Решение № 3784 от 11.07.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3784 гр. София, 11.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A, в закрито заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Жаклин Комитова

Членове:

Мария Бойчева

Румяна Спасова като разгледа докладваното от Мария Бойчева Въззивно гражданско дело № 20231100507464 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 23672/11.05.2023 г. по описа на ЧСИ М.Б., подадена от Н. С. Р. – длъжник по изпълнително дело № 20148380404416 по описа на ЧСИ М.Б., с рег. № 838 на КЧСИ, с район на действие – СГС, и от Ю.Б. Р. – съпруга на длъжника, срещу действия на съдебния изпълнител, изразяващи се в насочването на принудителното изпълнение върху имущество, което длъжникът и съпругата му смятат за несеквестируемо по смисъла на чл. 444, т. 7 от ГПК – опис и оценка на недвижим имоти, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в сграда, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с адрес: гр. София, район “Студентски”, ж.к. *******, със застроена площ от 88,90 кв. метра, ведно с прилежащото избено помещение с площ от 3,048 кв. метра, заедно с припадащите се 2,648% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.

В жалбата се излагат твърдения, че на 03.05.2023 г. по изпълнителното дело са предприети действия по принудително изпълнение срещу длъжника Н. С. Р. чрез извършване на опис и оценка на притежавания от него и съпругата му Ю.Б. Р. в режим на съпружеска имуществена общност недвижим имот, описан по-горе. Жалбоподателите твърдят, че освен описания имот, те не притежават друг жилищен имот. Твърдят, че съдебният изпълнител е извършил опис и оценка на единственото жилище на длъжника и съпругата му, в което живее семейството, и то въпреки направеното от тяхна страна възражение по смисъла на чл. 444, т. 7 от ГПК.

1

Жалбоподателите правят искане за спиране на изпълнителното дело до произнасянето на съда по жалбата на основание чл. 438 от ГПК.

Взискателят Н.Н.В. е подал писмено възражение, в което оспорва жалбата като неоснователна.

Представени са мотиви по чл. 436, ал. 3 от ГПК от частния съдебен изпълнител.

Софийски градски съд, като прецени доказателствата по делото, инвокираните в жалбата пороци на обжалваните действия на съдебния изпълнител и доводите на страните, намира следното:

Изпълнителното дело е образувано по молба на Н.Н.В. срещу длъжника Н. С. Р., въз основа на изпълнителен лист, издаден на 14.03.2014 г. по гр.д. № 12097/2014 г. от Софийски районен съд, 74 състав, по заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, с който Н.

С. Р. е осъден да заплати на Н.Н.В. сумата от 10 000 лева, ведно със законна лихва за периода от 07.03.2014 г. до изплащане на вземането, и 650 лева разноски по делото, от които 200 лева - държавна такса и 450 лева възнаграждение на адвокат.

По изпълнителното дело са наложени възбрани върху недвижими имоти на длъжника, включително вписана на 20.05.2014 г. възбрана върху притежаваната от длъжника ½ идеална част от гореописания недвижим имот.

Изпълнителното дело е спряно по силата на закона поради подадено от длъжника възражение, като същото е възобновено с разпореждане от 29.03.2023 г. по молба на взискателя на молба, към която е приложено определение № 50358/05.10.2022 г. по ч.гр.д. № 4369/2019 г. по описа на ВКС, Г.К., IV Г.О.

На 03.05.2023 г. е извършен оспорваният опис на гореописания недвижим имот.

При така установеното от фактическа страна съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението за глоба; насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 от ГПК; определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470 от ГПК, както и в случаите по чл.

486, ал. 2 от ГПК; отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение; разноските по изпълнението.

Съгласно разпоредбата на чл. 503, ал. 3, in fine от ГПК, съпругът недлъжник може да обжалва изпълнителните действия на същите основания като съпруга длъжник.

С оглед на горното съдът намира, че подадената жалба е процесуално допустима - подадена е в срок, от легимирани лица и срещу подлежащи на обжалване действия.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

2

В случая жалбоподателите твърдят, че недвижимият имот, срещу който е насочено изпълнението, е несеквестируем.

Съгласно разпоредбата на чл. 444, т. 7 от ГПК, изпълнението не може да бъде насочено върху жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него; ако жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, определени с наредба на Министерския съвет, надвишаващата част от него се продава, ако са налице условията по чл. 39, ал. 2 от Закона за собствеността .

Доказателствената тежест за установяване на наличието на предпоставките на чл. 444, т. 7 от ГПК е изцяло върху длъжника жалбоподател, респ. съпруга недлъжник, които извличат благоприятните последици от това. В подадената жалба жалбоподателите не сочат и не искат събирането на каквито и да било доказателства за установяване на несеквестируемостта на съответния имот.

В случая се установява от приложената по изпълнителното дело справка от НБД, че длъжникът има съпруга и няма ненавършили пълнолетие деца.

Поради това и с оглед § 1, т. 20 от ДР на Закона за здравното осигуряване, членовете на семейството са длъжника и съпругата му. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2 от Наредба № 31/15.02.2008 г. за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейството, на двучленно семейство се определя норма на жилищни нужни от 40 кв. метра жилищна площ.

Видно от приложените по изпълнителното дело справки за вписвания, отбелязвания и заличавания от Службите по вписванията, длъжникът и съпругата му притежават поземлен имот от 500 кв. метра в гр. Варна, Вилна зона, местност “Евксиноград”, заедно с вилна сграда с площ от 60 кв. метра, както и идеални части от поземлен имот от 844 кв. метра в с. Панчарево, Столична община, заедно с масивна вилна сграда, състояща се на първо ниво от четири приземни помещения, и на второ ниво от три стаи, хол и сервизни помещения, а съгласно скица еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от 110 кв. метра, брой етажи – 2. Поради това гореописаните имоти надхвърлят определените с наредбата норми на жилищни нужди на двучленно семейство. Без значение за преценката за секвестируемост е обстоятелството дали длъжникът и съпругата му живеят в тези имоти, доколкото защита по закон се предвижда за лицата, които нямат друго жилище. В допълнение, видно от книжата по изпълнителното дело, съобщенията до длъжника са връчвани на адрес в гр. София, ж.к. *******, с площ от 84,67 кв.м., който адрес е постоянен и настоящ адрес длъжника и неговата съпруга. Направен е и отказ от ползване от това жилище, след като същото е дарено на дъщерите на длъжника, макар и преди образуване на изпълнителното дело.

Поради горното не може да се направи извод за наличието на всички предпоставки по чл. 444, т. 7 от ГПК, при които недвижимия имот или съответната ½ идеална част от него би бил несеквестируем.

Останалите доводи на жалбоподателите за срока за уведомяване за описа се явяват ирелевантни за предмета на настоящото производство.

По изложените съображения съдът намира, че подадената жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

3

Предвид произнасянето по подадената жалба с настоящото решение, обективираното в същата искане по чл. 438 от ГПК за спиране на изпълнението по изпълнително дело № 20148380404416 по описа на ЧСИ М.Б., което съгласно цитираната норма е до произнасяне по жалбата, не се явява необходимо и следва да бъде оставено без уважение.

По разноските:

Ответникът по жалбата не претендира разноски пред съда, поради което не му се присъждат такива.

Водим от горното, СЪДЪТ

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 23672/11.05.2023 г. по описа на ЧСИ М.Б., подадена от Н. С. Р. – длъжник по изпълнително дело № 20148380404416 по описа на ЧСИ М.Б., с рег. № 838 на КЧСИ, с район на действие – СГС, и от Ю.Б. Р. – съпруга на длъжника, срещу действия на съдебния изпълнител, изразяващи се в насочването на принудителното изпълнение върху имущество, което жалбоподателите сочат за несеквестируемо по смисъла на чл. 444, т. 7 от ГПК – опис и оценка на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в сграда, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с адрес: гр. София, район “Студентски”, ж.к. *******, със застроена площ от 88,90 кв. метра, ведно с прилежащото избено помещение с площ от 3,048 кв. метра, заедно с припадащите се 2,648% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане с правно основание чл. 438 от ГПК, направено от Н. С. Р. и Ю.Б. Р., за спиране на изпълнението по изпълнително дело № 20148380404416 по описа на ЧСИ М.Б., с рег. № 838 на КЧСИ, с район на действие – СГС.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4