Решение № 1413 от 15.12.2021, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1413 гр. Велико Търново, 15.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: АННА ДИМОВА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЧЕВА като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело № 20214110102370 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на „Дипеста“ ООД – град Велико Търново, чрез адв. Ал. Ч. - ВТАК, срещу Н. СТ. Н.. Процесуалният представител на ищеца развива съображения, че на 15.05.2015 година, в град Велико Търново, ответникът е издал запис на заповед в полза на ищеца за сумата в размер на 4 500 лева, с падеж 20.07.2015 година. Посочва, че на 20.06.2018 година Н.Н. е заплатил по записа на заповед сумата в размер на 1 000.00 лева, а на 30.05.2020 година – сумата в размер на 1 500.00 лева. Твърди, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, кредиторът „Дипеста“ ООД – град Велико Търново се е снабдил със Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, издадени по Ч.гр.д. № 1736/2021г. на ВТРС, срещу които длъжникът е подал възражение. Посочва, че след издаване на заповедта за изпълнение ответникът е заплатил по банков път и сумата в размер на 700.00 лева. Направено е искане да бъде прието за установено по отношение на Н. СТ. Н., че дължи на „Дипеста“ ООД – град Велико Търново сумата в размер на 1 300.00 лева, представляваща задължение по запис на заповед, издаден на 15.05.2015 година, с падеж 20.07.2015 година, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед № 775 за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК 1 от 24.06.2021 година и изпълнителен лист по Ч.гр.д. № 1736/2021 година на ВТРС.

Претендира да бъдат присъдени направените от дружеството разноски по делото както в исковото, така и в заповедното производство.

Препис от исковата молба е връчен редовно на ответника по делото, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Процесуалният представител на ответника оспорва изцяло предявения иск както по основание, така и по размер, като навежда възражение за изтекла погасителна давност на вземането по процесния запис на заповед, доколкото с оглед разпоредбите на чл. 537 ТЗ, във връзка с чл. 531, ал. 1 ТЗ давността е изтекла на 20.07.2018 година с изтичането на тригодишния срок от настъпване на падежа на записа на заповед. Твърди, че на посочените в исковата молба дати 30.05.2020 година и 20.06.2018 година ответникът е бил в чужбина и не е плащал посочените суми нито лично, нито чрез трето лице.

Навежда доводи, че единствената сума, която е платена от ответника е сумата в размер на 700.00 лева, преведена от него по банкова сметка на ищцовото дружество, но едва след като давността вече е била изтекла. Направено е искане предявеният по делото иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендира да бъдат присъдени направените от ответника разноски по делото.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Няма спор по делото, а и от приложения по Ч.гр.д. № 1736/2021 година на ВТРС Запис на заповед /л. 7 от Ч.дело/, се установява, че на 15.05.2015 година Н. СТ. Н., като издател по записа на заповед, неотменимо и безусловно се е задължил, без протест и разноски да заплати на „Дипеста“ ООД – град Велико Търново сумата в размер на 4 500.00 лева. Посочен е и падежът по ценната книга – на 20.07.2015 година. В документа е посочено мястото на издаване, както и начинът на плащане – по банкова сметка на поемателя, с посочен в ценната книга IBAN на последния.

По делото са приложени и Приходни касови ордери от 20.06.2018 година и от 30.05.2020 година /л. 4 и 5 от Ч.дело/ за сумата в размер общо на 2 500.00 лева, както и Данни от тахографски лист от 30.05.2020 година на Н.Н., Карта на водач на Н.Н. № 281372361 от 15.03.2018 година, Заповед № 87/03.04.2018 година и Разпечатка с данни от тахографска карта за 20.06.2018 година /л. 14 и 15; 29 и 30/.

От приложеното заверено копие на Извлечение № 112 от 24.06.2021 година от банкова сметка на „Дипеста“ ООД, издадено от „Уникредит Булбанк“ АД /л. 5 от делото/ се установява, че на 23.06.2021 година Н. СТ. Н. е превел по сметка на ищцовото дружество сумата в размер на 700.00 лева за погасяване за задължението му по записа на заповед. Обстоятелство, което не само не се оспорва, а и е признато от ответника, чрез процесуалния му представител, в отговора на исковата молба.

В проведеното на 25.11.2021 година са събрани гласни доказателства.

2

Свидетелят К. Т. Д. заявява, че е съпруга на управителя на ищцовото дружество, както и че живеят във Велико Търново на ул. „Оборище” № 10 Г, а Н. СТ. Н. живее в съседния вход на същия блок, и го познава. Посочва, че Н. дължи от 2015 година 4 500.00 лева на дружеството на съпруга й. Дружеството има бензиностанция и той зареждал там, като тя работи на бензиностанцията и всеки ден или през ден е там.

Заявява, че тази сума от 4 500.00 лева той я натрупал и след това приключил със зарежданията и им подписал запис на заповед, че наистина дължи тези пари. Посочва, че през 2018 година имало плащане от 1 000.00 лева, но не си спомня дали е била при плащането и не знае от кого точно са предадени парите и са стигнали до управителя на бензиностанцията. След това през 2020 година имало още едно плащане от 1 500.00 лева, но отново не си спомня дали е присъствала. Парите пак са предадени и са стигнали до управителя. Заявява, че тъй като са комшии, редовно го виждат пред входа и го питали какво става, кога ще плати, а той отговарял, че е в затруднено положение, че ще плати и да го изчакат още малко. Преди година пак го срещнали пред блока и го попитали какво става, а той казал, че знае, че им дължи пари, но е претърпял инсулт или инфаркт и е в тежко положение. Посочва, че никога не е отричал, че ги дължи и винаги е казвал да го изчакат още малко. След предявяване на приложените по делото приходни касови ордери свидетелката заявява, че почеркът и подписът са на съпруга й.

Свидетелят Д. С. Д. посочва, че е съдружник в ищцовото дружество, като брат му П. С. Д. е съдружник и управител на същото, както и че познава ответника, който живее в кв. „Колю Фичето” на „Оборище” № 10. Заявява, че той дължи пари на дружеството, тъй като преди време е бил клиент на бензиностанцията и имал служебни автомобили, които зареждали гориво на отложено плащане, като след известно време спрял да плаща. Посочва, че той не отричал, че дължи парите, обещавал, че ще плати и така минало много време. Заявява, че Н. подписал запис на заповед през 2015 година за тези пари в размер на 4 500.00 лева, след което правил частични плащания, на които той не е присъствал и не може да кажа дали тези плащания са правени лично от него или от някой друг. Посочва, че през 2018 година имало някакво плащане, после пак след 2 години след дълги разговори по телефоните. Н. никога не е отричал, че ги дължи тези пари и обещавал, че ще ги плати.

Свидетелят Д. С. Н. заявява, че е брат на ответника, както и че познава П. С. Д., тъй като са комшии и работи на бензиностанция „Дипеста”. Посочва, че последно разговаряли пред блока им в началото на юни 2021 година и му казал, че брат му му дължи пари от 2015 година. Заявява, че и преди това е чувал от брат си, че му дължи пари, но не знае за каква сума става въпрос и дали брат му е подписвал документ за такава сума. Заявява, че преди 2021 година не е давал пари нито на дружеството, нито на управителя, както и че брат му също не е плащал, тай като няма откъде да плати.

Посочва, че когато се видели с П., той казал брат му да му се обади и да се разберат.

Звъннал на брат си и той му казал, че ще се обади, че му дължи пари и че ще се 3 разберат да му преведе някаква част от сумата и евентуално като се прибере в България, да му даде останалата част от парите. Заявява, че след това му е превел 700.00 лева. Посочва, че в края на март, началото на април 2018 година брат му заминал за Германия и се върнал в края на август 2018 година, като през това време карал тир вътрешно в Германия.

От приложеното към делото Ч.гр.д. № 1736 по описа на Районен съд – Велико Търново за 2021 година се установява, че във връзка с подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК на 24.06.2021 година са издадени Заповед № 775 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника Н. СТ. Н. за сумата в размер на 2 000.00 – главница по Запис на заповед от 15.05.2015 година, с падеж – 20.05.2015 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 15.06.2021 година до окончателното изплащане на задължението, както и сумата в размер на 340.00 лева, представляваща направени по делото разноски. Заповедта за изпълнение е връчена редовно на длъжника, който в срока по чл. 414 ГПК е подал възражение срещу нея, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК на заявителя е указано, че може да предяви иск за вземането си.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск за установяване вземането на ищеца към ответника е процесуално допустим, доколкото е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, връчена на длъжника, който в срока по чл. 414 ГПК е подал възражение срещу заповедта, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК на заявителя е указано, че може да предяви иск за установяване на вземанията си. Същият има за предмет посочените в заповедта за изпълнение суми.

Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е установяване съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на посоченото в нея основание. В този смисъл, за да бъде уважен предявеният по делото иск е необходимо в условията на пълно и главно доказване ищецът да установи, че в негова полза е издаден редовен от външна страна запис на заповед, действителен като едностранна абстрактна правна сделка, вземането по който е станало изискуемо. В тежест на ответника по делото е да докаже възраженията срещу предявения иск, включително чрез провеждането на насрещно доказване за наличие на факти, които да изключват, унищожават или погасяват претендираното вземане, а именно изтекла погасителна давност на вземането, в какъвто смисъл са и дадените с Определение № 1719 от 28.09.2021 година на съда по делото указания във връзка с разпределението на доказателствената тежест в процеса.

4

Не е спорно между страните по делото, а и от приложения по Ч.гр.д. № 1736/2021 година на ВТРС Запис на заповед /л. 7 от Ч.дело/, се установява, че на 15.05.2015 година Н. СТ. Н., като издател по записа на заповед, неотменимо и безусловно се е задължил, без протест и разноски да заплати на „Дипеста“ ООД – град Велико Търново сумата в размер на 4 500.00 лева. Посочен е и падежът по ценната книга – на 20.07.2015 година. В документа е посочено мястото на издаване, както и начинът на плащане – по банкова сметка на поемателя, с посочен в ценната книга IBAN на последния.

Следва да се има предвид, че приложеният по делото запис на заповед, на който ищецът основава вземането си, отговаря на изискванията на закона за форма и съдържание и е валиден. Съгласно разпоредбата на чл. 535 ТЗ записът на заповед следва да съдържа: наименованието "запис на заповед" в текста на документа; безусловно обещание да се плати определена сума пари; падеж; място на плащане; името на лицето, на което трябва да се плати; дата и място на издаване и подпис на издателя. По своята правна същност, записът на заповед е едностранно волеизявление, облечено в законоустановена писмена форма, с посочено в чл. 535 ТЗ съдържание.

Съгласно чл. 536, ал. 1 ТЗ, документ, който не съдържа някои от реквизитите, посочени в чл. 535, не е запис на заповед, освен в случаите на ал. 2, 3 и 4. Процесният документ е наименован "запис на заповед" и съдържа това словосъчетание в текста си, издателят е поел безусловно задължение да заплати на поемателя сумата в размер на 4 500.00 лева, от които ищецът претендира само сумата в размер на 1 300.00 лева, посочени са и датата, мястото на издаване, както и начинът на плащане. Падежът е уговорен на определена дата – 20.07.2015 година. По несъмнен начин са индивидуализирани издателят и поемателят по ценната книга.