Решение № 149 от 19.07.2024, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 149 гр. Смолян, 19.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Петранка Р. Прахова при участието на секретаря Елисавета Ж. Шехова като разгледа докладваното от Петър Хр. Маргаритов Въззивно гражданско дело № 20245400500243 по описа за 2024 година

Настоящото производство се развива по реда на чл. 258-273 от ГПК.

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на „ЗАД Даллбогг: Живот и здраве” АД срещу Решение № 91 от 27.03.2024 г. по гр. д. № 670/2023г. по описа на Районен съд - Смолян.

С обжалваното решение ответникът и настоящ жалбоподател е осъден да заплати на основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането на К. К. сумата от 9 706,24 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на автомобил Ауди А4, с рег. № **, в резултат от настъпило на 20.10.2022 г. пътно-транспортно произшествие в гр. Смолян, ул.

„Невястата“ № 21 по вина на водача на застрахования за Гражданска отговорност автомобил марка Мерцедес Вито 110 ЦДИ, с рег. № *** със застрахователна полица BG/30/122002990041, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.07.2023 г. до окончателното изплащане на задължението .С решението са присъдени разноски в полза на ищеца в размер на 1 838,31 лева .

В жалбата се твърди , че са допуснати съществени нарушения на процесуалните и материалноправните норми. Обжалваното решение се явява неправилно по отношение определеното обезщетение ,които застрахователното дружество е осъдено да заплати на К. К.. Посочено е, че липсват фактически и правни основания да бъде присъдено обезщетение за претърпени имуществени вреди, като е поискана отмяна на решението и 1 отхвърляне на предявените искове. Изложени са доводи, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като същите са обсъдени едностранчиво и в полза на ищцовата страна. Решаващият състав не е анализирал показанията на св. Б. , като същият дава категорични показания по отношение на предприетите от двамата водачи маневри, непосредствено преди ПТП.

Доказано било, че водачът на МПС „Ауди“ първо е подал ляв мигач и непосредствено след това е извършил десен завой, като намалил рязко скоростта на движение. Тази ситуация е възприета и от вещото лице, изготвило съдебно автотехническата експертиза по делото, което е анализирало механиката на удара. Увреденият автомобил Ауди е ударен в неговата дясна част, което води до заключението, че автомобилът се е намирал косо, почти перпендикулярно на пътната лента, което е довело до невъзможност за спиране от страна на водача Б.. Всички тези детайли съдът е споменал в мотивите на постановеното съдебно решение, но не е анализирал и следователно е достигнал до погрешни правни изводи, въз основа на които е постановен и порочния съдебен акт. Предвид този механизъм на пътнотранспортното произшествие, водачът на микробус марка „Мерцедес“ не носи изключителна вина за настъпване на пътнотранспортния инцидент. В този ред застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, отговоря до размера на вредите, държим от прекия деликвент. Предвид изложеното и в условията на евентуалност е поискано застрахователното дружество да обезщети ищеца за 50% от претърпените имуществени вреди, поради наличието на съпричиняване за постигане на вредоносния резултат от страна на М.Л.- водач на увредения автомобил. Искът е оспорен и по отношение присъдената законна лихва предвид неоснователността на главния иск. Претендират се разноски за производството пред двете инстанции.

Въззиваемият не е подал отговор на въззивната жалба.

В съдебно заседание въззивникът не изпраща представител.

В съдебно заседание въззиваемият К. не се явява , като се представлява от пълномощника си адв.Р., който оспорва жалбата и претендира присъждане на разноски .

Въззивният съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна , предвид на следното:

Производството пред РС-Смолян е образувано по предявени искове от Кр.К. срещу „ЗАД Даллбогг: Живот и здраве” АД по реда на чл.

432 ал.1 от КЗ и чл. 86 ал.1 от ЗЗД за обезщетяване на причинени 2 имуществени вреди по отношение собственото му МПС марка Ауди с рег номер СМ 5292ВВ във връзка с възникнало ПТП на 20.10.2022г .В ИМ са изложени доводи, че на посочено време и място е настъпило описано ПТП в резултат на което са причинени имуществени вреди на автомобила , собственост на ищеца .Вина според ищеца за настъпилото ПТП имал водачът Б., който е управлявал МПС марка Мерцедес Вито , за което е сключена застраховка ГО с ответното дружество .Първоначално искът е предявен до размер от 6632,75 лева , като в хода на производството е допуснато изменение на иска и същият е увеличен до размер от 9706,24 лева.

Срещу подадената ИМ е постъпил отговор от ответното дружество , като са изложени доводи, че липсват основания за ангажиране на отговорността му.. Оспорен е механизма на ПТП, като се твърди, че описаните им.вреди не са настъпили от процесното ПТП и претенцията е завишена по размер. Изложени са доводи за съпричиняване от страна на водача, управлявал автомобила на ищеца .

С постановеното решение съдът уважил претенцията на ищеца, като приел за установено, че на посоченото време и място в гр.Смолян е настъпило описаното в исковата молба ПТП по механизма, сочен от ищеца .В резултат на това събитие е увреден автомобила, собственост на ищеца и управляван от водача Л. .Съдът направил извод, че вина за настъпилото ПТП има водачът Б. , като същият не е поддържал необходимата дистанция зад движещото се пред него МПС и не е избрал съответната скорост на движение, която да му позволи да спре при всяка една възникнала опасност. Обсъдено е направеното възражение за съпричиняване, като е прието , че водачът Л. е имал правомерно поведение и не е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат .

Направен е правен извод, че предявеният иск е основателен, като е налице виновно поведение от страна на водача Б. и в резултат на това са причинени им.вреди на автомобила на ищеца, установени посредством назначената САТЕ. Съдът се произнесъл по въпроса за размера са причинените щети , които подлежат на обезщетяване и начинът на определянето им , като е отхвърлено възражението за настъпила тотална щета по смисъла на чл. 390 ал.2 от КЗ .

Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото доказателства, които въззивният съд споделя и на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря.

Неоснователни са доводите в жалбата за липса на вина от страна на водача Б. и наличието на виновно поведение от водача Л..

Във ВЖ са изложени доводи , че Л. е управлявал автомобила , като е подал първоначално ляв мигач и извършил изненадващо десен завой .

Тези действия са подвели движещия се зад него водач Б. , като настъпил удар в дясната част на предходно движещия се автомобил и 3 са настъпили щетите в дясната част на автомобила на ищеца . В подкрепа на тази теза били показанията на св.Б. и вида на причинените щети именно в дясната част на автомобил АУДИ .

Въззивният съд намира, че правилно показанията на св.Б. не са кредитирани от първоинстанционния съд . По делото е разпитан св.М. / полицейски служител посетил местопроизшествието / , като същият не е възприел версията , сочена от св. Б. . Подобни обстоятелства /касаещи подаване на ляв мигач и предприемане на маневра завиване надясно от Л./ не са отразени в протокола за ПТП и в издаденото постановление спрямо Б. , с което е ангажирана отговорността му за извършено административно нарушение по чл. 23 ал.1 от ЗДвП.

Ако хипотетично се приеме , че водачът Л. е подал сигнал за завиване наляво и е последвал десен завой, то същият е нарушил правила , регламентирани в ЗДвП и с поведението си носи изцяло отговорността за възникване на ПТП-то . Пристигналите на място контролни органи би следвало да ангажират в тази хипотеза неговата отговорност , което не се е случило именно поради липса на спор за относимите обстоятелства, касаещи настъпилото ПТП . Б. не е изложил пред контролните органи твърдения , които излага при разпита си по делегация, като очевидно тези му показания не кореспондират с обективната действителност. По делото е разпитан и свидетеля Л. , като същият категорично сочи , че е подал светлинен сигнал за завиване надясно, след което предприел съответстващата се маневра. Всичките тези обстоятелства навеждат въззивната инстанция на извода, че показанията на св.Б. са недостоверни в частта им, касаеща поведението на водача Л. преди настъпване на инцидента.

При това положение въззивният съд намира , че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено в цялост.

В хода на производството е установено надлежно , че в резултат на възникналото ПТП на 20.10.2022г на ищеца са причинени имуществени вреди от деяние, вина за което има застрахованото лице по застраховка ГО , сключена с ответното дружество. Водачът на застрахованият автомобил Мерцедес Вито с рег. номер ** е нарушил разпоредба на чл. 23 ал.1 от ЗДвП, като не е спазил необходимата дистанция и не е успял да предотврати настъпилия удар с предходно движещия и намалящ скоростта си автомобил , собственост на ищеца. С оглед на това застрахователят дължи обезщетяване в пълен размер на действително претърпените вреди от увреденото лице , които са установени надлежно в хода на първоинстанционното производство по начина, регламентиран в нормата на чл. 386 ал.2 от КЗ. Законосъобразно съдът е присъдил и дължимата се законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба, като е присъдил и дължимите се разноски за първоинстанционното производство.

При това положение в полза на въззиваемия следва да се 4 присъдят разноски за въззивната инстанция в размер на 1300,00 лева – заплатено адв.възнаграждение.

Воден от изложеното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло съдебно решение № 91 от 27.03.2024 г. , постановено по гр. д. № 670/2023г по описа на Районен съд - Смолян.

ОСЪЖДА „ЗАД Даллбогг: Живот и здраве” АД-гр.София ДА ЗАПЛАТИ н а К. Д. К. ЕГН ********** направените разноски пред въззивната инстанция в размер на 1300,00 лева-заплатено адв.възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок, считано от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5