Решение № 270 от 05.08.2026, Районен съд - Козлодуй

РЕШЕНИЕ

№ 270 гр. Козлодуй, 05.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Жаклин Г. Димитрова Алексиева при участието на секретаря Валентина Ст. Гъркова като разгледа докладваното от Жаклин Г. Димитрова Алексиева Гражданско дело № 20251440101341 по описа за 2025 година

Делото е образувано по искова молба на от Ц. А. М., ЕГН ********** от с.Хърлец, общ.Козлодуй, .................., чрез пълномощника си адв. М. С., съдебен адрес: гр.Козлодуй, ул.“Васил Коларов“ № 1, ет.2 /сграда на АПК, ет.2./, с която са предявени против „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Младост“ 3, бул.“Александър Малинов“ № 51, вх.А, ет.9, офис 20, представлявано от управителя си Ивет Веселинова Венева, обективно кумулативно съединени искове, както следва: иск за обявяване нищожност на Договор за потребителски кредит № 1100887 от 17.12.2021г. и иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, гр.София да заплати на Ц. А. М. сумата от 7 900 лева /седем хиляди и деветстотин лева/, платени без основание във връзка със сключения между страните нищожен договор за предоставяне на потребителски кредит № 1100887 от 17.12.2021г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1, 2 и 3 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) във чл. 21, ал. 1 и чл. 22 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) във вр. с чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.

Твърди се в исковата молба, че по силата на договор за предоставяне на потребителски кредит № 1100887 от 17.12.2021г., сключен между „Фератум България“ ЕООД като кредитор и Ц. А. М., като кредитополучател е уговорено отпускането на кредит в размер на 5 000 лева, с годишен лихвен процент от 23.33 %, ГПР - 49.66 % и посочен в договора размер на погасителната вноска. Като срок на договора е посочено 18 месеца, а общата сума за плащане е 6 750 лева.В т.5 от договора било предвидено и обезпечение, посредством 1 поръчителство, предоставено от “Ferratum Bank“ в полза на дружеството. Допълнително в тази точка е посочено, че с одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не може да бъде отменена нито от кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението. Със сключването му кредитополучателя потвърждава, че при кандидатстването за кредит сам и недвусмислено е посочил избрания поръчител и е запознат с правото си да посочи както физическо лице, така и предложеното ЮЛ за поръчител, който да бъде одобрен от кредитора, в процедурата по кандидатстване за кредита.

Сочи се в исковата молба, че в чл.7 от договора, кредитополучателят е дал съгласие, предоставеният му от кредитора "код за потвърждение", който е електронен подпис по смисъла на чл.13, ал.1 от ЗЕДЕУУ, във взаимоотношенията му с дружеството да има силата на негов саморъчен подпис.Видно от Договора за предоставяне на потребителски кредит, същият е подписан от Ц. А. М. с код за потвърждение 4004 на 17.12.2021г.Твърди се, че „Фератум България“ е небанкова финансова институция по смисъла на чл.3 от ЗКИ, която има право да отпуска кредити. От друга страна, ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл.9 ал.З от ЗПК и на кредитор съгласно чл.9, ал.4 от ЗПК.Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК, както и тези на ЗЗП.

Навеждат се доводи от ищеца, че договорът за потребителски кредит е недействителен, тъй като не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.П, ал.1, т.7-12 и т.20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК.В случая било налице нарушение на нормата на чл.19, ал.1, и ал.2 от ЗПК, според която годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи лихви и всички други преки или косвени разходи.Посочването на размера на ГПР е задължително, тъй като по този начин се информира потребителят за възможността да съобрази реалната цена на финансовата услуга, а също и да прецени икономическите последици от сключване на договора, което ще му даде възможност да направи избор дали да сключи договора. В чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК е предвидено, че договорът за потребителски кредит съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора.

Считат, че в съдържанието на договора за паричен заем е допуснато нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като посоченият ГПР в размер на 49,66 % е неточен и заблуждава заемополучателя, тъй като с чл.5 от Договора е поставено условие за предоставяне на обезпечение, поради което кредитополучателя е следвало да сключи договор за поръчителство с “Ferratum Bank“, дължимата сума по който е в размер на 4 950 лева и е платима заедно с вноските по кредита.По този начин общия размер на месечната вноска по договора за паричен заем възлизала на 650 лева.

Твърди се, че в договора за кредит (чл.5) изрично е уговорено, че кредитът ще бъде обезпечен от "Ferratum Bank", тоест на кредитора му е изначално известно, че такъв договор 2 ще бъде сключен. Следователно сумата по договора за гаранция следва да се включи в ГПР, съгласно нормата на чл.19, ал.1 от ЗПК, което ще доведе до съществена разлика в посочения и действително прилагания ГПР, което е равнозначно на непосочването на ГПР по кредита.В договора за кредит липсвала конкретизация относно начина, по който е формиран посочения процент ГПР /49.66%/, което води и до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин - чл.10 ал.1 от ЗПК. ГПР е посочен като абсолютна стойност, което не е позволило на ищцата да прецени икономическите последици от сключването на договора, поради което той е недействителен, съгласно чл.22 от ЗПК.

Съгласно чл.5, получаването на кредита е обвързано с условие за предоставяне на обезпечение, представляващо поръчителство. Безспорно било, че посочения в договора ГПР от 49.66% не е включена сумата, представляваща възнаграждение за поръчителство в размер на 4 950 лева, която е равна на главницата по заема. С тази сума кредитът се оскъпява, наймалкото защото с нея се покриват разходи, свързани с него и същите са били известни на кредитора.

В чл.19, ал.4 от ЗПК е предвидено, че ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва, но заплащането на такса за поръчителство води до заобикаляне на тази норма, тъй като максималният размер на ГПР ще надхвърли многократно допустимия петкратен размер на законната лихва.

Считат, че е неравноправна и поради това нищожна е и клаузата на чл.5, предвиждаща обезпечение чрез сключване на договор за поръчителство с “Ferratum Bank“, тъй като кредиторът разполагал със задължение и достатъчно много източници на информация, да оцени предварително кредитоспособността на потребителя (чл.16 ЗПК) и ако оценката му е лоша, той може да откаже да предостави кредит (чл. 18 ЗПК), вместо да сключи договор.Включването на клаузата за обезпечаване на задължението по кредита в Договора за кредит чрез поръчителство на посочено и одобрено от кредитора дружество, за което се дължи отделно възнаграждение противоречи освен на закона и на добрите нрави, а също е налице и заобикаляне на закона, каквато забрана предвижда чл.26, ал.1 от ЗЗД.

В случая получаването на кредита при предлаганите условия /чл.5 от договора/ предполага предоставянето на обезпечение. Действително, за кредитополучателя съществува възможност да избере дали това да е предложено от него физическо или юридическо лице, или предложеният от кредитора поръчител "Фератум Банк", но това не променя факта, че дължимото в тази връзка възнаграждение /такса за предоставяне на гаранция/поръчителство/ е разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР в случаите, в които лицето, кандидатстващо за кредит е избрало за поръчител "Фератум Банк". Липсата на изрично отбелязване в договора за кредит, че има въобще подобен разход, с изричното му включване в ГПР, е в противоречие с чл.143, ал.2, т.19 ЗПК, което дава основание да се счете, че посочената клауза е неравноправна.Връзката между кредитодателя и поръчителят се установява от факта, че “Ferratum Bank“ фигурира в предварително определения като типов по характера си договор и в електронните формуляри. Това от своя страна показва, че двете 3 дружества се намират в икономическа свързаност, сочеща недобросъвестност, с оглед обективираните права и задължения между двата сключени договора /този за потребителски кредит и този за поръчителство/, което на практика представлява разделяне на приходите по кредите между двете формално отделни юридически лица, с цел да се заобиколи ЗПК и да се консумира недопустима печалба.Твърди се, че наименованията на двете дружества "Фератум България" и "Фератум Банк" са еднакви, което навежда на свързаност между тях.

При извършена справка в ТР се установява, че към момента на сключване на договора едноличен собственик на капитала на " Фератум България" ЕООД е "Мултитюд СЕ", което наименование е идентично със сегашното наименование "Мултитюд Банк" (преди Фератум Банк). Дружеството - поръчител представлява предварително одобрено и известно на кредитора дружество, с оглед на което същият е запознат с обстоятелствата, при които биват сключвани договорите за поръчителство. Всички тези обстоятелства навеждат на извода, че на кредитодателя му е било известно, че потребителят ще трябва да заплати разходи за възнаграждение, свързани с осигуряването на обезпечението.

Твърди се в исковата молба, че в договора за кредит е посочено, че ГПР е 40.46 %., но при изчисление на същия посредством онлайн калкулатор е видно, че реалния ГПР възлиза на над 250 % /двеста и петдесет процента/ и многократно надхвърля законовото ограничение по чл.19, ал.4 от ЗПК от пет пъти размера на законната лихва.Ищеца е изплатил изцяло задължението си по договора за кредит и договора за гаранция в размер на 11 700 лева /18 вноски х 650 лева/, както и сумата по анекса — 1 200 лева, или обща платената сума възлиза на 12 900 лева. В тази сума са включени и задълженията за лихви, такси, неустойки и обезпечения.От това следвало, че сумата от 7 900 лева която ответното дружество е получило без основание, представлява разликата между главницата по договора за кредит и реално преведените от ищеца суми с които са заплатени лихви, разноски, такси и други задължения по договорите, поради което подлежи на връщане съобразно чл.55, ал.1, предл. първо ЗЗД.

Към исковата са представени доказателства- Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1100887 от 17.12.2021г., Анекс № 1/24.11.2022г. към договор за потребителски кредит № 1100887 от 17.12.2021г., Удостоверение за липса на задължение, Справка за текущо състояние на договора за кредит, Извадка от кореспонденция за предоставяне на потребителски кредит № 1100887 от 17.12.2021г., ведно с погасителен план, Погасителен план към договор за гаранция № 1100887 от 17.12.2021г. на “Ferratum Bank“ и Справка от онлайн калкулатор.

В законоустановения едномесечен срок от получаването на исковата молба и доказателствата към нея не е бил получен писмен отговор от ответника.

Козлодуйският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявените искове са процесуално допустими и основателни.

В съдебното заседание по делото с оглед на непредставянето в срок от ответниците на 4 отговор на исковата молба, неявяването на ответника и негов представител в първото съдебно заседание по делото, липсата на искане от ответниците делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие, указването на ответниците на последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, както и вероятната основателност на исковете с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, с оглед на постъпилото искане от страна на ищеца по чл.238 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, КРС е прекратил съдебното дирене за произнасяне с неприсъствено съдебно решение.