Определение № 446 от 13.06.2023, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 446 гр. гр. Добрич, 12.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теменуга Ив. Стоева

Членове:

Георги М. Павлов

Павлина Н. Паскалева като разгледа докладваното от Теменуга Ив. Стоева Въззивно частно гражданско дело № 20233200500369 по описа за 2023 година взе предвид следното:

Производството е по чл.413 ал.2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „ТИ БИ АЙ БАНК“ЕАД,ЕИК 131134023,със седалище и адрес на управление –гр.София,район „Лозенец“ул.“Димитър Хаджикоцев“№52-54,чрез юрисконсулт С.С. – пълномощник на изпълнителните директори срещу

Разпореждане,инкорпорирано в

Заповед за изпълнение

№429/02.05.2023г.по ч.т.д.№1023/2023г.по описа на РС гр.Добрич,в частта му ,с която е отхвърлена претенцията на частния жалбоподател за присъждане на договорна лихва в размер на 87,54лв. за периода от 25.10.2022г.до 22.03.2023г.

Жалбата е подадена в законоустановения срок и е допустима.

Окръжният съд,като се запозна с мотивите на атакувания съдебен акт и доводите на жалбоподателя,приема за установено следното:

Към заявление вх.№7526/27.04.2023г. е приложен Договор за потребителски кредит №720031211334 от 13.02.2022г.,сключен от заявителя с кредитополучателя С. Р. Х..

Предмет на договора е сумата от

600 лв.,уговорена е възнаградителна лихва 41,11% и ГПР 48,61.Общата сума дължима от 1 потребителя възлиза на 1 096,36 лв.

За да приеме,че уговорката за договорна лихва е нищожна,поради противоречие с добрите нрави и да отхвърли заявлението в тази негова част,районният съд е приел,че 41,11% възнаградителна лихва надхвърля трикратния размер на законната лихва и позовавайки се на Решение №378/18.05.2006г. по гр.д.№315/2005г.на ВКС,ІІ ГО и на Определение №527/09.06.2022г. по гр.д.№151/2022г.на ІІІ ГО на ВКС е стигнал до извода,че така уговорения размер на възнаградителната лихва противоречи на добрите нрави,поради което е нищожна.Верен е извода на първоинстанционния съд,че размерът на възнаградителната лихва ,като компонент на ГПР следва да бъде преценяван отделно от стойността на годишния процент на разходите.

Във всеки случай преценката за действителността на уговорката за лихва,поради противоречие с добрите нрави следва да бъде конкретна.Нищожността се следи служебно от съда ,когато тя може да се изведе директно от договора –ТР №1/2020 г.на ОСГТК.

В настоящия случай съдът споделя становището на първоинстанционния съд за нищожност на клаузата за договорната лихва,тъй като видно от размера на задължението към датата на изтичане на срока на договора – окончателният дължим размер на същото значително превишава отпуснатия размер на кредита.Това навежда на извода за нарушаване на правата на потребителя от икономически по-силната страна в правоотношението и нарушаване на принципа за добросъвестност в търговските отношения.

На основание чл.272 от ГПК във вр.с чл.279 от ГПК съдът препраща към мотивите на първоинстанционня съд.

По изложените съображения постановеното разпореждане следва да бъде потвърдено в обжалваната му част.

Водим от изложеното Окръжният съд,

ОПРЕДЕЛИ:

2

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане,инкорпорирано в Заповед за изпълнение №429/02.05.2023г.по ч.т.д.№1023/2023г.по описа на РС гр.Добрич,в частта му ,с която е отхвърлена претенцията на частния жалбоподател за присъждане на договорна лихва в размер на 87,54лв. за периода от 25.10.2022г.до 22.03.2023г.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3