Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 42 от 04.04.2022, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 42/2022
Вид
Решение № 42
Подписан
04.04.2022
В сила
30.10.2023
Състав
Галина Грозева Арнаудова, Елена Арнаучкова, Румяна Иванова Панайотова-Станчева

Цитирани разпоредби

  • чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 175 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 17, ал. 1, т. 1 · Закон за опазване на земеделските земи
  • чл. 72 · Търговски закон
  • чл. 72, ал. 2 · Търговски закон
  • чл. 73 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. П., 04.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Елена Р. Арнаучкова

Румяна Ив. Панайотова при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно гражданско дело № 20225000500042 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

П.то е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

П.то е образувано по подадената от „К. М.“ АД - П. чрез процесуалния му представител адвокат П.А. въззивна жалба против решение № 260971/03.11.2021 г., постановено по гр.д. № 3341/2015 г. по описа на П.ския окръжен съд – ХХІІ гр.с. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно като постановено при допуснати нарушения на съществени съдопроизводствени правила и на материалния закон и е необосновано по изложените в жалбата съображения, поради което моли съда да го отмени изцяло и да постанови друго решение, с което да уважи предявения от него иск по чл. 59 от ЗЗД като основателен и доказан. Претендира направените по делото пред двете инстанции разноски в пълен обем.

Въззиваемият „М. Д.“ ЕООД – П. чрез процесуалния му представител адвокат К.А. счита, че жалбата е неоснователна, поради което моли съда да потвърди обжалваното решение като правилно. Претендира разноски за въззивното П..

1

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Съдът намира, че жалбата е подадена в срок, изпълнени са и останалите законови изисквания по отношение на нея и същата като ДОПУСТИМА следва да бъде разгледана по същество.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявените от „К. М.“ АД – П. против „М. Д.“ ЕООД – П. обективно кумулативно съединени искове по чл. 59 от ЗЗД. Ищецът твърди, че е собственик на пет сгради с идентификатори ***********, ************, ***********, ******** и ********, намиращи се в поземлен имот с идентификатор ********, които сгради съставляват направена от акционера Н. Д. Д. непарична вноска в капитала на дружеството, уставът на което е вписан с вх.рег. № ***********2012 г., а правата на вносителя се основават на чл. 92 от ЗС и той е признат за техен собственик с два констативни нотариални акта - вх. рег. № ********.2012 г., акт № ******** г. по описа на Агенция по вписванията и вх. рег. № ***********2012 г., акт №1******** по описа на Агенцията по вписванията, които ответникът е ползвал лично или чрез трето лице за периода 20.12.2012 г. - 20.06.2013 г. без основание, поради което моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати обезщетение за ползването без основание на посочените сгради, собственост на ищеца, за посочения период в общ размер на 84 300 лв., от което 52 200 лв. за първата сграда, 13 980 лв. за втората сграда, 16 500 лв. за третата сграда, 1 200 лв. за четвъртата сграда и 420 лв. за петата сграда, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на исковата молба в съда -29.12.2015 г. до окончателното им изплащане. Претендира разноски.

Ответникът „М. Д.“ ЕООД – П. оспорва исковете неоснователни и недоказани и моли съда да ги отхвърли. Твърди, че при апорта е внесена изцяло само сграда с идентификатор ***********, а останалите четири сгради са апортирани само с по ½ ид.ч., но дружеството не е станало собственик на сградите, тъй като вносителят Н. Д. не е бил техен собственик към датата на апорта, защото те са били собственост на „М. Д.“ ООД, на когото Н. Д. ги е продал с договор от 03.08.2006 г., а за процесния период ответникът ползвал част от сградите като техен собственик, но те са били ползвани и от трето лице „Т. и.“ ЕООД по силата на договор за наем.

2

Претендира разноски.

С обжалваното решение са отхвърлени исковете и „К. М.“ АД – П. е осъдена да заплати на „М. Д.“ ООД - П. 7 434 лв. разноски в П.то.

Решението е обжалвано от ищеца изцяло и в своята цялост то е предмет на въззивното П..

При служебната проверка на решението по реда на чл. 269 от ГПК не се установиха пороци, обуславящи неговата нищожност или недопустимост.

По отношение на правилността на обжалваното решение съдът съобрази ограниченията на въззивната дейност съгласно чл. 269 ГПК и ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС за извършване проверка само в обжалваните части /в случая изцяло/, на оспорените в жалбата фактически констатации и на изрично въведените в жалбата процесуални нарушения от първоинстанционния съд.

За да намери приложение разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД, е необходимо кумулативното съчетание на няколко предпоставки: обедняване на ищеца, изразяващо се в намаляване на имуществото му поради неполучаване на дължима престация, обогатяване на ответника в случаите, когато имуществото му е реално увеличено или е можело да бъде увеличено от поведението му, причинна връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, липса на правно основание за имотното разместване и липса на друг договорен или деликтен иск, с помощта на който да се осъществи изравняването.

По отношение на това кой е собственик на процесните сгради:

С подадения отговор на исковата молба ответникът е предявил насрещен иск за признаване за установено, че той е изключителен собственик на сградите, за ползване на които се търси обезщетение по делото, като с определение № 556/11.03.2016 г. съдът е разделил насрещния иск за самостоятелно разглеждане, по него е образувано гр.д. № 629/2016 г. по описа на П.ския окръжен съд - ХХІІ гр.с., завършило с влязло в сила решение № 1257/22.10.2018 г., с което е отхвърлен предявеният от „М. Д.“ ЕООД – П. против „К. М.“ АД – П. иск за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е изключителен собственик на сгради с идентификатори ***********, ************, ***********, ******** и ********, всички изградени в поземлен имот с идентификатор ******** по КККР на гр. П., по 3 силата на приращение и договор за продажба от 03.08.2006 г., сключен с н.а.

№ *********** г. на нотариус С. Й. с рег. № ***, като в П.то като трето лицепомагач на страната на „К. М.“ АД е участвал Н. Д. Д..

С договор от 30.10.1996 г., сключен с н.а. № 2***********6 г. на нотариус при П.ския районен съд, Н. Д. Д., който в този момент е бил в граждански брак с М. И. Д., е закупил нива с площ от 8 000 кв.м., четвърта категория на земята при неполивни условия, находяща се в землището на кв.

„К., м. Г.“, гр. П., съставляваща парцел *** по плана за земеразделяне на кв.

„К.“ гр. П., при посочените в акта граници, за сумата 662 048 лв., платена изцяло и в брой от купувача на продавачите, като имотът е придобил статут на съпружеска имуществена общност.

С декларация с нотариална заверка на подписите от 18.02.1997 г. Н. Д. и М. Д. са вписали в активите и в баланса на собственото си СД „М. - Д. и сие“ правото на строеж за построяването на масивна стопанска сграда и офис със застроена площ от 800 кв.м., която ще се построи в имот, представляващ бивша нива с площ от 8 000 кв.м., четвърта категория на земята при неполивни условия, находяща се в землището на кв. „К., м. Г.“, гр. П., съставляваща парцел *** по плана за земеразделяне на кв. „К.“, гр. П., при посочените граници, но по делото няма данни дали и кога този строеж е бил реализиран и дали построената сграда е идентична с някоя от процесните.

С решение № КЗЗ-1/11.02.1999 г. на Комисия за земеделски земи е променено предназначението на 4,246 дка земеделска земя, собственост на Н.

Д., върху която е изградена производствена и С. б. за бланширани картофи в местността „Г.“, землище на гр. П.-юг, кв. „К.“.

С разрешение за ползване № 375814.09.2000 г. на Д. за н.*** е разрешено ползването на строеж „А.о-С. б., пропуск и гаражи“, „Външно кабелно захранване и трафопост“ в имот № *****, землище юг, местност „Г.“, кв. „К.“, П.. Ирелевантен е фактът, че в него като титуляр на правото на собственост, инвеститор и експлоатация на строежа е вписан „М. Д.“ ООД с посочване на н.а. № ***** г., тъй като самото записване в него не представлява годно основание за придобиване на правото на собственост.

С решение от 22.10.2001 г., постановено по гр.д. № 478/2001 г. по описа на П.ския районен съд – ІІ бр.с., е прекратен бракът между М. Д. и Н. Д. и е утвърдено постигнатото между тях споразумение, с което, освен уреждане 4 на всички други имуществени и неимуществени спорове, е предвидено, че в дял на Н. Д. се поставя процесната нива с площ от 8 000 кв.м. в землището на кв. „К.“, гр. П., местност „Г.“, но без да се посочи дали в имота към този момент съществуват сгради и дали се прекратява съсобствеността между бившите съпрузи и върху тях чрез поставянето им в дял на Д..

С решение № 4/11.05.2002 г. на Комисия по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ е променено предназначението на 3 752 кв.м. земеделска земя, собственост на Н. Д., за изграждане на обект: „С. б.-х. п.“ в местността „Г.“, землище на гр.

П.-юг, имот № *****.

От констативен протокол № ******** г. на Д. за н.*** се установява, че към този момент вече са построени и имат разрешение за ползване следните сгради: А.а сграда с ведомствен бюфет, склад за пластмасови гранулати, трафопост, осигуряващ захранването на имота, КПП с ограда на имота, паркинг и зелена площ и гараж, а с разрешение за ползване № ******** г. е разрешено ползването на „С. б.“ – втори етап към „А.о С. б. – хранителна промишленост“.

С договор от 03.08.2006 г., сключен с н.а. № *********** г. на нотариус С. Й. с рег. № *** и с район на действие района на П.ския районен съд, Н. Д. е продал на „М. Д.“ ООД, представлявано от Н. Д., поземлен имот с площ от 3,752 дка - бивша нива с променено предназначение за изграждане на „С. б. – хранителна промишленост“, съставляващ имот № *****, парцел 014 от масив 015, и поземлен имот с площ от 4,246 дка – бивша нива с променено предназначение за изграждане на „Производствена и С. б. за бланширани картофи“, съставляващ имот № *****, парцел *****, и двата в землището на гр. П.-юг, местността „Г.“, образувани от имот № *****, за сума в общ размер на 3 600 лв., платена изцяло преди подписване на договора.

Имайки предвид влязлото в сила решение по гр.д. № 629/2016 г. по описа на П.ския окръжен съд, с което е отречено правото на собственост на „М. Д.“ ЕООД по отношение на процесните пет сгради на основание приращение и договор за продажба от 03.08.2006 г., сключен с н.а. № ******** г., силата на присъдено нещо на което обвързва страните, съдът приема, че с посочения договор от 03.08.2006 г. е прехвърлено единствено правото на собственост върху поземления имот, но не и върху изградените в 5 него постройки.

Не се спори между страните, че със заповед № ***** г. на кмета на Община П. е одобрено изменение на ПУП-ПРЗ, като двата посочени имота са урегулирани в УПИ 015027 – производствена и складова дейност, със запазване на съществуващото застрояване и ново свободно застрояване, а със заповед № ****** г. на началника на СГКК – П. е одобрено изменение на кадастралната карта, заличен е ПИ с идентификатор *********** и в кадастъра са нанесени ПИ с идентификатор ******** с площ от 7 624 кв.м. и ПИ с идентификатор *********** с площ от 375 кв.м., като в първия от тях има сгради с идентификатор *********** с площ от 1 701 кв.м., предназначение: Промишлена сграда, с идентификатор ************ с площ от 596 кв.м., предназначение: Промишлена сграда, с идентификатор *********** с площ от 252 кв.м., предназначение: А.а, делова сграда и с идентификатор ******** с площ от 50 кв.м., предназначение: Промишлена сграда.

От устава на „К. М.“ АД, вписан в Служба по вписванията – П. на 20.12.2012 г., е видно, че при учредяване на дружеството част от капитала му е образуван от направената от Н. Д. непарична вноска по реда на чл. 73 от ТЗ и чл. 72 от ТЗ, представляваща сграда с идентификатор *********** в пълен обем /изградена в периода 2002 г. – 2005 г. съобразно издадените строителни книжа/ и по ½ ид.ч. от сгради идентификатор ************ /за която има издадено разрешение за ползване от 14.09.2000 г./, с идентификатор *********** /за която има издадено разрешение за ползване от 14.09.2000 г./, с идентификатор ******** /за която има издадено разрешение за ползване от 14.09.2000 г./ и с идентификатор ******** /за която има издадено разрешение за ползване от 14.09.2000 г./, всички постоени в поземлен имот с идентификатор ******** по КККР на гр. П..