Решение № 3624 от 29.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3624 гр. София, 29.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АДРИАНА Д. АТАНАСОВА при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Н. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от АДРИАНА Д. АТАНАСОВА

Административно наказателно дело № 20251110215495 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба на „***“ ЕООД, ЕИК ***, срещу Наказателно постановление № 142500108/28.05.2025 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Перник, с което за нарушение на чл. 63, ал. 2 КТ, на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 3 КТ, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева.

Първоначално производството е било образувано пред Софийски районен съд под НАХД № 8940/2025 г. С определение от 24.06.2025 г. производството е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Районен съд – Перник. Там е образувано НАХД № 953/2025 г., по което е повдигната препирня за подсъдност. С Определение № 344/05.08.2025 г. по КЧНД № 725/2025 г. Върховният касационен съд е определил Софийски районен съд за компетентен да разгледа спора, след което делото е образувано под настоящия номер № 15495/2025 г.

В жалбата се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно и неправилно.

Оспорва се компетентността на административнонаказващия орган, както и изводът, че работникът Л. Л. С. е бил допуснат до работа на 31.03.2025 г. преди да му бъде предоставено копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ, заверено от ТД на НАП. Поддържа се, че трудовият договор е сключен на 31.03.2025 г., но фактическото постъпване на работа е станало на 01.04.2025 г., за което се представя акт за встъпване в длъжност от същата дата.

Оспорва се доказателствената стойност на декларацията, попълвана при проверката, и се сочи, че тя не е изцяло написана от работника. Алтернативно се поддържа маловажност на 1 случая и се претендират разноски.

В съдебното производство жалбоподателят се представлява от адв. Ц. С., която поддържа жалбата. Въззиваемата страна се представлява в част от съдебните заседания от ст. юрк. Н.

М., който оспорва жалбата и поддържа законосъобразността на наказателното постановление.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

От фактическа страна се установи:

На 31.03.2025 г. между „***“ ЕООД, в качеството на работодател, и Л. Л. С. бил сключен трудов договор № 34 за длъжност „общ работник, поддръжка на сгради“, при пълно работно време и уговорено месечно трудово възнаграждение. В самия трудов договор е посочено, че работникът следва да постъпи на работа на 31.03.2025 г., а в долната му част е удостоверено с подписи на страните, че екземпляр от договора и длъжностната характеристика са връчени на работника на същата дата и че той е постъпил на работа на 31.03.2025 г.

На същата дата – 31.03.2025 г. – С. се запознал срещу подпис с длъжностната характеристика за длъжността „общ работник, поддръжка на сгради“. Представена е и служебна бележка № 34/31.03.2025 г., от която се установява, че на работника е проведен начален инструктаж по безопасност и здраве при работа на 31.03.2025 г. Данните от книгата за инструктаж също сочат провеждане на инструктаж на тази дата. В платежната ведомост за месец март 2025 г. на С. е начислено трудово възнаграждение за един отработен ден.

Уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ за сключения трудов договор е изпратено до ТД на НАП на 01.04.2025 г. в 15:57:13 ч. и е прието от информационната система на приходната администрация. Следователно към 31.03.2025 г., когато работникът е постъпил на работа, работодателят обективно не е разполагал с заверено от ТД на НАП копие от уведомлението, което да може да му предостави преди допускането до работа.

На 30.04.2025 г. инспекторите Т. Б. Т. и М. М. Д. от Дирекция „Инспекция по труда“ – Перник извършили проверка на строителен обект в гр. София, ул. „Анри Нестле“ № 7, на който „***“ ЕООД извършвало строително-монтажни работи. На място били установени четирима работници, сред които и Л. С., изпълняващ трудови функции като общ работник.

На работниците били предоставени декларации във връзка с проверката и на работодателя била оставена призовка за представяне на трудовата документация.

Проверката продължила по документи в ДИТ – Перник и приключила на 13.05.2025 г. При прегледа на представените от упълномощено лице на работодателя документи контролните органи съпоставили трудовия договор, длъжностната характеристика, документите за 2 проведен инструктаж, платежната ведомост за март 2025 г. и справката от НАП за датата и часа на подаване на уведомлението. Приели, че С. е бил допуснат до работа на 31.03.2025 г., а уведомлението е подадено едва на 01.04.2025 г. следобед.

На 13.05.2025 г. главният инспектор Т. Т. съставила АУАН № 14-2500108 срещу „***“ ЕООД за нарушение на чл. 63, ал. 2 КТ. Актът бил предявен и връчен на упълномощено лице на дружеството, което направило възражение, че работникът не е постъпил на работа на 31.03.2025 г. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН било подадено и писмено възражение със същата основна теза.

След преценка на АУАН, възраженията и събраните материали директорът на ДИТ – Перник издал процесното НП № 14-2500108/28.05.2025 г., с което квалифицирал деянието по чл. 63, ал. 2 КТ и наложил имуществена санкция от 3000 лева.

В хода на съдебното следствие бяха разпитани свидетелите Т. Т., М. Д. и Л. С.. Т. и Д. подробно обясниха начина на извършване на проверката и конкретните документи, въз основа на които са формирали извода за допускане на работника до работа на 31.03.2025 г. И двете свидетелки посочиха трудовия договор, проведените инструктажи, платежната ведомост и справката от НАП като основни доказателствени източници.

Свидетелят С., разпитан непосредствено пред съда, заявява недвусмислено: „От 31.03.2025 г. съм назначен и съм постъпил на работа“. Той потвърди, че е разполагал с трудов договор, но посочи, че му е бил връчен само трудовият договор и не си спомня да му е било връчвано уведомление от НАП. При предявяване на декларацията от проверката заяви, че част от нея е попълнена от инспектор, а той е написал имената, ЕГН, адреса, длъжността и е положил подписа си.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите Т. Б. Т., М. М. Д. и Л. Л. С.; АУАН № 14-2500108/13.05.2025 г.; Наказателно постановление № 14-2500108/28.05.2025 г.; протокола за извършена проверка № ПР2517809/13.05.2025 г.; трудов договор № 34/31.03.2025 г.; длъжностната характеристика на С.; служебната бележка и книгата за проведен инструктаж; платежната ведомост за месец март 2025 г.; уведомлението и справката по чл. 62, ал. 5 КТ от 01.04.2025 г.; акта за встъпване в длъжност от 01.04.2025 г.; документите относно компетентността на актосъставителя и административнонаказващия орган, както и всички останали писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК.

Съдът кредитира показанията на свидетелите Т. и Д. относно хода на проверката, представените документи и начина, по който е установено нарушението. Показанията им са последователни и се подкрепят от обективните писмени доказателства. Липсата на точен спомен за отделни второстепенни обстоятелства, включително дали актът за встъпване в длъжност е бил представен още в административната фаза, не засяга достоверността на показанията им по съществените факти.

Съдът кредитира и показанията на С. в частта, в която той лично потвърждава, че е постъпил на работа на 31.03.2025 г., че е изпълнявал длъжността „общ работник“ и че му е 3 бил връчен само трудовият договор, без да си спомня за връчено уведомление от НАП. Тези негови изявления съответстват на самия трудов договор, документите за инструктаж и платежната ведомост и имат особена доказателствена стойност, тъй като произхождат от работника, чието фактическо постъпване на работа е предмет на спора.

Съдът не възприема показанията на С. в частта, с която оспорва да е попълнил цялото съдържание на декларацията, като основание да се отрече нарушението. Дори това негово твърдение да бъде прието за вярно и декларацията да не бъде ценена относно спорната дата, останалата доказателствена съвкупност е самостоятелно достатъчна. Решаващите факти се установяват от документи, изходящи от самия работодател, и от непосредствените показания на работника пред съда.

Представеният от жалбоподателя акт за встъпване в длъжност от 01.04.2025 г. не разколебава този извод. Същият се намира в пряко противоречие с трудовия договор, в който изрично е удостоверено, че работникът е постъпил на работа на 31.03.2025 г., с длъжностната характеристика и инструктажа от същата дата, с начисленото възнаграждение за един отработен ден през март и най-вече със собствените показания на С. пред съда. При тази съвкупност съдът не може да придаде преимуществена доказателствена сила на акта за встъпване от 01.04.2025 г.

При така установеното от фактическа страна съдът установи от правна страна следното:

Неоснователно е възражението за липса на компетентност на административнонаказващия орган. От приобщените по делото заповеди и кадрови актове се установява, че инж. Л. Д. В. заема длъжността директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Перник и разполага с правомощията по чл. 416, ал. 5 КТ да издава наказателни постановления за нарушения на трудовото законодателство. Актът е съставен от главен инспектор, оправомощен да осъществява контрол и да съставя АУАН. Поради това не е налице основание за прогласяване нищожност или за отмяна на НП поради некомпетентност.

АУАН и НП са издадени в сроковете по чл. 34 ЗАНН и съдържат изискуемите реквизити.

Нарушението е описано с достатъчна конкретика – индивидуализирани са работодателят, работникът, трудовият договор, датата 31.03.2025 г., липсващият към момента на допускането документ и последващата дата на подаване на уведомлението. Правото на защита не е ограничено.

Съгласно чл. 63, ал. 1 КТ работодателят е длъжен преди постъпването на работника на работа да му предостави екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ, заверено от съответната териториална дирекция на НАП. Ал. 2 на същата разпоредба съдържа императивна забрана работодателят да допуска работника или служителя до работа преди предоставянето на тези документи.

За осъществяване на състава по чл. 63, ал. 2 КТ е достатъчно преди фактическото допускане до работа на работника да не е предоставен който и да е от двата документа по ал.

1. Тридневният срок по чл. 62, ал. 3 КТ за изпращане на уведомлението не дава право на 4 работодателя да допусне работника до работа преди уведомлението да е подадено, прието от НАП и копие от него да е връчено на работника. Именно този извод е застъпен и в Решение № 22884/03.07.2025 г. по к.а.н.д. № 4505/2025 г. на Административен съд София-град, XVI касационен състав.

От обективна страна нарушението е доказано. На 31.03.2025 г. С. е постъпил на работа и е предоставял работна сила на „***“ ЕООД, докато уведомлението за трудовия му договор е подадено в НАП едва на 01.04.2025 г. в 15:57:13 ч. Следователно на 31.03.2025 г. работодателят не е могъл да предостави на работника заверено копие от уведомлението, а въпреки това го е допуснал до работа. Нарушението е формално и е довършено в момента на допускането до работа без предварително предоставяне на изискуемите документи; настъпването на вредни последици не е елемент от състава.

От субективна страна следва да се отчете, че санкционираният субект е юридическо лице.

Имуществената отговорност на юридическите лица по чл. 83 ЗАНН във връзка с чл. 414, ал.

3 КТ е обективна и безвиновна, поради което за нейното възникване не е необходимо да се установява умисъл или непредпазливост на управителя или на друго физическо лице.