Решение № 39 от 23.01.2026, Районен съд - Разград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. Разград, 23.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВАНА ТОДОРОВА при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА като разгледа докладваното от ИВАНА ТОДОРОВА Гражданско дело № 20253330101658 по описа за 2025 година

Предявен е иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗС .

Депозирана е искова молба от Х. Х. Х., С. И. Х. и Б. Ю. Р., против ОБЩИНА РАЗГРАД, с която си моли съдът да признае за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици само на 2330,00 кв.м. от Поземлен имот с идентификатор имот ***, в село Р., община Разград, област Разград, по КККР, адрес на поземления имот: село Р., местност „СТАРИ БЪЛГАРСКИ ГРОБ”, площ: 41306 квадратни метра, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: лозе, категория на земята: 5, предишен идентификатор: ***, номер по предходен план: 034041, при съседи:

***, ***, ***, ***, ***, ***,

***, ***, ***, ***, ***, ***, която реална част е оцветена в оранжев цвят на скицата, приложена към исковата молба.

Ищцата Х. Х. сочи, че заедно с покойния си вече съпруг, през 1980г. закупили от П. Й. П. имота, за което не бил съставен акт за собственост. Владели и ползвали заедно имота до 2018г., когато съпругът й починал, а от тогава да настоящия момент, го владее и ползва съвместно с двете им деца /другите двама ищци/. Твърди, че са придобили въз основа на давностно владение така описаната реална част от имота. Твърди, че имотът не е отнеман, поради което не е искано и възстановяване на собствеността. Твърди, че не е прекъсвана фактическа им власт. Твърди, че е било запазено владението на имота в реални граници, владеещите ги не са станали членове на ТКЗС, респективно върху тях не е установено кооперативно земеползване, поради което земята не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, респективно не може да бъде включена във фонда по чл. 19 от ЗСПЗЗ. Претендира присъждане на разноски и такси. Прилага писмени доказателства.

В срока по чл.131 ГПК, Община Разград депозира отговор, с който счита иска за допустим, но неоснователен. Твърди че обстоятелството, че процесния имот не е актуван като частна общинска собственост е ирелевантно, не е 1 правопораждащ юридически факт. Сочи, че след влизането в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими, стари, реални граници земите стават общинска собственост, като с решение на ПК по чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ имота е предаден на Община Разград като незаявен за възстановяване, което решение не е оспорено. Твърди липсата на доказателства, че процесният имот е бил закупен от ищцата и съпруга й.

Твърди още липса на доказателства за осъществяването на фактическият състав на правното придобиване на собственост на основание продължило през съответния десет годишен период давностно владение. Ответникът твърди, че стопанисва имота, представя договор за отдаването му под наем.

Съдът като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено следното от фактическа страна:

От приложеното на удостоверение за наследници се установява, че ищците са наследници по закон – преживяла съпруга и деца на починалия на ********* г.

Ю. Р.ов Х..

От приложения удостоверение за сключен граждански брак, се установява, че Х. Х. Х. и Ю. Р.ов Х. са сключили граждански брак на ********* г. в с. Р., за което е съставен Акт за брак № 8.

Свидетелски показания депозират Е. Х. Х. и О. М. О..

Св. О. О. твърди, че е далечен роднина на ищците. Знае, че имат място около 3 декара, в местност, която наричали „Машатлък“, това били Старите български гробища. Намирало се в с. Р., покрай черен път за гр. Сеново. Помни, че навремето е имало лозя. Личели си границите на мястото. Съседно място било на Х., където имало пчелин. За процесното място знае, че свако му го е придобил с устна договорка от П., през 80-те години. Обработвали го, докато бил здрав свакото, а после Б. продължил да го ползва. През годините имали крави и овце, люцерна, последно пшеница засяли.

Св. Е. Х. е от същото село, познава Х., С. и Б. и знае, че имат място като ясак, още от 80- те години. Намирало се до старото гробище, в с. Р.. Мястото било 2 декара и половина. Все си го работели. Х. имала мъж Ю., който починал 2018 г. Мястото плет нямало, но имало граници - синор. През годините люцерна сеели царевица, цвекло, понякога жито. Сега Б. го обработвал.

Според заключението по назначената и приета от съда съдебно-техническа експертиза имот с идентификатор № *** (оцветен в жълт цвят върху приложената към заключението скица) е образуван следствие извършена делба на бившия имот с идентификатор № *** в изпълнение Решение № 596 от 04.10.2024г. на районен съд-Разград по гр. дело № 562/2024г. Имотът попадал извън границите на урбанизираната територия на селото, включително и по предходния регулационен план т.е никога не се е намирал в границите на урбанизираната територия. В кадастралната карта на с. Р. имотът е отразен като „Земи по чл.19 от ЗСПЗЗ“, с начин на трайно ползване „Лозови насаждения“. Ищците по настоящото дело владеят реално част от територията на имот с идентификатор № *** в размер на 2330.00 кв. м, която е защрихована с наклонена червена щриховка върху приложената към заключението скица. Границите на тази територия не са материализирани с огради, но по североизточната, северозападната и югозападната граници, в резултат на дългогодишната обработка на земята, са обособени синори част от които са обрасли с тревна растителност. За процесната част от имота експертът не е установил записвания на собственици, липсват и данни за одържавяване и предоставяне за ползване по силата на актове на Президиума 2 на народното събрание, на Държавния съвет и на МС. Частта, която владееят ищците, както и всички съседни на нея поземлени имоти „в съществуващи стари реални граници“ разположени в настоящия момент на територията на имот с идентификатор № *** никога не са попадали физически в блокове на ТКЗС, ДЗС и други подобни. Към заключението е приложена комбинирана скица, върху която е изобразено местоположението на процесния имот спрямо имот с № ***, като са вписани и координатите на граничните точки по контура на имота.

Въз основа изложеното от фактическа страна, съдът прецени следното от правна страна:

Предявеният иск за установяване със сила на присъдено нещо, че ищците са собственици на реална част от 2330,00 кв.м. от Поземлен имот с идентификатор ***, в село Р., който е придобил въз основа на осъществено давностно владение, поради оспорване на правото му от ответника, е допустим.

Ответникът оспорва правата на ищеца, позовавайки се на чл. 19 ЗСПЗЗ, като придобиване по силата на закона съставляващо пречка за осъществяване на твърдяното от ищеца придобивно основание /давност/. Сключил е договор за наем на земеделска земя - ПИ № ***, с „Интерарбайт“ ЕООД, вписан на 09.06.2025г. в Служба по вписванията - Разград, със срок от 3 стопански години, считано от 01.10.2025г.

Всяка страна носи тежестта да докаже осъществяването на основанието, на което твърди, че е придобила спорното право.

В случая Община Разград твърди, че имотът попада в приложното поле на чл.

19 ЗСПЗЗ и следва, с оглед разпределената от съда доказателствена тежест да докаже, че спорният имот е бил включен в ТКЗС, отнет или одържавен в някоя от хипотезите на чл. 10 ЗСПЗЗ, респективно, че е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Обстоятелството дали за имота е съставен Акт за частна общинска собственост е ирелевантно – твърдяното от Община Разград придобивно основание настъпва ex lege и оповестването му с нарочен документ не е елемент от фактическия състав. Недоказани останаха твърденията на Община Разград в тази насока, същите са оборени от представеното и прието по делото заключение по назначената експертиза.

Инж. П. категорично установява, че имотът (и части от него) не е бил одържавяван и включван в ТКЗС, ДЗС и др. подобни. Налице е трайно установена съдебна практика, която приема, че не всички земи, намиращи се извън регулационния план на населеното място, имат земеделски характер.

Има случаи, при които части от едно населено място, застроени с жилищни и селскостопански сгради, или пък ползвани като дворни места, остават извън регулационния план или пък биват изключени от него по силата на ПМС № 216/61 г. Независимо от това няма пречка те да запазят селищния си характер, да не бъдат включени в блок на ТКЗС, нито пък да бъдат причислени към държавния поземлен фонд, както и да не бъдат отнети юридически и фактически от лицата, които ги владеят като дворни места.

Ако тези лица са били членове на ТКЗС, те са могли да запазят в реални граници собствеността върху тези имоти в размера и при условията, посочени в ТР № 104/26.06.64 г. на ОСГК на ВС. Ако не са били членове на ТКЗС и земите не са им били фактически отнети, те са запазили собствеността върху тях изцяло. Такива земи не подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, нито следва да бъдат включени във фонда по чл. 19 от ЗСПЗЗ. В този фонд влизат само земите, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но 3 са останали незаявени в законните срокове.

Ако лицата, владеещи такива земи, не притежават документ за собственост, могат да се позоват на придобивна давност в хода на съдебния процес. За тези земи не съществува забраната на чл. 86 ЗС, включително и в редакцията преди изменението с ДВ бр. 31/1990 г., доколкото върху тях не е установено право на кооперативно земеползване и не са одържавени. Забрана за придобиването им по давност, ако са били в приложното поле на ЗРПВПВННИ (отм.), е съществувала само при действието на ЗСГ (отм.) – чл. 29, ал. 1, т. 1, и то ако давността не е изтекла преди влизане в сила на ЗСГ. След отмяната на ЗСГ обаче, няма пречка за приложение на придобивната давност. В този смисъл са Решение № 488/19.12.2011 г. по гр.д. №1403/2010 г. на ВКС, I г.о., и всички неизчерпателно изброени в него решения на ВКС, Определение № 255/19.01.2024 г. по гр.д. № 1217/2023 г.на ВКС, II г.о. и други.

Във връзка с изложеното, не е налице фактическият състав за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, респективно процесният поземлен имот не може да бъде включен във фонда по чл. 19 от ЗСПЗЗ. Съгласно ЗСПЗЗ и трайната практика на ВКС не всички земеделски земи подлежат на възстановяване по реда на този закон, а само тези, които са кооперирани или отнети фактически или юридически от собствениците им, тъй като целта на закона е да се върне едно предходно фактическо и/или правно положение.

В случаите, когато имотът не е коопериран по силата на членствено правоотношение, не е одържавяван, не е отнеман фактически, запазил е статута си на частна собственост и е владян в реални граници, той не подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ. Не се твърди имотът да е заявяван от ищеца или негов наследодател за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Настоящият имот обаче се установи, че не е кооперирана земеделска земя, отнета от собствениците, поради което е неприложима процедурата за възстановяване по ЗСПЗЗ. Следователно този имот не е преставал да бъде част от гражданския оборот и по отношение на него ищецът не е загубил право на собственост, вкл. и след влизане в сила на ЗСПЗЗ. Да се приеме обратното би означавало да се придаде отчуждително действие на разпоредби на ЗСПЗЗ, който по дух е реституционен, а не конфискационен закон. Ето защо по силата на същия не може да се загуби право на собственост от частни лица за сметка на държавата или общината.

В случая липсват доказателства, че имотът е подлежал на възстановяване, тъй като липсват данни да е бил отнет, да е бил част от кооперативно земеползване, одържавен или отнет по друг начин. При това положение не е подлежал на възстановяване и затова не е могъл да станат общинска собственост.

В настоящия случай от писмените и гласни доказателства по делото се установява, че ищцата Х. и съпругът й Ю. са сключили граждански брак през ****г., като са закупили през 80-те година на ХХ век лозе в покрайнините на с.