Протокол № 159 от 14.03.2024, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 159 гр. Варна, 14.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана К. Стоянова при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева

Сложи за разглеждане докладваното от Диана К. Стоянова Търговско дело № 20233100900636 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 09:02 часа се явиха:

Ищецът Т. И. К. , редовно призована, не се явява лично в съдебно заседание, представлява се от адвокат Ж. А., редовно упълномощена и приета от съда от днес.

Ответникът М. К. И., редовно призован, не се явява лично в съдебно заседание, представлява се от адвокат А. Х., редовно упълномощен и приет от съда от днес и от адвокат М.Х.-Х.а, редовно преупълномощена от адвокат А. Х. и приета от съда от днес.

Вещото лице Е. А. А., редовно призован, явява се лично.

ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:

АДВ. А.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Х.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Х.-Х.А: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ на основание чл. 143 от ГПК пристъпи към изясняване фактическата страна на спора.

1

АДВ. А.: Поддържаме исковата молба. По отговорите, оспорваме твърденията изложени в тях.

АДВ.

Х.: Оспорваме исковата молба. Поддържаме подадените отговори.

АДВ.

Х.-Х.А: Оспорваме исковата молба, първоначална и допълнителна. Поддържаме подадените първоначален и допълнителен отговор.

СЪДЪТ, на основание чл. 145, ал. 3 ГПК, приканва страните към спогодба.

АДВ. Х.: Според мен на този етап е рано, тъй като оспорили сме истинността на един документ, който е предмет на много дела, освен текущото. Евентуално след разкриване на истинността на документа можем да говорим за спогодба.

АДВ. А.: Не мисля, че между страните може да се постигне споразумение, защото между тях отношенията са много влошени. Не желаем медиация.

СЪДЪТ на основание чл. 146 от ГПК докладва делото, като се придържа към изготвения проекто-доклад, обективиран в Определение № 149 от 31.01.2024 год., както следва:

Производството е образувано по предявен от Т. И. РА.а, ЕГН:

**********, с адрес ****** срещу М. К. И., ЕГН: **********, ******, иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, да бъде обявен за окончателен предварителен договор за покупко – продажба на дружествени дялове от 03.01.2019г., по силата на който ответникът М. И. се е задължил да прехвърли на ищцата Т. РА.а притежаваните от него 25 дружествени дяла, всеки с номинална стойност от по 100.00лв. от капитала на „Булгарплод Варна“ ООД, ЕИК 103522271, със седалище и адрес на управление с. В., ул. „******“ 5А срещу продажната цена от 150 000 лева.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:

В исковата молба се излага, че страните са подписали предварителен договор за покупко-продажба на дружествени дялове на 03.01.2019г., по силата на който ищцата следвало да придобие собствеността върху притежаваните 25 дружествени дяла, всеки с номинал от 100 лева от капитала на „Булгарплод Варна“ ООД, ЕИК 103522271 от съдружника си М. К. И..

Покупната цена била определена в размер на 150 000 лева, заплатена чрез прихващане на насрещно задължение на продавача към купувача – ищцата. С договора продавачът признавал, че има непогА.о задължение към купувача в размер на 200 000 лева по предоставен заем през 2015 г. Страните уговорили, 2 че с прехвърлянето на дяловете, задължението на продавача ще се счита за погА.о изцяло, а разликата между покупната цена и дълга в размер на 50 000 лева щяла да се счита за опростена и недължима. Излага се, че срокът за прехвърляне на собствеността върху дяловете, предмет на предварителния договор, бил 31.12.2019г., но до момента окончателен договор не бил сключен, поради неизпълнение на задължението на ответника.

По делото е постъпил отговор от ответника М. К. И. в срока по чл. 367 от ГПК.

В отговора на исковата молба ответникът оспорва предявения иск като неоснователен и моли за неговото отхвърляне и присъждане на разноски.

Оспорва твърдението, че между страните по спора е сключен процесният предварителен договор, като категорично заявява, че такъв не съществува.

Оспорва и наличието на сключен между страните договор за заем през 2015г.

Твърди, че представеният към исковата молба предварителен договор е неистински, създаден за нуждите на процеса. Оспорва авторството на положения подпис срещу името на М. К. И.. Въвежда твърдение, че е възможно подписът да е бил подправен или монтиран/пренесен/ от друг документ, в който и двете страни са се подписали в качеството си на съдружници. Индиция за горното, посочва обстоятелството, че подписите на страните не се намират срещу качествата им по договора съответно на „Продавач“ и „Купувач“, а срещу текста „Съдружници".

Освен това, отбелязва, че втората страница на договора се различава от първата по това, че наименованието на страните са изписани по различен начин, както и поради това, че само върху втората страница се откривали следи от перфорация. Намира за подправено съдържанието на процесния договор, тъй като твърди, че никога не е сключвал договор за заем с ищцата и съответно не е правил признание за съществуващ дълг към нея по такъв договор, нито е имал намерение да продава притежаваните от него дружествени дялове в „Булгарплод Варна" ООД. Отчита, че представеното копие на предварителния договор е неясно и нечетливо и след като е послужило и за допускане на поисканото обезпечение по ч.гр.д.

№20233110112204 по описа за 2023 г. на PC Варна, 52 с-в, била сезирана РПВарна, за което е и образувана преписка под № 16692/2023г.

Във връзка с горното ответникът прави възражение за нищожност на процесния договор на основание чл. 26, ал. 2, предл. второ и предл. четвърто ЗЗД, поради липса на съгласие.

В условие на евентуалност се прави възражение за нищожност поради липса на основание. Излага се, че сделката е каузална и трябва да има причина да бъде сключена. Изхождайки от съдържанието на договора ответникът прави извод, че ищцата иска да придобие дружествени дялове, тъй като твърди, че има вземане по отношение на ответника, а целта на ответника да го сключи е да погаси свой дълг. В случая ответникът оспорва съществуването на договор за заем и предоставяне на заемна сума.

3

В допълнителната искова молба ищецът поддържа изложеното в исковата молба, като прави допълнителни уточнения. Излага твърдения, че страните в производството са били повече от 25 години освен в търговски отношения и в близки интимни такива. От създаването на дружеството ищцата осъществявала сама търговската дейност, а поведението на ответника било деструктивно за дружеството. Твърди се, че в рамките на една година /2015г./ ответникът е взел в заем от ищцата сумата в общ размер от 200 000 лева. Ищцата посочва, че през 2018г. поради неразбирателство помежду им, е предложила да прекратят дейността на „Булгарплод Варна" ООД и да изчистят всички свои финансови отношения.

В отговор на това, ответникът направил предложение на ищцата да й прехвърли дела си в дружеството срещу сумата от 150 000 лева. В резултат на това бил подписан предварителен договор за покупко-продажба на дружествените дялове.

Относно твърденията, изложени в писмения отговор намира, че предварителният договор за покупко-продажба на дружествени дялове е представен и подписан лично от М. К. И., като заявява, че ще се ползва от същия. Признава, че са подадени жалби в Районна прокуратура Варна.

Оспорва направените възражения за нищожност и счита, че същите за неоснователни. За неправилен намира изводът, изложен от процесуалния представител на ответника, че придобиването на собственост е обусловено от правото на вземане от ищцата, тъй като посоченото задължение в размер на 200 000 лева касаело само и плащането на определената покупна цена.

В постъпилия допълнителен отговор ответникът поддържа всички наведени с отговора възражения, оспорвания и направени доказателствени искания. Счита обстоятелствата относно личните отношения помежду им и така направената му характеристика за неотносими към предмета на делото.

Настоява за проверка на истинността на предварителния договор след представянето му в оригинал. Счита, че следва да се докаже възникването и наличието на заемното правоотношение към момента на твърдяното „признание“ и предаването на сумата от 200 000 лева. Излага, че пораждането на субективното право по конститутивния иск се обуславя от доказването на: наличието на вземането на ищцата, признанието на ответника за съществуването му, както и постигнато съгласие между страните за даване вместо изпълнение - прехвърляне на дружествени дялове, вместо плащане.

Оспорва наличието на всички елементи от фактическия състав, като твърди, че няма постигнато съгласие между страните по чл. 65 ЗЗД, тъй като не е сключван между тях договор за заем през 2015 г. за сумата от 200 000 лв. и съответно, че не е предавана в заем такава сума, не било извършено признание на дълга по този договор и нямало съгласие да се прехвърлят дружествените дялове на ищцата в „Булгарплод Варна" ООД. Счита исковата претенция за неоснователна и моли за отхвърлянето й.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК съдът указва на ищцата, че 4 носи доказателствената тежест да докаже, че е налице валидно сключен предварителен договор за покупко – продажба на процесните дружествени дялове при твърдените уговорени цена и падеж на сключване на окончателния договор, че е настъпил падежът, че е сключен договор за заем през 2015г., по който ищцата е предала на ответника със задължението за връщане сумата от 20000.00лв., че ищцата е изправна страна, тъй като е изпълнила своите задължения по договора, съответно, че е заплатила продажната цена по описания начин – чрез материално правно прихващане с насрещно вземане по договора за заем, което вземане е било ликвидно и изискуемо с настъпил падеж, че ответникът е собственик на процесните дружествени дялове в търговско дружество „Булгарплод Варна“ ООД.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК съдът указва на ответника, че носи доказателствената тежест да установи правоизключващите отговорността му факти, а именно, че предварителният договор е неавтентичен, неистински, тъй като не е подписан от него и е с подправено съдържане, че предварителният договор е нищожен на основание чл. 26, ал. 2 предл. 2 и предл. 4 ЗЗД – поради липса на съгласие и на основание.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съдът приема за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване: Лицата са съдружници и управители в "БУЛГАРПЛОД ВАРНА" ООД, ЕИК 103522271, като всеки от тях притежава 50% от дружествените дялове на капитала на дружеството.

На основание чл. 146, ал. 2 от ГПК съдът указва на ищцата, че не сочи доказателства по отношение на твърденията й за наличие на заемно облигационно правоотношение между страните, предоставянето на паричната сума в размер на 200 000 лева на ответника, настъпването на падежа на вземането.

На основание чл. 146, ал. 2 от ГПК съдът намира, че не са налице други факти по отношение, на които страните не са ангажирали доказателства.

Процесуалните представители на страните заявиха, че нямат възражения по проекто доклада. Да се обяви за окончателен.

На основание чл. 146, вр. 374 от ГПК СЪДЪТ, като взе предвид становищата на страните намира, че проекта за доклад следва да бъде вписан като окончателен.

Водим от горното СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ

ВПИСВА в протокола проектодоклада, изготвен с Определение № 149 от 31.01.2024 год. като окончателен доклад по делото.

5

АДВ. А.: Моля да се приемат представените с исковата молба доказателства.