Решение № 146 от 07.02.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 146 гр. Бургас, 06.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Г. Върбанова

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно гражданско дело № 20222100502093 по описа за 2022 година Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод въззивната жалба на процесуалния представител на Областна дирекция на МВР-Бургас –ответник по гр.д. № 5451/2022 год. по описа на Районен съдгр.Бургас против решение № 2466/07.11.2022 год. постановено по същото дело,с което въззивникът е осъден да заплати на Г. К. Г. от гр. Бургас сумата 647,98 лв.-допълнително възнаграждение за положен нощен труд от 76,65 часа

,положен в периода 01.07.2019 г. -09.07.2020 г.,получен след преобразуване на положени часове нощен труд в дневен и преизчисления с коефициент 1,143 ,ведно със законната лихва върху главницата ,считано от 01.11.2022 г. до окончателното плащане ,както и 159,94 лв. – мораторна лихва за периода 01.11.2019г.-25.08.2022,както и да заплати на ищеца 360 лв. – разноски по делото

Въззивникът изразява недоволство от решението , като счита същото за неправилно и необосновано .

Сочи се на първо място ,че на ищеца

1 своевременно и коректно е отчетен и заплатен положение нощен труд за исковия период –съобразно специалната нормативна уредба ,касаеща служителите на МВР.Затова необоснован и несъобразен със специалната правна уредба е изводът на съда ,че е налице разлика между отчетения и положения нощен труд и че тази разлика представлява извънреден труд ,който следва да се заплати съобразно часовата ставка ,предвидена за заплащане на извънреден труд .В тази връзка съдът неправилно е приел ,че е налице празнота в специалната нормативна уредба ,касаеща служителите на МВР ,която следва да бъде преодоляна чрез субсидиарно приложение на общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата –с аргумент ,че в противен случай служителите на МВР ще бъдат поставени в по-неблагоприятно положение спрямо работниците по трудови правоотношения , регулирани от КТ.Съдът не е отчел обстоятелството ,че пред процесния период са действали последователно подзаконови нормативни актове ,уреждащи реда за организация и разпределяне на работното време ,за неговото отчитане ,компенсиране на работа извън редовното работно време ,режим на дежурства ,време за отдих и почивките на държавните служители в МВР /цитирани подробно във въззивната жалба /.В тези специални актове липсва регламентация за преизчисляване при сумарното отчитане на работното време по отношение на общия брой часове положен труд .В случая не е налице празнота в нормативната уредба ,която да обоснове препращане по аналогия към към цитираната Наредба ,тъй като е налице специална регламентация ,предвиждаща друг ред на отчитане и заплащане на нощния труд ,положен от държавните служители от МВР.Дори и да се приеме препращането по аналогия към тази Наредба ,тъй като ограничението в Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. е за полагане на не повече от 8 часа нощен труд от държавните служители в МВР ,то при приравняване на нощния труд ,положен от служителите в МВР към дневен се получава коефициент 1/8 часа нощен труд към 8 часа дневен труд /.Заявения в исковата молба коефициент 1,143 се получава при приравняването на 7 часа нощен труд към 8 часа дневен ,което е приложимо към трудовите правоотношения по реда на КТ и служебните правоотношения по ЗДС,но не и в настоящия случай.Като е приел противното ,първоинстанционният съд е постановил необосновано решение.

Отделно от това , неправилни са мотивите ,че при

2 преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1,143 се получава извънреден труд –не са съобразени с целта на коефициента да определи така възнаграждението на работника ,че за положен от него 7 часа труд през нощта да получава възнаграждение за 8 часа труд .В този случай работникът не работи извънредно по смисъла на чл. 143 ал. 1 КТ /не е налице работа извън установеното за работниците работно време /.Неточно е разбирането ,че получените часове в повече при преизчисляването на нощния труд в дневен представляват извънреден труд .Счита се ,че в този смисъл е и решението на СЕС от 24.02.2022 г. по д.С-262/2020 г. по отправеното преюдициално запитване ,като се прави подробен анализ на същото Моли се за отмяната на решението и постановяване на ново ,с което се отхвърлят исковите претенции.

Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговарящи на изискванията на чл.260-261 от ГПК

В писмения си отговор по реда на чл.263 ГПК въззиваемият ищец чрез процесуалния си представител оспорва въззивната жалба .Подчертава се ,че за процесния период по силата на чл. 187 ал. 9 ЗМВР са действали Наребда 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з776/29.07.2016 г. на Министъра на вътрешните работи ,които са уреждали реда заа организацията и разпределянето на работното време ,дежурствата ,времето за отдих и почивките на държавните служители на МВР.В тах липсва норма за преобразуване на часовете положен труд с коефициент 1,143 ,но липсата на изрична норма не следва да се тълкува като законово наложена забрана за преизчисляване на положените от служителите на МВР часове нощен труд в дневен /каквато забрана би била противоконституционна /,а като празнота в уредбата за държавните служители на МВР.При наличието на такава непълнота в специалната уредба следва да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата ,което правилно е сторил първоинстанционният съд .

Сочи се в допълнение към мотивите на районния съд ,че на осн.чл. 187 ал. 5 ЗМВР работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа за тримесечен период .Коефициентът се определя като нормална продължителност от 8 часа дневен труд ,която се разделя на нормалната 3 продължителност от 7 часа нощен труд .В този смисъл са изчислени положените от ищеца часове нощен труд ,установени по делото .Затова се моли за потвърждаване на решението . Счита се ,че тези изводи не противоречат на цитираното решение на СЕС.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, и на основание чл. 12 ГПК по вътрешно убеждение намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно по делото ,че ищецът е държавен служител и през периода 01.07.2019г. до 09.07.2020. е заемал длъжността „ .******* към ОДМВРБургас ,на структурно подчинение към Областна дирекция на МВР-Бургас Не е спорно и че за този период ищецът е полагал труд по служебно правоотношение в системата на МВР, както и че е полагал нощен труд.

.Представят се платежни бележки за начислени и изплатени възнаграждения, както и протоколи за отчитане на отработеното време между 22,00 часа и 06,00 часа, времето на разположение и положения труд по време на официални празници.

По делото е допусната, изготвена и приета като доказателство съдебноикономическа експертиза, съгласно която за периода от 01.07.2019г. до 09.07.2020г. ищецът е положил общо 536 часа нощен труд /сбор от съответните помесечно /тримесечно отчетени часове / и този труд е заплатен по 0,25 лв. на час съобразно чл. 8 от НСОРЗ,а за периода м. февруари 2020 гм.юли 2020 год.-по 1 лв. на час .Преизчислен в дневен с коефициент 1,143 нощният труд възлиза на 612,65 часа и разликата в двете стойности в размер на 76,65 часа представлява труд, който не е отчетен в протоколите за положен труд и не е изплатен на ищеца . Посочва, че от превръщането на нощния труд в дневен е установено увеличение на положения труд и общият размер на трудовото възнаграждение за извънреден труд за 76,65 часа възлиза на сума в размер от 647,98 лева. Заключението на вещото лице не е оспорено от страните и е прието като доказателство по делото.

Други относими за предмета на делото доказателства съдът счита, че не са представени.

С оглед така приетата фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното: Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася 4 служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо. Решението е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.

272 ГПК препраща към тях.

Предявеният иск е с правно основание чл.178, ал. 1, т. 3 вр. чл.187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.

Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд (178, ал. 1, т. 3 ЗМВР). Нормалната продължителност на работното време на държвните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР). Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период (чл.187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР). Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР). Разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР предвижда, че държавните служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда.

Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи (чл. 187, ал. 9 ЗМВР). За процесния период са действали различни подзаконови актове като разпоредбите на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 5

8121з-592/25.05.2015 г., Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.,/процесният период попада предимно в обхвана на действие на Наредба № 8121з-908/02.08.2018 г. и Наредба № 8121з36/07.01.2020 г./ са аналогични и гласят, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з776/29.07.2016 г., Наредба № 8121з-908/02.08.2018 г. и Наредба № 8121з36/07.01.2020 г./ липсва изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. В разпоредбите на чл. 31 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време между 22,00 и 06,00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове, т.е. липсва специално правило, което да определи методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР.

Основното възражение в жалбата на ОД на МВР е, че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат наредбите, издадени от Министъра на вътрешните работи, на основание законовата делегация на чл.