Определение № 2901 от 18.11.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2901 гр. Бургас, 14.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова като разгледа докладваното от Радостина П. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20242100501634 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 121 вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба от М. Б. М., ЕГН: ********** и В. В. М., ЕГН:

**********, двамата съпрузи от ***** против определение № 1002 от 02.10.2024 г. постановено по гр.д. № 1114/2024 г. по описа на Районен съд- Несебър, с което производството по делото е прекратено на основание чл. 118, ал. 2 от ГПК и делото е изпратено по родова подсъдност на Административен съд-Бургас.

В частната жалба се излагат оплаквания, че обжалваното прекратително определение е незаконосъобразно и неправилно и противоречи на нормата на чл. 71, ал. 1 от ЗЗДискр. Възразява се, че позовавайки се на определение № 12 от 15.02.2013г. на смесен петчленен състав на ВАС и ВКС по адм. д. № 2/2013г. неправилно районният съд е е счел, че по правилата на родовата подсъдност компетентен да разгледа исковата молба е Адм.съд – Бургас. Посочва се, че в глава четвърта, раздел втори от ЗЗЗДискр. е уредено съдебното производство, което е извън това по раздел първи, в който е уредено производството пред Комисията за защита от дискриминация. Цитирайки нормата на чл. 71, ал. 1 от ЗЗДискр. жалбоподателите счита, че в закона ясно и точно е определена компетентността на районния съд по исковете по чл. 71, ал. 1, т. 1 – 3 от ЗЗДискр. Сочи се, че в този смисъл е и Тълкувателното постановление № 1/2019г. на ВКС и ВАС, в което е разяснено, че исковете с правна квалификация по чл. 7, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗДискр., а също и тези по т. 3 на чл. 7 от ЗЗДискр. са подсъдни на районен съд независимо дали се предявява иск само по някоя от точките или са предявени в условията на обективно съединяване и трите иска по чл. 71, ал. 1 от ЗЗДискр. Излага се, че цитираното от РС-Несебър определение не съответства на горепосоченото тълкувателно постановление. Иска се отмяна на атакуваното прекратително определение, с което делото е изпратено на Адм. съд-Бургас и връщането му за разглеждане от РС-Несебър.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата, приложените по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира следното:

Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК, подадена е от 1 легитимирани лица, против подлежащ на въззивна проверка първоинстанционен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

От фактическа страна, въззивният съд намира следното:

Производството пред РС- Несебър е образувано по исковата молба М. Б. М., действаща лично и като представител на съпруга си В. В. М. против Община Поморие, представлявана от кмета Иван Алексиев, Иван Алексиев, в качеството му на Кмет на Община Поморие и М. Музакова, в качеството й на директор на общинско предприятие „Стопанисване и управление на общински имоти“ при Община Поморие, с искане съдът да постанови решение, с което на основание чл.71, ал. 1, т.1-т.3 от Закона за защита от дискриминация: 1/. да приеме за установено, че спрямо ищците е извършена от страна на ответниците – длъжностни лица дискриминация и умишлено упражнен психически тормоз;

2/. да бъдат осъдени ответниците да преустановят нарушенията си, включително и на собствената си Наредба и да се въздържат в бъдеще от по-нататъшни нарушения и 3/. да бъдат осъдени солидарно ответниците Община Поморие, кмета на Община Поморие и Директора на ОП „СУОС“ М. Музакова да заплатят по равно на всеки един от ищците обезщетение общо в размер на 10000 лв., от които 2000 лв. – за причинени имуществени вреди и 8000 лв. – за причинени неимуществени вреди, предвид влошеното им здравословно състояние в резултат на дискриминацията и упражнения върху двамата тормоз, ведно със законната лихва, считано от деня на завеждане на исковата молба – 16.08.2024г. до окончателното изплащане на сумата.

С обжалваното определение като е приел, че в случая се касае за искове за установяване на нарушения, за преустановяване на дискриминационно третиране и за обезщетения за вреди, произтичащи от действия на органи, осъществяващи държавна власт, първоинстанционният съд е счел, че компетентен да разгледа делото е съответния административен съд, а при искове за обезщетения за вреди, произтичащи от отношения на равнопоставеност между субектите, делата са подсъдни на общите съдилища. По тези съображения, позовавайки се и на определение № 12 от 15.02.2013г. на смесен петчленен състав на ВАС и ВКС по адм. д. № 2/2013г. първата инстанция е приела, че образуваното пред Районен съд – гр.Несебър съдебно производство следва да бъде прекратено като процесуално недопустимо и същото следва да бъде изпратено по подсъдност на Административен съд – Бургас.

Настоящата инстанция счита, че в случая компетентен да разгледа предявените искове е районният, а на административният съд, поради което намира частната жалба за основателна, по следните съображения:

Видно от изложените в исковата молба фактически твърдения, ищците основават предявените от искове на обстоятелства, свързани с доводи за проявено спрямо тях дискриминационно отношение от незаконосъобразно упражнена административна дейност на ответниците, поради което исковите им претенции намират своето правно основание по чл. 71, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от Закона за защита от дискриминация.

Съгласно от Тълкувателно постановление № 1 от 16.01.2019 г. по тълк. д. № 1 от 2016 г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, исковете с правна квалификация чл. 71, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от Закона за защита от дискриминация за установяване на нарушението по този закон, респективно за осъждане на ответника да преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения, както и искът за обезщетение за вреди, са подсъдни на районния съд. Със същото тълкувателно постановление е обявено за изгубило актуалност Тълкувателно постановление № 2/2014 г. от 2

19.05.2015 г. по т. дело № 2/2014 г. на ВКС и ВАС в частта му по т. 4, с която е било прието, че делата по искове за вреди от нарушение на права на граждани, свързани с равенство в третирането, причинени от незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица, са подсъдни на административните съдилища и когато не е проведено производство по раздел първи от Закона за защита от дискриминация.

Предвид изложеното, се налага извода, че след приемането на Тълкувателното постановление № 1 от 2019 г. ВКС и ВАС компетентен да се произнесе по предявените искове по чл. 71, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от Закона за защита от дискриминация е Районен съдНесебър.

За да постанови обжалваното прекратително определение, районният съд се е позовал на съдебна практика, обективирана в определение № 12 от 15.02.2013г. на смесен петчленен състав на ВАС и ВКС по адм. д. № 2/2013г., която обаче е в противоречие с последващата задължителна и понастоящем съдебна практика съгласно Тълкувателно постановление № 1/2019 г. на ВКС и ВАС.

Ето защо, първоинстанционното определение за прекратяване на делото поради неподсъдност на общите граждански съдилища на предявените искове по чл. 71, ал. 1, т. 1, т.

2 и т. 3 от Закона за защита от дискриминация следва да бъде отменено като постановено в противоречие със задължителната съдебна практика, установена с Тълкувателното постановление № 1 от 2019 г. ВКС и ВАС и делото следва да бъде върнато на Районен съдНесебър за продължаване на съдопроизводствените действия.

Мотивиран от горното и на основание чл. 121 от ГПК, Бургаският окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 1002 от 02.10.2024 г. постановено по гр.д. № 1114/2024 г. по описа на Районен съд- Несебър.

ВРЪЩА делото на РС- Несебър за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3