Решение № 237 от 30.05.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 237 гр. Пазарджик, 30.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Ил. Димитрова

Членове:

Албена Г. Палова

Иванина Игн. Иванова като разгледа докладваното от Иванина Игн. Иванова Въззивно гражданско дело № 20255200500362 по описа за 2025 година

Производство по чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по постъпила жалба с вх. № 3139/19.03.2025 г., от Г. М. У. длъжник в изпълнителното производство, чрез адв. З. от АК- В.Т., против Постановление от 17.02.2025г. по изп.дело № 27/2025г. по описа на ЧСИ М.А. с рег. № *** и район на действие Окръжен съд – Пазарджик, с което ЧСИ А. е отказала да уважи молбата на длъжника за прекратяване на производството по изпълнителното дело поради липса на предпоставките по чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК за това.

В жалбата се поддържа, че отказът е незаконосъобразен и неправилен и се иска отмяната му. Твърди се, че е налице нарушение на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК, тъй като длъжникът е изпълнил доброволно задълженията си към взискателя по издадената заповед № 34120/30.10.2024г. по ч.гр.д. № 61951/2024г. по описа на СРС още на 25.06.2024г., т.е. преди образуване на заповедното производство, респ. на изпълнителното дело, като му е заплатил обективираните в заповедта суми, представляващи поети от него задължения по договор за поръчителство от 22.05.2024г. С оглед обстоятелството, че присъдената със заповедта за изпълнение и изпълнителния лист сума е била 1 заплатена на взискателя още преди връчването на поканата за доброволно изпълнение на длъжника, жалбоподателят счита, че е налице основанието по чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК за прекратяване на изп.производство, като също така следвало да се приеме, че същият не дължи и разноските по изпълнителното дело. С тези доводи моли да бъде отменено обжалваното постановление и вместо него да бъде прекратено изп.дело № 27/2025г. по описа на ЧСИ М.А.. С жалбата се иска от съда да постанови да не се извършват принудителни действия по посоченото изп.дело до приключване на производството пред въззивния съд, която искане на жалбоподателя съдът намира за такова по реда на чл. 438 ГПК за спиране на изпълнителното производство до произнасянето по жалбата. Към жалбата се представят като писмени доказателства копия от платежни нареждания и договор на поръчителство от 22.05.2024г., които документи са приложени и по изпълнителното дело, както и се прави искане за назначаване на счетоводна експертиза, която да установи, че сумата по издадения изпълнителен лист е заплатена от длъжника на 25.06.2024г. по сметка на взискателя.

В срок е постъпило писмено възражение от взискателя „Вип Рента“ ЕООД, в което се изразява становище за неоснователност и недоказаност на жалбата. Сочи се, че от представените от длъжника платежни нареждания не се установява плащане на задължението му по издадената заповед за изпълнение.

В мотивите към обжалваното изпълнително действие, депозирани в съответствие с чл. 436, ал. 3 от ГПК, ЧСИ А. поддържа, че жалбата е допустима, но неоснователна. Прилага копие от изпълнителното дело.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и материалите по делото, намира следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, срещу акт на съдебния изпълнител, подлежащ на съдебен контрол (отказ да прекрати изпълнителното производство по чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК), от легитимирано лице (длъжник по изпълнителното дело), поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Изпълнително дело № 27/2025г. по описа на ЧСИ М.А. е образувано след прехвърлянето му от ЧСИ Р.М., пред която, по молба от 04.11.2024г. на 2 взискателя „Вип Рента“ ЕООД, ЕИК 114635224, първоначално е било образувано изп.дело № 2652/2024г. против длъжниците „Рус-Бул Инвест“ ЕООД, ЕИК 202189936, Г. М. У. и М.Г.У.. Към молбата са приложени Заповед № 34120/30.10.2024г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и Изпълнителен лист от 30.10.2024г., издадени по ч.гр.д. № 61951/2024г. по описа на СРС, за сумите от 85535,80 лв., представляваща общ сбор от задължения по договор за поръчителство от 22.05.2024г. с нотариална заверка на подписите, ведно със законната лихва за периода от 17.09.2024г. до изплащане на вземането, държавна такса в размер на 1710,72 лв. и адв.възнаграждение в размер на 3746 лв. Вземането произтича от неизпълнение на договор за поръчителство от 22.05.2024г. с нотариална заверка на подписите, установяващ поето от длъжниците поръчителство за задължения на „Банкя Резиденс“ ООД и „Колвир Балканс“ АД към взискателя „Вип Рента“ ЕООД по сключени между тях договор за наем № 2022-1/07.07.2022г., договор за наем № 2022-2/03.10.2022г., договор за наем 2022-3/03.10.2022г. и договор за наем № 2018-2/16.04.2018г.

На 12.11.2024г. на длъжниците са връчени покани за доброволно изпълнение с приложени към тях копия от заповедта за изпълнение, срещу която никой от длъжниците не е подал възражение в законоустановения срок, включително не е подадено и възражение по чл. 414а ГПК, както и жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение. Спрямо длъжниците впоследствие са извършени множество изпълнителни действия и са приложени различни способи за принудително изпълнение, като конкретно по отношение на жалбоподателя Г. У. са наложени запор на лек автомобил негова собственост, запори на банковите му сметки и на получаваното от него трудово възнаграждение, както и са възбранени земеделски земи негова собственост. С последващо постановление на ЧСИ е наложена възбрана върху собствения на длъжника „Рус-Бул Инвест“ ЕООД, с управител длъжника Г. У., недвижим имот ПИ с пл.№ 526, за който е отреден УПИ Х-за хотел и ресторант, в кв. 10 по действащия план на с. Б., общ. П., ведно с построената в имота сграда. На длъжниците са изпратени съобщения за насрочения на 18.02.2025г. опис на недвижимия имот.

Непосредствено след получаване на съобщенията, на 11.02.2025г. е постъпила молба от длъжника Г. У. с искане за прекратяване на изп. дело на 3 основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК. Изложените доводи са идентични с тези, посочени и в жалбата му, предмет на настоящото производство. Към молбата са приложени 10 броя копия от платежни нареждания от 25.06.2024 г., видно от които длъжникът е превел по сметка на „Вип Рента“ ЕООД сумата в общ размер от 84131,25 лв. В платежните нареждания са вписани различни основания за извършване на преводите: „по договор за наем № 2 Колвир Балканс“, „неустойки по договор за лизинг №01016922/0011 Брик ООД“, „префактуриране данък МПС Брик ООД“, „остатъчна стойност по договор за лизинг №01016922/0011 Брик ООД“, „префактуриране ел.фишове“, „неустойки по договор № 2 и № 3 Банкя Резидънс ООД“, „за наем № 2 и №3“, „адвокатски хонорари“, „по договор за наем № 2 и № 3 Банкя Резидънс ООД“, „по договор за наем № 2 и № 3“.

Взискателят е подал становище по молбата на длъжника за прекратяване на изп.производство, в което е посочил, че преведените суми от длъжника Г. У. не са за погасяване на задължението му по издадената заповед за незабавно изпълнение и изп.лист от 30.10.2024г. във връзка с договора за поръчителство.

При така приетото от фактическа страна, съдът намира, че жалбата е неоснователна.

За да бъде прекратено изпълнителното производство следва да се установи, че е налице някоя от изрично посочените в чл. 433, ал. 1, т. 1- т. 8 от ГПК хипотези. Длъжникът твърди, че в разглеждания казус е налице фактическия състав на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК. Според посочената разпоредба изпълнителното производство се прекратява, в случай че длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство. Нормата е императивна и не предполага възможност за избор от страна на съдебния изпълнител. Напротив, при представяне от страна на длъжника на някое от сочените платежни документи, съдебният изпълнител е задължен да прекрати производството.

В случая, от представените платежни нареждания действително се установява, че жалбоподателят, преди образуване на изпълнителното производство, е направил парични преводи по сметка на взискателя, който от своя страна също не оспорва това обстоятелство. По тази причина е 4 неоснователно направеното с жалбата доказателствено искане за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза.

От тези платежни нареждания, обаче, не се установява изпълнение на задължението на длъжника по договора за поръчителство от 22.05.2024г.

(предмет на принудително изпълнение по настоящото изп.дело), доколкото в тях са вписани различни основания за паричните преводи, от които не би могъл да се направи този категоричен извод. Наред с това, видно от вписаните основания в платежните нареждания, с някои от тях се погасяват задължения на дружество, различно от тези, за които длъжникът се е задължил да поръчителства. А също така, като общ сбор преведената по сметка на взискателя сума е по-ниска и не покрива общия размер на задължението на длъжника за главница по договора за поръчителство.

Поради това не е налице хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК, която се прилага само в случаи, при които от представените платежни документи може да се направи несъмнен и категоричен извод, че същите установяват заплащане именно на задължението по изпълнителния лист. Ако такъв извод не може да се направи, то изпълнителното дело следва да продължи и не следва да се прекратява. По този начин не се накърняват правата нито на взискателя да удовлетвори притезанието си, нито тези на длъжника, който не е лишен от възможността да установи в отделно исково производство, че твърдените от него плащания са за погасяване на конкретното негово задължение по изпълнителния лист.

С оглед изложеното, постановеният отказ на ЧСИ А. да прекрати изпълнителното дело, обективиран в постановлението от 17.02.2025г., е правилен и законосъобразен, а подадената срещу него жалба следва да се остави без уважение, като неоснователна. Предвид извода за неоснователност на подадената жалба, настоящият състав намира за неоснователно и направеното от жалбоподателя особено искане за спиране на изпълнителното производство.

Предвид гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 3139/19.03.2025 г. от Г. М. У. 5 длъжник в изпълнителното производство, против Постановление от 17.02.2025г. по изп.дело № 27/2025г. по описа на ЧСИ М.А. с рег. № *** и район на действие Окръжен съд – Пазарджик, с което ЧСИ А. е отказала да уважи молбата на длъжника за прекратяване на производството по изпълнителното дело поради липса на предпоставките по чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя Г. М. У. за спиране на изпълнителното производство по изп.д. № 27/2025г. по описа на ЧСИ М.А..

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6