Решение № 21 от 11.02.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Бургас, 11.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Катя Й. Господинова

Членове:

Светлин Ив. Иванов

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Павлина Д. Костова като разгледа докладваното от Катя Й. Господинова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20212100601291 по описа за 2021 година С Присъда № 260112 от 24.09.2021г., постановена по НЧХД № 563/2021г., Районен съд - Бургас признал подсъдимите К. С. Д., ЕГН ********** и С. К. Д., ЕГН **********, за виновни в това, че на 07.08.2020г., в гр. Бургас, на бензиностанция „*******“, местност ****, в съучастие помежду си, като извършители, причинили на К. С. А., ЕНГ ********** лека телесна повреда, изразяваща се в болки и страдание без разстройство на здравето, поради което и на основание чл.130, ал.2, вр. чл.20, ал.2 от НК и чл.78а, ал.1 от НК ги освободил от наказателна отговорност и им наложил поотделно административно наказание „Глоба“ в размер съответно на 1 000 лева (за подс. К. Д.) и 1200 лева (за подс. С. Д.).

Със същият съдебен акт съдът на основание чл.189, ал.3 от НПК осъдил всеки от подсъдимите К. Д. и С. Д. да заплати на тъжителя К. А. сумата в размер на 836 лева, представляваща сторени от последния разноски по делото.

Недоволни от така постановената присъда останали подсъдимите, които чрез защитника си – адв. З. К. от АК-Бургас я обжалват в срока по чл.319 ал.1 1 от НПК пред Окръжен съд - Бургас. В жалбата се съдържат бланкетни оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт. Моли се за отмяна на присъдата и постановяването на нова, с която подсъдимите да бъдат оправдани за престъплението, в извършването на което били обвинени от частния тъжител.

Във въззивното съдебно заседание частният тъжител К. А., редовно призована, не се явява. Представлява се от повереника – адв. Д. В. от АКБургас, който намира жалбата на защитата за неоснователна и моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена. Фактическата обстановка била коректно установена посредством доказателствения анализ на съда, правните изводи били правилни, а наложеното на подсъдимите наказания – справедливи. Моли да бъдат присъдени сторените от тъжителя във въззивното производство разноски.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция подсъдимите К. Д. и С.

Д., редовно призовани, не се явяват. Представляват се от упълномощения им защитник – адв. З. К., който поддържа жалбата. Счита, че районният съд неправилно интерпретирал доказателствата по делото, което довело до погрешния извод за виновността на подзащитните му. Съдебно-техническата експертиза не оставяла съмнение, че тъжителката А. първа започнала нападението като хванала свид. М. Д.а за гърлото. Също така преди да се стигне до инцидента, тъжителката била отправила закани към подс. К. Д..

Наред с това всички участници в конфликта били употребили сила. Видно от представените по делото медицински документи, подс. К. Д. непосредствено след конфликта започнал да страда от „продължителни паник атаки“. Поради изложеното се иска постановяване на оправдателна присъда за подсъдимите К. Д. и С. Д..

Бургаският окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните, в предмета и пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК намира въззивната жалба за неоснователна.

Районният съд е събрал по съответния процесуален ред и обсъдил обстойно всички относими към делото доказателства, въз основа на които е извел фактическа обстановка, съответстваща на установената от настоящата въззивна инстанция, а именно:

2

Подсъдимите К. С. Д., ЕГН ********** и С. К. Д., ЕГН ********** са родени в гр. ******* и живеят в същия град на адрес: ж.к. „********“, бл. **, вх.*, ет.*, ап.**. Подс. С. Д. – баща на подс. К. Д. е ********* гражданин, ***** , работи като ****** и е *******. Подс. К. Д. е ****** гражданин, *********, ******* и ********.

Към инкриминираната по делото дата – 07.08.2020г., подс. К. Д. работел на бензиностанция „******“, намираща се в местност „*****“, гр. Бургас.

Негов колега била частната тъжителка К. А.. На посочената дата около 19:00 часа, същата отишла на работното си място, където на смяна били подс. К. Д. и нов техен колега, работещ отскоро на бензиностанцията. Тъй като в търговския обект била доставена минерална вода, А. започнала да я подрежда и поискала помощ от подсъдимия К.Д.. Същият обаче отказал и отишъл на намиращото се в обекта кафе-тераса, заедно със свои приятели, сред които и свид. Р. С..

В процеса на работа А. периодично казвала на подс. К.Д. да върши своите служебни задължения, но той отказвал. Около 20:00 часа, същият се обадил по телефона на свид. М. Л. – управител на търговския обект, като заявил, че не можел да работи с тъжителката, тъй като тя била луда и го карала да прави неща, невлизащи в задълженията му. Малко след това той отново позвънил на свид. Л. и казал: „Тръгвай веднага. Тази ще я убия. Ако трябва, карай с двеста“.

По същото време подс. К.Д. се обадил и на майка си - свид. М. Д.,като й споделил за конфликта с колежката му. В 21:18 часа с лек автомобил марка „*****“, модел „*****“, управляван от свид. Г. Д. (приятелка на подс. К.Д.), родителите на последния – свид. М. Д. и подс. С. Д. пристигнали на бензиностанцията. Свид. А. отишла до автомобила, заредила го с гориво, след което започнала да чисти предното панорамно стъкло. В това време свид.

М.Д.а се доближила до нея и казала „Аз не съм ти казала да миеш прозореца“, ръкомахайки към нея. Подс. К.Д. отишъл при тях, подпрял се на предния капак на автомобила, заплашително се приближил към А. и казал да спре да чисти стъклото. Разбирайки, че това в действителност била майката на нейния колега, А. прекратила дейността си и се отправила към закритата част на търговския обект. Докато вървяла, подс. К. Д. и майка му отправили множество обиди към нея, включително наричайки я „изрод“, поради което тя 3 отвърнала с думите „Няма да ми говориш така. Няма да ме обиждаш!“. Тъй като обидите и агресивното поведение от страна на подс. К. Д. и майка му не били преустановени, тъжителката хванала свид. М. Д. за врата с дясната си ръка. Последната и подсъдимият незабавно отблъснали ръката на тъжителката, след което започнали да я бутат с ръцете си, като свид. М.Д., държейки А. с дясната си ръка я избутвала назад. Подс. С.Д., виждайки случващото се, отишъл при горепосочените,като с дясната си ръка хванал тъжителката за предната част на врата, а с лявата – за тила , започнал да я бута назад. В същия момент, докато подс С.Д. бутал тъжителката, подс. К.Д. също я хванал в областта на врата и двамата заедно силно натиснали тъжителката А. надолу, в резултат на което тя паднала на земята и ударила главата си в асфалтовата настилка. След като престояла на земята няколко секунди, А. направила многократни опити да се изправи, но не успяла. Свид.

М.Д. я издърпала с ръце и същата застанала в седнало положение на земята.

Непосредствено след това подс. С.Д. и свид. М.Д.а я изправили, хващайки я за ръцете , като подс. С.Д. я избутал настрани, след което взел обувката , паднала от крака в момента, в който била съборена на земята и я замерил с нея. Агресивното поведение на свид. М. Д., изразяващо се в говорене на висок тон на тъжителката и преследването в търговския обект, докато последната се опитвала да изпълнява служебните си задължения, продължило няколко минути след инцидента. През това време А. се хващала периодично за главата, поради изпитваната болка и показвала на свид. М.Д., че по ръцете си имала кръв. Малко по-късно тъжителката А. отишла в тоалетната на бензиностанцията и установила, че по окосмената част на главата си също имала кръв. Пристигналата на мястото на инцидента свид. Л. също влязла в тоалетната и възприела тъжителката в неадекватно състояние да стои пред мивката, в която имало кръв.

Свид. М.Д. и подс. С.Д. попитали свид. Л. как можело да наемат такива луди служители, визирайки тъжителката А. и казали „Тая с всички ли се отнася по този начин? Тя е ненормална. Тя е изрод“, след което се качили в автомобила си и напуснали търговския обект.

Същата вечер тъжителката била отведена от свид. Л. до спешен медицински център, където бил извършен преглед, в хода на който била констатирана открита разкъсно-контузна рана по окосмената част на главата.

4

Няколко дни по-късно – на 10.08.2020г., тъжителката била прегледана от съдебен лекар в отделение „Съдебна медицина“ при „УМБАЛ-Бургас“ АД.

При прегледа била установена хирургически обработена малка контузна рана на окципиталната част на главата вдясно и оток на меките тъкани в опашната област, причинили на тъжителя болка и страдание. Въз основа на констатираното на тъжителката било издадено съдебномедицинско удостоверение № 233/2020г. от 10.08.2020г., в което е посочено, че травмите е възможно да са получени по време и при обстоятелства, както съобщила А.

– на 07.08.2020г., около 21.20 часа по време на работа непознато лице я хваща за гушата и блъска в земята.

В резултат на насените увреждания тъжителката била в отпуск по болест от 10.08.2020г. до 16.08.2020г., като цялостното състояние не било добро – същата изпитвала болки в рамото и лумбосакралните прешлени, а движенията ѝ били ограничени и болезнени.

От приобщените в първоинстанционното съдебно производство справки за съдимост по отношение на подсъдимите К. Д. и С. Д. се установява, че към инкриминираната по делото дата - 07.08.2020г., те са били неосъждани.

Фактическите положения, формулирани от настоящата въззивна инстанция се обосновават от анализа на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно от показанията на свидетелите В. Х., М. Л., Т. П., М. Д., Г. Д., Р. С. и частично от обясненията на подсъдимия К. Д., от писмените доказателства, прочетени и приети по реда на чл. 283 от НПК - съдебномедицинско удостоверение, издадено на тъжителя, амбулаторни листи, свидетелства за съдимост на подсъдимите , от заключението по изготвената съдебно-техническа експертиза и от вещественото доказателство – оптичен носител, съдържащ видеозапис от 07.08.2020г. от камерите за видеонаблюдение на бензиностанция „*******“, местност „*****“, гр. ******.

Доказателственият анализ, извършен от първоинстанционния съд при спазване принципните правила на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 ал.5 от НПК му е позволил да изведе правилната фактическа обстановка, с което е разкрил обективната истина по делото. Вътрешното убеждение на съда е формирано въз основа на коректната оценка на всички събрани доказателства, т.е. присъдата е обоснована и несъгласието на подсъдимите и техния защитник с 5 приетите за установени обстоятелства не променя този извод. Изследвайки мотивите към обжалвания акт се установява, че проверяваният съд е обсъдил подробно и поотделно показанията на всеки свидетел по делото, включително и тези, посочени от защитата, а също и писмените доказателства и доказателствени средства и вещественото такова. Настоящият състав изцяло споделя така извършения анализ, поради което повторното му изложение не е необходимо. Достатъчно е да се посочи, че правилно и обосновано съдът се е позовал на приобщеното по делото веществено доказателство, което настоящият състав възприе лично. От същия източник, ведно с показанията на свид. Л. и свид. П. се установяват по категоричен начин всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото, очертан в чл.102 от НПК. Безспорно се установява и поведението на всеки един от участниците в деянието преди, по време и след осъществяването му, включително и се доказват инкриминираните с тъжбата действия на двамата подсъдими. Между страните по делото отсъства спор, че преди обсъждания тук инцидент между подс. К.Д. и А. е имало конфликт във връзка със служебните им задължения. Показанията на свид. Л., които коректно са били оценени от районния съд като обективни, логични и кореспондиращи с останалия доказателствен материал разкриват отношението на подс. К.Д. към тъжителката. Малко преди деянието той я наричал „луда“ и е отказвал да работи с нея, като дори е предупредил свидетелката, че трябва да дойде незабавно в търговския обект, тъй като щял да убие А.. Приобщеният по делото запис от камерите за видеонаблюдение в бензиностанцията не оставят съмнение, че още след пристигането си в обекта, свид. М. Д. е търсила и започнала конфликт с тъжителката, обиждайки я с думите „луда“, „урод“ и „изрод“. Подс. К.Д., който наблюдавал от близко разстояние разговора между майка си и А. отишъл при тях и застанал непосредствено пред лицето на последната. От поведението на подс. К.Д. и свид. М.Д. може обосновано да се заключи, че същите са желаели именно това развитие на инцидента, тъй като докато тъжителката се опитвала да продължи да върши служебните си задължения, двамата са препречвали пътя и са отправяли обиди към нея. А. е опитала да противодейства на агресията им,с цел да я предотврати ,като хванала свид. М.Д. за врата , но същата и подс. Д. незабавно отблъснали ръката , след което последните двама започнали настъпателно да я бутат назад. От казаното е видно, че доводите на защитата, сочещи тъжителката 6 като инициатор на конфликта са изцяло несъстоятелни и без доказателствена опора. А. се е отдръпвала назад, докато свид. М.Д. я е държала с ръката си, а подс. К.Д. я е блъскал с ръце, от което е видно, че същата не е извършвала нападение над никое лице. Именно в този момент (в който впрочем тъжителката е била видимо притеснена) подс. С. Д., появявайки се внезапно, сграбчил с двете си ръце тъжителката за врата и я бутал назад. В същото време подс. К.Д. също хванал тъжителката в областта на рамото и врата и двамата заедно, натискайки я надолу я съборили на земята. Последващата реакция на подсъдимите се различава от твърдяната от защитата. Същите не са се опитали да помогнат на тъжителката незабавно след събарянето , а напротив – надвесели са се над нея, като подс. К.Д. е бил в изключителна близост до лицето