Определение № 237 от 18.10.2023, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 237 гр. Шумен, 17.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румяна В. Райкова

Членове:

Светлин Ем. Стефанов

Димчо Ст. Луков като разгледа докладваното от Димчо Ст. Луков Въззивно частно наказателно дело № 20233600600510 по описа за 2023 година

Производство по чл. 243 ал. 7 от НПК.

С определение № 462/21.09.2023 г. по ЧНД № 1864/23 г. ШРС е оставил без разглеждане като процесуално недопустима жалбата на В. В. Д. против постановление от 23.05.2023 г. на ШРП с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 183/2021 г. на ОД МВР гр. Шумен, водено за престъпление по чл. 290 ал. 1 от НК.

Срещу така постановеното определение на Шуменският районен съд в законоустановения срок от В. В. Д., чрез повереника си – адв. И.Г.Т. от ШАК е депозирана жалба. В същата жалбоподателя намира определението на ШРС за неправилно и незаконосъобразно, тъй като първоинстанционния съд неправилно е приел, че Д. не притежава качеството на пострадал. От друга страна – излагат се доводи за неправилност на прекратителното постановление на ШРП. Прави искане за отмяна на определението и постановлението на ШРП и връщане на делото на прокурора за продължаване на разследването.

С атакуваното определение ШРС е приел, че жалбоподателя не е сред лицата визирани в разпоредбата на чл. 243 ал. 4 от НПК които имат право на жалба срещу постановленията на прокуратурата за прекратяване на наказателното производство. За да достигне до този извод първоинстанционния съд е приел, че фигурата на пострадал възниква за лицата които са претърпели вреди, които вреди са елемент от обективната страна от състава на престъпление посочено в особената част на НК. Изложил е доводи, че обект на посегателство на престъплението по чл. 290 ал. 1 от НК обществените отношения, свързани със съдебната власт и конкретно с авторитета на правосъдните органи, тъй като 1 имат за свой родов подобект правосъдната дейност, като кръгът от обществени отношения, които се засягат с осъществяването на това престъпление, поначало не е свързан с причиняване на съставомерна вреда от имуществен или неимуществен характер на определено лице. Посочил е и съдебна практика в този смисъл. Предвид изложеното първоинстанционния съд приел, че жалбата е процесуално недопустима, като подадена от лице което няма право на жалба по смисъла на чл. 243 ал. 4 от НПК и на това основание оставил жалбата без разглеждане.

ШОС при преценка на атакуваното определение на ШРС, намира същото за правилно и законосъобразно.

ШОС намира изводите на първата инстанция за законосъобразни и правилни, тъй като са в унисон с константната съдебна практика и теория по този въпрос. Пострадал от престъплението съгласно разпоредбата на чл. 74 от НПК е лицето, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението и което има право да встъпи в наказателния процес като граждански ищец и частен обвинител. Престъплението по чл. 290 ал. 1 от НК се намира в Глава VІІІ раздел ІІІ от НК , регламентираща обществените отношения свързани с нормалното упражняване на правосъдната дейност и авторитета на органите на съдебната власт. При осъществяване на състава на това престъпление не съществува фигурата на пострадало лице, тъй като не настъпват имуществени и/или неимуществени вреди за конкретно лице причинени пряко и непосредствено от престъплението, поради което и то не може на самостоятелно основание да повдига и поддържа обвинение срещу дадено лице. Ето защо липсва процесуална правоспособност по смисъла на чл. 243 ал. 3 от НПК за В. Д. да подаде жалба срещу постановлението за прекратяване на наказателното производство до съда, поради което и правилно жалбата му е оставена без разглеждане от ШРС, а делото е прекратено. В аспекта на гореизложеното, настоящата съдебна инстанция счита, че при престъплението лъжесвидетелстване посочената по - горе връзка на непосредствено накърняване на права е невъзможна.

Посоченото води до извод, че липсва пряката и непосредствена връзка между деянието, предмет на производството и твърдяното накърняване на правната сфера на жалбоподателя, поради което същият не може да има качеството на пострадал, съответно да бъде активно процесуално легитимиран да обжалва постановлението за прекратяване на наказателното производство.

Жалбоподателят обаче има право да потърси защита на своите права и законни интереси, които счита за нарушени по два различни пътя, съобразно законодателството на Р.

България. Единият е по линия на служебния, йерархичен контрол установен в дейността на Прокуратурата на Р. България като орган, единствено оправомощен да повдига и поддържа обвинение за престъпления от общ характер, каквото е и регламентираното в чл. 290 от НК.

Тази възможност е изрично предвидена в чл. 243 ал. 10 от НПК, чрез обжалване на прокурорския акт пред прокурор от по - горестоящата прокуратура. Другият път на защита за жалбоподателя е да иска обезщетяване на вреди от деянието по гражданско правен път, 2 по общия исков ред пред съд.

Предвид гореизложеното ШОС приема атакуваното определение за правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 462/21.09.2023 г. по ЧНД № 1864/23 г. с което ШРС е оставил без разглеждане като процесуално недопустима жалбата на В. В. Д. против постановление от 23.05.2023 г. на ШРП с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 183/2021 г. на ОД МВР гр. Нови пазар, водено за престъпление по чл. 290 ал. 1 от НК.

Определението е окончателно.

На осн. чл. 340 ал. 2 от НПК да се изпрати съобщение на страните за изготвеното определение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3