Решение № 43 от 23.01.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. П., 23.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Снежана Стоянова при участието на секретаря Елена Пенова като разгледа докладваното от Снежана Стоянова Административно наказателно дело № 20235220201618 по описа за 2023 година Съдът за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Евгений М. Т. с ЕГН: ********** с адрес: гр.

В., обл. П., ул. „Ч.п.“ № 26 против наказателно постановление № 23-0340001022 / 18.10.2023 г., издадено от Началник към РУ в ОДМВР П., РУ гр. С. с което на основание чл.174, ал.3, предл. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 2 000 (две хиляди) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 (двадесет и четири) месеца.

Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на процесуална и материална незаконосъобразност на обжалваното наказателното постановление. В допълнителна молба се твърди, че в хода на производството са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, водещи до нарушаване правата на жалбоподателя като посочването на алтернативни нарушения: „отказва да му бъде извършена проверка“ и „не изпълни предписание“, за които е наложено едно наказание, е довело до нарушаване правото на защита на санкционираното лице. При тези възражения се иска съдът да отмени НП като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата и пледира за отмяна на атакуваното НП.

За ответника по жалбата - АНО, редовно призован, не се явява представител. Постъпило е писмено становище с молба жалбата да бъде 1 оставена без уважение.

Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и СЛЕД като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл. 63 от ЗАНН, прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 09.10.2023 г. в 14, 28 часа в град С. на ул. „Л.К.“ като водач на лек автомобил „А.“ с рег.№ ..., собственост на И.Л. Т.а, след като е бил поканен да бъде изпробван с техническо средство за употреба на наркотични вещества и техни аналози DREGER DRUG TEST 5000 с фабричен номер ARHJ 0009 отказва да му бъде извършена проверка с техническото средство и впоследствие не изпълнява предписанието за химико - токсикологично изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Въз основа на АУАН, било издадено атакуваното Наказателно постановление. То било връчено лично на нарушителя на 01.11.2023 г., видно от отбелязването в него, а жалбата против НП била подадена чрез АНО на 09.11.2023 ., т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.

След анализ на събраните по делото устни и писмени доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 09.10.2023 г. в град С. около 14:28 часа на ул. „Л.К.“, срещу ЖП гара – С., в посока кръстовището образувано с улица „С.В.“, Е. М. Т. управлявал лек автомобил „А.“ с рег.№ ..., собственост на И.Л. Т.а . Тъй като жалбоподателят показал признаци на употреба на упойващи вещества, свид.

Н. С. – мл. автоконтрольор при РУ-С. в присъствието на колегата си – свид.

Н. Г., му извършил проба за алкохол, която била отрицателна. След това свидетелите С. и Г. поканили жалбоподателя да му бъде извършена проба за употреба на наркотични вещества с техническо средство DREGER DRUG TEST 5000 с фабричен номер ARHJ 0009, но той отказал да даде проба.

Споделил пред полицаите, че преди няколко дни бил пушил марихуана и по тази причина няма да даде проба. След това му бил съставен АУАН серия с бланков номер 1003247 на основание чл. 174, ал.3 от ЗДвП и му бил издаден талон за медицинско изследване с номер 0159959 в едно с осем броя стикери.

Жалбоподателят обаче не се подчинил и не отишъл във ФСМП гр. С. да даде кръв за химико - токсикологично изследване. По този факт не се спори по делото, а той е безспорно доказан с писмото на директора на ЦСМП гр.П. на л.41 в делото.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе изцяло от показанията на свидетелите Н. С., Н. Г. и И. Т.а, както и от събраните по делото писмени доказателства.

Съдът кредитира изцяло показанията на полицейските служители – свидетелите Н. С. и Н. Г., тъй като са обективни и депозирани от лица, които 2 не са заинтересовани от изхода на делото. Независимо от служебната връзка между полицейските служители и АНО, първите нямат никакъв личен мотив да уличават жалбоподателя, като му приписват нарушение, което иначе той не е извършил.

Показанията на свид. И. Т.а са ирелевантни за решаването на спора, поради което съдът не ги обсъжда детайлно. Тази свидетелка, съпруга на жалбоподателя даде показания, че последният вземал силни успокоителни лекарства и по тази причина не се подложил на химико - токсикологично изследване, тъй като се страхувал да не се отчете наличие на наркотично вещество.

При така установеното съдът намира, че извършеното от жалбоподателя Е. Т. запълва състава на вмененото му административно нарушение. Последното е доказано по един несъмнен и категоричен начин.

Наказателното постановление № 23-0340-001022 / 18.10.2023 г. е издадено от компетентен орган - Началник към РУ в ОДМВР П., РУ - С., който по силата на длъжността, която заема е оправомощен да издава НП по ЗДв.П, видно от приложената заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице - мл. инспектор Н. С. – мл. автоконтрольор при ОДМВР П., РУ - С., който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по този закон. Административно наказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

Лексикалното и логическото тълкуване на нормата на чл.174, ал.3, предл.2 от ЗДвП води на извода, че нарушението може да се осъществи от водач на МПС при две хипотези, които са взаимно свързани и хронологично произтичат една от друга. На първо място е необходимо водачът да откаже да му се извърши проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, а след това да откаже да изпълни предписанието на компетентните контролни органи за химико токсикологично изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. Съобразно предвиденото в чл.2, ал.1 от Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, проверяваното лице е длъжно да изпълнява точно дадените му от контролните органи по ЗДП разпореждания и указания, като неизпълнението на това задължение, с което се възпрепятства извършването на проверката се приема за отказ на лицето да му бъде извършена такава. В конкретния случай жалбоподателят е отказал да бъде 3 изпробван с техническо средство за употребата на наркотични вещества или техни аналози, след което не е изпълнил даденото му от контролния орган предписание за химико - токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози и по този начин е осуетил преследваната с административно-наказателния състав цел – да се установи евентуалното наличие на наркотични вещества или техни аналози. Ето защо възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя, че посочването в обстоятелствената част на НП на алтернативни нарушения : „отказва да му бъде извършена проверка“ и „не изпълни предписание“ е съществено процесуално нарушение, са изцяло неоснователни.

Представената от адв. Т. В. медицинска документация, представляваща епикриза от клиника по хирургия на ръката, ведно с 2 бр. амбулаторни листове и фотоснимка, целяща да разкрие подбудите на жалбоподателя да наруши предписанията на чл.174 от ЗДвП и да не се тества за наличие на наркотични вещества , както и впоследствие да не кръв за химико - токсикологично изследване не е относима към предмета на делото.

Жалбоподателят Е. Т. сам се е поставил в позиция да бъде санкциониран, тъй като е отказал да бъде тестван за употреба за наркотични вещества и не е изпълнил последвалото предписание да даде кръвна проба за химикотоксикологично изследване. Именно резултата от последното би установило че евентуалното наличие на наркотик е съставна част от определено лекарство.

Предвид гореизложеното съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се потвърди.

Санкционната норма на чл.174, ал.3, предл.2 от ЗДвП предвижда две кумулативни наказания във фиксиран размер – глоба от 2 000 и наказание лишаване от право да се управлява МПС за срок от 24 месеца. При този законодателен подход съдът не намира за нужно да излага мотиви дали АНО се е съобразил с изискванията за индивидуализация на наказанията, т.е. дали правилно е отчел наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Единствено следва да се посочи, че наказанията са наложени в размерите, предвидени в ЗДвП, т.е. законосъобразно.

При този изход на делото в полза на ОДМВР П., към което учреждение принадлежи АНО, издал обжалваното НП, следва да се присъди претендираното от главен юрисконсулт Пенова юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 100 лева, преценявайки фактическата и правна сложност на делото.

По изложените съображения РС – П., на основание чл.63 ал.2, т.5 от ЗАНН ,

РЕШИ:

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 23-0340-001022 /18.10.2023 г. , издадено от Началник към РУ в ОДМВР П., РУ - С. , с което на Е. М. Т. с ЕГН:

********** , на основание чл.174, ал.3 предложение 2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 2 000 (две хиляди) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 (двадесет и четири) месеца, като законосъобразно.

ОСЪЖДА Е. М. Т. с ЕГН: ********** , адрес: гр. В., обл. П., ул. „Ч.п.“ № 26 да заплати на Областна дирекция на МВР П., представлявана от директор, адрес: гр. П., пл. „С.“ № 3, сума в размер на 100,00 (сто) лева – юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Пазарджишкия административен съд.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________ 5