Решение № 386 от 22.11.2022, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 386 гр. Перник, 21.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА

ЗАРКОВА

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

Диана Мл. Матеева при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно гражданско дело № 20221700500480 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, депозирана от П.С.А. – кмет на Община Радомир, БУЛСТАТ: 000386776, с адрес: гр. Радомир, пл. „Сводоба“ № 20 срещу Решение № 52 от 11.04.2022г., постановено по гр. д. № 889/2021г. по описа на Районен съд – гр. Радомир, с което Община Радомир е осъдена да заплати на С. И. Й. сумата от 4 000,00 лева, представляваща обезщетение за причинени й неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени в резултат на ухапване от безстопанствено куче на *** в ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане.

Със същото съдебно решение, Община Радомир е осъдена да заплати на С. И.

Й. сумата от 600,00 лева – направени по делото разноски.

Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, поради което се иска отмяната му.

Алтернативно се прави искане за намаляване размера на присъденото обезщетение.

Оплакванията, обективирани във въззивната жалба, се свеждат до твърдения за непълен и неточен доклад по делото, вменяване в тежест на Община Радомир на повече отговорности, отколкото нормативната уредба допуска, липса на разграничение от страна на първоинстанционния съд на отговорността на Общински съвет – Радомир от отговорността на Община – Радомир и наличие на смислови и логически 1 противоречия и неточности в мотивите на съдебното решение. Иска се изясняване на разликата между използвания термин „вземат мерки за предотвратяване“ по ЗЗЖ и „бездействие“ по ЗЗД, като се навеждат доводи в тази насока. Изразява се несъгласие и с извода на първоинстанционния съд относно размер на уважения иск, доколкото не ставало ясно по какъв начин болките и страданията са остойностени на 4 000 лева, предвид индикациите в медицинските документи, че претърпяната травма подлежи на скорошно след инцидента излекуване, а приетите за доказани смущения в психологическия свят на ищцата биха могли да бъдат в резултат на всеки друг стресов фактор в ежедневието й. Във връзка с последното се прави искане за преразглеждане размера на присъденото обезщетение и редуцирането на същото до размера от 1 000 лева.

В срока по чл. 263 ал. 1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна – С. И.

Й., чрез пълномощника й адв. Б. Б. – ПАК (депозиран два пъти, с идентично съдържание). В същия се излагат съображения за правилност и законосъобразност на обжалваното съдебно решение, респ. за неоснователност на подадената въззивна жалба. Претендират се и разноски, направени във въззивната инстанция.

В съдебно заседание, въззивния жалбоподател не е изпратил представител. След приключване на съдебното заседание по делото са постъпили писмени бележки от същия, в които жалбоподателя е заявил, че поддържа въззивната си жалба по изложените в нея твърдения.

Въззиваемата С. И. Й. не се е явила в съдебно заседание, не е изпратила и представител. Депозирана е писмена защита от пълномощника на въззиваемата Й., в която се излагат съображения за правилност, законосъобразност и обоснованост на обжалваното съдебно решение.

Пернишкият окръжен съд, при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, намира следното:

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. Решението е валидно - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, и допустимо – съдът се е произнесъл по иск, с който е бил сезиран – по предмета на делото, правилно изведен въз основа на въведените от ищеца твърдения и заявения петитум. Правилно е дадена материално – правната квалификация на иска. Налице са всички положителни и липсват отрицателни процесуални предпоставки за постановяване на решението.

Въззивната проверка за правилност се извършва на решението само в обжалваната част и само на поддържаните основания.

Съдът, с оглед предмета на въззивното производство, очертан от въззивната жалба, доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

По отношение на възприетата от районния съд фактическа обстановка следва да се посочи, че въззивният съд е обвързан от онези фактически изводи на районния съд, по отношение на които липсват оплаквания от страните, т. е. настоящата инстанция не може да приеме за установена различна фактическа обстановка без нарочни възражения в този смисъл от страните по делото.

2

В настоящия случай между страните не съществува спор, че на ***, сутринта между 07.30 – 08.00 часа, ищцата се движела по ул. „***“ в ***, когато откъм намиращите се в близост блокове, по една от перпендикулярните улици на улица „***“ изскочила глутница от 4-5 безстопанствени кучета. Същите се спуснали към ищцата, при което последната застанала неподвижно, изчаквайки животните да се отдалечат.

Кучетата тръгнали надолу по улицата, при което ищцата се обърнала с намерение да продължи пътя си. В този момент, едно от кучетата, едро и черно на цвят, я захапало в областта на дясната подбедрица. Съседка на ищцата – свидетелката В. И. К., станала свидетел, започнала да вика по кучето, при което последното избягало. Ищцата, придружена от свидетелката В. К., отишла в ЦСМП – ***, където й била оказана първа помощ.

Разпитана, свидетелката В. И. К. е потвърдила, че е била пряк свидетел на случилото се. Потвърдила е, че на посочената от ищцата дата, по процесната улица в ***, се е появила глутница кучета, които са нападнали ищцата, като едно от тях я е ухапало по крака. Свидетелката е посочила още, че оттогава ищцата изпитва страх от кучета, поради което е променила маршрута си на придвижване до автобуса, с който се движи всяка сутрин.

По делото е изслушана и приета комплексна съдебно-медицинска експертиза, от заключението на която се установява, че на твърдяната от ищцата дата последната е получила травматично увреждане – рана в областта на дясна подбедрица. Установява се, че същото е възможно да е получено в резултат на ухапване от куче – от действието на островърх предмет, какъвто представлява и кучешки зъб и отговаря да е получено по начин и по време, за които се съобщава в исковата молба и в представената по делото медицинска документация. От обсъжданото заключение се установява още, че нормалния период за възстановяване при такива увреждания е от порядъка на около три седмици. В резултат от уврежданията, пострадалата е търпяла физически болки и страдания в периода на възстановяване, като същите са били по-интензивни в първите часове и дни след получаване на уврежданията, като са намалявали по интензитет по време на възстановителния период. Вещото лице е установило, че след зарастването си раната ще остави ръбец, който представлява козметичен дефект.

От заключението на разглежданата експертиза се установява още, че ищцата страда към настоящия момент от посттравматично стресово разстройство, като същото е в пряка причинно-следствена връзка с преживения инцидент, предмет на настоящото производство. Същото се изразява в тревожност, нарушения на съня и апетита, силно изразен и устойчив във времето страх от кучета и ситуации, свързани с тях, като състоянието й е свързано с признаци на паника – треперене, изпотяване и пресъхване на устата. Вещото лице е посочило, че възстановяването на ищцата от получения силен стрес и като резултат – посттравматичното стресово разстройство може да продължи няколко месеца, като съществува вероятност да премине в разстройство в адаптацията в зависимост от индивидуалните адаптивни и възстановителни способности на психиката й и от липсата или наличието на евентуални нови психотравмиращи ситуации от подобно естество, като за този период качеството й на живот ще бъде влошено с тенденция към постепенно подобряване.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от 3 изложеното в жалбата. Преценявайки изложените доводи, становището на насрещната страна, както и събраните по делото доказателства Пернишкият окръжен съд намира следното:

Районен съд – гр. Радомир е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД.

Основния довод, подробно развит във въззивната жалба се заключава в отговорността на Община – Радомир, като се изтъква, че в нарушение на разпоредбите на Закона за местното самоуправление и местната администрация и Закона за защита на животните първоинстанционния съд не е разграничил отговорността на Общински съвет – гр. Радомир от отговорността на Община Радомир, предвид че се касае за два органа с различни права, задължения и правомощия. В тази връзка, настоящата инстанция намира, че правилно районния съдът е приел, че Общината следва да отговоря по реда на чл. 49 ЗЗД поради доказано бездействие на нейните органи във връзка със задължението за изолиране на безстопанствените кучета в определени за това места (в този смисъл Решение №279/28.09.2011 по дело №1533/2010 на ВКС, ГК, III г.о.) Пасивно отговорна страна е съответната Община на територията, на която е извършено деянието. Отговорността на общината следва от възложени със закон задължения (Закон за защита на животните в сила от 31.01.2008 г. Обн. ДВ. бр.13 от 8 Февруари 2008г., изм. ДВ. бр.80 от 9 Октомври 2009г., изм. ДВ. бр.8 от 25 Януари 2011г., изм. ДВ. бр.92 от 22 Ноември 2011г., изм. ДВ. бр.53 от 27 Юни 2014г., изм. и доп. ДВ. бр.34 от 3 Май 2016г., изм. ДВ. бр.58 от 18 Юли 2017г., изм. ДВ. бр.17 от 23 Февруари 2018г. Глава пета „Безстопанствени животни”) по организиране настаняването на скитащите кучета в изолатори, чрез кмета, като изпълнителен орган на общината, която дейност не е административна и не е проява на властнически компетенции. Касае се до фактически действия, възложени на Общината със закон.

При доказано бездействие на нейните органи и служебни лица във връзка с изолирането на скитащите кучета в определи за целта места, отговорността на Общината се ангажира по чл. 49 ЗЗД, като юридическо лице, на основание извършено от нея възлагане на установени със закон нейни задължения. Иска с правно основание по чл. 49 ЗЗД сочи гаранционно - обезпечителна отговорност за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Това е отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, отговорност за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Лицата, които са възложили работата, във връзка, с която са причинени вредите, не могат да правят възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други лични основания за освобождаването им от отговорност. В този смисъл са задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС. Следователно, за да възникне гаранционно - обезпечителната отговорност на възложителя за причинени вреди при или по повод на уговорената работа, трябва в обективната действителност да са настъпили следните материалноправни предпоставки в съотношение на кумулативност: деяние - действие или бездействие; противоправност - несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение; вреди, изразяващи се в неблагоприятно засягане на имуществената и/или неимуществената сфера на 4 увредения, чрез накърняване на неговия телесен интегритет и/или претърпяване на емоционално-психически болки и страдания; причинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите имуществени и/или неимуществени вреди; вина на делинквента, която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 от ЗЗД оборима презумпция се предполага и виновното лице да е причинило вредите при или при повод на изпълнение на възложената работа. От събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и взаимовръзка, настоящия състав достига до единствения и обоснован логичен извод, че на ***, в периода от 07.20 – 08.00 часа, ищцата С. И. Й. е била нападната от бездомно куче, което, ухапвайки я в областта на дясната подбедрица й е причинило травматично увреждане. Вследствие на последното, ищцата е търпяла физически болки и страдания в периода на възстановяване, като същите са били по-интензивни в първите часове и дни след получаване на уврежданията, като са намалявали по интензитет по време на възстановителния период. След зарастването си раната от своя страна, ще остави ръбец, който представлява козметичен дефект. В резултат от преживяното ищцата страда към настоящия момент от посттравматично стресово разстройство, като същото е в пряка причинно-следствена връзка с преживения инцидент, а именно: ухапването от безстопанственото куче. Констатираното посттравматично стресово разстройство се изразява в тревожност, нарушения на съня и апетита, силно изразен и устойчив във времето страх от кучета и ситуации, свързани с тях, като състоянието й е свързано с признаци на паника – треперене, изпотяване и пресъхване на устата. Възстановяването на ищцата от получения силен стрес и като резултат – посттравматичното стресово разстройство може да продължи няколко месеца, като съществува вероятност да премине в разстройство в адаптацията в зависимост от индивидуалните адаптивни и възстановителни способности на психиката й и от липсата или наличието на евентуални нови психотравмиращи ситуации от подобно естество, като за този период качеството й на живот ще бъде влошено с тенденция към постепенно подобряване.