Определение № 182 от 19.08.2026, Районен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 182 гр. гр. Хасково, 19.08.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Георгиев като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно наказателно дело № 20265640200472 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

С Решение, рег. № 175 от 26.06.2026 г., постановено от РС – Хасково по АНД № 472/2026 г. е изменен Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, Серия К № *********, издаден от ОД на МВР - Хасково, с който на основание чл. 189, ал.

4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 2, т. 3 от ЗДвП на В. Я. Д. е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 200 лева за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, като на основание чл. 3, ал. 2 от ЗАНН деянието е преквалифицирано, като наказуемо по чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП и е намален размера на глобата от 200.00 лева на 100.00 лева, равняващи се на 51.13 евро.

С постановеното по делото решение, съдът, след като е приел, че подадената жалба се явява частично основателна, а наказателното постановление - изменено, е преценил, че с оглед изхода на спора и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в тежест на административнонаказващия орган, респ. издател на електронния фиш, следва съразмерно предвид намаления размер на санкцията да бъдат възложени разноски за заплащане на възнаграждение на упълномощен по делото адвокат, с оглед представените доказателства, че е сключен договор за правна защита и съдействие между 1 жалбоподателя и адв. Д. К. - А., но липсва уговорен между страните размер.

От това положение, съдът е извел няколко основни момента във връзка с актуалната правна уредба, които е анализирал и не се налага да бъдат преповтаряни изцяло. В резултат е приел, че в случая липсва мотивирано решение по чл. 36 от Закона за адвокатурата на САК, поради което, макар да е възможно да стане и по искане на съда, ще следва на страната с мотивите на постановения съдебен акт да се укаже, че е необходимо да представи такова с евентуална молба за допълване на решението по делото в частта относно разноските след представянето му, доколкото към момента на постановяване на решението такова произнасяне не би могло да бъде осъществено, като не е предоставен срок за това. Посочено е също така, че в чл. 36, ал. 4 от ЗА е предвидено, че правилата и начинът за прилагане на критериите по ал. 3 при определяне на възнаграждение при липса на договор се определят в наредба, издадена от министъра на правосъдието съвместно с Висшия адвокатски съвет, каквато не е приета, но са налице норми в ПЗР на ЗА, сочещи, че до настъпване на този момент се прилага действащата наредба за възнагражденията за адвокатската работа. В случая липсата на мотивирано решение по чл. 36 от Закона за адвокатурата на САК, е довело с мотивите на постановения съдебен акт да се укаже на жалбоподателя, че е необходимо да представи такова с евентуална молба за допълване на решението по делото в частта относно разноските след представянето му, доколкото към момента такова произнасяне не би могло да бъде осъществено.

След произнасяне с акта по същество и в срока за обжалване е подадена молба от Д. К. - А., за допълване на Решение № 175 от 26.06.2026 г., по АНД № 472/2026 г., на РС-Хасково, Х-ти състав, в частта му относно разноските по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, вр. чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, както и касационна жалба срещу постановения съдебен акт в частта относно разноските и частна жалба, изпратени с разпореждане на ХРС по компетентност на Административен съд - Хасково.

С Разпореждане № 3603 от 15.08.2026 г., постановено от Административен съд – Хасково по канд № 1016/2026 г., АНД № 472/2026 г., е върнато на РС – Хасково за произнасяне по подаденото искане за допълване на постановеното по делото решение, станало основание за настоящото произнасяне.

2

Съдът, при преценка на установените до момента фактически положения, отнасящи се до въпроса за разноските, намира за уместно да отбележи най – напред, че мотивирано решение от САК с подадената молба не е представено, такова не е представено и към, настоящия момент, но независимо от това, не следва да бъдат дадени указания и срок за тяхното изпълнение, доколкото, за разлика от приетото по АНД № 301/2026 г. и въпреки издаденото по това дело решение на САК, в случая е налице основание за ревизиране на извода относно тълкуването на чл. 38 от ЗА, препращащ към чл. 36, ал. 3 от ЗА. Според последната от цитираните разпоредби, когато между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента не е уговорено възнаграждение, по искане на съда или на адвоката, адвокатският съвет на адвокатската колегия, в която членува адвокатът, с мотивирано решение определя възнаграждението при спазване на следните критерии: фактическата и правна сложност на случая; засегнатия интерес; условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействието, включително времето за извършването и спешността на извършването им; квалификацията, опита и специализацията на адвоката.

Посочено е също така, че в чл. 36, ал. 4 от ЗА е предвидено, че правилата и начинът за прилагане на критериите по ал. 3 при определяне на възнаграждение при липса на договор се определят в наредба, издадена от министъра на правосъдието съвместно с Висшия адвокатски съвет. В § 21 от Преходни и заключителни разпоредби на ЗИДЗА /ДВ бр. 17/13.02.2026 г. / е предвидено, че Наредбите по чл. 36, ал. 4 и чл. 36а ал. 2 се издават, съответно приемат в 6-месечен срок от влизането в сила на този закон, а до влизането в сила на наредбата по чл. 36, ал. 4 при определяне на възнагражденията при липса на договор се използват критериите, посочени в чл. 36, ал. 3 и се прилага по аналогия Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, издадена от Висшия адвокатски съвет. Тъй като не е приета новата наредба, то в сила е още Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, която следва да се съобразява при определяне на размера на адвокатските възнаграждения и съответно тяхното намаляване, при направено такова искане. Оттам, съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на близки нему лица, а съгласно ал. 2, в тези случаи, ако в съответното производство насрещната 3 страна носи отговорност за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът при определяне на разноските за адвокат прилага чл. 36, ал. 3 и 4 и осъжда другата страна да го заплати.

Тук е мястото да се отбележи, макар тенденцията в съдебната практика очевидно да се налага в обратна насока, че законодателят е предвидил, прилагането на чл. 36, ал. 3 и ал. 4 от ЗА в цялост, пък било то да е пояснил, че става дума за дейността по определяне на възнаграждението, тоест и относно реда за това, а не единствено относно критериите за определяне размера на възнаграждението, като промените в редакцията на закона между първо и второ четене изискват именно такъв прочит и тълкуване на съдържанието и целта му. Това, че в практиката се налага обратният прочит и с цел предвидимост на произнасянията на съда водят до промяна в подхода и на настоящия съдебен състав. Необходимо, обаче, е да се остане с разбирането, че и в случаите, в които съответният адвокатски съвет е определил размера, остава прерогатив и задължение на съда да присъди възнаграждението, след като прецени евентуалното възражение за прекомерност. Повече съждения по този въпрос, както са изложени по АНД № 301/2026 г. по описа на ХРС не са необходими, доколкото с постановения по това дело съдебен акт, настоящият съдебен състав коригира практиката на състава по приложението на чл. 36, ал.

3 от ЗА след препращането на чл. 38 от същия закон.

Връщайки се обратно на основния въпрос за основанието за възлагане на сторените разноски и присъждането им в хипотезата на чл. 38 ЗА, съдът намира, с оглед изхода на спора и преценката, че въпреки, че са налице материалноправните предпоставки за ангажиране на отговорността, но размерът на санкцията не е обоснован, макар да е поради последвал по – благоприятен закон, че е налице основание за присъждане на направени по делото разноски в полза на жалбоподателя, съразмерно. При преценка относно размера на хонорара, който да се определи, съдът намира, че следва да се позове на дадените разяснения с Решение на Съда на Европейския съюз от 23.11.2017 г. по съединени дела C-427/16 и С-428/16. Така, предвид изложените принципни съображения, решаващият съдебен състав, след преценка относно фактическата и правна сложност на делото и размера на глобата, както и наличието на трайна и безпротиворечива съдебна практика по спорните въпроси и извършените от пълномощника на страната процесуални действия, изразяващи се изготвяне на жалба и писмена защита по делото, приключване разглеждане на делото в едно съдебно заседание, приема, че в тежест на ОД на МВР - Хасково следва да бъдат възложени разноските за заплащане на възнаграждение за упълномощен по делото адвокат в размер съобразно предвидения в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа – 204.54 евро, съобразявайки целия комплекс от обстоятелства, включително и въпросът с прекомерността и възражението на другата страна, намален наполовина, съразмерно с размера на глобата. Така в полза на адвокат Д. К. – А. следва да се определи и присъди възнаграждение в размер на 102.27 евро.

Мотивиран така, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

4

ДОПЪЛВА Решение, рег. № 175, постановено на 26.06.2026 г. по АНД № 301 по описа на Районен съд - Хасково за 2026 г. в частта за разноските, като ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата, вр. чл. 36, ал. 3 ЗА, арг. чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатската работа възнаграждение за адв. Д. К. – А. от САК за процесуално представителство по АНД № 472/2026 г. в размер на 102.27 евро.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Хасково да заплати на адв. Д. К. – А. от САК сумата в размер на 102.27 евро, представляваща възнаграждение, определено от съда за процесуално представителство на В. Я. Д., ЕГН: ********** по АНД № 472/2026 г. по описа на РС - Хасково.

Определението подлежи на обжалване пред Административен съд Хасково в 14 -дневен срок от съобщаването му.

Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: В.К.

5