Определение № 2366 от 08.05.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2366 гр. София, 08.05.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове:

Веселка Марева

Емилия Донкова като разгледа докладваното от Веселка Марева Касационно гражданско дело № 20258002102937 по описа за 2025 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 266 от 09.04.2025г. постановено по гр.д. № 150/2025г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 2434 от 18.11.2024г. по гр.д. № 2288/2024г. на Бургаски районен съд, в частта, с която „Аутоком 1“ ЕООД, ЕИК 102918780 е осъдено на основание чл. 49 ЗЗД да заплати на В. Я. Ц. следните суми: 5500 лева, частична претенция от 9647,89 лв., с включен ДДС, представляваща обезщетение за вреди, причинени от некачествен ремонт на лек автомобил - марка KIA, модел: Carens, с рег. [рег.номер на МПС] на 08.08.2023г., довел до повреждане на двигателя; 505,44 лева лихва за периода от 08.08.2023г. до 10.04.2024г. върху главницата от 5500лв; 100 лева обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в стрес и страдания за поради липсата на МПС; 9,19 лева лихва за периода от 08.08.2023г. до 10.04.2024г. върху главницата от 100 лева, ведно със законната лихва върху главниците от подаване на исковата молба - 11.04.2024г. до окончателното заплащане на сумите.

Касационната жалба е подадена от ответника по иска „Аутоком 1“ ЕООД чрез адв. М. Б..

Счита, че въззивното решение е постановено без да бъдат събрани надлежно доказателствата, без да се извърши преценка на всички факти и без мотивирано съпоставяне на противоположните доказателствени източници. Твърди, че въззивният съд не е изпълнил своето задължение по разкриване на обективната истина, не е осигурил процесуалните гаранции за равнопоставеност на страните и не е постановил мотивиран съдебен акт, каквото изисква чл. 236, ал. 2 ГПК. След като не е установена и доказана причинно-следствената връзка между действието/бездействието на ответника и вредата, ангажирането на 1 отговорност по чл. 49 и чл. 79 ЗЗД е неправилно и необосновано. В изложението към касационната жалба се поддържа наличие на основания по чл.280, ал.1, т.1и т.3 ГПК, както и очевидна неправилност.

Ответницата В. Я. Ц. чрез пълномощника адв. М. Ф. взема мотивирано становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира присъждане на разноски.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установено, че на 08.08.2023г. на път № I-9 в посока от к-г „Иракли “ към гр. София, М. Ц., упълномощен устно от ищцата и негова майка В. Ц., придружен от брат си Я. Ц., е управлявал собствения й лек автомобил марка „КИА“, модел „ Каренс“ с peг. [рег.номер на МПС] . На 15-20 км. преди гр. Бургас автомобилът скъсал пистов ремък и бил превозен до автосервиз на ответното дружество „Аутоком 1” ЕООД. Автомобилът е бил прегледан от служител на сервиза; установен бил скъсан пистов ремък, който бил сменен. В сервиза уверили Ц., че има блокирала ролка, но ги уверили, че това не пречи да продължат пътя си до София.

Продължили да пътуват с автомобила и след около 40 км от Бургас в посока гр. София, по време на движение, двигателят на автомобила започнал да прекъсва, след което спрял.

Автомобилът бил откаран в същия сервиз за установяване на причините за повредата и отстраняването им. Управителят на сервиза и механикът извършили преглед. Автомобилът останал в сервиза за около един ден, след което бил преместен в оторизиран сервиз на КИА в гр.Бургас, в който дали становище за необходимост от основен ремонт на двигателя и представили проформа-фактура за вида на частите и стойността на труда и материалите за ремонта.

Въззивният съд е възприел и препратил към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл. 272 ГПК, споделил е изцяло и е приел анализа на извършените експертизи, като по въпросите, касаещи вида и стойността на увредените части на автомобила е възприел изцяло заключението на вещото лице С., а относно механизма на настъпване на вредата е възприел заключението на вещото лице П.. Това вещо лице е заключило, че надиранията по външния капак, предпазващ от попадане на външни елементи върху ангренажния ремък сочат, че закъсалият се в следствие от вибрации външен ремък, е довел до приплъзване навътре - към предпазния капак на ангренажния ремък. Това от своя страна е довело до закъсването на една от пистите и протриването на същата по целия й диаметър.

Така част от прокъсалата се писта от външния ремък е попаднала между капака на ангренажния ремък и шайбата на коляновия вал. Това е довело до прескачане на зъб от ангренажния ремък и загуба на центровка /нарушаване на нормалната работа на газоразпределението/, с последвало угасване на автомобила с пораженията установени след повторното посещение в сервиза на Аутоком 1 ЕООД. Според вещото лице, след монтажа на външния ремък в автосервиза, е било необходимо да бъде стартиран двигателя и да се огледа за вибрации, които биха показали на какво се дължи първото скъсване на външния ремък преди първото посещение в сервиза, което според експерта не е било извършено. Ако 2 това е било направено е можело да се установи причината, тъй като вибрациите биха били значителни, предвид краткото разстояние, в което е настъпило повторното закъсване на външния пистов ремък.

Въззивният съд е констатирал, че спорът пред въззивната инстанция е относно наличието на причинно-следствена връзка между настъпилите вреди и механизма на настъпване на повредата и връзката й с извършения ремонт в ответното дружество. Съдът е отхвърлил доводите на жалбоподателя срещу възприемане на повторната експертиза. Посочил е, че предметът на делото изисква специални знания с каквито съдът не разполага. Поради това извършването на експертиза в съответната област е задължително. Съдът е извършил обсъждане на заключенията заедно с другите доказателства по делото. В случая такива доказателства за механизма за настъпване на повредата са свидетелските показания.

Показанията на свидетелите Ц. съдът е счел, че не носят точна информация, защото самите те признават, че не са компетентни по въпросите за устройство и ремонт на автомобила, а в случая са и заинтересовани. Показанията на свидетеля Х. - специалист автомонтьор съдът също е кредитирал с резерви, понеже свидетелят е служител на ответното дружество, извършило ремонта. Затова съдът е направил своя преценка, по вътрешно убеждение, коя от двете експертизи да възприеме с по-голяма степен на доверие. В резултат на това, по отношение стойността на увредените части е възприел експертизата на вещото лице С., която кореспондира и с представената проформа-фактура. Относно механизма за настъпване на вредите е намерил за по-обосновано и аналитично заключението на вещото лице П..

Отчел е факта, че към датата на огледа част от елементите на автомобила са демонтирани, компресорът на климатика, динамото, обтегачите и ролката, както и демпферната шайба са свалени, поради което няма как да се установи причината за скъсването на пистовия ремък.

При това положение изводите на вещото лице неизбежно са със степен на вероятност.

Съдът е намерил за по-обосновано и по-аргументирано заключението на вещото лице П., сочещо необходимите действия, които служителите на ответника е трябвало да извършат при първоначалното посещение на автомобила в сервиза, с цел отстраняване на повредата не само чрез смяна на скъсания пистов ремък, но и стартиране и оглед на двигателя, за да се установи и отстрани причината, довела до скъсване на ремъка; в случая това не е било направено и показател е фактът, че почти посредствено след ремонта и потегляне на автомобила - след 40км., двигателят е спрял. Като е споделил изцяло изводите, основани на заключението на вещото лице П. за механизма на настъпване на увреждането на автомобила на ищцата, а именно некачествения ремонт от служители на ответното дружество, въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в осъдителните му части.

При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване настоящият състав на Върховния касационен съд намира следното:

В касационната жалба жалбоподателят е посочил основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за задължението на съда да обсъди доказателствата в съвкупност, да изложи ясни и пълни мотиви относно причинно-следствената връзка, да формира фактически и правни изводи, които не се базират на предположения. Като правен въпрос от значение за развитието на правото е поставил въпроса: допустимо ли е въз основа на експертно 3 заключение, изградено въз основа на вероятности и без конкретни фактически основания, да се ангажира отговорността на изпълнител по договор за изработка. Позовава се и на очевидна неправилност на решението поради: липсва на анализ на доказателствената тежест, пренебрегване на ключови факти и избор на експертиза, основана на хипотези, при наличие на експертиза с ясно установена причинност. В представеното изложение на основания за допускане на касационно обжалване двата правни въпроса са доразвити и конкретизирани. Въпросите по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК са формулирани така: 1/допустимо ли е въззивният съд да възприеме експертно заключение, изготвено в производство по обезпечаване на доказателства, без да бъде допуснато, възпроизведено или потвърдено в исковото производство и без да бъде осъществено изслушване на вещото лице; 2/длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички експертизи по делото, когато те съдържат противоположни изводи и да мотивира защо възприема едната от тях; 3/ следва ли съдът да изложи мотиви относно причинно-следствената връзка, когато тя е в основата на търсената договорна /деликтна отговорност/ и допустимо ли е да приеме наличие на такава връзка, ако тя се основава само на експертно заключение, изградено върху вероятности. По тези въпроси се сочи противоречие с практиката на Върховния касационен съд, изразена в Решение № 241 от 23.10.2013г. по гр. д. № 3194/2013г., I г.о., Решение № 145 от 07.01.2019г. по гр. д. № 811/2018г., II г.о., Решение № 208 от 12.03.2021г. по гр. д. № 983/2020г., IV г.о., Решение № 554 от 08.02.2012г. по гр. д. № 1163/2010г., IV г.о., Решение № 50169 от 04.10.2022г. по гр. д.

№ 4786/2021г., IV г.о., Решение № 208 от 12.03.2021г. по гр. д. № 983/2020г., IV г.о.

Въпросите по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК са формулирани така: 1/допустимо ли е съдът да изгради решаващ извод за отговорност по чл. 49 ЗЗД и чл. 79 ЗЗД въз основа на заключение на вещо лице, което не установява причинно-следствена връзка между поведението на изпълнителя и вредата, а само вероятностни сценарии; 2/ следва ли при наличие на две противоречиви експертизи съдът да изложи мотиви защо изключва едната, дори когато тя е в синхрон със свидетелските показания и протоколи за оглед; 3/ може ли съдът да формира вътрешното си убеждение въз основа на субективно възприятие (напр. че експертизата звучи поаргументирано), без съпоставка на доказателствата; 4/ следва ли въззивният съд при постановяване на решението си да изясни всички релевантни факти по делото, имащи отношение към елементите от фактическия състав на приложимите правни норми, и въз основа на последователни фактически изводи да изгради мотивирани правни заключения, съобразно принципа за установяване на истината /чл. 10 ГПК/ и вътрешното си убеждение, изградено на базата на логическите и житейски правила /чл. 12 ГПК/. Към всеки от тях също е посочена практика.

Настоящият състав счита, че не следва да се допуска касационно обжалване по първата група въпроси, за които се поддържа разрешаването им в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Въпросите, обобщени се отнасят до задълженията на съда при обсъждане заключенията на вещите лица, когато те са противоречиви; излагане на мотиви кое заключение се възприема и защо, извършване на съвкупна преценка на доказателствата при постановяване на решението. В практиката на Върховния касационен съд, включително цитираната от касатора, се приема безпротиворечиво, че въззивният съд като инстанция по 4 съществото на спора дължи изготвяне на собствени мотиви, извършване на самостоятелна преценка на събрания доказателствен материал и изграждане по свое вътрешно убеждение на свои самостоятелни фактически и правни изводи, както и даване отговор на направените от страната доводи и заявените пред тази инстанция оплаквания. В случая посредством препращането по реда на чл. 272 ГПК въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства /вкл. свидетелските показания и съдебно-техническите експертизи/, както и доводите на страните относно подлежащите на установяване правнорелевантни факти.