Определение № 2156 от 28.01.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2156 гр. София, 28.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-И, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефан Ис. Шекерджийски

Членове:

П. В. Боснешки

Ивайло Димитров като разгледа докладваното от П. В. Боснешки Въззивно частно гражданско дело № 20261100500517 по описа за 2026 година

Производството по делото е по чл. 274, ал.1, т.1 и сл. от ГПК.

Производството по делото е образувано по жалба с вх.№400477/05.12.2025г. на СРС, подадена от П. И. П., ЕГН:********** и адрес: гр.София, жк. **** чрез адв.Р.С. от САК, Определение №47599/17.11.2025г. по гр.д.№21625/2025г., с което е прекратено производството по делото.

В частната жалба се излагат съображения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на атакувания съдебен акт. Твърди се, че районният съд неправилно е лишел жалбоподателя от право на издръжка, което му се дава по реда на чл.150 СК. Счита, че производството по делото е допустимо, поради което и иска обжалваното определение да бъде отменено, като съдът постанови акт по същество, с който да уважи така предявения иск.

В законоустановения срок е постъпил отговор на частната жалба от И. П. И., с който се твърди, че жалбата е неоснователна и обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, преценявайки доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК и от надлежна страна.

Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

Към датата на подаване на исковата молба ищецът П. И. П., ЕГН:**********, е бил непълнолетен, но същият е навършил пълнолетие на 08.08.2025г.

С Решение №20023425 от 26.01.2021г. по г.д.№ 7144/2020 година по описа на СРС, 85 сьстав, бащата И. П. И. е осъден да заплаща на тогава малолетния си син П. И. П., чрез неговата майка В.Р.В., ежемесечна издръжка в размер на 200лв., считано от 11.02.2019г. до настъпване на обстоятелства за нейното прекратяване или изменение.

С разпореждане на СРС от 17.10.2025г., производството по делото е оставено без движение, като са дадени и изрични указания на ищеца за отстраняване нередовностите на исковата молба.

С молба от 07.11.2025г. ищецът П. И. П., чрез адв. С., е уточнил, че се касае за 1 определяне на първоначална издръжка, считано от 15.09.2021г.- датата на смъртта на неговата майка, до завършване на средното си образование, ведно със законната лихва върху всяка сума до окончателното и изплащане.

Предвид гореизложената фактическа обстановка настоящият въззивен състав намира за правилен извода на първоинстанционния съд, че за периода до навършване на пълнолетие от ищеца, а именно до 08.08.2025г., има влязло в сила Решение №20023425 от 26.01.2021г. по г.д.№ 7144/2020 година по описа на СРС, 85 сьстав, с което вече е присъдена първоначална издръжка. Следователно действа забраната на чл. 299, ал. 1 от ГПК, съгласно която спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван, освен в случаите, когато законът разпорежда друго, поради което и производството по делото е недопустимо.

С молбата си от 07.11.2025г., ищецът, вместо да конкретизира първоначалните обстоятелства, навежда нови обстоятелства и формулира ново искане към съда, а именно че ищецът в момента учи в 12-ти клас, като претендира издръжка от баща си до завършване на средното си образование. В хода на производството ищецът е навършил пълнолетие. По същество ищецът е изменил и основанието и петитума на иска, като е изложил такива на иск по чл.144 СК. Искът за издръжка на навършило пълнолетие лице от негов родител намира своето основание в чл. 144 СК, като предпоставките за уважаването му са различни от тези по чл. 143, ал. 2 СК.

Съгласно чл.144 от СК родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават без особени затруднения.

В процесния случай ищецът е изменил и основанието и петитума на иска, което е забранено предвид разпоредбата на чл.214 ГПК.

Съгласно постоянната съдебна практика, намерила израз в Определение №3842/28.07.2025г. на ВКС по ч. гр. д. № 634/2025 г., IV г. о., ГК, независимо от формата, в която е предприето, изменението на иска не може да има за последица цялостна промяна на предмета на делото, въведен с първоначалната искова молба. Аргументът за това разрешение се съдържа в чл. 214, ал. 1, изр. 2 ГПК, който не допуска едновременна промяна на основанието и на отправеното до съда искане за защита. Ищецът не може под формата на изменение на иска да въведе като предмет на делото ново спорно правоотношение, предявявайки срещу същия ответник изцяло нов иск с основание и петитум, различни от тези на предявения с исковата молба първоначален иск.

Предвид гореизложеното определение следва да бъде потвърдено.

Настоящето определение е изключено от касационен контрол поради ограничението на чл. 274, ал. 4 ГПК, вр. чл. 280, ал.3, т.2 ГПК. Съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК, не подлежат на обжалване онези въззивни определяния, с които се прегражда развитието на граждански дела, образувани по искове, решенията по които не биха подлежали на касационно обжалване.

Предвид изложеното и на основание чл. 278, ал. 2 ГПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА

Определение

№47599/17.11.2025г.

2 по гр.д.№21625/2025г. на

Софийски районен съд, 84 състав, с което е прекратено производството по делото.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3