Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1328 от 04.01.2024, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 1759/2023
Вид
Решение № 1328
Подписан
04.01.2024
В сила
24.02.2024
Състав
Албена Янчева Зъбова Кочовска, Радостина Петкова Иванова, Таня Димитрова Евтимова

Цитирани разпоредби

  • чл.124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 124 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.212 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.267 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.40, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.537,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 · Закон за собствеността
  • чл.200, ал.2 · Закон за устройство на територията

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1328 гр. Бургас, 28.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. И.а при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно гражданско дело № 20232100501759 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивната жалба на В. Х. И. ЕГН ********** от с. Равда , ул.“Черноморска“№ 7, община Несебър, ищец по гр.д.№525/20г. по описа на НРС, действащ лично и чрез процесуален представител адв. П. Темелкова- БАК с адрес на кантората – гр.Бургас, пл. „Баба Ганка“ №8(съдебен), подадена против Решение №260 007/12.04.23г., постановено по горното дело, с което производството е прекратено като недопустимо по заявената от ищеца отрицателна установителна претенция, че ответниците не са собственици на над общо за тях 389,5 кв.м. ид. ч. до 421 кв.м. ид.ч. от ПИ с идентификатор *** в с.Равда, с площ от 759 кв.м. при предявяването на иска, т.к. ищецът притежава останалите 369,5 кв.м. ид.ч. от имота, за което съдът се е произнесъл по предявения при условие на евентуалност иск по чл.40, ал.1 ЗС, определяйки припадащите се на страните ид.части от ПИ така: 38,393% ид.ч. за ищеца и по 30.8035 % ид.ч. за всяка от двете ответници- съответно собственици на първи и втори етажи от сградата в имота и е разпределил на осн. чл.32, ал.2 от ЗС незастроената част от дворното място съобразно скица за реално ползване „приложение 2“ по гр.д.№525/20г., като дяловете за ползване са определени в скицата по т.1 до 12, конкретно за ищеца от 251 кв.м. защриховани със син цвят (дял І) и от 388кв.м. за ответниците, защриховани в червено (дял ІІ), съобразно скицата на в.л.- л. 123 от делото на РС(обявена за неразделна част от съдебното решение) и с което ищецът е осъден да заплати за второто разглеждане на делото разноските от 600лв. на А. Т. и от 900лв. на Л. Д..

В жалбата се твърди,че посоченият резултат е постановен при повторното разглеждане на заявените в процеса спорове, но повтаря изцяло този, даден с решението на НРС при първото им разглеждане. Обаче БОС вече е ревизирал това решение и го е отменил като неправилно в прекратителната част и по иска за разпределение на ползването на осн. чл.32, ал.2 от ЗС, и го е 1 обезсилил по иска по чл.40 от ЗС.

Страната сочи обжалваното решение за изцяло неправилно, т.к. не е съобразило горепосоченото въззивно решение на БОС.

Въззивникът подробно обосновава собствените си права в имота, като след анализ на придобивните основания, посочва и размера на тези на ответната страна, поддържайки оспорването на констативния нотариален акт на ответниците като неверен, защото удостоверява права в по-голям от действително притежавания от тях размер.

Възразява и срещу извода на първата инстанция, че земята в имота е обща част , излагайки съображения за неправилност. Оспорва се също съображението на съда, че има идентитет между лицата, притежаващи терена и тези, имащи права в сградата, тъй като са останали пренебрегнати събраните в процеса доказателства, сочещи, че само Д. Т. е притежавала земята до 21.01.2000г. в имота, а съпругът й към същия момент на възникване на ЕС е нямал собственост в дворното място.

Цитира се изобилна съдебна практика в подкрепа на тезата, че теренът е обща част на ЕС, когато принадлежи на всички етажни собственици.Сочи се противоречие на горните изводи на първата инстанция с редица съдебни решения, също цитирани в жалбата.

Анализирайки събраните доказателства, страната пространно обосновава извод, че съдът е постановил акта си в противоречие с тях.

В обобщение се моли за отмяна на първоинстанционното съдебно решение изцяло, като се иска ново произнасяне при уважаване на заявените претенции. Не се ангажират нови доказателства.Дирят се всички направени в производството деловодни разноски.

Въззиваеми А. А. Т. и Л. А. Д. - двете от гр.София, редовно уведомени за производството, не са подали отговор на въззивната жалба.

Проверката на БОС по чл.267 от ГПК е посочила жалбата за редовна и допустима, а тази по чл.269 от ГПК определя обжалваното съдебно решение като валидно.

По допустимостта на заявените претенции, съдът съобразява следното:

Производството по делото е било образувано по исковата молба на В. Х. И. от с. Равда, община Несебър срещу А. А. Т. и Л. А. Т., по отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК , с който да се приеме по отношение на ищеца, че ответниците не притежават от имот с идентификатор 611056.501. 352 в с. Равда община Несебър, с обща площ от 759 кв. м., право на собственост поради дарение, в размер над 389, 5 кв.м.ид.ч., т.к. собственик на останалата част от имота, в размер от 369,5 кв.м. ид.ч., е ищецът. С този иск е обективно кумулативно съединен и такъв за разпределяне ползването на процесния недвижим имот, съобразно с установените идеални части в съсобствеността, предвид изменението(увеличението) на площта на терена и на квотите на съсобствениците в него.

В молбата изрично е посочено, че на 21.01. 2000г. ищецът И. е придобил чрез продажба от Д. Т. собственост в размер 215/ 560 ид. ч. кв. м. от дворно място, съставляващо парцел VІІ-360 кв. 57 по плана на с. Равда област Бургаска, а от двамата съпрузи Д. и А.Т. е закупил и гаражния етаж от изградената в режим на СИО по време на брака им жилищна сграда, разположена в същия поземлен имот. Поддържа, че при възникване на съсобствеността между страните(горепосочената дата), в дворното място за продавачката Д. Т. са останали 345/560 кв. м.в идеални части, като още при извършването на прехвърлителната сделка съсобствениците си поделили и ползването на 2 дворното място по силата на договор за разпределение на ползване от 21.01.2000г.

Разпределението било осъществено по възлагане на продавачите, уверяващи купувачите, че отредените за ползване площи точно съответстват на квотите им.

По-късно купувачът извършил преустройство на гаража в ресторант, а после всеки от съсобствениците изпълнил и помощни постройки със съгласието на другия, като сграда № 2 по скицата била изградена от ищеца, а сграда №3 – от праводателите му- Тодорови.

Триетажната постройка в имота била построена по време на брака на Д. и А.Т., но самият терен бил придобит еднолично от първата вследствие делба между нея и нейна братовчедка, на които родителите на Д. били прехвърлили в равни части с дарение от 30.06.87г. дворно място от 1290 кв.м.(приложена е и поправката на н.а.), представляващо урегулиран парцел ХІV-104 в кв.21 по плана на с.Равда. Делбата на имота била извършена със спогодба на съсобствениците от открито съдебно заседание, съгласно която Д. Т. получила в изключителен дял УПИ VІІ-360 с площ от 560 кв.м., а съсобственик А.М.- УПИ VІІІ-360 с площ от 575 кв.м., при парично изравняване на стойността на двата имота.

На 14.11.2000г. ищецът закупил от А.П. 130/1195 кв.м. в ид.ч. от съседния парцел VІ-360 в кв.57 по плана на с.Равда. От своя страна праводателката на ищеца- Д. Т. купила от А.П. в режим на СИО със съпруга си 26/1195 кв.м. в ид.ч. от същия парцел VІ-36- в кв.57 по плана на посоченото село.

Ищецът с Д. Т. и А.П. отправили до община Несебър искане по чл. 93 ПП ЗТСУ (отменен) за частично изменение на ЗРП на с. Равда досежно двата съседни парцела VІ- 360 и VІІ- 360 в кв.

57, с което реална част от 156 квадратни метра от югозападната част на парцел VІ- 360 в кв. 57 да бъде присъединена, ведно с улицата „тупик“ към парцел VІІ- 360, като последният да стане с площ 765 квадратни метра и да остане само на досегашните си собственици, а парцел VІ- 360 в кв.

57 да остане с площ от 1039 кв. м. и само за А.П.. Площта на „тупиkа“ е посочена като 49 квадратни метра. Той бил образуван по предшестващи промени на един голям бивш имот, за който отношенията били уредени при отреждането му, като предназначението на прохода било само и единствено за достъп до парцел VІІ- 360 в кв. 57.

С протоколно решение № 5/ 28.03. 2001 г. на АГКК при община Несебър и заповед №125 от 11.06.2001 г. на кмета на община Несебър, исканото частично изменение на регулационния план било одобрено, след което отпаднала необходимостта от съвместно ползване на приобщения към имота „тупик“. След промяната всеки от съсобствениците продължавал да ползва дворното място съобразно първоначалното разпределение, като ищецът започнал да ползва и закупените от УПИ VІ 130 квадратни метра, а „тупикът“ бил ползван само от Тодорови. Те претендирали да ползват и 26-те квадратни метра, които закупили от УПИ VІ.На 22.06.2005 г. Тодорови се снабдили с констативен нотариален акт № 111 за собственост от 421/766 кв. м. идеални части от новообразувания УПИ VІІ-360. Н.а. се оспорва като документ с невярно съдържание, с твърдението, че документът отразява повече права, отколкото реално имат Тодорови .

С н.а.№ 174 и № 175 от 21.08.2007 г., Тодорови надарили ответниците по делото(техни дъщери)поравно, с общо 421 кв.м. идеални части от УПИ VІІ-360, от които 26 кв.м. идеални части били посочени за притежавани от дарителите в режим на СИО, а останалите били прехвърлени като лична собственост само на дарителка Д. Т..На ответниците били прехвърлени и по един етаж от къщата в имота.

Ищецът е сочил, че страните спорят за правата си върху присъединените части от УПИ VІІ, 3 поради което не могат да постигнат съгласие как да ги ползват.Направените от него към ответниците предложения за доброволно уреждане на отношенията били отхвърлени, което ведно с промяната в обстоятелствата, наложило воденето на настоящото производство за преразпределение на ползването на общия имот.

Поради повдигнат от ответниците спор за естеството на процесния терен, сочен от тях за обща част на сградата в имота( по смисъла на чл.38 от ЗС), което се отрича от ищеца, той е помолил за извършване на разпределението съобразно действителните вещни права на съсобствениците в имота, а евентуално, ако това становище не се възприеме, разпределението да се осъществи на база размерите на общите части, притежавани от всеки етажен собственик, съобразно чл.40 от ЗС.

Ответниците са оспорили в отговора си претенцията като неоснователна досежно размера на заявените от ищеца вещни права в имота. Поддържали са, че теренът представлява обща част на етажната собственост, възникнала в имота при закупуването на част от сградата и идеалните части от дворното място през 2000г. от ищеца.Заявили са, че правата на И. са в размер от 38,388 % , а общите на двете ответници са 61,612% или по 30.806% за всяка.

Сочили са, че изменението на ЗРП за УПИ VІІ-360 по чл.93 от ППЗТСУ(отм.) няма вещно правен ефект и регулацията не е приложена нито по реда на ЗТСУ, нито по този на ЗУТ(§6, ал.4 от ПР на ЗУТ), нито пък е сключен договор за доброволна делба за прекратяване на съсобствеността върху УПИ VІ-360, поради което реалните части от този съседен парцел били придобити по давност на осн.чл.200, ал.2 от ЗУТ в квотите, съответстващи на размера на идеалните части от дворното място, установени с договора за покупко- продажба на ищеца В.И.(в квотите, установени при учредяването на етажната собственост).

Направили са предложение за разпределението на ползването на незастроената част от имота, съобразно посочените от тях квоти и настоящото му реално ползване.

С обжалваното решение съдът е счел за предявени три иска-главен по чл.124, ал.1 от ГПК-отрицателен установителен за собственост, евентуален по чл.40,ал.1 от ЗС и такъв по чл.32,ал.2 от ЗС.

При развити съображения, заимствани от предходното разглеждане на спора, РС е прекратил като недопустимо производството по заявената от ищеца отрицателна установителна претенция, че ответниците не са собственици на над общо за тях 389,5 кв.м. ид. ч. до общо 421 кв.м. ид.ч. от ПИ с идентификатор *** в с.Равда, с площ от 759 кв.м., произнесъл се е по евентуалния иск по чл.40, ал.1 ЗС, определяйки припадащите се на страните ид.части от ПИ така: 38,393% ид.ч. за ищеца и по 30.8035 % ид.ч. за всяка от двете ответници- съответно собственици на първи и втори етажи от сградата в имота и е разпределил на осн. чл.32, ал.2 от ЗС незастроената част от дворното място съобразно скица за реално ползване „приложение 2“ по гр.д.№525/20г., като дяловете за ползване са определени в скицата по т.1 до 12, конкретно за ищеца от 251 кв.м. защриховани със син цвят (дял І) и от 388кв.м. за ответниците, защриховани в червено (дял ІІ)(според експертизата - л. 123 от делото на РС, обявена за неразделна част от съдебното решение). Ищецът е осъден да заплати за второто разглеждане на делото разноските от 600лв. на А. Т. и от 900лв. на Л. Д..