Решение № 5106 от 14.12.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5106 гр. София, 14.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА Административно наказателно дело № 20211110216039 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) /в редакцията преди изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани с ДВ. бр. 109 от 22.12.2020 г., в сила от 23.12.2021 г. /.

Образувано е по жалба на „К." против наказателно постановление /НП/ № 2141/05.10.2021г., издадено от председател на държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ /ДРВВЗ/, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева, на основание чл. 8, ал. 2 и чл. 60 ал. 2, предложение първо от Закона за запасите от нефт и нефтопродукти /ЗЗНН/ и във връзка с чл. 83 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ за нарушение на чл.4, ал.2 от Закона за запасите от нефт и нефтопродукти.

В жалба се релевират доводи за това, че обжалваното НП е незаконосъобразно и неоснователно. Иска се отмяна на НП.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна се представлява от процесуален представител, който оспорва жалбата и моли за потвърждаване на НП. Подробно аргументи изнася в писмени бележки; претендира юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На основание Заповед № РД-10-126/14.05.2021 на председателя на ДА „ДРВВЗ“ е извършена проверка на документи в Централното управление на 1

ДА „ДРВВЗ“ от упълномощени служители и в съответствие с изискванията на чл. 8 от Наредба № 1 от 28.07.2014 за проверките, извършвани от ДА „ДРВВЗ“ по ЗЗНН. За резултатите от проверката е изготвен констативен протокол № 1590/14.05.2021 г. Съгласно информация, подадена от Агенция „Митници“ /АМ/ по реда на чл. 4, ал. 3 от ЗЗНН, през 2020 г. „К.“ ЕООД е осъществило внос на битум и е задължено лице по смисъла на чл. 23, ал. 2 от ЗЗНН. Със заповед № РЗЛ-4/27.04.2021 г. на председателя на ДА „ДРВВЗ“ жалбоподателят е вписан под № 102 в Регистъра на задължените по ЗЗНН лица за периода 01.07.2021г. – 30.06.2022г. Проверяващите извършили преценка за това, че в резултат на осъществения през 2020 г. внос на енергийни продукти по приложение А, глава 3.4 Регламент (ЕО) № 1099/2008 и на тежки горива, както и дейности по производство и възлагане на производство на нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 и на тежки горива внос на битум, за жалбоподателя е възникнало задължение по чл.4, ал.2 от ЗЗНН, съгласно което всяко българско и/или чуждестранно физическо и юридическо лице, регистрирано като търговец, както и неговите клонове, което през предходната календарна година е извършвало на територията на страната дейност по внос и/или вътрещнообщостни пристигания на енергийни продукти по приложение А, глава 3.4 Регламент (ЕО) № 1099/2008 и на тежки горива, както и дейности по производство и възлагане на производство на нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 изготвя и представя в ДА „ДРВВЗ“ ежегодно до 15 февруари справка-декларация по образец за предходната календарна година. След направената справка в автоматизираната информационна система /АИС/ на деловодството на ЦУ на ДА „ДРВЗЗ“ е установено, че „К.“ ООД не е подало справка-декларация по чл. 4, ал. 2 от ЗЗНН в законоустановения срок до 15.02.2021 г., като е имало задължение за това, в резултат на което е нарушило разпоредбите на чл. 4, ал. 2 от ЗЗНН; дължимата справка е подадена след изискуемия по закона срок – на 07.04.2021г. в 11:07 на официалния имейл адрес на ДА „ДРВВЗ“.

В тази връзка на 28.05.2021 г. е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 2141/28.05.2021 г. на „К.“ ЕООД за нарушение на чл.4, ал.2 от ЗЗНН в присъствието на В. К. К. и М. Д. Л., свидетели по чл.40, ал.3 от ЗАНН. Наказващият орган е изпратил покана на жалбоподателя за съставяне на АУАН, като не е открит представител на посочения адрес за кореспонденция. Актът е съставен в отсъствието на представляващ дружеството-нарушител, на основание чл. 40, ал. 2 от ЗАНН.

На 29.06.2021 г. актът е получен от Н. К. К., управител на дружеството жалбоподател, и е подписан без възражения. Писмени възражения срещу акта не са постъпили в законоустановения срок.

Въз основа на акта е издадено обжалваното НП № 2141/05.10.2021 г. от Станимир Димитров Пеев, председател на ДА "ДРВВЗ", с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева, на основание чл. 8, ал. 2 и чл. 60 ал. 2, предложение първо от ЗЗНН и във връзка с чл. 83 от ЗАНН за нарушение на чл.4, ал.2 от ЗЗНН.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализа на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства – показанията на свидетеля П. И. П., протокол за извършена проверка, копие от заповеди за компетентност, извлечение от 2

Търговския регистър, копие от имейл кореспонденция.

Съдът възприе показанията на свидетеля П. И. П. като последователни и логични, без противоречия, като същите потвърждават по същество констатациите по АУАН. Съдът цени писмените доказателства по делото като относими, те са събрани и приобщени по предвидения в закона ред, и не съдържат противоречия.

От представените заповеди се извлича информация за компетентността на актосъставителя и административнонаказващия орган /АНО/ за съставяне на АУАН, респективно – издаване на НП.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт, подлежащ на обжалване.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, макар и на правно основание, различно от визираното там, като съображенията на съда в тази насока са следните:

За АУАН и НП се установява да са издадени от компетентни органи в предписаната от закона форма и при спазване на материалния и процесуалния закон. Не може да се сподели твърдението на жалбоподателя, че АУАН е съставен в нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. Действително според посочената разпоредба за съставянето на законосъобразен АУАН следва да присъства и лицето, на което се вменява нарушението. Въззивната страна правилно посочва обаче, че съгласно чл. 40, ал. 2, предл. 1 от ЗАНН когато нарушителят е известен, но не може да се намери, актът се съставя и в негово отсъствие. Адресът на „К.“ ООД гр. В., район О., ул. „П.“ №36, ет. 2, офис 2, е единственият публично обявен адрес на дружеството, и съответно, единственият известен на ДА „ДРВВЗ“. Жалбоподателят е търговец по смисъла на Търговския закон и за него важи общото правило, че кореспонденцията с него се осъществява на посочения адрес за управление.

След като дружеството не е посочило друг адрес за кореспонденция с наказващия орган, то това е адресът, на който се получават книжата, призовките и съобщенията по аргумент от чл.58, ал.2 във вр. с чл.83, ал.2 от ЗАНН. Видно от приложените по делото писмени документи ДА „ДРВВЗ“ е положила необходимите усилия да намери нарушителя и надлежно е изпратил покана за съставяне на АУАН на посочения адрес. На последния адрес не е открито упълномощено лице, което да поеме поканата и в този случай е налице неизпълнение от страна на дружеството на задължението му на посочения адрес да се намира негов упълномощен представител или длъжностно лице, което да приема книжа, призовки и съобщения.

Неизпълнил това си задължение, нарушителят не може да черпи права от неправомерното си поведение, като претендира нередовност на връчването.

Следва да се отбележи още, че непроизнасянето на наказващия орган в месечен срок от получаване на административно-наказателната преписка не води до съществени процесуални нарушения при издаването на НП, противно на твърденията на жалбоподателя. Съдебната практика е категорична, че едномесечният срок за произнасяне по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН има 3 инструктивен, а не преклузивен характер. Видно от данните по обжалваното НП АУАН е съставен на 28.05.2021г., а НП – на 05.10.2021г. В този смисъл е спазен 6-месечният преклузивен срок по чл 34, ал. 3 от ЗАНН и не са налице основания за прекратяване на административно-наказателното производство.

Същевременно настоящият съдебен състав намира, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. На жалбоподателя е вменено да е реализирал през 2020 г. внос на енергийни продукти по приложение А, глава 3.4 Регламент (ЕО) № 1099/2008 и на тежки горива, както и дейности по производство и възлагане на производство на нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 и на тежки горива внос на битум като българско юридическо лице, като не е представил в ДА „ДРВВЗ“ до 15 февруари 2021г. справка-декларация, която да съдържа информация за осъществените през 2020г. внос и ВОП на енергийни продукти по приложение А, глава 3.4 Регламент (ЕО) № 1099/2008 и на тежки горива.

Съгласно разпоредбата на чл.4, ал.2 от ЗЗНН, „ Всички български и/или чуждестранни физически и юридически лица, регистрирани като търговци, както и техните клонове, които през предходната календарна година са извършвали на територията на страната дейности по внос и/или вътрешнообщностни пристигания на енергийни продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и на тежки горива, както и дейности по производство и възлагане на производство на нефтопродукти по чл. 2, ал.

1 и на тежки горива, изготвят и представят в Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" ежегодно до 15 февруари справкадекларация по образец за предходната календарна година с информация за: 1. произведените и/или продадените за потребление количества нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 и тежки горива; 2. количествата нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 и тежки горива, възложени за производство и/или преработка, както и за потребените от тях и/или продадените за потребление; 3. количествата внесени, изнесени, доставени от вътрешнообщностни пристигания, както и тези напуснали територията на страната като вътрешнообщностни изпращания и/или предназначени за международни морски бункерни доставки на енергийни продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и на тежки горива; 4. наличните количества енергийни продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и тежки горива към 1 януари и към 31 декември; 5. количествата нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 от внос и вътрешнообщностни пристигания, предназначени за запаси за извънредни ситуации; 6. (изм. – ДВ, бр. 65 от 2020 г.) количествата нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 от внос и вътрешнообщностни пристигания, продадени на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи и Държавното предприятие "Държавна петролна компания" и предназначени за създаване и/или възстановяване на държавни резерви, военновременни запаси, ведомствени военновременни запаси, запаси за извънредни ситуации и целеви запаси от горива.“. Видно от цитираната норма на закона, същата съдържа шест различни точки/хипотези, като от така формулираното в наказателното постановление административно обвинение по чл.4, ал.2 от ЗЗНН, без посочване на относима точка от същата алинея и прецизиране на обстоятелството, каква именно информация е следвало да се съдържа в справката-декларация, не става ясно, кое административно нарушение се поддържа да е извършил жалбоподателят; отделно от това, предвид спецификата на материята, липсва достоверно знание и за това, какво смислово съдържание административно-наказващият орган е вложил в употребената абревиатура „ВОП“ /„…внос и ВОП на енергийни продукти…“/, доколкото терминът не е изписан пълно така, че да стане ясно, какъв именно предмет на нарушението се визира. Наказателното постановление следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването: описание на нарушението и нарушените с него разпоредби.