ГПК, а може да се направи и пред съда - така Определение № 3090/10.10.2018г. по гр.д.№ 4623/2018г. на САС. На този етап от производството разноски за адвокатска защита са дължими до размера от 200 лева – чл.10, т.1 от Наредба №/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа. В случай на осъществени действия по реално събиране на дълга от пълномощника по смисъла на чл.10, т.2 от Наредбата, няма пречка искане за присъждане на разноски в по-висок размер да се заяви на по-късен етап от производството, ако задължението не е платено от длъжника или събрано от ЧСИ по наложения запор. В случая действията на ЧСИ по вдигане на запора са индиция за погасяване на дълга по изпълнителния лист. Ето защо жалбата се явява основателна в тази и част и дължимото от длъжника адвокатско възнаграждение ще следва да бъде намалено до минималния размер от 200 лв.

Няма данни взискателят да е заплатил авансово такси. Съобразно доказателствата по изпълнителното дело, от длъжника са дължими такси за образуването му в размер на 20 лева – т.1 от Тарифата, такса за извършената справка за банковите му сметки в размер на 5 лева – т.3 от Тарифата, такса за изготвяне и връчване на ПДИ в размер на 20 лева – т. 5 от Тарифата 2 и такса за налагане на запора в размер на 15 лева – т. 9 от Тарифата, или общо обикновени такси в размер на 72 лева с ДДС. Както се приема в т.11 от ТР № 2/26.06.2015г. по тълк.дело № 2/2013г. на ВКС, ОСГТК, ако взискателят не е внесъл авансово дължима такса, частният съдебен изпълнител я събира от длъжника съгласно чл. 79, ал. 2 ГПК, когато длъжникът отговаря за тази такса.

Относно пропорционалната такса по т.26 от Тарифата:

За изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума, която съгласно т.26, б. „в“ от Тарифата възлиза на: при сума от 1000 до 10 000 лв. - 100 лв. + 8 на сто за горницата над 1000 лв. Съгласно Забележка 4 към т.26, в размера на паричното вземане не се включват авансовите такси, поради което по аргумент от противното, когато не са внесени от взискателя те следва да се включат в размера на подлежащото на събиране вземане. Заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение за защитата в изпълнителното производство представлява направени от него разноски по изпълнението, които са за сметка на длъжника съгласно чл.79 ал.1 от ГПК, поради което те се събират наред и заедно със сумите по изпълнителния лист чрез съответното изпълнително действие.

Поради това направените от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство се включват както в понятието „материален интерес” по смисъла на чл. 83, ал. 1 от ЗЧСИ, така и в понятието „събрана сума” по смисъла на т. 26 от ТТРЗЧСИ (която е събрана чрез извършването на съответното изпълнително действие – чл.

78, ал. 1, т. 1 от ЗЧСИ). С оглед това тези разноски следва да се включват в базата при изчисляването на пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ. В този смисъл е решение № 278 от 25.06.2012 г. по гр.дело № 414/2012 година на ВКС, ІV ГО. Поради тези съображения пропорционалната такса по т.26 от Тарифата следва да се начисли върху сбора от вземането по изпълнителния лист от 2 400 лева, адвокатското възнаграждение от 200 лева и дължимите такси в размер на 72 лева, или общо базата за начисляване на пропорционалната такса е в размер на 2 672 лева, като максималният размер на пропорционалните такси не може да надвишава 1/10 от вземането. В случая възлиза на 233.76 лева без ДДС или 280.51 лева с ДДС, което надвишава 1/10 от вземането и следва да се редуцира до този максимален размер – 240 лева. Пропорционална такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, която е начислена от ЧСИ Колев е в размер на 316.80 лева с ДДС, т.е. в по-висок размер, поради което жалбата в тази и част е основателна и дължимата такса по т.26 следва да се намали на сумата от 240 лв.

По изложените съображения жалбата на „ГРАДСКА ПОТРЕБИТЕЛНА

КООПЕРАЦИЯ „ИСКРА“ – гр. Нови Искър против постановлението за разноските в частта му, в която са определени като дължими адвокатско възнаграждение на взискателя над сумата от 200 лева и такси по Тарифата към ЗЧСИ над сумата от 312 лева с ДДС е основателна. Следва да се намалят дължимите разноски на сумата от 200 лева дължимо адвокатско възнаграждение и сумата от 312 лева такси по изпълнението, включително обикновени такси и пропорционална такса по т. 26 от Тарифата.

Мотивиран от изложеното Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановлението за разноските по изпълнително дело № 20257880400353 на ЧСИ М.К., рег. № 788 на КЧСИ, с район на действие – Софийски градски съд, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА на основание чл.78 ал.5 ГПК дължимите от длъжника „ГРАДСКА ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ „ИСКРА“ – гр. Нови Искър разноски по изпълнителното дело на 200 лева дължимо адвокатско възнаграждение и 312 лева с ДДС дължими обикновени такси и дължима такса по т.26 от Тарифата към ЗЧСИ.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл.437, ал.4 ГПК.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4